Не се залъгвайте с лудия принцип на така-поставеността, защото няма никаква неотменима необходимост "разумният живот" да съществува единствено във формата, която ние наблюдаваме днес на Земята. Може би не е невъзможно разумен живот да съществува и в невъобразимо различни от нашите условия и форма, в "разлетяла се вселена" или в какво още не... Преди години, когато в България нахлуха всичките екстра.информации с вдигането на желязната завеса например, четох една контактьорска информация за някаква извънземна разумна форма, която твърди, че техният "вид" излизат извън пространствеността, когато вселената се свие и чакат тя отново да се взриви и разпъне, за да влязат в пространството с неговата относителност.
А що се отнася до другия въпрос - "простата човешка логика", че за да има взрив, трябва да има и колапс, тази логика доста надхвърля човешкото и опира в най-красиви идеи за кръговостта; ако се съгласим с възможността да има единствено взрив, последван от разлитане или взрив, последван от балансиране, то имаме една линейна времева ос и това е в разрез с идеята за безкрайността. Тогава не можем да обясним защо въобще има взрив - какво е държало нещата компресирани до преди това и защо тъкмо в онзи момент компресията се е пропукала. Идеята за "вдишване и издишване" - взривове, следвани от колапси, които да предизвикват нови взривове и нови колапси, може да изгради представата за пулсация, да ни даде представа за един безкраен вселенски механизъм и най-важното - да ни даде идея за изчислението на формула, по която да усетим спиралното прогресиране/регресиране на реалността през възможното и отвъд.