Царството на Минералите

[Тук и сега]

ВЪЛШЕБНИЯТ КРИСТАЛ

 

 

НЕ Е НЕОБХОДИМО ДА СИ ХАРИ ПОТЪР,
ЗА ДА ПРИТЕЖАВАШ МАГИЧЕСКА СИЛА

 

В традициите на всички народи магическите камъни се вписват със своите необикновени целебни, защитни, антидемонични и дори съзидателни свойства.

Учените отдавна са описали в дебелите си книги т.нар. кристална решетка и произтичащите от нея свойства на кристалите.

                От незапомнени времена се предава една и съща легенда за Светия камък, донесен на Земята от ангелите и положил началото на живота на планетата. Според индийското виждане този камък е паднал от други светове -  Чинтамани или Норба Нимпоче, според тибетците. Бил притежаван от определени личности - водачи на народите към светлината на света. Сред имената на Великите учители на тайнствената страна Шамбала, еврейския владетел Соломон, индийския управник Акбар и много китайски императори. Според някои данни империята на Великите Монголи дължала своя разцвет и мощ единствено на притежавания от тях огненочервен вълшебен камък.

                За съществуването на Свещен камък свидетелства и Библията. В свещените писания на народите този тайнствен камък носи олицетворение на живата сила и мощ на Бога-Създател.

                За будистите Свещеният камък Мани съдържа свещен текст на мантра и се намира на Хималаите. Всеки докоснал се до него, забравя земните желания и пороци и сияе в небесна светлина. А в Арабския Изток и до ден - днешен се почита черният Свещен камък - Кааба в Мека. Това свещено за исляма място е стар езически храм, в центъра на който на открито е поставен черен смолист, ухаещ на нощ неправилен камък. Неговите магически свойства носят изцеление на болните, вършат чудеса, помагат при войни и на владетели да върнат трона си. Традицията изисква да се обиколи камъка седем пъти и се постави дар на него.

                В други предания Великият камък е пратен дар на хората от Орион и е представлявал "психомагнит" , действащ от разстояние върху мислите и действията на хората. В древен Китай е служел като мощет защитен талисман, т.нар. "че-кан-тан", който престоява забит 20 дни в земята след зимното слънцестоене пред входа на храма.

                Още в зората на човешката история камъкът е бил боготворен и почитан като вместилище на свръхестествени сили. Дългият списък на магическите камъни, включвайки саксонските и бретонските менхири, нашите странджански долмени, изправените камъни на финикийци и далечни инки, кубове от камъни в Индия датиращи няколко хилядолетия преди новата ера, и черните камъни, олицетворение на мъжкото начало в света.

                В древността се е смятало, че смарагдът, гранатът, халцедонът, планинският кристал, аквамаринът, ахатът, коралът и гагатът не само предпазват мореплавателите от бурите и морските вълни, но и ги спасяват от гибел в океанската бездна. Смятало се е също така, че едни скъпоценни камъни са насители на нещастия (опал), а други, че означават щастие,но само в определени месеци от годината- топазът през ноември, гранатът през януари и т.н., че някои от тях предотвратяват градушки и спасяват хората от врагове, ранявания и земетресения, да предпазват от болести, лоши очи (уроки) и изобщо от всякакви беди. Ето защо надарените с такива способности скъпоценни камъни - покровители, били зашивани по дрехи, хамути и седла, вграждани в къщи и оръжия, носени под форма на различни амулети и др.

                Как да заредим собствен кристал. Може ли всеки камък да придобие магическа сила? Възможни ли са чудесата? За да проверите това е необходимо да знаете следните тънкости по този въпрос. На първо място трябва да се знае, че кристалите помагат, когато са поставени в чантата или ако се носят като талисман в джоба. Ако човек е изморен е достатъчно да вземе един кристал  в лявата си ръка, насочен с връхчето нагоре и друг в дясната, насочен с връхчето надолу. След около десет минути се усеща разликата в състоянието на организма.

Когато човек си избира кристал, той предпочита онзи, за който знае, че е съвместим с неговия зодиак или за месеца му на раждане. Ако нямате възможност да се сдобиете с такъв камък е достатъчно да си изберете един, на когото да се доверите. "Вашият" кристал също ще ви предпочете. Необходимо е обаче първо да го почистите и заредите. Това е особен ритуал и изисква вашето търпение и любов. Необходимо е отначало камъкът да се потопи за няколко часа в морска или подсолена хладка вода и после да се сложи върху парче лен, коприна или памучна материя. След това подръжте в ръка своя "магически" кристал и мисловно го заредете с онези мисли, които ви вълнуват. Помолете го да ви пази и закриля и да ви помага в начинанията.

                Ако предпочитате да носите кристал като бижу около врата, внимавайте той да няма обков, покриващ горната му част, защото няма да може да диша. За да се чувствате и вие добре двата края на кристала трябва да са свободни. При това, ако връхчето му е надолу, прибирайте накита от време на време в джоба или чантата си. В противен случай е възможно да се направи пробив във вашето био поле, защото енергията изтича надолу през това връхче.

                Ако имате проблеми с общуването в семейството или офиса си, най-подходящ кристал е кварцовата друза / на снимката горе/.

                Не забравяйте, че тук става въпрос само за естествените и необработени кристали. Колкото по-плътен е цветът на камъка, толкова по-успокояващ ефект има, а колкото е по-прозрачен, толкова  е по-стимулиращ.

                Кристалът като част от природата  оказва силно въздействие върху човешкия организъм и неговия начин на живот. От опита на източните науки, както и от редица нови изследвания става ясно, че в нервните клетки се отлагат миниатюрни кристалчета на психична енергия. Тяхната роля като локатори на ориентир и здраве все повече се потвърждава от съвременната медицина. Аналогът е близък до прочутия и легендарен философски камък на алхимията. Според легендата неговата формула владеят ангелите на огъня и този камък, наричан жива вода, носи здраве и духовно просветление на своя притежател. Който се докосне до него, пречиства себе си с небесен огън, получава дълголетие  и много мъдрост.

[Тук и сега]

МАГИЧЕСКАТА СИЛА НА КРИСТАЛИТЕ

 

ЛИТОТЕРАПИЯТА

 

 

Широко разпространена в древността и през по-късните епохи е вярата в лечебните свойства на много от скъпоценните камъни. Те не само са се носели като талисмани в пръстени, и накити, но са присъствали като съставка на предписваните от лекарите по онова време лекарства. Показателен в случая е жадеидът, името на който идва от испанското "пиедра да жиада" - бъбречен камък, т.е. свързано е с факта, че в Калифорния индианците са го използвали при лекуване на бъбреци, а европейските учени са препоръчвали да се носи в пояса при болки в кръста.

Нефритът пък е бил надежден амулет през средните векове срещу заболяването на бъбреците (от гръцки "нефрос"- бъбрек). Името на ясписа е свързано с гръцкото "паспис"- изцерявам. Смятало се е, че белите камъни предпазват очите, а също и от небесен гръб, а червените, наричани още камъни на кръвта, се препоръчвали при кръвотечение и лекуване на рани. Черните камъни се приемали за превъзходно средство срещу меланхолия, а в Индия се носели и като талисмани срещу уроки. Зелените камъни се схващали като камъни на плодородието и плодовитостта. Смятало се е, че те укрепват зрението и предпазват от зли духове и невидими вълшебни сили. За виолетовите минерали пък се е вярвало, че предпазват децата от гърчове и способстват за любовта и уважението между тях и родителите, а за жълтите, че помагат срещу жълтеница и болести на жлъчката. Червеният рубин се е смятал за символ на страстта , тюркоазът - на каприза, ахатът - на здравето, дълголетието,  топазът и берилът- на дружбата, гранатът - на верността, хризопразът - на успеха, аметистът -на надеждата, правдивостта и постоянната преданост, а опалът - обратно - на непостоянството.

Кристалите не могат да лекуват всичко, но съчетани с методите на традиционната медицина, подсилват техния ефект. Пиенето на вода, в която е престоял за една нощ кристал помага за подобряването на общото състояние на организма, за повишаване на жизнения тонус. Поставени на място, където изпитваме болка или движени по определен начин около това място, кристалите действат като болкоуспокояващо средство. Рана, обработена с тях, заздравява два пъти по-бързо. Според литотерапията за лечение на различните заболявания, най-често се използват следните кристали:

Аквамарин - със своя светлосин цвят защитава индивида от Океана. Улеснява комуникативността и артистичния израз, лекува ефикасно алергии, синузите, трахеити, проблеми свързани със зъбите и слуха.

Аметист - покрива цялата цветова гама от виолетово до пурпурно-червено. Действа за духовното издигане и творческото вдъхновение на човека. Прилаган върху слънчевия сплит помага при хранителни интоксикации стомашни киселини. Аметист у дома пречиства чудесно атмосферата.

Цитрин - светложълт със златист отблясък, той разпръсква своите вибрации на радост и щастие. Действа тонизиращо върху цялото тяло и стимулира интелектуалните възможности на индивида.

Диамант - най-чистият от всички кристали и най-близкият до биологичното ниво на човека, тъй като не е нищо друго, освен въглеродни атоми. Мощен усилвател на биомагнитните вълни, но оказва подкрепа само на онези, които имат чисти и справедливи помисли. Регулира телесната температура и е яростен защитник на благородните действия.

Смарагд (изумруд) - със своя светлосин до тъмнозелен цвят на Амазония този ярък хексагонален берил може да донесе така необходимото вътрешно спокойствие. Лекува сърдечните терзания и действа благотворно върху очите.

Гранат - развива силата, куража и волята на човека, но не действа благоприятно върху хората със спокоен характер. Във вариант на по-оранжев цвят може успешно да се използва като елексир за лечение на артрит и стомашни разстройства.

Опал - Бял, черен или огнен на цвят, този аморфен кристал е една истинска феерия от цветовете на дъгата. Успокоява и действа благоприятно за сън. Черният опал се използва за медитация и развиване на причинното тяло. Огненият опал стимулира творчеството и виталността.

Кварц - най-универсалният кристал, който може да се използва за всякакъв род програмиране, следователно може да замести всеки друг кристал, когато това се налага. Кварцовите фантоми се отличават с тази особеност, че могат да приканват към пътешествия в миналото и подсъзнателното. Опушените кварцити активират инстинктивната природа на индивида и неговата прозорливост. Млечните кврацити имат релаксиращо действие. Обагрените в златист цвят (червено, златистожълто) засилват физическите способности и радостта, а тези с червени и зелени отблясъци (турмалини) служат като защитен щит срещу негативните енергии на заобикалящата среда. Когато се носи до сърцето розовият кварц разнежва и осигурява безопасността на децата.

Сапфир - светлосините сапфири притежават свойствата на морското водорасло, сините развиват екстрасензорните възприятия и предвещават обещание за вярност. Ако се счупи, сапфирът трябва да се върне на онзи, който го е подарил, в противен случай, неговата магия продължава да действа. Жълтият сапфир притежава свойствата на императорския топаз, а безцветният - тези на диаманта.

Топаз - синият топаз укрепва приятелството, императорският - динамиката и чувствителността. Стимулира цялостното функциониране на тялото и действа като истинска панацея. С розов отблясък пречиства и регулира кръвообръщението, а понякога действа и като възбудително средство.

Турмалин - действа като електрически двуполюс, т.е. има отношение към прямотата и честността. Среща се в почти всички цветове. Зеленият турмалин (верделит) притежава свойства да зараства разкъсванията на етерното тяло, а от тук ида лекува почти всички психически заболявания. Розовият турмалин (рубелит) поставя акцента върху прекомерното изобилие, синият турмалин (индиколит), прилаган върху слънчевия сплит, участва в трансфера на енергия. Черният турмалин възвръща съзнанието към материалната действителност и защитава тялото от постъпващите чужди влияния, както и от вредните действия на херцовите вълни.

Тюркоаз (тюркиз) - неговият морскосин цвят е символ на вечната младост. Притежава свойството да абсорбира негативните енергии на лицето, което ги носи, а това може да доведе и до неговата гибел. Често пъти е наблюдавано как тюркоазът се пръсва на парчета при смъртта на неговия притежател.

За пълен ефект от въздействието на кристалите, обаче, астролозите считат, че всеки скъпоценен камък помага на човек, в зависимост от неговия зодиакален знак.

[Тук и сега]

Зодиите са тук,че не мога да подредя правилно таблиците.
http://www.meridian27.com/fun/Kryst.htm#Zodii

Останалото го пействам.
КЛАСИФИКАЦИЯ НА СКЪПОЦЕННИТЕ КАМЪНИ

                Голямата група на скъпоценните камъни все още няма общоприето название и класификация. Използват се различни термини, които по същество не изчерпват еднозначно техния смисъл. Според А. Ферман прозрачните камъни са “самоцвети”, а полупрозрачните и непрозрачните – “декоративни или цветни камъни”, които названия и днес широко се използват в Русия. В други страни се среща и терминът “благородни камъни”, обединяващ скъпоценните камъни от ювелирно-декоративната група. Употребяват се и названия като “полускъпоценен камък” (скъпоценен камък от по-ниска стойностна група), “драгоценни камъни”, “декоративно-облицовъчни камъни” и др. в смисъла, на който всеки изследовател влага различно съдържание. Като има предвид, че терминът “полускъпоценен камък” понижава ценността на различните камъни, Международната гемоложка асоциация препоръчва да се откажем от него и всички, използвани за ювелирни и художествено-декоративни цели минерали, минерални разновидности и минерални и минерално-органични агрегати, да се наричат “скъпоценни камъни”. Според приложението си тези камъни би могло да се поделят на ювелирни скъпоценни камъни, ювелирно-декоративни скъпоценни камъни и декоративни скъпоценни камъни. Самостоятелно значение имат “колекционните камъни”, към които се отнасят красиви и редки образци от отделни кристали и друзи от тях, а също и минерални агрегати.

                Според най-новата и най-пълната класификация скъпоценните камъни се разделят на 3 големи групи: ювелирни, ювелирно-декоративни и декоративни скъпоценни камъни.


                Група А. Ювелирни скъпоценни камъни

І клас    -              ювелирни скъпоценни камъни с най-висока стойност, т.е. от І-ви ред. Включват се диамант, рубин, смарагд, син сапфир и естествени бисери. Това са най-високо ценените и най-скъпите скъпоценни камъни. Цената на 1 карат (200 мг) може да достигне до 2000$, а уникалните им образци обикновено се разглеждат като национално богатство.

ІІ клас   -              ювелирни скъпоценни камъни от ІІ-ри ред: александрит, сапфир (оранжев-патпараджа, зелен, виолетов), благороден черен опал, благороден жадеит (жад-империал). Стойността на тези камъни е до 600 – 1500 $ за карат.

ІІІ клас  -              ювелирни скъпоценни камъни от ІІІ-ти ред: демантоид, благороден шпинел, благороден опал, аквамарини, топаз, родолити, турмалин. Цената на тези скъпоценни камъни е от порядъка до 300 $ за карат.

ІV клас-                ювелирни скъпоценни камъни от ІV-ти ред: хризолити, циркон, жълт, зелен и розов берил, кунцит, тюркоаз, аметист, пироп, алмандин, лунен камък (адулар), слънчев камък (фериортоклаз), хризопраз, цитрин. Цената на тези камъни достига 80-100$ за карат.

                Група В. Ювелирно-декоративни скъпоценни камъни

І клас    -              ювелирно-декоративни скъпоценни камъни от І-ви ред: лазурит, жадеит, нефрит, малахит, чароит, кехлибар, кварц-безцветен и опушен. Стойността на посочените камъни се определя на 30-150$ за 1 килограм.

ІІ клас   -              ювелирно-декоративни скъпоценни камъни от ІІ-ри ред: ахат, амазонит, хематит-кървавик, родонит, непрозрачни иризиращи фелдшпати (беломорит), иризиращ обсидиан, епидотгранатови и везувианови родонгити. Цената на отделните камъни от този клас се изчислява на 1-15$ и повече за 1 килограм.

                Група В. Декоративни скъпоценни камъни

                Към тази група се отнасят следните минерални агрегати и минерали: ясписи, мраморен оникс, обсидиан, гагат, вкаменено дърво, лиственик, кремък с пъстра окраска и концентричен зонален или ивичест рисунък на цвета, графичен пегматит, флуорит, авантюрин, селенит, агалматолит, цветен мрамор и др. Стойността на посочените камъни варира от 100 до 1000-1500$ за 1 тон суровина. Крупните монолити се употребяват за облицовка на здания или строеж на паметници и по същество трябва да се отнасят към облицовъчните камъни.

                Т.нар облицовъчни строителни камъни  са отделна група, към които се отнасят предимно скали с особени физико-механични и химични свойства (здравина, твърдост, монолитност, устойчивост или дълговечност и др.) и различно в сравнение със скъпоценните камъни приложение. Тези камъни се поддават на рязане и след полировка показват красива и устойчива окраска. В основната си част обаче те нямат качествата и  стойността на скъпоценните камъни. Отнасят се към строителните материали.

                Съществено е да се знае, че рязка граница между отделните групи и класове не може да се постави. В зависимост от нарастването или понижаването на интереса към даден скъпоценен камък, той може да се “издигне” или “смъкне” в йерархията на елита на минералния свят. Може да се получи дори ситуация, при която камъни, макар и принадлежащи по принцип към първия клас на ювелирните скъпоценните камъни, но отличаващи се с некрасива или неравномерна окраска, или поради наличието на включения и други дефекти да се оценяват по-ниско и дори под равнището на минерали, които се отнасят към ІІ-рия клас. И обратно особено красиви камъни от ІІ-ри клас на скъпоценните камъни да се приравняват към ценящите се с един порядък по-високо минерали от техния І-ви клас.

                Обсъжданата класификация включва само най-важните скъпоценни камъни и не изчерпва списъка на всички известни днес скъпоценни камъни. Класификацията, обаче дава възможност в нея да намерят своето място и периодично постъпващите на пазара по-малко познати, нови и редки скъпоценни камъни. Поради това, че тези минерали обикновено са все още недостатъчно популярни и се нуждаят от известна реклама, на тях според качествата им е отредено място в последните класове на всяка от трите отделни големи групи на ювелирните, ювелирно-декоративните и декоративните скъпоценни камъни.
 
Пояснителни бележки за свойствата на минералите

Твърдост            -              свойство на материалите да се съпротивляват на деформация или разрушение на повърхностния им слой (при драскане или за скъпоценните камъни – при полиране). Виенският минеролог Ф.Моос /1773-1839/ е съставил таблица на минералите, определяйки твърдостта на драскане на повърхността му от остър еталонен предмет. За скъпоценните камъни с твърдост по-малка по Моос, се приема, че са неустойчиви и с времето се матират. Скалата на Моос е десетична, като най-голяма твърдост притежава диамантът – 10, а най-малка талкът – 1.

Цепителност      -              свойство на минералите да се цепят по различни (1, 2, 3 или повече) определени кристалографски посоки. Съществуват съвсем съвършена, съвършена и несъвършена цепителност. Някои от скъпоценните камъни с неясна цепителност показват лом, който е с различен характер – мидест, кухест, зърнест, неравен и др.

Плътност            -              това е състоянието на масата на веществото към заемания от него обем, когато веществото се намира в естествено състояние. Скъпоценните камъни могат да са леки (2,4 g/cm3), нормални (2,65 g/cm3) и тежки (повече от 5 g/cm3).

Цвят                      -              зависи от химичния състав на минерала, от кристализационната му структура и примесите от други елементи. Причина за различията в света е светлината ,т.е. електромагнитните колебания. Човешкото око възприема само вълните от т.нар. оптически диапазон – от 400 до 700 nm. Тази част на видимата светлина се разделя на 7 главни части, всяка от които съответства на определен цвят от спектъра: червен, оранжев, жълт, зелен, син, виолетов, като при смесването на всички спектрални цветове се получава белия цвят.

                Камъкът, който пропуска всички дължини на вълните на оптическия диапазон, изглежда безцветен. Ако се поглъща цялата светлина, камъкът изглежда черен. При частично поглъщане, камъкът е млечнобял или сив, а ако абсорбира само определена дължина на вълната, той придобива цвят, съответстващ на наслагването на останалите неабсорбирани вълни. Основни носители на цветовете – хроматофорите, са йони на тежки метали: желязо, кобалт, никел, манган, хром, ванадий, титан и др. понякога оцветяването се дължи на дефекти в кристалната решетка, в следствие възникването на радиационни ефекти под въздействието на радиоактивно излъчване, предизвикващо селективно поглъщане на светлина. Цветът на скъпоценните камъни  е различен при дневна и изкуствена светлина, поради разлика в спектрите им.

Лъчепречупване -           пречупване на светлинните лъчи при преход от една среда в друга.

Двулом -              разлагане на светлинния лъч на два лъча при влизането му в камъка. Това е един от диагностичните белези на скъпоценните камъни.

Дисперсия          -              разлагане на бялата светлина на спектрални цветове при преминаване през кристал. Наблюдава се най-добре при безцветните скъпоценни камъни. Особено ярко се проявява цветната дисперсия при диамантите. Тя му придава “игра” на цветовете и”огън”.

Блясък -              възниква при отразяването от повърхността на камъка на част от падналата светлина

Плеохроизъм-   това е нееднакво поглъщане на светлината в различни посоки на двулома на кристалите. Някои от прозрачно оцветените камъни изглеждат оцветени различно в зависимост от това, от коя страна се наблюдават.

Опалесценция- млечнобял, мътносинкав или бисерен блясък. Получава се вследствие на отразяване и разсейване на светлината от дребните силикатни частици. В отразената светлина доминират късовълновите (небесносини и сини) цветове.

Иризация             -              (от латински “iris” – дъга) – игра на цветовете на дъгата в някои скъпоценни камъни, в резултат от разлагането на белия цвят (пречупващ се от дребни нарушения и пукнатини в камъка) на спектралните цветове. В планинския кристал този ефект чест се предизвиква изкуствено (създават се пукнатини в камъка) за да се повиши стойността му.

Астеризъм          -              (от гръцки “астер” – звезда) – ефект на “котешко око”, характерен е за камъни, изградени от призматични, иглести и влакнести агрегати или съдържащи тънки, паралелно ориентирани празнини (каналчета). Ефектът възниква вследствие на отразяването на светлината от паралелните сраствания (или празнини) и се наблюдава при завъртане на камъка. По него се премества тънка ивица, наподобяваща котешко око. Това явление се наблюдава най-ярко, ако камъкът е шлифован като кабошон.

Луминисценция-               събирателно понятие, обхващащо всяко светене на вещества под влияние на излъчване, физическо въздействие или химични реакции. При изследване на скъпоценните камъни се използва луминесценция  в ултравиолетовите лъчи (флуоресценция). Тя се предизвиква главно от малки количества хроматофори – йони на хром, манган, кобалт, никел и др. включения на молибдати, вофрамати и някои съединения на урана. Понякога луминесценцията се дължи на дефекти в кристалната решетка на минералите. Едни и същи камъни могат да съдържат различни хроматофори и флуоресценцията да не е еднаква, но за скъпоценни камъни от определени находища те винаги са еднакви и характерни. Желязото  дори в малки количества намалява този ефект.

[Спорт-Здраве3]

От известно време сънувам най-различни по природа сънища с най-различни сюжети,в които все повече се повтаря мотивът на това,как камък представлява механизъм или как камък представлява генератор или източник - веднъж на енергия,задвижваща влак,друг път на чувствителна апаратура,трети път като навигационен уред и тн...

Имам чувството,че даден минерал може да се ползва като "ядро",тоест като източник на нещо(било то качества или друго).Да се прикачи към него система,която да завихри тези неща,на които камъкът е източник - нещо като тръба,прокарана от язовир,с цел по-ефективно напояване на биополето или аурата или въобще всичко що е телесно енергийно завихряне.

Затова реших да облека минерала в нещо.Първо мислех да е торбичка,вързана на връв,но това ми убеждение отмина.
Някак исках да направя нещо като дренаж или насочване на енергията на камъка в определени от мен посоки.Нещо като сърце със съдова система.Само ако можех да накарам енергията на камъка да следва някакви вени,или корени...

Като се сетих за сърцето и съдовата система,реших да го наподобя.Реших да вплета камъка в някаква плетка,а онова,което би било проводящото на енергията,щеше да е цвета - защото както е известно,всеки цвят отговаря на някакво трептене - това щеше да е общото - трептенето.И разбира се - намерението ми този цвят да стане проводник на енергията на камъка - онова намерение,което да успея да вплета в цялата система,което да се превърне в онова нещо,което да вдъхне живот на композицията,като дефибрилатор.

Затова обърнах голямо внимание на намерението и мисловната воля,която влагам в плетката,и на цвета
Изникна обаче въпросът за формата и за усукванията на плетката.Има една известна концепция,че ако се пусне електромагнитно поле по някакъв проводник,то то се разпространява и разширява в същата форма като на проводника - проектира се.
На камъка,който бях избрал,му отиваше "покриване" и "обгръщане",което щеше да рече гривна

След това изникна въпросът за неслучайността на тялото - аз възприемах цялото нещо като един функциониращ организъм,а сам се изживявах като генен инжинер например.Затова ми се струваше,че има значение.
Затова вложих в математиката и веществеността й някои архетипа,концепции и идеи,които няма да издам
И сега вече имам завършена гривна.Ако не си въобразявам,мисля,че има твърде неслаб ефект от нея,направо силен


Не вярвам да правя нещо ново - някой да е срещал сведения за подобни практики някъде по света? Или за нещо по-конкретно,което най-вероятно си има и име и аз отново да съм преоткривател?

[Спорт-Здраве3]

Също така съм убеден,че някои от непознатите ни разуми използва финна минерална техника:

-сигурен съм,че се създават несъществуващи минерали в природата,със смесени или нови качества.
-че се правят системи от тях,наподобяващи организъм с жлези и секреции,но вместо това - минерален организъм,действащ на принципа на влияние от сърцата(минералите) и от изкуствено създадените от проводниците завихряния на качествата им.
-сигурен съм,че с такава апаратура се общува на съзнателно и интелигентно ниво,защото е жива
-че един евентуален ефект от тази апаратура представлява синхрон на завихряния(в определени орбити и честоти) на качествата на даден брой изкуствени(или не) минерали

сигурен съм и че такава апаратура се използва за боравене (а защо не и създаване?) на ДНК и много финни,основополагащи за живота,матрици и прочие.


А откъде съм сигурен - ами просто не може да не е така.

[Спорт-Здраве3]

По случай темата за работното място във форума за конспирации:
http://forum.xnetbg.com/index.php/topic,4233.15.html

Има вариант и да се преобърнат нещата

Нужни са просто правилните за целта(работното място и вземане-даването с него) минерали.Задължително необработени.Когато са в това "сурово" състояние имат хаотичен ефект,но когато ги вкарате в ръчно изработен от вас самите амулет,вече става страшна работа

Като пример в момента се сещам за амулет от Пирит и Хематит.Ако Хематитът се вкара в амулет със защитна символика и цвят като на Хематита,и ако в същия амулет се вкара и Пирита,самоче около него да има проектираща(отдаваща навън) символика в цвят като на Пирита...става нещо много много мощно Не препоръчвам да се комбинира с каквото и да е друго,даже и с Планинския кристал.
Особено отива това на мощните зодии (Скорпион и др) и мощно-ударните (Овен,Стрелец и др).

Този амулет е съвършен за американския модел.Всеки опит за извличане на енергия от работника с подобен амулет,ще завършат гръмко и злополучно,в това съм убеден,въпреки че още не съм правил такъв амулет.Отначало ще има една-две психо битки,но после се заема тъкмо обратната енерго-политическа позиция.Вампиризмът на американския модел ще избягва отношения с работника.
Предполагам,ще се появи чувство на изолираност,но и на неприкосновеност.Малко студено статукво,но това в крайна сметка се прави за пари,нали така? А и ще помогне на съответиня човек да прекъсне неикономическите си връзки с работното място и да ес върне към живота си

Предупреждавам,че амулетът не отива на асолютно всеки,и преди да го направите трябва добре да попитате себе си по тоя въпрос.
Също така препоръчвам да не се носи постоянно - все пак светът извън офиса е ваш приятел ) Имам известни,и необосновани,но все пак опасения,че постоянното носене и извън офиса,може да навреди на равновесието на носещия амулета.

[Спорт-Здраве3]

Днес имах странно преживяване,обясняващо действието на амулетите или става дума по-точно за енергиен отпечатък.На който му е интересно,нека прочете дългото нещо,което сега ще разкажа.

Работата ми е такава,че получавам по 0.05лв на минута,дори и да не правя нищо,а аз не правя нищо през изключителната част от работния ден Това може да е колосално изпитание за емоционалното и ментално равновесие.Великото Нищо.Онова,което с присъствието и с витаенето си из въздуха,кара нещата да не се случват и отблъсква всяко събитие от заобикалящата ме физическа реалност,колкото и незначително да е.
Ако мисловният ми свят не изглозга собствените ми физически меса,понякога успявам да си намеря занимание.Днес откраднах от съседния отдел 25-30 кламера.Обикновено всички знаят,че от мен трябва да се кирят кламери,телбод,лепкащи се листчета,картончета,кибритчета,химикалки и клечки за зъби,но този път докопах кламерите.

Един по един,разгъвах ги и ги увивах на спирали около себе си.Заплитах всеки следващ към топката тел.Заприлича ми на нещо,и трябваше да продължа,за да видя какво е това.Продължаваше да прилича на нещо,издрах си ръцете и ги натъртих навсякъде,но ми свършиха кламерите.
Беше някак красиво по своему.Заблудена ДНК? Или просто лъскава тел,оплетена и блести,много готино
Отидох до съседния отдел за да взема още суровина.Там обаче сварих една колежка,която обикновено брои кламерите по два-три пъти на ден...зависи колко й е дълга смяната,и затова винаги хваща липсата.Попита ме "Какво парвите при вас? Нещо става ли?"
"Ето!" - почти гордо,ентусиазирано отвъранх аз и поставих нещото на рецепцията.
Специално тази колежка е скептичка и не само не й харесват нещата,които вижда видоизменени,или обгорени,но обичам да я дразня.Този път обаче нещото й хареса.Наистина си беше странно привлекателно.Започна да го разглежда,да умува нещо.
В крайна сметка не й заприлича на нищо и го определи като абстракнто изкуство,аз го оцених на 70 евро.Тя изпразни една кутия телбод от собствените си запаси,облепи я с листчета,проби дупка отгоре и там забучи една от цицините на нещото.Отстрани написа "цена:70евро / Име: Работен ден / Изработил: *** "

Това е физическата част от историята.

За мен е необикновена,защото от момента,в който тя прикачи стойката на нещото и започна да пише на нея,аз се почувствах много странно.Изпаднах в нещо като "дупка",разконцентрирах се,не можех да мисля ясно.На физическо ниво бях в нещо като засилено преднастръхващо състояние.Сякаш чакаш тръпката като от настръхване,но тя все не идва.
Затова махнах стойката и си прибрах кламерите и сега са на скрито място


Мисля,че е станало следното:
Докато правиш нещо,оставяш на него свой енергиен отпечатък,това е ясно на всички информирани и интуитивно ясно на всички неинформирани Може би работата е там,че не можеш да му въздействаш току така - а на енергиен отпечатък се въздейства най-силно с друг енергиен отпечатък.

Тоест колкото повече "труд" хвърлиш по даден амулет,колокто повече твоя плът и мисъл се свърже с него(образно казано),толкова повече самата вещ се интегрира в собственото био-поле и толкова по-малко смущения ще пречат на комуникацията между амулета и носещия.
Това обяснява защо усещам силен ефект от амулетите,които правя за себе си.За сега имам само едно мнение на човек,имал досег с мой амулет,правен за него,и е положително


Изводът за минералите,който правя на този етап,е че дългото носене на минерал колкото се може по-близо до кожата го интегрира по-добре в био-полето.Логично,както приемането на всяко чуждо тяло и всяко чуждо влияние така да го наречем,ако се отнасяме към повече от едно тяло :p

Затова съветът ми към всички начинаещи алхимици е да сливат силен свой отпечатък със суровината,от която ще правят своето нещо.
След това самото оформяне на суровината в нещо представлява "направляване" или с други думи програмиране.Енергийният отпечатък носи смисъла на "обект",а манипулациите на суровината - на "програмиране".
Затова внимавайте по какъв начин оформяте вашето нещо,какви събития дават резулатт върху облика му и въобще всичко,което считате като информация Което ще рече всичко
Защото влязлата информация в плътта на вашето нещо,означава влязла информация във вашето био-поле или там както се нарича...етерно тяло например
Силата на енергийния отпечатък,който сте оставили,отговаря на силата на "проводимост" на тази информация и "чистота на общуване" с вашето нещо.Вземете пример от телевизорите - какво става с картината,когато към цифров телевизор включите аналогов кабел? Скапва се С цифров кабел става екстра естествено

[Nessa]

А какво означава ако камъкът промени цвета си? Имам едно малко парче розов кварц - обработено от няколко години. Бях го забравила в шкафа за последните 4 години и когато го се сетих за него тези дни беше станал бял - напълно си беше изгубил цвета. Поседя малко на слънце, поносих го с мен и леко порозовя, но все още е почти бял. На какво се дължи това?
Гузно ми е , защото имам чувството,че аз го повредих с това пренебрегване. Привързвам се към камъните си и този ми е като болно мъниче.

[Спорт-Здраве3]

Промяната на цвета на кварца от външни нормални фактори е нещо сравнително рядко. Не съм запознат точно с това при кварца, но като цяло минералите променят или губят цветовете си в следствие на: електричество, протичащо през тях, огромна температура, престой във вода(особено, ако минералите са на органична основа като опала, кехлибара, седефа и др...), престой на силна слънчева светлина.
Има и много чувствителни камъни като тюркоаза, които променят цвета си(потъмнява силно), когато има контакт с миризмата на дезодорант(с молекулите във въздуха), със слънцето, потта и водата и тн. Но кварца е от издръжливите камъни, относно тези характеристики, защото цвета му се основава на химическа основа(а не на електро-химическа).

Въпреки, че е възможно, щом казваш, че възстановява цвета си на слънце. Това значи, че или топлината влияе на някой от елементите в него, или бомбардирането му с частици от светлината му влияе(йонна работа, тоест електро-химическа основа за цвета). Поинтересувай се в тази посока, за да стигнеш до възможен отговор 

[Спорт-Здраве3]

Изчетох сумати руски и български източници за МАГНЕТИТА, но никъде не намерих сведения за това защо магнитната му сила отслабва и какви са начините да се възвърне.

Открих един начин случайно и го предоставям на читателите, които се чудят същото . Просто го подържах няколко часа долепен до хематитени късчета(обработени, ако въобще има значение) от двете му страни. Това ще рече при двата му полюса, защото моя магнетит е полярен. Има и неполярни друзи и обработени късчета и за неполярните нямам наблюдения Лесно се преценява какво притежавате с помощта на конец
Скоро ще пусна поуст за Магнетита, защото има изключително интересни факти за него, като например силното му влияние на биополето и биомагнетизма, имам и собствени наблюдения за споделяне, така че не сменяйте канала  ;D

[Спорт-Здраве3]

Забелязах,че Магнетита не се зарежда само от хематит,а от всяко желязо(да малко прибързано първо заключение  ) С колкото повее желязо има досег,толкова по-силен става за определено време.Затова си мисля,че има нещо,което го изтощава,но още не съм открил опитно кое е.

Забелязал съм и че засилването зависи от бройката на телата.Засилва се,ако стои известно време залепен за ножица,но се засилва изключително,ако стои в купчинка кламери.Зависи също така и от това доколко телата са добри проводници на магнетизма.
Нарочно избягвам думата "електричество",защото всеки напреднал физик знае,че теорията,която оправдава магнетизма чрез електричеството,има доста дупки и квантовите физици все още не са сигурни какво точно представлява магнетизма.


При провеждането на опити с Магнетит(който представлява минерал,втората по значение желязна РУДА,а не метал) винаги магнетита проявява невероятни аномалии спрямо магнитите.Много от горните и долните граници на различните измервания при него са крайно различни в сравнение с другите магнити.Физиците дори наблюдават ситуации,в които магнетита се държи различно от обикновен магнит,оспорва вярвания за магнетизма и дори сам притежава интересни парадокси в поведението си,когато не е сравняван с нищо,а е просто изследван.

Една от особеностите му е,че когато предмет,реагиращ на магнетизма,се държи долепен до магнетит,той след кратко време сам се превръща в ПОСТОЯНЕН магнит.Обикновените магнити имат същото качество,само че те намагнетизирват предмета,а не го правят постоянен магнит.

*  Доказах си това опитно като долепих ножица до магнетита ми за около половин час.Тя започна да обърква компаса ми и да привлича халкички и телчета.Поставих я в повдигнато положение,така че халкичикте да висят,залепени за нея.След повече от 12 часа те все още привличат също толкова силно за нея,както в началото - дръпнах ги от нея,добрижих ги и отново се привлякога от нея дори преди да съм ги долепил,магнитните свойства на ножицата не са отслабнали за 12 часа,при допир за магнетита от половин час.

*  Магнитчето на компасната ми стрелкичка вече не работи както трябва.Винаги сочи различни посоки.Не съм го доказал,но мисля,че е заради това,че държа магнетита си на едно и също място - разстоянието от компаса ми е 40см.Явно полето му се простира доста по-далече,отколкото си мислех и постоянно е влияел на компаса ми,докато не го е скапал.


*  Тялото също има забележими реакции към магнетита.Ясно усещам поле на отблъскване,когато прокарвам парче магнетит върху голямата вена в лакътната сгъвка на ръката.Когато го задържа в това положение повече секунди,след това усещам сърбеж на мястото.
Когато съм изморен - след работен ден например и е твърде късно вечер - когато задържа парченца магнетит под веждите си,усещам силно напрежение и болка в слепоочията си.На мой приятел му се завива свят.

И логично - ако виляе на кръвта,то какво остава,ако се постави над кръвни центрове като очите.

Според руските езотерични сайтове поставянето на Магнети твърху третото око изключително благоприятствало виждането на картини от миналото или бъдещето  и също така положението на магнетита върху третото око отваряло канал между глобалното планетарно съзнание и съзнанието на практикуващия.
И отново логично до известна степен,тъй като учените отдават огромна роля на магнетитните залежи на планетата ни във влиянието върху състоянието на магнитно й поле и климат.

След като има такова влияние върху физическото тяло,какво ли остава за фините тела на човека? Тук не съм способен да правя смели наблюдения,затова оставям това на някой друг експериментатор (без да нося отговорност за подстрекателство разбира се)



П.П.
*  Носенето на гривна от магнетит(на лявата ръка според източниците,следователно на коя да е според личното усещане) спомага за кръвообразуването.Може би ще помогне на онези,които имат анемия.



П.П.1.

МНОГО ВАЖНА ОТМЕТКА бих искал да направя върху Перпето Мобиле.Призовавам тези от читателите,които имат знания и способности по механика и инженерство и токове(като Gogo например ) да се опитат да подредят два концентрични кръга от магнити и да свържат плоскостта на вътрешния с едно динамо.Вярвам,че може да се постигне достатъчно постоянна,безплатна енергия поне за една стоватова крушка,а с три такива кръга и три ремъка,защо не и три стоватови крушки

Също така може да се направи и статично Перпето Мобиле.Доколкото успях да ровя из нета за това,представлява медна тръба,извита под формата на геврек и двата й края са затворени с медни пластини.Около тялото й спираловидно е увита цинкова или алуминиева тел(една от двете беше) и по тази тел плътно са наредени магнитчета.Всичко се облепя с изолирбанд,за да не се разпада и когато за двете медни пластини се долепят жички,ставало достатъчно енергия,за да работи прахосмукачка.ВЕЧНА,БЕЗПЛАТНА енергия за прахосмукачка

В бъдеще аз ще се опитам да направя това,но един инженер ще се справи блестящо в сравнение с мен.  И би направил наблюдения...

Ето линкове за магнитните двигатели:

И още няколко...

[Tikvenqk]

Здравейте , природолюбители . Бих желал да взема косъм от вашето знание за камъните . Въпросът ми - Има ли някой тук представа отнсно качествата на камъка флуорид?

[хадзапи]

Ето какво пише за флуорита в "Минералогия" на Иван Костов


ФЛУОРИТ


Наименуван с оглед съдържанието му на флуор.Като ХЛОРОФАН се означават флуорити, които излъчват зелена светлина при нагряване, а като АНТОЗОНИТ - тъмновиолетовите, които при триене издават миризма на озон и HF.
Теоретически съдържа 51,33 процента Са и 48,67 процента F. Много от флуоритите съдържат Ceu, Y, които заместват калция (т.нар. ИТРОЦЕРИТ и ИТРОФЛУОРИТ). По спектрографски път са установени още Fe, Mn, Mg, Al, Sr, Ba, Be, Cu, P, Si, Pb и др. елементи.

КРИСТАЛОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА

Хексоктаегричен, Fm3m, c a0=5,452 A, z=4= (a0 нулата е малко под а-то, няма как да я изпиша). Размерите на елементарната клетка се увеличават при заместване на Са от редките земи. Структурата му е тип с координационно число 8 за калциевите атоми и 4 за флуорните. Може да се представи чрез алтернативно редуващи се пълни (заети в центъра от калциеви атоми) и празни (незаети) кубчета. Кристалите му са предимно кубични или октаедрични, по-рядко ромбододекаедрични, хексоктаедрични или тригон-триоктаедрични. Чести са комбинационни кристали между куб и ромбододекаедър, куб и хексоктаедър и куб с тригон или тетрагон-триоктаедър. Кристалите са обикновено единично развити, но се срещат често субпаралелно развити щоковидни кристали от кубчета, имитиращи октаедър поради декресцентно подреждане, или субпаралелни октаедри, понякога 8, развити върху 8-те стени на един централен индивид. Чести срастъци по от 2 проникващи един в друг индивида се съпровождат с поява на характерни вицинални стени, отговарящи на тетрахексаедър. Проникващи са срастъците, когато форчите са кубични или с кубичен хабитус, докато при октаедрични кристали се развиват допирателни срастъци и обикновено с неравномерно развитие на двата индивида. Среща се и под формата на зърнести до гъсти агрегати. Под формата наземлести агрегати с колоиден или метаколоиден характер е т.нар. РАТОВКИТ, намерен в утаечни скали.


ФИЗИЧНИ СВОЙСТВА

Обусловена от слабите връзки по посока на октаедричните стени е съвършената цепителност, която притежава флуоритът по(111). Твърдост 4. Относително тегло 3,18, покачващо се до 3,3 и 3,6 при итриевите и цериевите разновидности. Топи се при 1360 градуса. Транслационни посоки са (001) и (110). Диаматнитен. Чистият флуорит е безцветен, воднобистър със стъклен блясък. Обикновено е обаче оцветен в зелено, виолетово до синьочерно, а са познати и сини, жълти, червени, кафяви, сиви или бери флуорити. Оцветяването може при това да е равномерно из целия кристал или петнесто до зонално. Цветът се изменя от топлина, ултравиолетова светлина, рентгенови и катодни лъчи и дори от натиск. Цветът може да се дължи на примеси или да е предизвикан от радиоактивни вклячения или фотохимични процеси. Синтетично получени флуорити при добавка на Fe2O3 са сини до бледозелени, от Cr2O3 - синьовиолетови, а от манган - розови. Стехиометрично излишни калциеви атоми могат също така да предизвикат оцветяване в допълнение на редки земи и някои тежкометални хромофори. Анализи на тъмновиолетови флуорити показват значително количество стронций.
Флуоритът е типичен флуоресцентен минерал, флуоресциращ обикновено в синьо, виолетово или червено. При нагряване или облъчване с ултравиолетова светлина фосфоресцира. Виолетовото светене се отдава на малки количества от европий, докато жълтозеленото светене се предизвиква от итербий. Неелектропроводен.
Флуоритът е безцветен в тънки пластинки с показател на лъчепречупване N=1,43385 (за жълта светлина) и слаба дисперсия. Повишаване на лъчепречунването се обуславя от съдържание на итрий (итрофлуорит - N=1,442 - 1,457).

ДОПЪЛНИТЕЛНИ БЕЛЕЗИ

Характерни за флуорита са кристалните му форми, цепителността, твърдостта и виолетовия му цвят. Разтваря се в H2SO4, като отделя HF. Характерните линии на дебаеграмата му са: d=3,154 - 1,932 - 1,647 - 1,115 - 1,932 - 0,864 - 1,253.

ПРОИЗХОД И НАХОДИЩА

Флуоритът се образува при доста различни условия и до известна степен може да се означи като полигенен минерал. Познат е като ортомагматичен продукт, явяващ се асцесорна съставна част на някои аплитоидни гранити, пегматито-пневматолитен във връзка с топаз, каситерит и други пневматолитни минерали, но в най-големи количества се отделя при хидротермални условия. Образуването му при тези условия е свързано обикновено с действието на HF върху богати на силиций скали и образуване на силикофлуороводородна киселина и след това действие на HF и H2SiF6 върху карбонатни скали.
От значение за образуването на флуорит при хидротермални условия е и температурата, която изглежда контролира кристалоформирането. Високотемпературните флуорити са обикновено зелени и, общо взето по-непрозрачни, при това предимно с октаедричен хабитус, докано нискотемпературният флуорит е виолетов и кубичен. Напълно бистър и безцветен или светлооцветен е флуорит, който се образува обикновено последен при цялостен флуоритообразувателен процес. Той е с ромбододекаедричен или по-усложнен хабитус. Хидротермалните флуорити са обикновено богати на европий, докато пегматито-пневмолитните са бедни или лишени от този елемент. Парагенетни минерали на флуорита в хидротермалните му месторождения са барит, кварц, калцит и сулфиди. Възможно е, според Х. Борхерт (1952) флуорът, а също така и барият, необходими за образуване на флуорит и често асоциирания с него барит, да се извличат от скалите, през които циркулират хидротермалните разтвори, като се има предвид, че утаечните скали са, общо взето, доста богати на тези 2 елемента. Отлагането на флуорит при седиментогенни условия се благоприятства според А. В. Казаков и Е. И. Соколова (1950) при наличие на засъхващи (реликтови) басейни и лагуни с приток на прясна вода.
Флуоритът е минерал, който често се псевдоморфозира, особено от кварц и халцедон (т.нар. кубаит представлява кубове от кварц по флуорит).

ПРАКТИЧЕСКО ИЗПОЛЗВАНЕ

Около 75 процента от добива на флуорит отива в металургията за получаване на по-лекоподвижни шлаки, при електролитното получаване на метален алуминий, в стъклената индустрия за матиране на стъкла и за глазури, за получаване на флуороводородна киселина, в оптиката за направата на лещи, отстраняващи сферичната и хроматичната аберация, а красиво обагрените разновидности - като орнаментен камък.
Известни са находищата на флуорит в Дербишир и Къмбърланд в Англия, Фрайберг в Харц, Кьонигсберг в Норвегия, Илинойс и Кентъки в САЩ, криолитовото находище Ивигтут в Гренландия, Източния Задбайкал и Ташкент в Русия, Бавария и др. У нас е намерен при Михалково в Централните Родопи и Палат в Югозападна България.




Надявам се нещо да ти е било от полза.

[хадзапи]

От "Геммологический словарь" на П. Дж. Рид

CaF2, кубичен. Плътност 3,18. Твърдост 4. Прозрачен, безцветен, виолетов, зелен, жълт, оранжев, червен. Повечето му разновидности флуоресцират в дългите вълни на ултравиолетовите лъчи (с изключение на "гълъбовия джон" от Дербишир, Англия). Месторождения: Великобритания, Италия, Канада, Полша, САЩ, Чехия и Словакия, Швейцария.



От "Энциклопедический словарь"


Безцветни, във вода практически неразтворими кристали.Използва се в металургията.

[хадзапи]

Най-интересното от книгата на Михаил Речкин "Феноменът Окуньово" касаещо кристалите. Информацията не е малко, така че ще се въвежда постепенно.








...Запазено е под формата на записи върху кристали и засега, до определено време, скрито дълбоко под земята! Едно от сакралните места на Земята, където е възможно да се съхранява това Велико Знание, е Окуньово! А знанието е затворено в МИСЛЕЩИЯ КРИСТАЛ, доставен на Земята от околностите на Сириус! Ще се опитаме да открием отговор на въпроса:"Какво е Кристалът?".
Известният руски изследовател на отминали епохи В. Шемшук в книгата си "Когато хората бяха богове" без никаква сянка на съмнение заявява:"Нашите предци са знаели, че в кристалите е скрита тайната на преминаването на живота и на божествеността... От кристалите са произлезли всички... богове: на Земята, водата, въздуха, огъня. Естественият егрегор (психофизично поле) на планетата Земя има същата симетрия, както и кристалите на земната кора. Каквито и да е изменения в симетрията на егрегора водят до масови мутации сред животните и растителния свят. Нашите предци са използвали това явление при строителството на божествени егрегори.
Колективният разум поражда егрегор, който е способен да създава условни рефлекси, като той може да се самообучава и усъвършенства. Жреците с помощта на обреди, ритуално поощрявали човека, постъпил както трябва. Достатъчно е за едно и също деяние да се поощрят трима души, за да намери егрегорът начин да поощри четвъртия самостоятелно, без намеса на влъхвите. Ако човекът е извършил престъпление, ритуално го наказвали. Тъй като егрегорът е в състояние да се обучава не по-зле от човека, той запомнял това наказание. Всички други хора, извършващи подобна постъпка, не ги наказва жрецът, а егрегорът. Така в егрегорът били заложени всички закони на Карна (богиня, която следи за спазването на духовното съвършенство), по които живеели нашите предци..."...

...Храмовете на хиперборейците представляват едновременно духовни и научни центрове. В тях посредством специални - живи! - кристали се поддържа връзка с далечния Космос. Със Земята и Слънцето жреците общуват с помощта на свещени химни и медитация. Благодарение на тази връзка те могат да управляват както земната ос, така и времето; да осъществяват чудеса на материализацията, да пътешестват в други светове (зад 9 земи в 10) и да вършат неща, каквито не е в състояние да измисли дори и най-изкусният писател-фантаст. Лукиан има описание на летящ хиперборейски маг, посетил Елада. Пред очите на изумените наблюдатели то "летял по въздуха, стъпвал върху водата и бавно преминавал през огън". И тези магове - чудотворци действително създават истинския рай на Земята.
Шемшук пише:"Докато на Земята било рай, всички цивилизации на планетата съществували мирно, тъй като се намирали в генетично родство, една произхождала от друга, живеели като голямо семейство, допълвайки се взаимно. Това продължило до асурската цивилизация, която била унищожена от чуждоземци...".

Мисля, че истинска информация дали такава цивилизация е съществувала или не, може да се съдължа само в живите кристали. ... Следният пример потвърждава, че кристалите съдържат всеобхватна информация:"Поразителен опит извършил в края на миналия век професорът по геология Дентън. Той пътешествал много по света. При една разходка по брега на Адриатическо море едва не загинал - буквално до краката му паднал камък с внушителни размери. Той се оказал горещ на пипане и на Дентън му станало ясно, че е метеорит. Професорът изчакал, докато небесният странник изстине, и с геоложкото си чукче, което винаги носел със себе си, отчупил парче. Изминали няколко години и до него стигнали слухове за правените от учените опити за изучаване на психометрията (сваляне от предмети на запечатана на тях информация). Дентън разчупил парчето метеорит ва 12 части, опаковал ги и ги разпратил на 12 адреса. Скоро получил отговори. Всички адресати описвали далечна пранета, приличаща на Земята, сравнително неотдавна обитавана от разумни същества, напомнящи хората. В резултат на космическа катастрофа планетата загинала. Части от нея обикаляли около Слънцето и пътят им се пресичал със Земята всяка година през ноември... Екстрасенсите, на които Дентън разпратил пакетчетата, не се познавали помежду си и не можело да се договорят да разиграват професора...".(НЛО, 19991, №27).

Напълно е възможно психометристите да са потвърдили фактически гибелта на планетата Тиамат (Фаетон?), описана в шумерските клинописни текстове.

В. Смирнов в статията си "Светая Светих" (Делфис, 2000, №4) отбелязва:"Във всички култури съществува архетип на храм, сакрално място, ограден участък във вид на КАМЪК или КОЛОНА. Дори култът към великите пирамиди е свързан с БенБен - тайнствен коничен камък, наподобяващ Бетил (магически камъни.Древните автори ги наричали "одушевени камъни", пророкуващи камъни, в които вярвали както езичниците, така и християните.), предназначен да увенчава най-гигантските съоръжения на Стария свят. Камъкът БенБен е положен на върха на колоната в Храма на Фениксав града на Ану, "града на колоната", наречен впоследствие Хелиополис. БенБен е почитан като камък, от който е сътворен светът, също както Вавилонската кула или крайъгълният камък Ебен Шетийях на великия юдейски храм, Храва на Соломон. Също като Бетил от семитската религия, БенБен е свързан с крилатото сияещо начало...Това е огнената птица Бену, влязла в нашата култура като Феникс. Тя, изгарящата и възраждащата се, едновременно е наличена и Утринна звезда. Пак ОТКРИВАМЕ ВРЪЗКАТА МЕЖДУ КАМЪКА ИЗВЕЗДАТА. Да си спомним, че тайната на Светия Граал при Волфрам фон Ешенбах е прочетена по звездите! Птицата Бену-Феникс и камъкът БенБен са почитани като абсолютна религиозна светиня от епохата на пирамидите, изгубена впоследствие.
Волфрам фон Ешенбах абсолютно праволинейно характеризира Светия Граал като камък, изпускащ пламък, в който изгаря птицата Феникс.
Той излъчва вълшебна светлина:

          ПЛАМЪКЪТ, В КОЙТО С РАЗПЕРЕНИ КРИЛА,

          ПТИЦАТА ФЕНИКС СЕ СЛИВА С ПЕПЕЛТА...


Ще припомня най-известните изображения на Бетила - "Шем" и "Хваро", коничен, "крайъгълен" камък, нещо като птица над него с диск в центъра. Това изображение обяснява тайнственото и напълно неразбираемо без визуален коментар, т.е. преднамерено неясно описание на свойствата на камъка Свети Граал! Нека да си припомним, че гербът на Граала е гълъб, т.е. птица. Тя е символ на Светия Дух, отново на духовното начало, на Господа, на "духовното тяло", според апостол Павел.
В "Парсифал" на фон Ешенбах, пред нас изниква образът на сияещия камък, върху който белоснежна птица отгоре пуска житен венец. Действително, това е едно от най-известните изображения на Бетила! Коничен камък, крила на птица, сякаи поддържаща голям диск. Това е изображението на тайната на Глаала! Това е камъкът на храма, БенБен, Бетил, имал в древността особени характеристики, използвати от фон Ешенбах за описване качествата на Светия Граал. Този камък е свързан неразривно с "Шем", "Името". Юдейското предание е категорично, че на крайъгълния камък, на камъка в основата на храма, е било изписано непроизносимото име Божие. И Светият Граал е свързан неразримно с понятието "Име". Фон Ешенбах пише:"Защото нито един човек няма да завоюва Граала, докато не го познаят на небесата и не го представят на Граала по име... И Граалът не е известен никому, освен на тези, които са наречени по име... общността на Граала" (Бейджънт, М., Р. Лий, Г. Линкълн. "Светата кръв и Светият Граал".). В романа на Т. Мълъри е най-скъпоценното от съкровищата, които смъртният човек владее (Мэлори, Т. "Смерть Артура"). По-нататък в текста постоянно се твърди, че самото търсене на светинята е същността на подвига "в името на Светия Граал!".