Точно! Излизаш от Личното, минавайки през Себе си - Осъзнатост, стъпка по стъпка. Проблема е, за тези същности, които по силата на проявата си, нямат Връзка, на ниво Аз=Ние, и съответно отделят себе си от - Те, тогава егото възпрепятства проявата на обич, съответно в смисъла грижа, както за тревата, така и за човека. Което поставя въпроса, Кои са тези същности, които не могат да преминат от егото към обичта? Защото ако не бе така, нямаше да има контрол, и всички прояви пречещи на Човека да си поеме пътя, свободно към собственото си израстване, именно по реда, написан по-горе. Нямаше да е затъмнен въпроса с духовното израстване, както и въпроса за прераждането.
Въпроса е Кое, какво, кой пречи? Защото за всеки пътя е един, колкото и различно да го изминава, колкото и дълго или бързо, това няма значение. Но поставен "по средата", излиза сякаш бива спрян, точно в момента, в който би осъзнал връзката си с първоизточника, чиято същност всеки човек носи, като душевно устройство! И вместо грижа и обич, се достига до разделяй и владей...