Цитат на Константин:
Дел,хубаво ги каканижеш,само и по-смислено да беше..С две кажеш,,кво искА да кажеш?
Че не е по темата,ясно..ма барем смисъл да се долавяше..
п.п.Търсенето само по себе си може да завършва само с един финал..Разграждане не само на всички форми възприети на готово,но и тези които сам си"изфабрикувал".Всяко нещо,всеки модел,рано или късно бива разграден.За да отстъпи място на нов.
Казвам, че няма как да изразиш "личната си воля' - каквото и да значи това ако не си се потрудил да разбереш кой си и какво си, и защо искаш да изразиш, а това е вътрешен процес и не се нуждае от ничие одобрение или помощ, защото пак си остава нерешен ако следва нечии външни идеи и казвам, че ако се отдаде на това вътрешно изседване човек няма да се вълнува толкова какво иска или получава, защото ще знае, че все не стига идващото отвън, не е достатъчно...тогава ще е по-търпелив и не толкова искащ, а смирен, тогава и няма да се сърди на другите в техните им търсения, нито ще търси техните одобрения, нито ще се води по общи представи, а ще живее в мир и приемане, а това е необходимия баланс, за да не се хвърля в крайности, докато изследва себе си... Забелязвате ли, че в момента в който един от нас каже : "Бог" , веднага насреща друг казва: "Аз"... и това са двете страни на единното...., както и да поставиш всяко в покой, то ще отхвърли обратното и пак отначало...смирението не изкуствен акт, смирението се придобива, когато се обърнеш към необятното и задаваш откровенно въпросите си, а не търсиш удобни представи.