Сега очаквам обвинения, че призовавам към насилствено сваляне на законно установения държавен и обществен строй. Такъв призив, както е известно представлява престъпление според Наказателния кодекс. Имам две възражения. Първото е, че строят не е законно установен. Той дойде на власт през септември 1944 година върху щиковете на Червената армия. Укрепи се посредством избиването на десетки хиляди българи и управляваше 45 години с помощта на открит терор. После същият строй с помощта на ционистките банкери се трансформира в демократичен. Трансформацията бе придружена както от измами и лъжи, така от физическо премахване на неудобните. Второто ми възражение е, че не може да бъде законна обществена система, умъртвила съзнателно и целенасочено над милион и половина свои граждани за по-малко от 20 години. Не може да бъде законна власт, подложила на геноцид собствения си народ. Ние сме длъжни категорично да се разграничим от нея. Един народ срещу една престъпна власт. Друго няма. Който е с властта – той е против своя народ. Който е с народа – той е длъжен да се опълчи срещу властта. Като първа крачка в борбата на българите аз виждам отказа от участие в изборите. Всичко друго според мен е опасно, вредно и само ще доведе до нови страдания и до нови жертви.
Остава резултатът. Резултатът ще бъде, че ще отнемем правото на нашите крадливи управници да се представят пред света като законно избрани.да отнемем правото на тях да представляват нас. Нека официално се знае, че те представляват единствено себе си. Ще покажем какво се върши у нас. Ще покажем, че не може и не бива бандитизмът и геноцидът да бъдат наричани „демокрация”. И най-важното – ще покажем, че ние, българите сме решени да прекратим това безумие. А после? Е, нека стигнем дотук, пък ще видите сами какво ще се случи после.
Януари 2008 г.
НОВОТО НАЧАЛО
Поредната измама още в самото начало е на път да се превърне във фарс, в комедия. Моделът е изчерпан, неизбежно идва време за нов модел. Какъв именно ще е новият модел – зависи от нас, от Българите. Ето как започна фарсът.
21 февруари 2008 година. Нещо като митинг на нещо като обединена опозиция. Гледам прякото предаване по телевизията. Шествието тръгна от НДК, пълна карикатура. Начело с цигански оркестър и маанета. По пътя половината дошли от провинцията с безплатни автобуси протестиращи се пръснаха да пазаруват из магазините. Шествието се топеше като полк, попаднал под вражески обстрел. Криво-ляво стигнаха до местоназначението. Първо дадоха думата на разни изстрадали хора, но аматьори. Говорят за корупция и злоупотреби. Искат оставките на някакви си председателчета на някакви си кооперации. Искат фураж и субсидии. Нищо лошо, ама това ли са най-страшните проблеми на България? Е, после идва ред да се иска оставката и на самата висша изпълнителна власт. Говорят колко били ощетени материално. Говорят с едни такива пресилени гласчета, че ми става жал за тях. Сякаш слушам любителска театрална трупа от село Горно Нанадолнище. Нищо незначещи вяли скандирания. Неработещи, лишени от смисъл заклинания. С възрожденски песни за подгряване. И това ми било национален митинг за сваляне на престъпното колониално правителства! На всичко отгоре вместо обявените седем часа, той продължи само два. Толкова им стигнаха силиците. Какво бих казал пред този митинг, ако се намирах там? Макар че дори да ме бяха поканили, не бих отишъл.
И вътре, в говорилнята, и отвън, на трибуната стояха едни и същи стари, оцапани до ушите муцуни. Познати ни до болка типове без мисъл и без идеи. И вътре и отвън се намираха едни и същи дребни слуги са световните господари. Само че тези вътре още бяха на служба, а повечето от онези отвън вече бяха излезли в пенсия като изразходвани и ненужни. Огромното мнозинство българи явно разбират ситуацията, затова митингът събра около три хиляди души, срещу един милион, събрани само от СДС през 1991 година. Неволно си спомних протестите през зимата на 1990 година, когато блокирахме улиците до сутринта и правехме барикади от изкъртени павета пред Софийския Университет. Лидерите на „опозицията” поискаха доверие от хората, с които до вчера не искаха да разговарят и ги гледаха високомерно. Как да им повярваме? С тях е свършено. Свършено е с всички, докосвали се до властта през последния половин век. Доказаха, че са негодни да направят нещо добро и полезно. Даден им бе шанс, те го проиграха. Стига им толкова. Наистина стига!
Ама тоя политик бил умен, ама другият говорел добре, ама третият обещавал незнам каквоси. Ей, хора, вие малоумни ли сте? Ще ви дам пример. Представете си, че имате машина, която нещо се е повредила и не работи добре. Викате техник да я оправи. Той нещо чопли, обаче машината почва да работи още по-зле. И сега какво – ще дадете нов мандат на техника, защото ви обяснява сладкодумно какви са проблемите или ще извикате наистина способен техник, който да я приведе в действие? А тези, сегашните даже отвикнаха да говорят или в най-добрия случай почват да бълват глупости щом си отворят устата. За каква корупция говорим, когато народът, българския народ е подложен на истинско изтребление?
Проблемът на България не е корупцията. В известен смисъл ние даже не можем да говорим за корупция. Защото няма държава България, и защото няма българско правителство. Върху бившата българска територия няма държава. Има някакво управление, което в никакъв случай не може да се нарече българско. Нито по своя етнически състав, нито по резултатите от водената политика. Бандата на Сер-гей Станишев дори не е точно правителство. То е една колониална администрация, чиято задача е да осигури тихото и мирно изтребление на българите. На тази администрация е позволено да граби каквото и както може от бившата българска държава, като в замяна да осигурява все повече и повече български гробове. Корупция наистина няма. Как да корумпираш кърджалийска чета, превзела твоето село? Даваш им парите или те колят и ти палят къщата. Даваш им откуп, но не подкуп. Разликата е огромна.
А, да, скандиранията… „Г-н Станишев… Оставка… Да ни чуят… Да си вървят…” Какви са тези безумия? Какво е това „господин” към един убиец на България и на българите, към един безскрупулен престъпник? Какво е това „оставка”? Все едно да апелираш към престъпника да се арестува сам, да си сложи белезници и доброволно, без никаква принуда да отиде в полицията. Какво е това „да ни чуят”? Когато искам някой да ме чуе, значи аз го приемам за човек, достоен да разговарям с него. „Да си вървят”? Как така да си вървят? Значи ще ми дойде някой там от майната си, ще дойде да избива моя народ и да ограбва земята ми, а аз ще го пусна да си върви по живо по здраво? За такъв е малко да го одерат жив, и после, докато още диша да го набият на кол.
Любителско театрално представление, а не национален митинг срещу антинационалната хунта. Същото представление, само че в малко по-професионален адвокатски вариант се разиграваше вътре в така наречения „Парламент”. Гнус и отврат, както се казва. Нищо незначещи думи, празно хабене на енергия и маневри с цел отвличане на вниманието. Всеки си изпява песничката, казва каквото има за казване, без да се интересува какво са говорили неговите … да ги наречем колеги. Не е този пътят. А кой е?
Понякога в синтеза между Източна и Западна философия се раждат удивително мъдри мисли: „Всичко досегашно е негодно. Не ходете с мъртви, че растат наследници.” – „Агни Йога”
Преди да кажа кой е пътят, искам да попаря и последните надежди на верващите. Описаният митинг беше против корупцията, нали така? Знаете и кои бяха организатори и главни действащи лица на митинга. Ще кажете, че постоянно цитирам сам себе си, ама се налага. Онова, което написах преди по-малко от година е потънало в дебрите на Интернет форумите и едва ли някой го помни. Данните обаче са твърде любопитни. По една ирония на съдбата, точно така бях озаглавил файла – „корупция”:
КОЙ ГО Е ГРИЖА