Такааа, сега пак ще ме погнете, но моят опит показва, че дори тези състояния, които описваш (говоря за алкохол, защото никога не съм се друсала) могат да се използват по един конструктивен начин в полза на развитието...
Защото ако си човек що годе мислещ и търсещ няма как да не ти хрумне да се запиташ - как така когато си пийна малко мога да стана едно сияещо същество, пълно с радост, с хумор, с обич...отворено към другите, отворено към света, център и душа на компанията, а когато съм в обичайното си трезво състояние съм едно затворено, уплашено и подтиснато същество, което се опитва да стои в сянка, не смее да се прояви, иска да не го забелязват...и пр. и пр. и пр.
ХА СЕГА ДЕ?!
Крайъгълен камък, кръстопът с 2 възможни пътя :
1. да се концентрираш над търсенето на отговора на горния въпрос, а не на докарването на онова състояние по изкуствен начин и ползването му...
2. не се питаш как и защо, ами като си му открил цаката решаваш да експлоятираш нещата в своя полза - просто когато си в компания, когато искаш да си по-така и си попийваш....
И ха сега да видим колко от хората избират първия път и колко втория?!
Аз ибрах първия. Съвсем убедено, съвсем осъзнато и съвсем категорично реших за себе си, че не ме интересува ползването на ефектите от алкохола, а ме интерсува КАКВО ПРЕЧИ на моето същество в нормално състояние да бъде същото онова сияйно създание, което МОЖЕ да бъде след като си пийне. След като в пийнало състояние аз съм пълна с хумор, значи, че аз ГО ИМАМ. Иначе откъде ще се вземе той?! След като в пийнало състояние нямам ни грам страх от хората, а напротив обичам ги, значи аз Я ИМАМ тази обич, иначе от къде ще се вземе?! След като в пийнало състояние аз мога да бъда център на внимание от всички присъстващи, значи аз Я ИМАМ тази сила, иначе от къде ще се вземе?! И така нататък...
Ще каже някой - химия, просто промени в мозъка от химични вещества....обаче защо тогава субект Х като си пийне и тръгва да налита на бой?! А в нормалното му трезво състояние е (поне така изглежда) най-точният и умерен човек?!
Ето още една загадка....
Толкова въпроси, толкова загадки за разрешаване....нима можеш да си позволиш да станеш ЗАВИСИМ от алкохола след като толкова важни въпроси чакат своя отговор?!
Същото е и с влюбването! То може и да е временно стимулирано (да речем от хормоните), но това не променя факта, че то изважда от теб неща, които са били неподозирани дори от самия теб, че ги притежаваш...Ти може до този момент да си бил убеден, че не можеш да обичаш, но разбираш че това не е вярно. Та ти си препълнен от любов, значи Я ИМАШ!!! Когато временното състояние отмине вместо да си скубеш косите и да се тръшкаш можеш да се концентрираш над това, какво си открил, че имаш, за което не си знаел преди, а не че нещо си изгубил....и тогав не ставаш ЗАВИСИМ от субекта или обекта който е станал повод за влюбването ти.
Същото като с алкохола.
Всичко зависи как ще го използваш.
Дон Хуан дава наркотични вещества на своите ученици именно с цел да разчупи това обичайно затворено състояние на съзнанието.
Ето на ти казваш, че когато се напушиш, или когато си влюбен това НЕ Е ЯСНО състояние на съзнанието. Ами ако е точно ОБРАТНОТО?!! Ако точно това е моментно проясняане, а всичко останало е дремане в полусъзнание?!