Тази фигурка последната далеч не е фалшива и всеки, който се е опитвал като малък да си строи лабиринти в житото, ще забележи. Обърнете внимание на фината тъкан вътре, в слегналите стъбла; образува се сложно преплетена мрежа, която далеч не може да се постигне с натискането чрез талпа!
Има доста сериозни изследвания върху кръговете - от секретно военно и правителствено ниво, та до тийнейджърските дискусии, на които сме се отдали тук - за съжаление предимно тийнейджърски!
Установено е, че прегъването на стеблата става по особен начин, чиято технология официално не е известна. Само човек, който не познава въобще разглеждания феномен може да допусне, че стеблата са утъпквани с дъска. При такова въздействие те биха се пречупили и житото би загинало на местата, на които е утъпкано. При истинските кръгове обаче, стеблото, на точно определена височина над земята, е нежно огънато, без никакво пречупване. По този начин растението след няколко дни (ако властите междувременно не са разпоредили нивата да бъде изорана, за да се потули обектът!), започва да се изправя и в последна сметка завършва естествено жизнения си цикъл. Изследователите сравняват тази техника на огъването със "стопяване", при което растенията застиват в новото си положение - нещо, което не знаем как се постига.
Начинът на прегъване на класовете и посоката на тяхното полягане също разкрива редица важни особености, които няма как да бъдат докарани чрез ковенционален метод. Обикновено при кръговете наблюдаваме спираловидно завихряне на стеблата, от където е и първата правителствено легализирана теория - че житният феномен е следствие от атмосферни аномалии. Тази теория бързо е опровергана (английското правителство продължава да я поддържа!) при появата на по-сложни формации, където се получават по няколко слоя от полегнали жита, често в съвсем различни посоки. По този начин се получава фината мрежа в "утъпканите", която можете да видите как ясно си личи на предложената по-горе снимка. Подобно ювелирно бродиране е далеч от възможностите на една талпа, колкото и опити да са правени за това. (Аз лично съм го правил, като дете, когато дори не бях чувал да има такъв феномен...)
Следваща особеност, която за нас е много важна, се крие в геометричните характеристики на кръговете. Бързо след появата си те впрочем престават да бъдат кръгове и бързо се усложняват, за да достигнат в последните години до комплексни пиктограми с колосален размер. В опитите да се направи фалшификация на житните кръгове хората срещат решителни трудности предимно в това да очертаят правилната форма на една твърде голяма окръжност. Истинските художници обаче, не пестят нито монументалния размер, нито налудничавата точност, с която техните формирования се отличават. Сложността на по-късните рисунки (разбирай след 1995-6) също е довод срещу официалната теория на правителството във Великобритания, че това са слягания на житото от завихрили се ветрове.
Кръговете се появяват за минути. При всички опити, когато хората са постигали далеч по-слаба геометрична фигура, с изпотъпкано и потрошено безразборно жито, работата трае от няколко часа до цял ден, че и повече. Оригиналните формации обаче, се появяват за броени минути и това по категоричен начин е потвърдено от очевидци и от факта, че такива формирования са се появили и на територията на строго охранявани зони, където никой няма да позволи на някакви авантюристи да се трудят няколко часа по своя проект. Много очевидци обаче, сред които някои може би казват и някаква истина, твърдят, че са видели полето преди няколко минути и след това, когато погледнели отново натам, сложна житна фигура вече лежала завършена. Има и свидетелства за появата на непознати летящи обекти, светлина, мъгла и други, непосредствено над "местопрестъплението". Има и доста видеозаснемания на такива появявания.
До кръговете и от тях не водят никакви пътеки към външните граници на плътно засятите житни поля. Дори и в случаите, когато през нивата лежат успоредните коловози от селскостопанските машини, често има "изрисувани" детайли доста далеч от тях, за да могат ходещите художници да ги ползват като пътеки. Установено е, че за да се придвижва в жинтите полета, човек трябва да остави известни следи - изпочупени стебла, наранена земя и други. При житните формации обаче, авторите по правило сякаш са преминавали по въздуха и ние не откриваме никакво нараняване в околностите им. "Неведомото" придвижване обяснява донякъде (или въобще не обяснява?) и това как авторите са се промъквали в охранявани територии като военни обекти, вододайни зони и прочея, за да оставят своите чертежи там.
Съществуват няколко всеизвестни фалшификации на нашите житни кръгове. (Под "фалшификации" тук трябва да разбираме такива формирования, които не отговарят на един или няколко от критериите, разгледани накратко по-горе.) Фалшивите формирования обикновено са зле очертани, житото в тях е стъпкано с пречупване, а стеблата полягат безразборно. За много от тези фалшификации отговорност поемат местни шегаджии, психопати и "окултисти", или някой бива хванат на местоизвършването. Има доста данни и за нездрав интерес от страна на разузнаване и контраразузнаване, специални части и други, които на няколко пъти са засекретявали територии с житни формации или са разпореждали тяхното бързо унищожаване, без да могат същите да се документират. В същото време официалната власт демонстрира пълно пренебрежение към това явление и го отдава на метеорологични особености. Най важният извод от фалшификациите обаче, за нас ще остане в разбирането, че има кръгове, които са особени, съвършени и необясними технологически, и има власт, която, макар да омаловажава това явление, го проучва и манипулира усилено.
Прочетете "Тайни в полята" - хубава е...