Разгледах пак архива, но не съм писал откъде съм преписал текста. Не си спомням вече. Ето обаче една друга статия с източник, мисля, че и двете са от една и съща книга но не съм сигурен.
Ще анализирам системата на движение на НЛО, която впрочем може да бъде изключително интересна за бъдещата техника на изтласкване при земните апарати. Възнамерявам да се опра на неопровержими данни в изложението на моята теория за еднаквостта на вълните, получени от синхротрона (уред за ускоряване на електрони, които се пропущат през високочестотно поле) и на гравитационните вълни (1971г.) Фактите:
1.Много често на снимките на летящи чинии се наблюдава особен светъл кръг, често оприличаван на нишки, на “пух” или на фини светещи гранули около летателния апарат. Сиянието е характерно при синхронните радиации. Показателно е, че всички снимки, проучени от Комисията Кондън, които имаха тази особеност, бяха отстранени под претекст, че били неясни… Напротив, тези, които нямат това сияние са подозрителни, защото твърдо тяло, което изпуска тази радиация не се представя като нормално солидно тяло (антигравитационна енергия) и особеността трябва да се прояви на снимката
2.Магнитните явления, свързани с тази радиация, са също много чести, защото без магнетизъм няма синхротронна радиация. В действителност същесвуването на мощно магнитно поле, което заобикаля летящата чиния се доказва с факта, че в радиус от 2 км, компасите се разстройват, електрическите апарати и електрониката се повреждат, цлеи райони потъват в мрак и често пъти метални предмети, намиращи се в близост до НЛО, се намагнетизирват.
3.Неведнъж в съседство с летящи чинии се е усещала силна миризма на озон. Явлението често се свързва с източници на електростатична енргия, който със или без изпускане на микровълни, са необходими за ускоряване на електроните до достигане скороста на светлината, за да са в състояние да изпускат упоменатата радиация.
4.Ето описание на светлинни явления, свързани с летящи чинии – “цветът на външната корона се променя непрекъснато по причина на изпусканите мегаелектронволтове (MeV) от сребристо до червено, после до синьо като всеки цвят е ясно разграничен. Често промяната на цвета се свързва със скоростта. Аз обаче считам, че цветовете са проява на синхротронна радиация, с други думи, че са пряко изпускани от електроните в нетермична система. Когато енергията достигне определено ниво, се появява инфрачервена радиация, но като продължение на спектъра на радиацията, започващ с радиовълните и стигащ до лъчи Х. Подобна инфрачервена радиация остава впечатление на внезапна топлина, която летците и пътниците на самолети са почувствали в близост до НЛО. И тук може да се каже, че присъствието на синхротрони неизбежно води до това явление. Следователно, пренебрегвайки развитието на съвременната физика (което е много сериозно за физик от величината на Кондън), се пренебрегва и един от най-важните елементи на проблема за НЛО. И така за да се стигне до тази радиация е необходимо:
1.Свободни електрони и следователно източник на електрони.
2.Камери за ускоряване на електроните.
3.Магнитно поле за насочване на електроните по кръгови орбити, което обяснява пръстена или обръча около летящата чиния.
Следователно синхрофотоните се отделят при завоите от центробежни, а не от нецентробежни ускорения; ето там става съвпадението с гравитационните сили, както ще видим по-късно. Синхротронната радиация притежава характеристики sui generis и е време да се каже това не само в учебниците по физика. На практика това е непрекъснатата радиация в електромагнитния спектър, с други думи, тя не се ограничава с дължината на вълната със средна амплитуда, както в случаите на изпусканата светлина при скоковете на електрона, свързан със своя атом. Освен това тя е поляризирана кръгово и по дължина на нейния спектър може да представлява неизвестно до този момент средство за далекосъобщение, изчистено от всякакви паразити. Летящата чиния функционира следователно от облак ускорени до скоростта на светлината електрони в един кръгов пръстен.
Измерването на поляризацията на тази светлина бе извършено от химика Уеб, който докато наблюдавал НЛО, можал да установи с помощта на поларограф, че летателният апарат изпуска полярна светлина. Неговото наблюдение е в съзвучие с моята теория за светлината на синхротрона, която трябва да се поляризира, защото е изпускана в магнитни полета. Теоретично в междупланетарното пространство летящата чиния може да използва също електроните на космическите лъчи, защото тяхното енергийно натоварване не се спира от атмосферата. Нека добавим, че радиацията поражда основна вибрация, което обяснява странните трептения на летящата чиния. В момента на емисията електронната орбита се стеснява. Основната вибрация, която изглежда се подчинява на законите на квантите, се разпространява и в атмосферата около летящата чиния и отчита особената кинестезична вибрация, която някои очевидци и животни долавят в близост до летателния апарат.
Теорията за гравитационните вълни бе представена за първи път през 1918г. от Айнщайн, според когото те би трябвало да са двойно поляризирани и да се преместват със скоростта на светлината. Наскоро те отново привлякоха вниманието на учените, защото бе констатирано, че идват в невероятни количества от центъра на галактиката. Освен това някои специалисти са забелязали, че при ускорено движение на обекти към даден гравитационен център се изпускат също гравитационни вълни. Според мен подобно явление се получава и при радиациите на синхротрона. Предмети, които обикалят едни около други изпускат същата радиация. За да бъде обяснена гравитацията, изоставям становището на Айнщайн, ма когото без съмнение се пада заслугата за теорията на изкривеното пространство и гравитационните вълни, но която разглеждайки Космоса около материята като една празнина, не може да обясни гравитацията. От друга страна инженер Тодешини от Бергам дава обяснение на явлението.
Известният физик, държан настрана от официалната наука по непонятни причини, е привърженик на пълното течно и динамично пространство, в което преминават вихрови течения. Теорията за пълното пространство бе наскоро потвърдена от всички направени опити с помощта на инструменти, монтирани на сателити. Пространството не е вакуум, то е изпълнено с милиарди и милиарди частици на луминисцентна материя, непрекъснато в движение, както впрочем бе вече заявил американецът Уилям Рейч. Принц дьо Брогли, нобелист, наскоро изостави резервираното си поведение, промени становището си за празния Космос като заяви: "Празнотата изглежда побира изключително количество енергия от порядъка на 10 на 27 степен джаула на кубически сантиметър." Тодешини претендира, че гравитацията не се дължи на някакво привличане на телата от Земята, а става дума за тела, които се движат от центростремителното ускорение в посока към Земята, сякаш тласкани от натиск, който заобикалящото течно пространство упражнява върху тях, движено на свой ред от галактически вихър.
Отхвърляйки понятието за етер (разглеждано обаче и от Дирак), Айнщайн не можа да обясни гравитацията, защото за целта би трябвало да се вземе под внимание флуидното пространство. Флуидното гравитиращо пространство може да стане видимо и следователно да се неутрализира посредством поляризирани гравитационни вълни с непрекъснат спектър или с вълни от синхротрона, с други думи благодарение на центростремителни ускорения до скоростта на светлината в магнитно поле на позитивни частици. Гравитационните сили съществуват на кривите на пространството в съседство с материята и следователно с електроните и тези частици стават видими на тангентата при кръговото движение на електроните. Така, че противно на мнението на проф. Кондън според когото проучванията върху летящите чинии не са тласнали напред науката, аз претендирам, че при правилно тълкуване а явлението, ще се стигне до най-голямото откритите на всички времена, защото то позволява да се изясни загадката на гравитацията. В списание Le Scienze (август 1917) излиза важна статия по същия повод на Жозеф Вебер, който описва някои от опитите си, доказващи съществуването на гравитационни вълни, идващи в големи количества от центъра на галактиката.
"Мистериите" - Жак Бержие, Жорж Гале.