САЩ и финансовите институции удължиха и задълбочиха кризатаwww.darikfinance.bg20 декември 2008
Политиците от целия свят продължават да прилагат усилия за стимулиране на буксуващата глобална икономика, която на този етап осуетява усилията им да задържат щетите на сегашното. Икономистите сега са на ход и би трябвало да обяснят , защо досега нищо не сработва в опитите да се предотврати дълбока рецесия.
Икономическият екип на новоизбрания американски президент Барак Обама в четвъртък разработи пакет от мерки на стойност между $ 675 и $ 775 млрд. за следващите две години.
В световен мащаб мерките за фискално стимулиране за 2009 г. ще надхвърлят трилион долара и ще допълват серията от мерки с движението на лихвените проценти.
Намаляването на лихвени проценти, след решението на Федералния резерв от началото на седмицата, са най-вероятни в места като Япония, Великобритания и еврозоната, Централните банки в Норвегия, Чешката република, Хонконг, Саудитска Арабия, Оман и Кувейт вече намалиха лихвените си проценти, а в края на седмицата към тя се присъедини и централната банка на Филипините.
Икономистите на Джей Пи Морган изчисляват, че глобалната икономика през четвъртото тримесечие ще се свие с 3.7% на годишна база и с още 2.3% през първото тримесечие на 2009 – може би най-лошите резултати от края на Втората световна година досега.
Започват да се оформят и отговори на икономическия феномен. Въпреки че Фед намалява агресивно лихвените проценти вече повече от година, много други държави предприеха стъпки за икономическо стимулиране едва пред последните месеци. А за се се стигне до позитивен ефект ще е необходимо още време. Дори нещо повече, някой половинчати мерки и политически колебания усложниха още повече ситуацията. И не на последно място, мащабите на кредитната криза се оказаха много по-големи от това, което си представяхме.
Докато САЩ са доста по-напред от останалите държави в стимулиращите усилия, според много икономисти американските банки все още изпитват капиталов дефицит и трудно покриват загубите си, поради което все още неохотно отпускат кредити.
Между август 2007 – когато започна кредитната криза – и септември 2008 Фед намали лихвените проценти от 5.25% на 2%. Извън САЩ обаче лихвените проценти скочиха нагоре за този период.
Всичко това се промени драматично през октомври. В глобален мащаб лихвите бяха намалени с 1.3 процентни пункта и според Джей Пи Морган фискалните стимули чрез лихвените проценти могат да достигнат до 1.5% от глобалния брутен вътрешен продукт през 2009 или около $ 1 трлион. До октомври подобни мерки извън САЩ изобщо не бяха налице, твърди икономистът от Джей Пи Морган Брус Касман.
Европейската централна банка все още разполага с възможности да сваля лихвения си процент, който сега е на ниво от 2.5%, още повече след като бе охладена инфлацията. В четвъртък ЕЦБ предприе допълнителни усилия за насърчаване на междубанковите пазари и да ги върне в нормални релси.
Бавната ответна реакция на тези усилия сега е само част от проблема. Икономистите все по-откровено критикуват предприетите от политиците мерки през последните месеци.
Почти всички политически инициативи, предприети досега за подпомагане функционирането на финансовите пазари бяха по-скоро фрагментарни, отколкото изчерпателни, смята Джон Липски, заместник директор на МВФ.
Според него в основата на това явление е един доста силен процес, известен като деливъридж, и при който фирмите и домакинствата все по-неохотно поемат нови допълнителни дългове.
Макар досега в глобален мащаб банките да бяха инжектирани със стотици милиарди долари, за да се защитят от загуби в резултат на лоши дългове, според Липски политиците не са направили достатъчно, за да рекапитализират банките и изобщо да изкоренят лошите дългове от финансовата система.
Все още е в ход процес на деливъридж (редуциране на дълговете) и тъкмо той ни дава основания да прогнозираме за следващата година значително и продължително забавяне на кредитите, твърди Липски.
Саймън Джонсън, бивш икономист от МВФ и настоящ професор в Масачузетския технологичен институт е на мнение, че финансовите институции в световен мащаб би трябвало да отпишат поне $ 1.7 лоши дългове, свързани с американските ипотечни, потребителски и корпоративни дългове. Освен това той счита, че банките все още не са набрали достатъчно капитал като буфер срещу бъдещи загуби.
Джон Тейлър, икономист от Станфордския университет и бивш финансов министър в администрацията на Джордж Буш в специално разпространен документ заяви, че американските политици “са се простреляли в крака в края на септември, когато предизвикаха объркване с намеренията си да спасяват частни банки с обществени пари”. Тази необмислена стъпка, огласена през конгреса от шефа на Фед Бернанке и финансовия министър Поулсон, веднага е предизвикала негативна реакция в банковата система и най-вече се е отразила на Либора – Лондонския междубанков курс. Тоест неяснотата около американския анти-кризисен план е вдигнал доста цената на паричните заеми.
Вероятно това ще има много сериозни последици от фалита на Lehman Brothers Holdings Inc., смята Тейлър, като продължи - На практика действията на правителството и намесите на финансовите институции удължиха и задълбочиха финансовата криза.
Засега няма официална реакция от Фед и финансовото министерство на критиките на Тейлър.
Източник БГНЕС