За тях има просто една божия частица в човек, която няма никакво отношение към индивида, тя е интактна и е просто като следствие, която няма връзка с възприятията или разума на човека.
Думата 'частица' сама по себе си е компромитирана, когато говорим за Живот.
Зачитайки днес темите във Форума, тази сутрин, попаднах на безкрайно интересната тема "Пространство и светлина - хипотеза" от раздел "Наука", зачетох се в коментара на x_name41, поколебах се дали да оставя коментар, но доколкото в случая споделям мнението му не го направих, бе ненужно. Сега в тази тема би било хубаво, относно понятието 'частица' да се вземе предвид темата за вихровите полета, за които се загатва в гореспоменатата тема "Пространство и светлина - хипотеза" и 'спора с гностиците' ще придобие друг облик, доколкото чрез енергийно вихрово движение, всяка 'частица' (за мен мини вихър) от нас е в непосредствено общение с всяка друга и с околните, макар и
на различни нива. Когато говоря за 'частица Божествена' - имам предвид, синхронизиране с именно тази наша част, която обичайно не ползваме, не поради липсата и, а поради незадвижването и, т.е латнтното и състояние (т.е не регистрираме вихри извън обичайно 'видимите'- осезаемите, според нивото на задвижване-развитие). Чрез опита ни (избора, който осъществяваме.. свободната ни воля) причиняваме вибрации, махалото отива в една или друга посока, което наричаме"добро" и "зло", но с опита се научаваме да придобиваме неутралитет (центриране) - именно поради завихряне на енергията в нас (скоростта, колкото е по-голяма, по-малко е и отклонението в едната или др. посока) и синхронизирането и с 'олколното', с което сме непосредствено и постоянно свързани. Този неутралитет е Божествената частица, за която говоря.
В този смисъл,
неутралитета действително няма връзка с възприятията и с разума, но едва след като бъде постигнат. Така че и гностиците са прави, по своему, в зависимост доколко задълбочено изследваш писаното от тях. Защото ако не бяха в 'Евангелие на Мира' на есеите, нямаше да се отдели толкова внимание на физическото очищение, за да се покаже именно, че отровите в нас, в следствие на каквото сме поели пораждат и съответното отравяне на душата. От друга страна, всеки има спообността да се автонастройва, по силата на 'Божествената' частица в себе си и да въздейства на възприятията си, дори при болест, така щото 'злото' да не се прояви като 'зло', болестта или неразположението да бъдат преодолени. Именно чрез молитвата постигаме тази концентрация, и умиротворение, на всички нива. На Изток чрез медитация, а има най-разни форми, техники все свързани с очищение и съсредоточаване. Неутралитет, посредством който добиваме яснота.