...
идеята на нашия живот е да се завърнем при Бог,да се откажем от свободната си воля.Това значи да изберем неговата воля пред нашата.
...
Августин Блажени разглежда проблема за свободата като същност на отношенията между човека, и Бога, като нейно основание, и “Подател”. В християнското средновековие “човекът, както и цялото сътворено битие, се обявява за несамодостатъчно, поради това че няма онтологическо основание в себе си.” Според Августин Бог е по-високо от разума, от всичко, за което можем да си помислим. Само онова, което е над тялото и душата може да бъде основание, причина за съществуването на човека.
Разбирането за свобода се отличава със значително разнообразие на символите. Ще отбележим три от тях. Първото – метафизическо, когато под свобода се разбира едно от най-фундаменталните свойства на човешката природа – свободата на волята, изразяваща се във вътрешно самоопределяне на личността пред лицето на добро и зло. Свободата на волята е такова свойство, загубата на което води до пълна деградация на личността. Над тази свобода на човека, според християнското учение не властва нито друг човек, нито обществото, нито закони, нито каквато и да било сила, нито демоните, нито ангелите, нито Сам Бог. При все това когато актът на волята се “материализира”, в социална среда, той се сблъсква с множество ограничения. Така възниква проблемът за външната свобода и правата на човека.
Но аз разбрах,че да се откажем от свободната си воля е единствения начин да се завърнем при Бог.
...по какво да различа това моята воля ли е или Неговата?Единственото, което трябва да се научиш да различаваш - това е гласът на собствената си душа. Това е Неговата /твоята/ воля.
Хора, не че нещо, ама какво общо има висшия Аз и егрегорите със свободната воля? ::) вижте си последните две мнения, в които няма и сричка по контекста на темата. А темата е интересна, всъщност... само да се пише по конкретиката, а не да се съветва, все едно си на преглед при д-р ОхБоли ???Това, че ти не виждаш връзката м/у егрегорите и собствените си пориви /желания, действия, мисли/ изобщо не значи, че те /егрегорите/ нямат общо с темата за свободната ти воля. И няма място за твоя подигравателен тон. Вместо да пишеш, вземи попрочети тук - там малко повече, особено за егрегорите. Ти наистина ли си мислиш, че всички мисли в главата ти са "твои" мисли?!...
Хора, не че нещо, ама какво общо има висшия Аз и егрегорите със свободната воля? ::) вижте си последните две мнения, в които няма и сричка по контекста на темата. А темата е интересна, всъщност... само да се пише по конкретиката, а не да се съветва, все едно си на преглед при д-р ОхБоли ???Това, че ти не виждаш връзката м/у егрегорите и собствените си пориви /желания, действия, мисли/ изобщо не значи, че те /егрегорите/ нямат общо с темата за свободната ти воля. И няма място за твоя подигравателен тон. Вместо да пишеш, вземи попрочети тук - там малко повече, особено за егрегорите. Ти наистина ли си мислиш, че всички мисли в главата ти са "твои" мисли?!...
цитат: "аз съм част от висшия си аз"...eses, точно това се опитвах да ти кажа и аз - ти си този висш Аз, ти си това, но с амнезия, за да можеш да грешиш, за да можеш да учиш, за да можеш да не преписваш като си взимаш изпитите, за да е автентично човешкото ти преживяване. :yes:
Монолит, какво да приемам?Всички тук сте на противоположно мнение на моето,а аз говоря от личните си изживявания,не просто ,че нещо ми е хрумнало,затова Принцеса Дежа казва истината,аз нямам въпроси дали свободната воля е моя или на Бог,дали да се отдам или не и прочие,аз питам как да разлиавам едната от другата воля,защото както казва олд,нашата земната воля е много ограничена,ние сме ограничени.
...
26. Естественият инстинкт, който не прави разлика между “добро” и “приемливо,” няма нищо общо със свободата
Сега трябва да изследваме волята, върху която по принцип е основан въпросът за свободата, като способността за избор принадлежи на нея, а не на разума, както вече видяхме (по-горе, р. 4). И още в началото, за да се предпазим срещу възгледа, че общоприетото учение, поучавано от философите, а именно, че всички неща по естествена склонност имат желание за добро, е някакво доказателство за правотата на човешката воля; нека да отбележим, че силата на свободната воля не участвува в нито едно от тези желания, които идват повече от инстинкт, отколкото от умствено осъзнаване. Дори схоластиците признават (Тома Аквински, Част 1, Въпрос 83, член 3), че няма действие на свободна воля, ако разумът не е изправен пред две противоположни неща. С това те имат предвид, че желаното нещо трябва да може да бъде предмет на избор, и че за да бъде подготвен изборът, трябва да има осъзнаване. И несъмнено, ако разсъдите какво е това естествено желание в човека към добро, ще откриете, че същото желание има и в зверовете. Те също желаят това, което е добро; и когато се появи някакво подобие на добро, което трогва техните чувства, те го следват. Тук, обаче, човекът не избира съзнателно и не следва прилежно, съобразно превъзходството на своето безсмъртно естество, онова, което е наистина за негово добро. Той не допуска разума в своите решения, нито упражнява своето мислене; но без разум и без мислене следва подтика на своето естество като нисшите животни. Следователно, въпросът за свободата няма нищо общо с това, че човекът по естествен инстинкт е воден да желае добро. Въпросът е, дали човекът, след като чрез разума си определя кое е добро, избира това, което знае че е добро, и следва това, което е избрал?
За да не остане никакво съмнение относно това, ние трябва да внимаваме с едно двойно погрешно понятие. Защотo това пожелание не е наистина действие на волята, а естествена склонност; и това добро не е добро на добродетел или праведност, а на състояние, а именно, човекът да се чувствува добре. Накратко, колкото и човекът да желае да придобие това, което е добро, той не го следва. Няма човек, който не би бил доволен от вечно благословение; и все пак, без подтика на Духа, никой човек не се стреми към него. Следователно, тъй като естественото желание в човека към щастие не доказва свободата на волята повече, отколкото естествената склонност на металите и камъните да постигна съвършенството на своето естество, нека да разсъдим в друго отношение дали волята е така напълно опорочена и извратена във всяка своя част, че да произведе нищо друго освен зло, или някаква част е запазена ненаранена и способна на добри желания.
Есес, правиш една ключова, голяма грешка.
Говориш за отказване от свободната, личната ВОЛЯ. А евентуално имаш предвид личните страсти.
Именно личната воля е тази, която ще може да ти контролира страстите и да те изчисти. Оправи си понятията. Заблудила си се в някакви словесни схеми. В тези неща практиката е на 1во място. Едва след това думите следват опита. Тогава няма как да объркаш понятията.
Дел благодаря ти, вдъхнови ме, ще взема да прочета Библията.
Въртите сучете и пак ще се скарате,но още по лошото е че няма да се развие темата ми.A вие кога най-после ще разберете,че нищо не ви е дадено.Т.е.подарено..Ни живот,ни воля..Всичко просто Е.
Защо за миг не си представите че тази свободна воля ви е дадена за да може чрез собствения си свободен избор да се отречете от нея и да изберете Божията воля? Будистите го наричат да се откажеш от желанията си, да станеш наблюдател.Всичко което знаем за целта на живота е научено от книжките.Душата ни това,ангелите онова,целта е такава или онакава и тн,все неща който сме прочели някога някъде,повярвали сме и ги развяваме като знамена на истината.Ама всъщност нищо не знаем и от там трябва да изхождаме, трябва да станем празна чаша и само да приемаме,както Исус е казал да станем като децата. Какво правят децата? Те приемат всичко каквото се случва безрезервно,без осъждане и го виждат като съвършенно.Как може да стане това? Само чрез отказване от личната воля,защото само ако приемем,че всичко е съвършенно Божие творение и се оставим в неговите ръце,той да води действията ни,само тогава можем да стигнем до Него.За това освобождение говорят мъдреците и шаманите,защото тази свобода която имаме е лъжовна,тя ни причинява болка.Но това няма да е безкрайно,един ден ние ще се откажем от нея,кога ,за всеки различно. Всичките тези прераждания които се говори че сме имали,са именно заради това че не сме осъзнали това. Ето нашия свят,пълен с измами и манипулации,конспирации и нещастие,глад,войни,смърт и прочие дълъг списък,ако не беше такъв този свят, ние никога нямаше да се обърнем към Бога,никога нямаше да си признаем ,че само с нашата воля не бихме могли да достигнем рая.Затова този свят се явява съвършен,защото ни подтиква да обърнем поглед към Бог. Мога още много примери да ви дам за съвършенството на Божиите дела,особенно за тези който ние НЕ харесваме.
x-name41 не говоря за обръщението,за молитвата, говоря за това което действително е.
...Целия ти пост е ПОРЕДЕН напоителен спам...Не чакай да ти отговоря. Че ако кажа каквото мисля за теб ще получа бан... Енергийния вампиризъм НЕ СЕ ЛЕКУВА!
Способността да различаваме желанията, идващи от Тялото и нисшият астрал от една страна и разума, идващ от Духа и висшите обитания от друга страна е едно от първите неща, които се учат от просветените.Ето за това говоря и аз през цялото време, като казвам да се научим да разпознаваме гласа на душата си и този на егрегорите, с които неминуемо сме в ежедневен контакт докато сме на тая земя. :hi:
Уважавам желанието ми да ми помогнете, светнете, предпазите и прочие безкористни мотиви, но нямам нужда от помощ. Явно когато някой повярва в Бог и реши да му се отдеде е клинично отклонение, вече. Не сте загрижени за мен и моето благополучие, а искате да докажете истината си. Добре съм си не ми пишете жълтата книжка, просто ако имате да кажете нещо по темата за това как вие разграничавате собствената си воля, от тази на Бог споделете, ако нямате, оставете ме да си вярвам и живея както сметна за добре.Ми ние ти писахме.Не разграничаваме нашата воля,от нещо..несъществуващо(като божия кеф).
konstantin2007, не знам какво точно е Бог. Но знам какво е за мен: за мен той е като родител, от тялото на когото съм се появила аз /моят висш Аз, истинската Аз, която и сега съм тук, но с голяма амнезия/. Както каза ти: океанът. Както по - горе казах и аз: Бог - това съм и аз, и ти, и той, и тя..., всички ние заедно сме Бог. С тази разлика, че откакто сме се отделили веднъж от него, вече имаме собствена индивидуалност, която не си заминава след физическата ни смърт. И собствена свободна воля, не само оттатък, но и тук /отново защото и тук, сега, това пак сме истинските ние, ама в много объркано от амнезията ни състояние/, но доколко можем да я разпознаем сред многогласието в главата си...това е друг въпрос. ...Не искам да пиша повече - всеки трябва сам да мине по пътя, няма как да стане другояче. Това е личен път.Тъй,тъй..Забрави да уточниш,че отделянето от родителя(естествен процес)не е подаряване на живот!Все едно да кажа,че съм подарила живота на детето си!Трънки!За другото съм съгласна.Само моля,да сте наясно,че Първоизточника/Абсолюта,не подарява и не изпълнява желания.А волята Му=на волята на всьо и вся.
:hi:
Единствен del се постара да се обоснове в желанието си да изясни въпросът, който е поставен в темата, за разлика от new age феновете и тези на луциферианската доктрина (което май е едно и също).
Проблемът на Луцифер не е в свободната воля ,а в гордостта.
Проблемът на Адам и Ева също не е в свободната воля ,а в съмнението в Бог ,в себичността и измамното самоутвърждаване .Грехът на първия човек, може да бъде възприет като опит, човек сам, без Бога, да изгради собствен рай ...тоест, един вид ,пак гордост.
Чела ли си Братя Карамазови,там има един откъс:
"...Ти възжела свободната любов на човека, та свободно да тръгне след Тебе, прелъстен и пленен от Тебе. Вместо твърдия древен закон — човекът вече трябваше със свободно сърце сам да решава занапред кое е добро и кое зло, имайки за напътствие само образа Ти пред себе си — но мигар Ти не помисли, че той ще отхвърли най-накрая и ще оспори дори и Твоя образ и Твоята истина, ако е угнетен от толкова страшно бреме, каквото е свободата на избора? "
Та,това е големия проблем на човеците-какъв избор правят.
"Да бъде Волята Ти..." е израз на смирение ,а не на отказ от свободна воля.
Каквито и да са обстоятелствата в живота на човек ,той винаги има свободата да избере ,а какво ще избере ,зависи от него... В отношенията Бог-човек, свободната воля и осъзнатото спазване на правилата винаги са били решаващи ,още от Адам ,че до сега.
Твоя "бог" трябва да е много зле да харесва и праща подаръци със сапйдърмен, то затъпяващ образ от това не мисля че е измислян.
Правиш ли разлика от това да се интересуваш и да проповядваш езотерика? С тия висши аз-ове, астрали и еволюции ти към плявата или към житото се причисляваш?
...
"Да бъде Волята Ти..." е израз на смирение ,а не на отказ от свободна воля.
Каквито и да са обстоятелствата в живота на човек ,той винаги има свободата да избере ,а какво ще избере ,зависи от него... В отношенията Бог-човек, свободната воля и осъзнатото спазване на правилата винаги са били решаващи..."
,най глямата ни грешка е че си мислим ,че знаем какво е Бог,какво иска и какво е отвъд това което ние виждаме.
Аз па все си мислех,че е обратното."Бог"постига квото му е нужно,чрез нас,не ние чрез него.
"Чрез Него постигаме каквото наистина ни е нужно,
Зададох един единствен въпрос -Как различавате вашата от Божията воля.Но само един човек в този форум отговори и далче това ,че точно той е извадил цитати от Библията не е неговото преимущество, Дел е смирен, той не натрапи, не каза кое е правилно, кой е грешен, кой какви заблуди има, даже напротив каза че не е грешно нищо ,не осъди, не поруга.Можете да се поучите от него/нея.Айде бре!Само един..Само един ти приглася..Другите отговори не ти отърват!
И ако през този живот не е бил смирен се лишава от едничкото си богатство опита, защото какъв опит ще имаш ако си дошъл с идеята, че знаеш, нали празното се изпълва с пълнота, голото търси дрехи, ранения търси лек, смиреното се вслушва и опита му се нарича мъдрост.Придобиваш опитността на "несмирен".Емипиризъм във всеки аспект.
Kато например?Кое е по-важно и от какво?
Константин, живях го вече това,ама ми писна,видях ,че има далеч по важни и значими неща.
но мислиш себе си в друга форма, тленното е от значение тук и сега,но ти знаеш,че то скоро ще си замине а ти ще останеш,почваш да мислиш за себе си като част която ще се върне при източника си и която е доказала величието му и връзката ви.
Човек се ражда гол и си отива гол – Ето причина за смирение – неговата уязвимост.
Човек се ражда гол и си отива гол – Ето причина за смирение – неговата уязвимост.Да, това е факт защото човек идва и си отива от Земята със душата си, която представлява чиято същност е другоизмерна (сложна за проумяване на този етап) и поради тази причина човек все още не е съумял да занесе нещо, някакъв предмет или каквото и да било на онзи свят защото не е изобретил такава технология способна на такава манипулация. Всъщност във тази връзка някъде бях чел, че когато правели експерименти за преместване между измеренията, учените се били натъкнали на един проблем, който бил по скоро куриоз тъй-като по време на манипулациите по връщането на човека в нашето измерение то той се оказвал напълно гол, без дрехи и причината била във спецификата на самия процес по преместване и самият материал от, който били направени дрехите, които учените впоследствие усъвършенствали и вече този проблем не съществувал, та историята някакси много напомня на горепосочения цитат.
x name, какво ви притеснява ако някой се смята за набожен или богоизбран,нали сам си носи кръста и сам ще отговаря за действията си?
Константин, живях го вече това,ама ми писна,видях ,че има далеч по важни и значими неща.
ТоваПоследно..изживяла ли си пълнотата и разнообрзаието на аспектите,или просто не знаеш кво искаш?
Отдайте се на всички"изкушения"!
Майната му и на"грях"и на"изкупление"!
Другите са си в сила все още.
В смирение. Когато утихнеш в теб има празнота и в нея живее Безкрайността, тя всякога те чака мълчаливо и ако само замълчиш ако само си поискал пустотата се изпълва с топлина и сигурност - тиха сигурност, че си всред свои, не говориш, но в теб има чувство, повече от сетивно, като сдържан пламък, като отговор на незададен въпрос, спокойно те държи буден, нашепва забравени слова и колкото повече се взираш виждаш, че си самите слова, не говориш ти, а си втакан в случващото се като част от всичко, никой и всичко, като да си река и да тече, като да се движиш и да си в покой..току що си бил началото и ето вече си среда и край, но безспир ... идващото от там е неизменчиво и винаги присъства, не е навън, макар външно то да напомня много и във външното понякога да го видиш.Това го"усещам",дори когато съм в пристъп на ярост.
От кое има два вида?
Има два вида : едните ползват, другите създават...
Ако ползваш и си във временна форма, когато идеш отвъд не можеш нищо да направиш, не ще си работил за там и ще се разпаднеш, докато пътуваш, освен в тези неща, в които съзнателно си присъствал.
Ако си създател, тогава ще си присъствал вътрешно, при всичко, за което си се потил на земята, ще си горил тялото, ще си пълнил съзнанието...ще преминеш цял.
А степента на развитие на самото съзнание/душа, зависи от свободната воля.Не.Зависи от индивидуалността.
Създателя се грижи и наблюдава и в общуването му има ненамеса и взаимност, Любов, обратна връзка, не се губи енергия.Ъъъъ?Я пак?Ма с по-прости думи.И за кво принципно говориш?И..тез умозаключения от личният ти опит ли са почерпени.Ако да..Ще е добре да дадеш примери с конкретни ситуации,че нещо..губи ми се нишката.Ще прощаваш,ма такива са ми ми възможностите. ::)
ползвателя изчерпва това, с което се заема...и винаги търси още, нищо не поражда отново, защото няма съзнание, че всичко е едно цяло и е нужно съхранение и Уважение за всичко и към всеки, а то става в свобода, доколкото само тогава има творчество и свободна воля. Ползвателя не опознава и не познава, само черпи...
Нашата земна воля е доста ограничена,за разлика от тази на духа и Бог и поради това изглежда че има противоречия.:hi:
. . . . .Да прекара човек вечерта с купчина пушачи е най-някакво си преживяване, което може да се помисли, а това че никой не ви даде на заем от вашите приятели познайте как се нарича :-). Все пак ще имате запонящ се спомен, ""бог ми развали хаира, набута ме с разходи за тъпа музика и заложна къща". Вие сте по-близо до Бога от колкото може да си представите или дори искате. Поне върнахте ли си златото, ако има проблем, познавам хора които могат да помогнат в такива случаи, и адвокат и дебеловрати?
Толкова ли много беше, да се зарадвам един ден, в който го заслужавам. Явно Волята на Бог не беше такава. Ми добре. Ама не беше и съвсем на неговата. Така че не искам да се уча на смирение.
. . . . .Да прекара човек вечерта с купчина пушачи е най-някакво си преживяване, което може да се помисли, а това че никой не ви даде на заем от вашите приятели познайте как се нарича :-). Все пак ще имате запонящ се спомен, ""бог ми развали хаира, набута ме с разходи за тъпа музика и заложна къща". Вие сте по-близо до Бога от колкото може да си представите или дори искате. Поне върнахте ли си златото, ако има проблем, познавам хора които могат да помогнат в такива случаи, и адвокат и дебеловрати?
Толкова ли много беше, да се зарадвам един ден, в който го заслужавам. Явно Волята на Бог не беше такава. Ми добре. Ама не беше и съвсем на неговата. Така че не искам да се уча на смирение.
:---
На мен ми звучи като "слушай какво ти казвам безропотно и се подчинявай".Всъщност понеже на никой от нас Господ не му говори с глас в ушите и не казва - направи това и това,ние виждаме неговата воля в последствие, обикновено тя не търпи възражение,така се случват нещата ,че сме пред свършен край.Често може да продължиш да се бориш ,но обикновено е обречено на провал.Като рождения ден на Принцеса.Какво да се възпротивяваш, какво да се гневиш,такава е неговата воля.Проблема е че ние не разбираме защо,но именно пред това Защо трябва да се смирим.Защо моя приятел направи така,защо точно от тази нощ се забрани пушенето в този клуб и тн.Това няма значение, но ние си се гневим и роптаем.А това не ни носи нищо.Точно тук е нужно да се смирим и да се доверим,че така трябва,въпреки че ние не разбираме защо така трябва. Но въпреки всичко това грешки няма,нашия гняв ще доведе един ден до нещо добро.Затова казах ,че е лесно да разпознаеш волята му извън себе си,защото разбираш ,че дори гнева на някой друг е съвършен.Благодарение на непросветеността на хората по света ние сме на това тежко положение,което обаче ни кара да обърнем поглед към Него.Затова всичко е съвършено ,нищо че ние виждаме несъвършенство в съвършенството.
Бъркаш отговорността със амбициозността.Като цяло човек сам си избира отговорностите.Ако страдам за мръсната земя,няма да хвърлям боклуци,ако искам да живея безгрижно,няма да си раждам деца,ако за мен щастието е свързнао със семейството,ще се чувствам отговорна за благосъстоянието на членовете му,ако искам да правя кариера,ще съм отговорна към работата си и кариерното си развитие.Тоест целта,определя отговорността,а всъщност сме истински отговорни само за себе си ,за земята и за морала. В този смисъл,на мен никой не ми е виновен,защото съм осъзнат човек.Аз не искам да правя кариера и следователно не виня никой за това че не съм направила,искам да имам щастливо семейство и отговарям за постъпките си и благосъствоянието на членовете му. Но ако Господ реши да вземе детето ми или мъжа ми ,с какво аз съм отговорна за това?Това мой провал ли е или Божия воля? Ако аз съм направила всичко за да е щастливо семейството ми ,независимо какво ще се случи с него,аз съм отговорила на целите си и никой няма да ми е виновен.Ако мъжа ми се влюби и реши да ме смени,той не е виновен за провала на връзката ни,както аз че не съм успяла да я запазя, защото всеки е имал различни цели,а целта не винаги оправдава средствата.В този случай за да се опитам да изградя отново щастливо семейство,може да се иска от мен да платя висока цена,за която аз да не съм съгласна и да се откажа от тази отговорност,пред отговорноста за себе си.Това не е провал,това е тълкуване.Както историята дъщеря се оплаква на майка си ,че не е щастлива в брака си и майка и и отговаря - нали не те бие,не пие и не играе комар,кво искаш повече.
ПС другото което е много важно е познаването на самия себе си, ако си знаеш възможностите,ако умееш да се мотивираш,ако си постоянен в действията си вероятно ще си направил всичко възможно за постигане на целите си ,ако обаче не си такъв и си го знаеш,не би обвинил някой друг за провала си . Но в края на крайщата всеки си отговаря за себе си и сам си решава как да протече живота му,бях чула една реплика във един филм - Дори абсолютно нищо да не постигнеш в живота си и да си пълна отрепка, пак ще послужиш за пример, какъв не трябва да е човек. Затова,че всеки си знае,всеки си има цели и характеристики.
Ако е така как би могло нашата воля да е различна от Неговата?Уффффф,мноо сложен въпрос ама с нетърпение ща чакам вещите в занаята да изкажат компетентното си мнение.
Не целта определя отговорността,а обратното.Колкото по-голяма отговорност си в състояние да поемеш,толкова "по-високи"са целите ти.Брилянтно точно и ясно си го обяснила! :hi:
Абсолюта не взема ничии деца.Нито пък съпрузи.Те сами си тръгват.Свободна воля!Да!Теб те боли!Но такава е волята(личната пътека)на даденият Аз.Преплитане на интереси просто..И на едно по-висше ниво,ти си дала съгласието(даваш го в момента на) за самото събитие.Т.е.съгласила си се,да участваш в даденият сценарий.Целта на всеки живот е една.Разнообразие и трупане на опит.Дали ще платиш цена за дадено нещо,е само твой избор.
Смирението пред чуждата воля (даже пред божествената) ме прави роб!Танграта по - горе много добре е обяснил разликата м/у примирение и смирение. И според мен не става въпрос за това да се смириш / примириш / с чуждата /на другите играчи около теб/ свободна воля. Всяка конфигурация с тях ти предлага условия да направиш избор, да проявиш свободната си воля. Такава ни е играта: всяка секунда нещо избираш, нещо решаваш. Всяка секунда тече изпит за теб.
Смерението е отказ от индивидуалност - отказ от собствено мислене и заравяне на главата в пясъка.
Да бъде волята ти мамо!!!!
Да бъде волята ти учителю!!!!
Да бъде волята ти жено!!!!
Да бъде волята ти шефе!!!!
Да бъде волята ти боже!!!!
А къде е мястото на моята воля ??? или просто :flag_of_truce:
Другия смисъл в който аз я приемам е отдаване на Бог,в смисъла на изпълнението на неговата воля.Заради този вид смирение пуснах темата,защото за да се отдадеш на Бог и бъдеш неговите ръце и крака,трябва да знаеш какво иска той,а именно това е трудното,да разбереш.Ми 100 пъти питах..никой не отговаря..Как точно знаете,кое е неговата воля?!?
Voila... :drinks:
Колкото до "Да бъде волята ти, Боже!", както по - горе казах: ако замениш "Боже" с "мое истинско Аз", противоречието ти ще отпадне мигом.
Уффффф,мноо сложен въпрос ама с нетърпение ща чакам вещите в занаята да изкажат компетентното си мнение.
Смирението пред чуждата воля (даже пред божествената) ме прави роб!Смирение пред волята ....как звучи само :D
Смерението е отказ от индивидуалност - отказ от собствено мислене и заравяне на главата в пясъка.
Да бъде волята ти мамо!!!!
Да бъде волята ти учителю!!!!
Да бъде волята ти жено!!!!
Да бъде волята ти шефе!!!!
Да бъде волята ти боже!!!!
А къде е мястото на моята воля ??? или просто :flag_of_truce:
Отново въпрос на интерпретация,аз смятам точно обратното. Каквото и да вземем от нашия свят то е цял обект с милиони частици. Да вземем нашето тяло.Нашите клетки имат безброй функции,всяка от тях си има задача и всеки ден те умират а се раждат други на тяхно място.Та да вземем една клетка,например от бъбраците.Те имат различни функции от тези на белия дроб,ако една бъбречна клетка мисли по вашата логика, то за свой Висш аз ще приеме Бъбрека като обединяващ функцията му,а целия организъм за Бог. Това не е правилно,защото организма може да реши да дари единия си бъбрек,да се самоубие,да стане наркоман, итн тоест да разруши бъбрека по някакъв начин. Същото е с Бог и висшия аз. Да висшия аз изпълнява важна функция свързана пряко с теб,но той е само една малка система от общия организъм. Тук мисля че не може да се приложи смъртта на Бог,както е при човека,защото ако един висш аз бъде по една или друга причина унищожен,едва ли Бог ще умре. Искам да кажа,че каквато и да е целта на висшия аз тя е подчинена на целта на Бог,следователно смирението би следвало да е пред Бог ,а не пред висшия аз.Така е.Но организъмът не се занимава със съдбата на клетките си.Ти мислиш ли как точно действа и чувства,какво точно желае...10456000-дната клетка дето съставлява малкия пръст на левият ти крак примерно?!?
И не, не знам каква е целта на Бог,но това не ми пречи да заключвам,че всичко е подчинено на тази цел.Уфф..най-после нещо смислено да кажеш!
Ми 100 пъти питах..никой не отговаря..Как точно знаете,кое е неговата воля?!?За мен лично!
Константин, нямам идея защо толкова арогантност лъха от постовете ти,ти си знаеш, Божия воля, но да си жива и здрава, все един ден ще дойде момента в който това няма да ти харесва и ще приемеш че не ти и отива.
Нуждата да търсим,не е свързана със смирението.А относно останалото,съгласна ,само имената са различни.
Такова нещо не съм казвалаНе не си казала.Ти каза,че е обратното.А аз казвам,че няма връзка.ЦитатНуждата да търсим,не е свързана със смирението.А относно останалото,съгласна ,само имената са различни.
Нуждата да разбираме нещата който не са ни дадени да знаем са проблем при смирението.Не можем да си обясним,защо точно на педиатърката ще убият детето, защо олимпийски шампиони по плуване се давят и прочие несправедливости, и когато не можем да си ги обясним,не можем да се смирим.Айдеее..па от начало!Всичко ти е дадено да знаеш Есес,стига да си в състояние да го понесеш.
Несправедливостите като понятие,съществуват,само благодарение на съзнанието което ги категоризира като такива.Нали затова казвам,че е нужно смирение,защото нашата мерна единица е изкривена.
Възможно е хаосът да се окаже висша форма на ред,която за нас е все още неразбираема.Е евала,нали затова говорим от самото начало.Нали за това казваме че е необходимо смирение,защото ние не разбираме нещата.
Не че не ни е "дадено"..Всичко е пред нас.Друг е въпросът дали и до къде можем да стигнем(към момента разбира се)?Но пък развитието на възможностите ни зависи само и единствено от нас.Не не ни е дадено, защото ако ни беше дадено да знаем нямаше да има противоречия ,илюзии и изкривявания.И когато осъзнаваш собствената си изкривеност и ограниченост ,собственото си неразбиране и липсва на истинско знание,тогава избираш смирението в противен случай ще сме смирени по същество от раждането си.
И въпреки знанието си за Него не мога да кажа - Да бъде волата ти!! Мисля, че това ме унижава като личност............................................................................
Мдаамм..Митко,респект! :hi:И въпреки знанието си за Него не мога да кажа - Да бъде волата ти!! Мисля, че това ме унижава като личност............................................................................
:hi:
Горд като ротвайлер, още веднъж :hi:.
Едва ли Бог е така взискателен, ако след като Знае И Вижда какви ги вършим все пак ни е дал избор да ползваме лична воля...Въртим се отдавна в един кръг и той е че различаваме нашата от неговата воля.Това разграничение се поставя от осъзнаването ни ,че сме невежи пред Него. От една страна осъзнавайки невежеството си аз казвам искам да следвам Неговата воля, други казват Не моята воля е на първо място, а трети той е милостив щом ни е дал свободна воля. Но всъщност тези разграничения са само в главите ни.Няма разграничаване по същество.Неговата и нашата е една и съща, проблема се явява както казах вече съмнението.За съмнението,че разпознавам глас,който всъщност е нестихващ,за други съмнение в това ,трябва ли да следва каквото и да било,а за трети целите на Бог и дали нашите "грешки" са приети. Затова казах,че е много по лесно да наблюдаваш Божията воля, извън себе си, защото в нея по трудно ще се усъмниш. Няма никакво противоречие, нито между това дали аз "чувам" божията воля, нито в това дали на Митко и на Бог личността са едно,нито в изпълнените "грешни" лични воли.
Яяяяя,ма ти знаеш каква е целта на"бог"?Отговорих ,че не я знам,но така като гледам ти я знаеш и целта и волята му и всичко останало.
Неговата воля ме интересува дотолкова доколкото е свързана с мен,с моето предназначение.
И още доста случай имам в който Бог лично и персонално ми е помогнал.
Примери за личната му загриженост мога да ти дам доста.Един вече дадох по напред,как отключи заключена врата.Имам обаче още, спасявал ми е живота, когато паднах от 3 етаж, също така от няколко удавания,един път когато бях в болница и упоена от лекарства, тръгнах към стаята си и ми прилоша,точно пред вратата на стаята ми ,ми причерня и в тъкмо да се строполя на земята "нещо" ме хвана за ръката и ме тласна навътре към стаята,обърнах се веднага,защото нямаше никой в коридора и никой нямаше които да ме е хванал и бутнал навътре.Отидох на концерт на Мадона(това съм го разказвала в друга тема) имах 2 лв и бях без билет ,но искрено вярвах ,че ще отида.И едно абсолютно непознато момиче ми купи билет на стойност 100 лв,после разбрах ,че тя е решила да ходи на концерта 2 часа преди да започне и си е взела точно 200 лв,билет за нея и за мен. И още доста случай имам в който Бог лично и персонално ми е помогнал.Но каквото и да кажа,ти няма да ми повярваш,ще си измислиш "причини" и обстоятелства около моите случки.Ти продължаваш да твърдиш че знаеш какво е Бог,колко е неутрален а когато споменаваш грижа я насочваш извън себе си.Твоя воля.Абсолюта ти е отключил вратата и ти е уредил билет за Мадона?!?
Това за отговорността си го приела толкова сериозно,сякаш света е на твоите плещи. Да си отговорен и да се доверяваш на Абсолюта е по близо до баланса,от колкото която и да е крайност .Когато някой говори за отдаване на абсолюта, ти го приемаш като тотално изключване на всякаква отговорност,а такива крайности няма.Повтаряш го за да изтъкнеш колко си отговорна,но аз казах вече, защо ми е да доказва някой че е пушач,ако пуши по 2 кутии на ден.
1.Не вярвам някой да оспори фактау че Бог е справедлив!1.Аз го оспорвам, Той няма нищо общо със справедливоста ( с човешката справедливост)..... няма да ти обяснявам защо, ти сам го знаеш.
2.Та ако е така, как за някои е като бавачка - га и на, а за други е повече от мащеха, бездомници клети - гладни и боси просещи деца - сирачета, а как става това а? Замисляли ли сте се, може ли една майка която туку що са я изгонили от дома й да каже: Да бъде волята ти гледайки децата си ???
П.С.Дреме Му на "патката" ние какви ще ги плещем за Него :D.УУуу..разглеле!Браво Олд!Най-накрая някой да каже нещата в прав текст.И бих добавила..още па по-малко му дреме къде точно ни сърби,и имаме ли нужда от чешане!
:hi:
В библията пише, че Бог ни е създал със свободна воля пък после иска подчинение и да му следваме волята.
Струва ми се неправилно да се приписват на Бог само хубавите неща, а за лошите да обвиняваме някой друг - съдба, карма и т.н.
Щом е Бог е отговорен за всичко което се случва, а ако не носи отговорност за някои неща тогава Бог ли е?
1.В библията пише, че Бог ни е създал със свободна воля пък после иска подчинение и да му следваме волята.
2.В тази книга има толкова много противоречия и толкова различни начина за тълкуване от които едва ли има някой да е верен.
3.Олд всъщност повечето хора му придават човешки качества просто защото не го познават. 4.Поназнайват нещо, но дали е вярно и те не знаят.
5.Струва ми се неправилно да се вини Бог само за хубавите неща, а за лошите да обвиняваме някой друг - съдба, карма и т.н.
6.Щом е Бог е отговорен за всичко което се случва, а ако не носи отговорност за някой неща тогава Бог ли е?
.ОЛд,представа нямаш колко ме радват думите ти! :hi:
5.Бог нетрябва да се вини за нищо, както съм писал, той няма „пръст” нито във щастието ни, нито в трагедиите ни.
6.На това вече отговорих в точка 5, тук ще обясня защо:
Преди да се инкарнираме ние знаем какво ще стане затова търсим родителите си за да може да изпълним така наречената роля в този живот, знаем че ще се случи това , другото, часът на смъртта ……. и се съгласяваме да го направим по СОБСТВЕНА ВОЛЯ, та къде е вината на Бог тук А???
"Да бъде волята ти...", смисълът на тази фраза се състои във това, че посочва, възхвалява и дава правомощия на бога (универсалния бог) като един единствен творец на всичко видимо и невидимо във вселената, нали това беше и основният въпрос, какъв е смисълът?Кой дава правомощия на Бога, ние ли! :flag_of_truce:
Characteristics of play
To set the scene of the play that he will unfold gradually, Huizinga identifies 5 characteristics that play must have:
Play is free, is in fact freedom.[7]
Play is not “ordinary” or “real” life.[7]
Play is distinct from “ordinary” life both as to locality and duration.[8]
Play creates order, is order. Play demands order absolute and supreme.[9]
Play is connected with no material interest, and no profit can be gained from it.[10]
"Да бъде волята ти...", смисълът на тази фраза се състои във това, че посочва, възхвалява и дава правомощия на бога (универсалния бог) като един единствен творец на всичко видимо и невидимо във вселената, нали това беше и основният въпрос, какъв е смисълът?Бе то хубаво тоз смисъл..И няма да е зле,чисто профилактично,когато мислим за Абсолюта,да отправяме по една такава мисъл..както и едно Благодаря..Но да ти предстои тежка операция и да се молиш на Абсолюта за живота си..Смях..
Абе вие наясно ли сте,че не съществуват ни Бог,ни Абсолют,докато съзнанието не ги определи и възприеме като такива!Мноо ясно,че ние му даваме правомощията!"Да бъде волята ти...", смисълът на тази фраза се състои във това, че посочва, възхвалява и дава правомощия на бога (универсалния бог) като един единствен творец на всичко видимо и невидимо във вселената, нали това беше и основният въпрос, какъв е смисълът?Кой дава правомощия на Бога, ние ли! :flag_of_truce:
Това което в различните религии се споменава като Бог всъщност са същества, които просто са много преди хората напред в развитието си. Какви точно зависи от конкретния случай. Където има воля и самосъзнание, там не е Абсолюта, а нещо друго. Съзнанието предполага индивидуалност, волята също, а това не може да е валидно за Абсолюта. Абсолютът е една абстракция, която никога няма да сме в състояние да обхванем.Ще рискуваш ли / :)/да се поясниш относно съществата, или ще избереш да си спестиш хулите и анатемосването? :flag_of_truce::hi:
Iris Когато има категоричност в изказванията ни за Бог има и една голяма граница.Да знаеш какво е Бог с такава категоричност е неосъзната заблуда. Ние можем само да предполагаме,не да знаем. Когато говорите за неутралитета на абсолюта се самоотричате, когато говорите ,че Абсолюта няма воля,отричате своята воля.Защото ако абсолюта и първоизточника няма воля то тогава и вие нямате.Аз съм несъвършен, т.е. мога да взема както правилни, така и погрешни решения. Но Абсолютът бидейки съвършен не може да измени на своята същност. Тя същността на всичко съществуващо е една, но аз мога да и изменя, а Абсолютът, който е самата тази същност, какво може той? Или по-скоро какво може то? При Абсолютът няма индивидуализация - осъзнаваш ли какво означава това? Той е в основата на всичко - да. Всички закони и принципи, които направляват битието са израз на тази същност - да. Няма нищо над или извън Абсолюта - да, но недей придава на Абсолюта качества които са свойствени единствено на крайния и несъвършен проявен свят като съзнанието и волята.
Това което в различните религии се споменава като Бог всъщност са същества, които просто са много преди хората напред в развитието си. Какви точно зависи от конкретния случай. Където има воля и самосъзнание, там не е Абсолюта, а нещо друго. Съзнанието предполага индивидуалност, волята също, а това не може да е валидно за Абсолюта. Абсолютът е една абстракция, която никога няма да сме в състояние да обхванем.Ще рискуваш ли / :)/да се поясниш относно съществата, или ще избереш да си спестиш хулите и анатемосването? :flag_of_truce::hi:
П.П. Егрегорите ли визираш, по - напредналите от нас с техниката братя по разум, гостували в древността на земята, "светлата ложа" ли, или наставниците ни от другата страна? Най - голям интерес за мен представлява въпроса: кого е имал предвид Исус когато е споменавал Бог?
Тя същността на всичко съществуващо е една, но аз мога да и изменяНе можеш да измениш, защото няма с какво друго освен пак с тази същност,но с друго нейно лице.
Абсолюта като такъв би трябвало да съдържа всичко в себе си,както неутрелитет, така и воля и също така всички среднини на тези две крайности.Е а добр'утро!
защото в нашия смисъл целта има край(нейното постигане),а вероятно при абсолюта край няма.Верояно целта в случая на абсолюта може да се разглежда като нещо безкрайно но целенасочено,развиващо се и променящо се,нещо което ние не можем да си представим, защото ако е обратното статично и нерезвиващо се то тогава ще има край.В този смисъл Бог е неопределим,безкраен,абсолютен, променящ се ,развиващ се и с Воля.
Прави ми впечатление ,че повечето тук вярват
1. Ако Бог ви дава живот и после се "отделя" то това означава ,че той по един или друг начин се явява лош родител изоставил децата си,на произвола на съдбата, но в същия момент Висшия ви аз който е отново част от Бога е тук за да ви помага и закриля, следователно,Бог все пак не ви е оставил и някаква негова част да речем малкия му пръст се грижи за вас. Съдбата в същия момент е толкова гъвкава матрица ,че включва милярди съдби в една,без те да си пречат ,тази съдба бихме могли спокойно да я наречем софтуер ,защото чрез нея можем въобще да участваме, този софтуер е ункално съвършен поради обединяващата му функция на всички елементи и в същия момент безпогрешността му,но най важното на софтуера е вероятно функциите който изпълнява за всяка една частица по отделно,тези функции обаче до голяма степен са предварително програмирани и вие няма как да станете мъж от жена само с личната си воля,нито да станете принцеса на Дания,ако сте родена недъгава и грозна в последната дупка на кавала,тоест софтуера са му зададени безброй функции за постигането на точно определени резултати.Този софтуер пак ще да е направен от Абсолюта. Хардуера в случая се явява всичко останало,земята,космоса, въздуха и въобще полето ни на изява. Та ако погледнем така нещата,абсолюта първо ни е дал поле на изява,после ни е дал с какво да се изявим,след това той макар и с малкия си пръст ни помага. Защо тогава изчерпахте неговата воля и намеса само с вашето появяване на бял свят?Е ти тотално мешаш понятията!Тва софт,хард,Абсолют..май идея нямаш кое какво..
.
2, Ако преди да се родите вие си избирате родители и прочие,значи вие си ги избирате за да постигнете нещо точно определено,някаква цел.Тази цел кого обслужва>Вашия висш Аз>Бог. Следователно свободната воля която ви се дава тук се касае предимно и дотолкова колкото да се съобразявате с вашата цел поставена преди да се пръкнете на бял свят.Тази воля вероятно се касае и за времето,кога и колко време да се бавите, вероятно имате свободната воля да не изпълнявате целта колкото време си искате,но все пак целта си остава и ще бъде свършена някога. Също така вие сте запознати предварително със съдбата/софтуера, защото ако не сте не бихте имали възможност да търсите родители,място и тн,за изпълнение на задачата, следователно вашата свободна воля отново се свежда до минимум и дори по зле,вие я имате за самочуватвие.Офф..пренебрегваш фактора ТУК и СЕГА!Някъде в обратният ред на нишката монадата ми все още се сформира..Решенията се вземат на момента(без значение за кой(какъв)свят говорим)за това и съдбата не може да се предскаже на 100%.Всеки избор,всяко решение променя "реалността"..Например..не мисля,че самоубийците планира инкарнации на самоубийци(макар за мен това е много по-приемливо решение в някои случаи,отколкото стоически да се мъчиш за тоя дето духа)
За един миг си представете ,че всичко това не е вярно.Не можете нали,чашата е препълнена?Можем бе..Представяли сме си го..Само,че тези представи не отговарят на много въпроси,та за тва се наложи да ги по-разширим(променим)...А чашата си я пълниш колкото ти е кеф!Или по-точно..тя винаги е точно толкова пълна,колкото я вижда наблюдателя!
А, анатемосването само го споменах между другото. Развитието и еволюцията са безкрайни. Същото важи и за различните степени и класове същества в космичната йерархия. Едни са на едно ниво на развитие на съзнанието, други на друго, а нивата са безброй. Няма най-горе, нито най-долу. Принципите, които ръководят еволюцията са едни и същи навсякъде и винаги и единствено посредством тяхното опознаване можем да опознаем вечната и неизменна основа на всичко съществуващо (разбира се можем да я опознаем доколкото ни позволява съзнанието). Това е Абсолюта, Неизменното, Безкрайното или поне дотолкова доколкото се проявява. За непроявеното никой никога нищо не може да каже.Това което в различните религии се споменава като Бог всъщност са същества, които просто са много преди хората напред в развитието си. Какви точно зависи от конкретния случай. Където има воля и самосъзнание, там не е Абсолюта, а нещо друго. Съзнанието предполага индивидуалност, волята също, а това не може да е валидно за Абсолюта. Абсолютът е една абстракция, която никога няма да сме в състояние да обхванем.Ще рискуваш ли / :)/да се поясниш относно съществата, или ще избереш да си спестиш хулите и анатемосването? :flag_of_truce::hi:
П.П. Егрегорите ли визираш, по - напредналите от нас с техниката братя по разум, гостували в древността на земята, "светлата ложа" ли, или наставниците ни от другата страна? Най - голям интерес за мен представлява въпроса: кого е имал предвид Исус когато е споменавал Бог?
...Индивидуалността предполага разделение, съществуване на нещо извън нас. Кое е това извън Бог? Аз имам съзнание, воля и форма, мои индивидуални, които ме разграничават от другите, които имат собствено съзнание, воля и форма. Няма две еднакви същества, въпреки че основата е една единствена за всички. Опитай се да разграничиш материята от формите и после се опитай да си представиш същата аналогия между духа и съзнанието. Бог е духа, един единствен за всичко съществуващо, както и материята е една съставляваща всички форми. Но материята сама по себе си няма форма.
Не знам какво е да няма индивидуалност Бог, защото аз имам и не мога да си го представя,а и отново съм на мнението ,че няма как ние да имаме нещо което Бог няма,от къде сме го взели? Предполагам ,че индивидуалността( ако въобще е правилна думата) на Бог е толкова всеобхватна,колкото са събрани в едно всички негови индивидуалности. ...
Това което в различните религии се споменава като Бог всъщност са същества, които просто са много преди хората напред в развитието си. Какви точно зависи от конкретния случай. Където има воля и самосъзнание, там не е Абсолюта, а нещо друго. Съзнанието предполага индивидуалност, волята също, а това не може да е валидно за Абсолюта. Абсолютът е една абстракция, която никога няма да сме в състояние да обхванем. Това, което е зад всичко проявено няма как да бъде познато. Ние сме в състояние да опознаваме единствено проявения свят (тук нямам в предвид само грубо-физическия, но всички сфери на проявление).
И на мен вече ми се вижда безсмислено,не за друго ами защото дори да е възможно разбиране,то това рабиране няма да доведе до развръзка на обсъжданата тема. Говорим си едно и също и всеки си дърпа към неговата черга,все едно ще разделим Бог :) .................
xname както казах вече личното разпознаване е проблем заради знанието което имаме и съмнението което поражда то.Аааа не тъй,не се измъквай..мани го съвършенството!Е ли воля божия живота на това дете или не?
Константин Не мълча като квото и да е,казах вече не веднъж,че няма нищо лошо в този свят,всичко е съвършенно,дори световните войни,дори това дете което е преживяло всичко това.Съвършенство което ние не разбираме,защото нашето чувство за справедливост е явно различно,също така защото е необходимо страданието за да си научим шибанте уроци по бързо,иначе сега щяхме да сме 13000000000 година и ние още да живеем в идилия и самозблуда.
z 931 интересно ми да прочета твоето обяснение,а и аз вече се уморих да обяснявам каквото и да е.
А децата в газовите камери,а тея деца където прекарали 40 години затворени и изнасилвани от бащите си и още много примери.Не мога обаче да говоря от името на Бог и да кажа,той го пожела,ние не разбираме тезиНикой не може да говори от негово има Есес. Никой не го познава.
Някои обясняват с карми и прераждания.То може да се обясни, но карма, съдба или прераждене - това си е просто оправдание. И не трябва да се омаловажава дадена ситуация с карма или прераждане.
1. Ако Бог ви дава живот и после се "отделя" то това означава ,че той по един или друг начин се явява лош родител изоставил децата си,на произвола на съдбата, но в същия момент Висшия ви аз който е отново част от Бога е тук за да ви помага и закриля, следователно,Бог все пак не ви е оставил и някаква негова част да речем малкия му пръст се грижи за вас.
...
А ти как мислиш,дали е възможно да има какъвто и да е живот без негова воля? И дали това е единственото, което не смятаме за справедливо? А децата в газовите камери,а тея деца където прекарали 40 години затворени и изнасилвани от бащите си и още много примери.Не мога обаче да говоря от името на Бог и да кажа,той го пожела,ние не разбираме тези принципи, както когато гледаме обречната битка между сладка антилопа и лъва,така и сега. Ние си обясняваме такива неща с кармата, вероятно има истина ,вероятно е да има "договор",вероятно е някой да си плаща за нещо,но това са само предположения. Предполагам,че ти говориш в този смисъл ,че бог е неутрален,че наблюдава някви зверства и си трае ли кво, неразбирам с какво моя отговор защо едни имат щастлив живот а други не ще ти помогне да разбереш по добре нещата. За всеки случай когато говорим за опит ,моя е че всичко което ми се е случило, е било за мое добро.Особенно лошите, ако не бяха те, развитието ми щеше да е доста занижено.Както го доказва и историята,чрез превратностите си ние ставаме по силни и порастваме.Знам ,че ние не виждаме смисъл за детето изтърпяло зверствата,но това няма смисъл за нас,за детето,за изрода,за плана може и да има.Есес,Есес...понякога си извор на истинско завабление.. 8)Не разбираш принципите,ма твърдиш,че Той проявявал еди кво си към нас..Грижа..Друг принцип...Пишеш..сучеш..увърташ..Ма така и не се опита да погледнеш от другата страна на собствените си твърдения.Ти уважаема ми философка не можа да справиш с елементарен въпрос....Не можеш да намериш смислен отговор защо божето на едни млати пестници,а други гали с перо?Щом не можеш да обясниш твърденията си значи са пълни глупости.Купил ти билет за Мадона..трънки!Искаш да повярвам,че твоят билет е бил по-важен за Абсолюта от живота на едно дете,та е имал време да се погрижи за да ти изпълни кефа,ма за бедната Бриана просто не му пукало...
А ти как мислиш,дали е възможно да има какъвто и да е живот без негова воля?Мила, а какъв живот ще има без собствената ни воля?
Особенно лошите, ако не бяха те, развитието ми щеше да е доста занижено.Моля те обясни ми как едно изнасилване или побой ти прави добро и израстваш.
Калан, добиваш опитност от първа ръка що е то насилие.В много теми сме писали..Всичко е трупане на опит. И шамарите и ласките..Имам си опит от първа ръка. Не помня първите си почти седем години от живота. Някой от спомените ми се върнаха на 25 години. И за какво ми беше този опит. Придобих ли мъдрост? Не. Точно обратното. А съсипаната психика не е мъдрост. :nea:
Дали не си?Знаеш ли какво е да те малтретират?Знаеш!Изпитал си го..Изживял си го..Няма как да почувстваш нещо,без да е минало през теб.Натрупал си определен опит.Достатъчно е!Калан, добиваш опитност от първа ръка що е то насилие.В много теми сме писали..Всичко е трупане на опит. И шамарите и ласките..Имам си опит от първа ръка. Не помня първите си почти седем години от живота. Някой от спомените ми се върнаха на 25 години. И за какво ми беше този опит. Придобих ли мъдрост? Не. Точно обратното. А съсипаната психика не е мъдрост. :nea:
Но Бог не е създал човека, той не твори в този свят, а в ирационалния. Той създава ДУШИ!!!!!!!!!!!!!
Отново цитат от друг форум по темата.В този смисъл човек не е творец на избор, а просто потребител на ограничения асортимент намерил място на сергията му.Човекът/инкарнацията да.Душата обаче избира от друго меню.Още по-богато..И така по модела на матрьошката..Воля във воля!Твоята воля се съдържа във волята на Абсолюта и това никой не го отрича,но сценарият ти за развитие съвсем не е специално планиран от Него за теб..Ако имаше такова нещо значи сме просто марионетки!Ограниченията в менюто са съобразени с априори даденостите.Като например..Идваш на Земята и ти се предлага само кислород.Щеш не щеш дишаш.Обаче..може да почнеш да си дишаш и лепило примерно..(уупс..не можеш,освен ако бог не го пожелае 8))
Ама пък можеш да приемем и че,една душа го казва..Бог ме създаде по свой образ и подобие..
...
Какво знаеш ти за чудесата ,че казваш че са маловажни? Трябва ли да ходя по водата и да съживявам мъртъвци,че да го наречеш чудо? Неверници сте вие и не можете да видите небето от заблудите си.
Инопланетяните не са много по-различни от хората.В крайна сметка те също са проявление на материалния аспект.И това,че са способни да създадат физическо тяло(нашата цивилизация също вече го може)не ги прави нещо свръх естествено ..Не ги прави по-божествени от всичко останало..
Стигнах до един извод и той е свързан с свободната ни воля и избора ни да я използваме или не.В "Урантия" се разказва за бунтът на Луцифер който възстанал срещу Бог за да има свободна воля.Така той създал нашия свят и идеята на нашия живот е да се завърнем при Бог,да се откажем от свободната си воля.Това значи да изберем неговата воля пред нашата.Да но в нашето общество това е едно от качествата който се изпъква като най голямо преимущество наравно със способноста ни разсъждаваме.Но аз разбрах,че да се откажем от свободната си воля е единствения начин да се завърнем при Бог.И тук идват затрудненията ми.Да приемем ,че Бог общува с всеки един от нас чрез чувствата ,мислите, стремежите. Как различаваме мойта от неговата воля? Не знам какво пише в библията по въпроса,не съм я чела,нещо не ми допада.eses :) на лс ще ти пусна нещо лично за теб!
но също така знам,че той ми е дал това което имам,включително и силата с която използвам и следвам собствената си воля.
...
Е, какво ще бъде желанието ти за абсолютно всички деца, независимо дали са "лоши", "добри", "умни", "глупави", "богати", "бедни" ... Какво ще пожелаеш ти като родител за всяко едно???
Бог няма желания към нас.Но има едно единствено желание (поне според моя опит) за всеки от нас!
Може би по-точният въпрос е: "Каква е волята на Бог?" Сега си представи, че си родител на много деца и всички ги обичаш по един и същи начин. Е, какво ще бъде желанието ти за абсолютно всички деца, независимо дали са "лоши", "добри", "умни", "глупави", "богати", "бедни" ... Какво ще пожелаеш ти като родител за всяко едно???
Да Бъдем!
За да твориш, създаваш, променяш и въобще не само да взаимодействаш с реалностите, но и самия ти да им влияеш и да ги "конструираш"...Бе не знам..Нещо..Мноо занижени тия критерии за годност и надеждност..Кат гледам..За 0 време куцо,кьораво сакато е възпроизвело 7 млрд."реалности"..Щото,да ме прощават тия дето ги цитираш,ма всеки човек е една реалност!
"Бой се от Бога и пази заповедите Му,Да беше написано просто..Обичай Бог и почитай принципите(законите)на сътворението"!..Обаче не!Трябва да има СТРАХ!СТрах и заповеди!
Понеже това е всичко за човека"
ще можеш да оправдаеш доверието на Бог спрямо теб.И как би могъл да"оправдаваш доверието"му щом той решава вместо теб?За какво доверяване говорим?!?Та нали е неговата воля,квот е решил,тва е..
z 931 интересно ми да прочета твоето обяснение,а и аз вече се уморих да обяснявам каквото и да е.
А в смисъла на горенаписаното от мен: Синът Божи има ли воля? Той на абсолюта ли е син?
Да но реално когато Бог ни дава нещо,то е без излишни усилия, в смисъл,че неща се случват лесно.Всички имате случай в който сте си помисляли за нещо и хоп то пред вас и други в който искате нещо и няма такава мъка,обикновенно те пропадат,сиреч не са по негова воля. Та след като се опитвам да следвам волята му и той както казах не ми говори в ухото а се налага да разчитам на собствения си глас, външните събития и силните си стремежи и чувства аз трябва да разбера какви са основните закономерности. Та ако приемем по горното като закономерност ,относно божията воля ,тя би звучала нещо от рода - Когато Бог иска нещо на него не са му нужни много усилия,той просто го проявява,когато ти искаш нещо и то не става и нестава и нества,то това не е неговата воля. Та тормоза ми е до колко,каква е границата ,защото все пак не може да пробвам нещо и то като не стане да се откажа. Къде според вас е границата
Цитат на ИрисДел,не е ли очевидно..Написала съм го с малка буква..Иначе под бог приемам Абсолюта.Всичко Което Е,Което Е Било,и Което някога Ще Бъде.
Където има воля и самосъзнание, там не е Абсолюта, а нещо друго. Съзнанието предполага индивидуалност, волята също, а това не може да е валидно за Абсолюта.
цитат на konstantin2007
« -: Вчера в 23:39:30 »
За всичко останало...Е ли възможно,нещо без "позволението"на господ?Той нали е всемогъщ!Как нещо става без неговото съгласие?Имам предвид,че ако нещо е станало(създадено без значение от кой)нали това е неговата воля!Нали имал план за всичко?
За кой бог говорите ?
Що е абсолют?
Есес ти как разбираш Бог ? Има ли той воля или според горното твърдение е абсолют и като такъв, лишен от индивидуалност... няма лична воля?
Аз не само,че вярвам ,че Бог има воля,ами я изживявам всеки ден. Но не ми се спори пак за това,защото после пак ще се завърти колелото,като има тоя Бог воля,защо позволява да се случват лоши неща и отново цялата работа.Над който ти така и не дръзна да поразсъждаваш..Ее,такава е волята божия предполагам..
Konstantin, не ми се спори пак за същото,нали вече го говорихме това,но иначе Дел ти е задала правилните въпроси.Кой тогава твори?Кой те е създал теб,ако той няма воля,пък дори да вярваш че волята му се изчерпва със създаването на човека само.Все пак всеки ден се раждат хора.Значи дори по твоята логика той все пак всеки ден проявява волята си.И не Урантия може да не е написана от Бог(въпреки ,че вярвам ,че и това няма как да стане без неговата воля и то не само за урантия а по принцип за всяко едно изявяване на нещо),но след като не виждаш в живота си и в съдбата волята му, надявам се поне като е написано черно на бяло да спрем да го смятаме за необсъден въпрос,защото де факто не сме се събрали да доказваме каквото и да е за Бог,ние нямаме този мисловен потенциал за доказавне на Бог.Всички творим.Няма съзнание което да не твори собствената си реалност!
Относно 7 те милярда реалности ,да ти можеш да ми набиеш шамарите в тази реалност, но дори да ме посиниш от бой в твоята "реалност" (мисложевн свят) на мен това в действителност няма да ми се отрази.Затова че ние не създаваме 7 милярда реалности,а 7 милярда мисловни свята,не бъркай двете понятия.
как се проявява, без воля, Как е, е бил и Ще бъде? Кой тогава създава?
Със Съзнание. Съзнанието може да създава, а волята "установява". Волята ти е "законодателния орган", а съзнанието изпълнителния. Просто е да се провери.
Съвсем буквално както съм го написала.
Съзнанието- по-конкретно "в" съзнанието възниква - се- по-ражда... идея, да речем. Оформя се образ и представа след което
/разбира се обяснявам "принципа" спрямо човешкото Съзнание- но то като част от Божественото съдържа в себе си същността на принципа, така че е валидно, а и надявам се по-разбираемо; защото като употребявате "абсолют" и някак не се ангажирате да сте убедителни за нещо предполагаемо, но непознаваемо, остават доста "пробойни" за цялостната картинка/
аз пожелавам да създам ... пеперудка. И много искам - с цялата си воля! Установявам - да бъде! Но тогава отново съзнанието ми започва и "прави" пеперудата да е с красиви цветове да е малка-голяма- и хоп направило пеперудка, след "разрешението" на Волята и установяването, че е добро.
Цунг-Цванг! и Шах. 8)
Затова попитах за баланса. Та кое е по-важно волята или баланса?Дел..интересен и бих казала..доста многопласотв въпрос..Но..мисля,че без воля,няма баланс!
варянта.1 Библията е права,ние ще бъдем наказани за лошите си дела,Бог ни е дал свободна воля да управляваме света и за лошите си постъпки ще бъдем наказани. В Урантия ми направи впечатление ,че се говори и за смърт на душата в случай когато се прецени че тя е безнадеждна.Това загатва(понеже още не съм я чела цялата) че наказанието найстина съществува въпреки ,че вероятно е далеч от нашите представи за наказание, но все пак и в Библията се казва ,че наказанието е смърт,а не вечно горене в ада. 2 варянт ни е да мислим Бог като абсолютно добър в смисъла ,че лошото не го разбираме и че то в крайна сметка отново е добро. Това е,дали ще ви харесат отговорите все тая,те са изцяло продукт както на убеждения ,така и на интерпретацията им.
]Дел..интересен и бих казала..доста многопласотв въпрос..Но..мисля,че без воля,няма баланс!
Ако говориш за Абсолюта..Сложничко ми идва..Ще тряя доста да помисля,че нещо ми се върти за яйцето и кокошката..Всъщност..мисля,че и тук балансът е.."продукт"на волята..Но също така смятам и че тези думи са доста неподходящи.Но за момента толкоз.. :(
Принцеса, въпроса за доброто и злото не е толкова сложен,просто не ви харесват отговорите. Когато говорим за Бог имаме няколко възможности,да направим справка със свещените книги,с други книги и със себе си. Ако вземем свещените книги в частност библията,там се казва,че ще бъдем наказани, за нашите лоши дела.Обаче в последните години нюейджа каза - бог не е отмъстителн и всички повярваха и заемайки тази позиция си мислят че му правят услуга, но ние на Бог услуги не можем да правим.Затова сега когато говорим за това имаме няколко варянта.1 Библията е права,ние ще бъдем наказани за лошите си дела,Бог ни е дал свободна воля да управляваме света и за лошите си постъпки ще бъдем наказани. В Урантия ми направи впечатление ,че се говори и за смърт на душата в случай когато се прецени че тя е безнадеждна.Това загатва(понеже още не съм я чела цялата) че наказанието найстина съществува въпреки ,че вероятно е далеч от нашите представи за наказание, но все пак и в Библията се казва ,че наказанието е смърт,а не вечно горене в ада. 2 варянт ни е да мислим Бог като абсолютно добър в смисъла ,че лошото не го разбираме и че то в крайна сметка отново е добро. Това е,дали ще ви харесат отговорите все тая,те са изцяло продукт както на убеждения ,така и на интерпретацията им.
konstantin2007[/i],
съзнанието изпълнява всичко, не е волята.Всъщност може да се живее без воля, не е жизненоважна.
Но без съзнание просто не съществуваш. Затворниците продължават да съществуват, но едно тяло без-съзнание е труп, нали така :) без да ви подвеждам да почва спорът за духа и Душата. Но аз мисля, че от едно добро съзнание няма как да произлезе лоша воля, тъй като няма такава. Но едно лошо съзнание- "лошо" като целящо смърт, мъчения и болка- с воля е нещо доста неприятно.
Нужно е чисто съзнание ... ама това е друга тема :)
Да..Така е..Съзнанието прави всичко,просто щото волята е негов атрибут.
konstantin2007,
съзнанието изпълнява всичко, не е волята.Всъщност може да се живее без воля, не е жизненоважна.
Но без съзнание просто не съществуваш. Затворниците продължават да съществуват, но едно тяло без-съзнание е труп, нали така :) без да ви подвеждам да почва спорът за духа и Душата. Но аз мисля, че от едно добро съзнание няма как да произлезе лоша воля, тъй като няма такава. Но едно лошо съзнание- "лошо" като целящо смърт, мъчения и болка- с воля е нещо доста неприятно.
Нужно е чисто съзнание ... ама това е друга тема :)
Нещото което ме "тормози "тези ди около въпроса със следването на Неговоата воля и разпознаването е свързана с така известното - най малко противодействие. Ще дам приемр за да стане ясно. Да речем че реша да отида отново за обувки :D та тръгвам,първи магазин затворен,втори обувките ужасни,трети прекалено скъпи,четвърти ,пети нищо.Обикновенно ние в такива ситуации ( не само с покупките а и с личните цели) сме учени да упорстваме за да постигнем успех, на всичкото отгоре май и в Библията се казва - почукаи и ще ти се отвори. Да но реално когато Бог ни дава нещо,то е без излишни усилия, в смисъл,че неща се случват лесно.Дали наистина е така. Полученото или достигнатото лесно може ли да бъде оценено подобаващо? Можем ли да го задържим и дали то въобще е истински достигнато? Ти самата спомена, че си преминала през редица страдания и знанието, което те са ти донесли е било по-истинско, по-осъзнато. Където няма съпротивление, там няма развитие. Разбира се другата крайност е човек да бъде смазан от прекалено голямо съпротивление, която е също толкова вредна.
...
без Воля няма процес, без движение баланса е = смърт, без баланс волята се изчерпва.Не знам..мисля,че има воля без баланс.
Където няма съпротивление, там няма развитие. Разбира се другата крайност е човек да бъде смазан от прекалено голямо съпротивление, която е също толкова вредна.Да, така си е, но ако един човек познава себе си (възможностите си) съпротивлението ще бъде минимално колкото да дразни Егото му.
Полученото или достигнатото лесно може ли да бъде оценено подобаващо? Можем ли да го задържим и дали то въобще е истински достигнато? .... Където няма съпротивление, там няма развитие. Разбира се другата крайност е човек да бъде смазан от прекалено голямо съпротивление, която е също толкова вредна.Мисля, че има още една гледна точка тук: лесно достигнатото може да бъде два вида: 1/ нещо, което си го можем "от преди" или 2/ нещо, което ни е дадено на тепсия от някой егрегор /и за което сметката тепърва ще ни бъде поднесена, но ние към този момент сме още в неведение, че ни е такъв случая/.
Мисля, че има още една гледна точка тук: лесно достигнатото може да бъде два вида: 1/ нещо, което си го можем "от преди" или 2/ нещо, което ни е дадено на тепсия от някой егрегор /и за което сметката тепърва ще ни бъде поднесена, но ние към този момент сме още в неведение, че ни е такъв случая/.Я дай пак моля те,че нищо не вдянах..
В първия случай нещото си е истински достигнато, но в предишен момент, а във втория случай нещото е както го казваш ти - не е наше достижение изобщо, а е заем /стръв на кукичката/...
Някак си не си представям,как на Бог не му се получават нещата.Защо за мъченичество, защото другите ще ме мислят за луда ли? Кво от това,живота си е мой и ще си го живея както си искам,след има няма 50-60 години никой няма да си спомня за мен,че да се съобразявам с това другите какво си мислят.А не,че не му се получават..Ма да твърдиш,че от първият път..Сякаш лично си му помагала
.Когато се доверяваш и избираш да следваш Божията воля,не търсиш гаранция,че ще си доволен,потупване по рамото ,че си постигнал нещо и развитие според човешките мерки за такова. Когато се отдаваш да служиш на Бога си малко като не от този свят,в смисъл ,че ще изглеждаш в очите на другите глупак,фанатик,изтрещялка,сектант и подобни,това обаче ако направиш грешката като всички сектанти да го огласяваш непрекъснато.Или приказката за това че ако тълпата види ,че си по нагоре,ще се пресегне и ще ти отреже главата,наричат я още социална мимикрия.
Всъщност постоянно потвърждаваш това което съм казала,тълпата не обича различните и винаги им рязва тиквата.Горката...почти като..Христос.. :D
Я дай пак моля те,че нищо не вдянах..ОК :D, пак : не всичко, което лесно достигаме в тази си инкарнация е нещо, което "не ни принадлежи като лично достижение". Понякога ние носим със себе си умения, придобити в предишни инкарнации, които правят нещата които постигаме в този си живот да изглеждат на другите "лесно постигнати", сякаш подарени ни. А не е така. Тези достижения, макар и в този ни живот да са достигнати без съпротивление, те са си по право наши.
Всичко това което казваш е плод на нереално знание,тоест убеждение породено от липса на реално знание (опит) което си приела за най вероятно.Опита ми показва че това знание е неистинно. Или по друг начин абстракция на ума,без абсолютно никаква основа зад него. А това за което говоря аз е реален опит.Предположения на база колко видове вероятности може да има , не са основа за реално изследване,защото като цяло може много неща да означават лесно постигнатите събития и желания,може да е късмет,може да е пролука в пространството,може да е манипулация на реалността,може да е всичко.Нито имате знанието дали пренасяте или не нещо от минал живот,нито дали сте фаворит на каквото и да е ,че то да реши да ви прави подаръци.Я дай пак моля те,че нищо не вдянах..ОК :D, пак : не всичко, което лесно достигаме в тази си инкарнация е нещо, което "не ни принадлежи като лично достижение". Понякога ние носим със себе си умения, придобити в предишни инкарнации, които правят нещата които постигаме в този си живот да изглеждат на другите "лесно постигнати", сякаш подарени ни. А не е така. Тези достижения, макар и в този ни живот да са достигнати без съпротивление, те са си по право наши.
И вторият вариант, когато нещата ни се случват лесно и без грам съпротивление, но по една единствена причина: че сме станали маша и временен фаворит на някой егрегор, който в конкретния момент ни дава енергиен "бонус"...Но егрегорите са "лихвари" и в даден момент ще си вземат обратно инвестираната в нас енергия с лихвите...
Това казвам.
Критерият "лекота на постигането" не е сигурен критерий.
Реалния ми опит във връзка с лекотата на постигане на нещата,се дължи най вече на това,че когато съм имала най силна вяра,тогава са се случвали именно леко и грациозно нещата,без особено усилие от моя страна.Вярата изключва страховете и предразсъдъците, както и негативни чувства като завист, ненавист... Тогава действа интуицията, а тя никога не подвежда, тя е с крачка напред пред настоящето... За това ти се случват нещата, защото си усещала как да постъпиш, за да има успех.
Да, така е. След като вече сме усвоили нещо, то ни изглежда лесно.
Мисля, че има още една гледна точка тук: лесно достигнатото може да бъде два вида: 1/ нещо, което си го можем "от преди" или 2/ нещо, което ни е дадено на тепсия от някой егрегор /и за което сметката тепърва ще ни бъде поднесена, но ние към този момент сме още в неведение, че ни е такъв случая/.
В първия случай нещото си е истински достигнато, но в предишен момент, а във втория случай нещото е както го казваш ти - не е наше достижение изобщо, а е заем /стръв на кукичката/...
Не може обаче да се твърди ,че талантите който имаме в този ни живот са задължително дължащи се на опит от предишен живот. Просто защото ние може да сме си избрали определени таланти за този с живот, които ще ни помогнат да изиграем играта си.Може да има истина в това твърдение,но е повече предположение отколкото подплатено с опит.Може,може..ти в тоя живот,може да избереш с какво да се занимаваш,но таланти(дарба)не се избират!Те са част от теб,не избор!Трупането на количество,води до промяна на качеството!Нали всички идваме от едно място,с еднакви летенти?!?Само от индивидуалността на всяка монада,нейният личен опит,зависят всякви,тлаланти,дарби,възможности,умения и т.н.
Това за което говоря е свързано с доверието в Божията воля, ако аз подхождам с убеждението ,че всичко което се случва с лекота в живота ми е само и единствено благодарение на моя опит от предишен живот, то тогава за каква вяра и доверие ще говоря? Като източник на проявленията ще приемам самата себе си ,а не Бог,нещо което повечето хора приемат,че правят с собствената си воля и вероятни опити от животи.Това не е доверие в Бог и следване на неговата воля,а убеждение направено на база хипотеза и отхвърлящо Божията намеса в живота ми.
Представи си че ти си професор и с теб се разберем да направиш нещо за мен свързано с твоята квалификация и ти ми кажеш - ок,ще го направя,но аз реша да си го направя сама, как по точно засвидетелствам доверието в теб,като не съм оставила ти да го направиш по най добрия начин,а съм решила,че ще се справя по добре от теб?Нещо си се поомешала,та не схванах кой на кого кво ще прави и тва за гласуваното доверие..
Как по точно БОГ засвидетелстваА доверието в НАС,като не НИ оставЯ НИЕ да го направиМ по най добрия начин,а Е решиЛ,че ще се справИ по добре от НАС?Замених някои местоимения и виж какво се получи..
„Капката има съдба, няма свободна воля.”А кво е туй чудо"съдба"?
Това за което говоря е свързано с доверието в Божията воля, ако аз подхождам с убеждението ,че всичко което се случва с лекота в живота ми е само и единствено благодарение на моя опит от предишен живот, то тогава за каква вяра и доверие ще говоря? Като източник на проявленията ще приемам самата себе си ,а не Бог,нещо което повечето хора приемат,че правят с собствената си воля и вероятни опити от животи.Това не е доверие в Бог и следване на неговата воля,а убеждение направено на база хипотеза и отхвърлящо Божията намеса в живота ми.
Всичко това което казваш е плод на нереално знание,тоест убеждение породено от липса на реално знание (опит) което си приела за най вероятно.Опита ми показва че това знание е неистинно. Или по друг начин абстракция на ума,без абсолютно никаква основа зад него. А това за което говоря аз е реален опит.Как ме "заби" с това...Как пък така без да ме познаваш говориш за мен кое ми е абстракция на ума и кое реален опит?! Аз съм така устроен човек, че проверявам "абстракциите на ума си" и ги съпоставям със собствения си опит и само тогава, когато имам потвърждение изказвам мнението си...Ама ти явно знаеш по - добре от мен какво става в мен... Затова се предавам на този етап...??? :flag_of_truce:
Константин тъпчем на едно място.Верите ни са различни, няма нужда да се убеждаваме и защитаваме верите си.Нямам нужда да "оправдавам и обосновавам" вярата си,а ти постоянно това искаш и когато не го направя ме обвиняваш ,че бягам от "трудните ти" въпроси.Разбери,че за мен отговорите на тези въпроси са очевадни и се уморих да им отговарям.Нека всеки си вярва в каквото си иска без да налага вярата си на другите.Есес,ти не отговори на нито един от моите въпрос!Като са очевадни,просто отговори!Ма не можеш,щото нищо не е очевадно.Ясно те попитах..Как бог ти гласува доверие,щом решава вместо теб?!?
Които ти отговарят бързо без да се замислят, без да ползват съзнанието си.Мисъл може да бъде "родена"само от съзнанието.Няма как някой да ти отговори,без да го "ползва".
Не не знам какъв човек си,предполагам,само че нямаш спомени от предишните си животи , както и че не си "виждала" егрегор че да знаеш как работи със сигурност.И аз имам някакви познания за егрегорите и за оня свят и за прераждания,но не ги смятам за личен опит,просто защото нямам спомен да съм ги изживявала.Не се засягай,не е лично към теб,а към теориите по принцип.Есес, няма как да предполагаш дали някой има спомени от предишен живот. Особено да се мъчиш да гадаеш за непознати. Ако ти не вярваш в прераждането, карма и т.н. това не го прави несъществуващо.
http://vbox7.com/play:dbe1a59bЯкоооооооооооооооо! :D :drinks:
Интересно разсъждение за Бог от любимия ми сериал. Отидете на 13:25 където Дюи разговаря с учителката. :lol:
Момиче, нищо не си разбрала.Няма защо да се обосновавам за вярата си , защото е лично изживяване и този към който е отправена е разбира прекрасно,а аз само пред него искам да се обосновавам(ако е нужно) и второ защото ти нямаш уши да ме чуеш,защо не ме питат тези който имат уши?Ще ти отговоря,защото те знаят,нямат нужда от моите отговори. Стига си се самоунижавала вече, достатъчно показа.Ако съм искала да ти натрия носа да съм го направила, с добро пробвах,не става,с лошо пробвах пак не става, какъв човек си не знам.Знам само ,че ми направи услуга, затвърди позицията и вярата ми и ми показа че съм на правия път.Не е самоунижение да използваш наличните си ресурси за да се бориш с теория насаждаща страх и унижение у човека,драга ми Есес.Самоунижение е да защитаваш теза без да можеш да дори да я обосновеш
Остави ме намира.
Които ти отговарят бързо без да се замислят, без да ползват съзнанието си.Мисъл може да бъде "родена"само от съзнанието.Няма как някой да ти отговори,без да го "ползва".
Няма доказтелство,че именно Абсолюта е наредил Христос да бъде разпнат..Хората имат пръст в тая работа,не Бог..
Има как. И доста е изписано за несъзнателното, но аз тук няма да се отклонявам, защото не е свързано с Воля-та. Дори има експерименти с отговори на малки деца, които нямат знанията и опитът за нещо, но съвсем ...инстиктивно, рефлексивно и първосигнално го правят. Защото имат способност за говор и реакция. Дори да не е думи, и имаме неми хора много неща в Разсъдъка биват систематизирани преди да са били обмислени и мислени. Ако засилена кола се движи към малко дете на улицата и някой е най-близо- нито управляващият МПС-то мисли в мига за детето, нито човекът, който инстиктивно ще го издърпа или спаси.Къде е писано?Дай източник?Мисъл без съзнание?Еее,тва си заслужава да се прочете!Децата следват интуиция,а тя е глас на съзнанието.
Няма доказателство и че НЕ е било волята му, или е била проявление в хорската такава. Бог няма нужда от адвокати и защитници, защото съзнанието (му) изначално е добро! Винаги има достатъчно основание, но не и необходимо. Хората се стремят към обратното...
Няма мисъл без съзнание.Има как. И доста е изписано за несъзнателното, но аз тук няма да се отклонявам, защото не е свързано с Воля-та. Дори има експерименти с отговори на малки деца, които нямат знанията и опитът за нещо, но съвсем ...инстиктивно, рефлексивно и първосигнално го правят. Защото имат способност за говор и реакция. Дори да не е думи, и имаме неми хора много неща в Разсъдъка биват систематизирани преди да са били обмислени и мислени. Ако засилена кола се движи към малко дете на улицата и някой е най-близо- нито управляващият МПС-то мисли в мига за детето, нито човекът, който инстиктивно ще го издърпа или спаси.Къде е писано?Дай източник?Мисъл без съзнание?Еее,тва си заслужава да се прочете!Децата следват интуиция,а тя е глас на съзнанието.
Няма доказателство и че НЕ е било волята му, или е била проявление в хорската такава. Бог няма нужда от адвокати и защитници, защото съзнанието (му) изначално е добро! Винаги има достатъчно основание, но не и необходимо. Хората се стремят към обратното...
Както няма доказателства и че Е била"божия"воля..На "БОГ"Съзнанието е изначално...съзнание!Няма добро и зло..Това са,както казахме индивидуални понятия..
Садист и мазохист били съкилийници в затвора. Един ден мазохиста казва на садиста:
- Ей, ти нали си мазохист?
- Да. Е, и?
- Ами аз искам да ме накараш да ме боли, ама много да ме боли.
Садиста се замислил и казал:
- Нямааа…
Онова което ти би приела за зло,за някой би била висше благо!
Пиша за (поради) нещо съвсем различно. Пиша за "не-съзнателно/вано"- където нямаш мисъл, защото нямаш съзнаниеТакова животно нЕМа!Всичко има съзнание!...Само и единствено съзнанието може да роди мисъл.Нищо друго!
Няма аз да поставям източниците, който се интересува да си ги намери.Еее..щом ще въртим палачинката както ни е угодно,така да бъде! :D
Остава въпросът за връзката на Воля и съзнание, което ти няма как да обосновеш като изконно правилно или допустимо.Няма воля,без съзнание!Две страници по назад,съм се.."обосновала"..
Много отрицателни примери- с негативна конотация- имаме на "лошо" Съзнание без мисъл зависима от воля или някакви норми.
Много отрицателни примери- с негативна конотация- имаме на "лошо" Съзнание без мисъл зависима от воля или някакви норми.А пък уж аз съм се изразявала с тафтология :D
"На "БОГ"Съзнанието е изначално...съзнание"- върхът на безсмислието на тавтологиите.Е благодаря на Себе Си,досега все сама си купувам наркОтиците :D
Има и Добро и зло. Добро е да ти дам пет кинта да се нахраниш. Зло е да ги употребиш за наркотици.
Да, твоят кеф от наркотиците за теб ще е добро, а може и наивността ми, че съм се смелила да ти дам пет от седемте си последни кинта. Но аз с моите два ще си купя хляб, кисело мляко и две вафли за мен и детето и ще е добро. А твоето ще е добро с ... особено отношение.
Вицовете в раздел "Забавление" ако може.Не може..където и както преценя!Ако не са на място,има модератори!
Не е въпросът какво аз или ти приемаме за зло, а какво зло се причинява, за да продължава да съществува зло, а не добро.Кво да гледам..Закона за причината и следствията е ясен!
Доброто е прекааалено ... скучно. Никой не иска просто така да му се прави добро. От страх да не трябва да "връща нещо". Злото е вече категория ( а не понятие), която може както си искат зло-намерените да я оправдават, но винаги резултатът ще е зло. И рано или късно има "бумеранг" за подобни неща. Само гледай!
:) Че вие тези теми ги дъвчете откакто е създаден форума. Само заглавията на постовете се сменят. ;)
:) Че вие тези теми ги дъвчете откакто е създаден форума. Само заглавията на постовете се сменят. ;)Мисля ,че направих всичко от себе си,да се говори по темата за разпознаването на Божията от нашата воля,но когато стане въпрос за Бог,явно настава война,Всеки държи да вкара Бог в своите ограничения и граници.И проблема дори не е толкова дали ще вкара Бог в тези си граници ,колкото да вкара другите там,вместо да се опитва да се обогатява от другия.И ако трябваше да се обсъди опита на всеки как разпознава своята воля,тази на егото от тази на Бог,то се обсъжда,има ли Бог,има ли той воля,има ли почва,какъв е Бог,добър или лош,защо е лош,командва ли ни и подобни.Честно казано въпреки настояването ми, поради интереса ми по темата,вече загубвам надежда ,че форумците са дорасли до там,да обсъждат темата без да изпадат в полемика и без да се отклоняват.Всеки иска да си каже всичко което мисли за Бог и са малко тези който наистина вникнаха във въпроса,камо ли пък да дадат колкото и да е беден отговор,по лесно беше да се оспорва,така хем време ще се убие,хем ще почешат егото си кой повече разбира Бог и кой ще е отгоре върху другия.Така войната стана неизбежна,защото няма самосъзнание и самоконтрол.
...
написало си арни думи, само ако е както на земята тъй и на небето ............. ???.
. И така Егото се показа в пълния си блясък и доказа невъзможността да обмисли Божията воля.И не само егото Есес..Целият ти интелект показа пълният си блясък. :D
За смирението, породено от разбирането за избора и отразено като поток от събития мога да цитирам и Махабхарата, ще има ли смисъл....Предпочитам я пред библията
Но ние отдаваме енергия за всичко, от най-малкото до най-голямото, и ние определяме кое е голямо и кое малко – избор, еи тук са и егрегорите и личното и Бог, със ъсдействие на последната сила имаш светлина върху действията си, доколкото те са съгласувани с всяка частица в теб, но ако делата ти принадлежат на малкия ти всекидневен аз, то те са плод често на разделение, не помниш защо, защото само част от теб участва, но това е само част-мисълта е само част и те изкушава да я приемеш като цялостното ти аз- и копнее за независимост, тялото е само част и то ти говори от себе си, чувствата лишени от преживяване, тоест оставени на повърхността се проявяват само като разтърсващи емоции, но всяка част отделена от цялото е временно явление, не води до самоосъзнатост и не ти дава отговори дори само на самия теб, и дори самия човек се обвинява често за постъпките си като от позицията на нещо преживяно вече го окачестви, чрез все пак придобития опит като излишно, като грешка и тн – и все пак всеки за себе си твърди, че знае какво и защо прави, ...е Бог живее там, в нас, където е цялото, и явно не той ни осъжда пряко и обвинява гръмко, а ние сами, доколкото чувстваме, че нещо е било не на мястото си или не е на мястото си, но не сме му отдали дължимото, да го приемем като наше, па макар и „лошо”, защото само като го приемем цялостно като наше, ще го осветлим чрез осъзнатост, и то вече няма да е тъмнина и болка и страх и....за всеки до каквото се е докоснал, и колкото е избрал да поеме, за преработка, без обвинително да отхвърли, защото по този начин се отказва от себе си и от опита си, съответно.
balar - ако ти се случи нещо такова на децата пак ли така ще игнорирате? Какво ще се усмихнеш веселко и ще кажеш. Съдба кво да се прави.И някой да каже "Да бъде волята МУ"
balar - ако ти се случи нещо такова на децата пак ли така ще игнорирате? Какво ще се усмихнеш веселко и ще кажеш. Съдба кво да се прави.немога да мисля предварително за неща които все още не съществуват.
balar - ако ти се случи нещо такова на децата пак ли така ще игнорирате? Какво ще се усмихнеш веселко и ще кажеш. Съдба кво да се прави.немога да мисля предварително за неща които все още не съществуват.
Спрете да мислите за неговата воля, като за волята на някой политик. "Това ще се направи, онова ще се направи". Волята му, това е причината за движението/вибрацията на всеки атом из Вселената.:hi:...Направо ви завиждам,с Ирис и Митко,как успявате с две думи да кажете каквото искате..На мен ми отне 20 стр.за да напиша онова което ти събра в две изречения! :drinks:
Това, обаче, също така не изключва интелигентната подредба, за която говори Есес. А също и желанието да се синхронизира с "волята му", като нещо добро.Спрете да мислите за неговата воля, като за волята на някой политик. "Това ще се направи, онова ще се направи". Волята му, това е причината за движението/вибрацията на всеки атом из Вселената.:hi:...Направо ви завиждам,с Ирис и Митко,как успявате с две думи да кажете каквото искате..На мен ми отне 20 стр.за да напиша онова което ти събра в две изречения! :drinks:
balar - ако ти се случи нещо такова на децата пак ли така ще игнорирате? Какво ще се усмихнеш веселко и ще кажеш. Съдба кво да се прави.немога да мисля предварително за неща които все още не съществуват.
Да заменим понятието океан с понятието Бог и понятието капка с понятието съзнание. Колкото и съзнания да да се отделят от Бога цялоста не се нарушава, и не само, напротив при това отделяне Бог възстановява информацията която ни е отдал още преди да се отделим, така, че там има копие на това което сме били преди отделянето. Връзката ни с Бога не подлежи на съмнение и е информационна, ние също събирайки и преработвайки информация, чрез акашовите полета обогатяваме Бога, затова намесата на Бог в свободната ни воля е равно на цензура, все едно Бог да каже: Искам само такава и такава информация!
............................................................
ОЛД Да вземем едно произволно събитие наблюдавано от 100 човека, на колко от тях наблюденията ще се припокрият? Нито едно няма да бъде повторено на 100%. Колкото гледни точки толкова и различни в нюансите мнения. Ресурса на развитие не е неизчерпаем, когато гледната точка е една, па била тя и на Бог. Какво мислиш е накарало Бог да сътворява живот и то в дуален свят като нашият, а има и други дуални светове?............................................................
:hi: konstantin2007, хубаво си цитирала думите на Митко, ама един въпрос за какво ми е на мен някакви ..... да ми събират информация като аз съм я измислил и знам какво ще бъде, знам минало, настояще и бъдеще ;). На Него нищо не му трябва, на нас ни трябва ( а възможно е да трябва на трети, но той остава скрит за нас, поне засега) ;).
Аз па все си мислех,че е обратното."Бог"постига квото му е нужно,чрез нас,не ние чрез него.
"Чрез Него постигаме каквото наистина ни е нужно,
Степента на духовно развитие зависи само от свободната воля затова всяко ограничаване на избора е ненакърнимо право, даже Бог не го нарушава!!!!!!!! Начина, обаче, на използването й зависи от индивидуалноста и ЕГОТО.А степента на развитие на самото съзнание/душа, зависи от свободната воля.Не.Зависи от индивидуалността.
ОЛД:hi: Мите
1.Да вземем едно произволно събитие наблюдавано от 100 човека, на колко от тях наблюденията ще се припокрият? Нито едно няма да бъде повторено на 100%. Колкото гледни точки толкова и различни в нюансите мнения. Ресурса на развитие не е неизчерпаем, когато гледната точка е една, па била тя и на Бог.
2.Какво мислиш е накарало Бог да сътворява живот и то в дуален свят като нашият, а има и други дуални светове?
3.Преброй колко избора правиш на ден, и това число го умножи по 7 милиарда, а полученото по другите дуални светове!
4.Е как мислиш достойна задача ли е това за Бог, и добави поддържането на вселената в хармония? А на някои им урежда билети вместо да нахрани гладните, абе остави. 5."Бог също се развива и ние личностите, особено от дуалните светове му помагаме в развитието Му обогатявайки го с неизчерпаем поток от всякакъв вид информация "
Степента на духовно развитие зависи само от свободната воля затова всяко ограничаване на избора е ненакърнимо право, даже Бог не го нарушава!!!!!!!! Начина, обаче, на използването й зависи от индивидуалноста и ЕГОТО.:hi:
:hi: Мите1) Без коментар
1.Тази оценка за Бог е направо …….
2.А дали Бог го е сътворил, ти сигурен ли си, и както обичаш да казваш, докажи го!
3.Ами това е смешно и го оставам без коментар.
4.Аз не се бъркам в Божиите работи, нито му давам оценки …. Не съм запознат с неговите дела.
5.Това последното бих се съгласил само че при едно условие, ние сме „филмовите актьори”, "продуценти" и "режисьори" са други а Господ зрителя, съгласен ли си с мен?
П.С.Забравяме че Господ е ;).... но Той също има и помощници, като гледам досега все за Господ се говори и неговите дела, сякаш ни е солташак :D, не забравяйте че ние сме едно гоооооолямо нищо и докато стигнем до познанието за Него, милиард инкарнации ще ни са малко, особено за нашата нация, щот ние сме най и даже и от Него по-по-най :D.
5.Това последното бих се съгласил само че при едно условие, ние сме „филмовите актьори”, "продуценти" и "режисьори" са други а Господ зрителя, съгласен ли си с мен?И продуцента!
Личната воля и личният избор не се дели само на "да" и "не". Има много нива и степени. Заедно с духовното развитие расте и волята. И обратно. Ако за дадено ниво на човек духовното развитие е на някакво ниво, то той няма как да има лична воля да го надхвърли. Да работи по това, да. Но повечето обикновени хора нямат безгранични количества воля. Като се напънат, ще успеят до там, докъдето им е личното духовно ниво. А по една случайност и волевото ниво и то е пак дотам.Степента на духовно развитие зависи само от свободната воля затова всяко ограничаване на избора е ненакърнимо право, даже Бог не го нарушава!!!!!!!! Начина, обаче, на използването й зависи от индивидуалноста и ЕГОТО.:hi:
Единственото, което бих променила в това твое твърдение е, че бих махнала думичката "само".
Защото има технологично време за духовното развитие, което не може да се прескочи, дори и с най - дисциплинирани и целенасочени усилия на свободната ни воля и при сътрудничещи на развитието си индивидуалност и его. От какво зависи това технологично време: дали от способността ни да осъзнаваме или от нещо още - не знам, но знам, че го има. Именно по тази причина не можеш да "събудиш" някого, нито пък да го "издърпаш" нагоре. Всеки е точно там, където му позволяват възможностите да бъде.
Винаги се сещам за една реплика: "Кажи ми как да порастна по - бързо"...Ами - няма такъв начин - растеш с максималната скорост с която си можеш, по - бързо не става. И ще се самоцитирам от една друга тема тук: "Не можеш да си надскочиш сянката. Програмата не вижда самата себе си. И можеш да помогнеш само на някой, който вече е готов да получи помощта ти. /А той готов ли е за това, значи вече си е задал правилните въпроси, а това пък значи, че е способен вече и сам да си отговори на тях, просто не го знае още, и всъщност не му трябва помагач.../ Получи се затворен кръг."
Това беше малко "оф" от моя страна.
Личната воля и личният избор не се дели само на "да" и "не". Има много нива и степени. Заедно с духовното развитие расте и волята. И обратно. Ако за дадено ниво на човек духовното развитие е на някакво ниво, то той няма как да има лична воля да го надхвърли. Да работи по това, да. Но повечето обикновени хора нямат безгранични количества воля. Като се напънат, ще успеят до там, докъдето им е личното духовно ниво. А по една случайност и волевото ниво и то е пак дотам.Говорим явно за едно и също нещо, но ти си го формулирал по - добре от мен. :hi:
Отделно от това, някои мъдри хора са казвали, че една инкарнация е достатъчна за просветление, за които и да е. Стига да се посвети и да работи сериозно.
Но човек с достатъчно количество воля може да се издигне за нула време. Въпрос на нагласа и желание. Съгласен съм че и едно въплъщение стига за да се стигне до по високи нива на духовно развитие. Все пак едни идват да се осъвършенстват, а други търпят наказание. Именно вторите са тия с многото прераждания. Докато на първите и едно им стига.Не приемам думата "наказание". Защото всички трупаме опит и няма абсолютни "добро" и "зло". Ще ти дам и една аналогия: двама скиори сме - аз и ти. Избрали сме си стръмна трудна писта, но в последния момент ти решаваш да не рискуваш и да си караш в края на пистата, отстрани. А аз - риск-не риск - през средата. И ето: ти бавно и славно на почивки стигаш до долу без падания, а аз десетина пъти падам - ставам и финиширам по ...*адник в крайна сметка. И сядаме с теб долу и анализираме: ти падания нямаш, а аз-да. И аз се връщам отново горе за да се пробвам по - добре.
Отделно от това, някои мъдри хора са казвали, че една инкарнация е достатъчна за просветление, за които и да е. Стига да се посвети и да работи сериозно.
Това, обаче, също така не изключва интелигентната подредба, за която говори Есес. А също и желанието да се синхронизира с "волята му", като нещо добро.Спрете да мислите за неговата воля, като за волята на някой политик. "Това ще се направи, онова ще се направи". Волята му, това е причината за движението/вибрацията на всеки атом из Вселената.:hi:...Направо ви завиждам,с Ирис и Митко,как успявате с две думи да кажете каквото искате..На мен ми отне 20 стр.за да напиша онова което ти събра в две изречения! :drinks:
.
Една инкарнация е достатъчна да получиш просветление, но това не значи, можеш да прескочиш ниво или нива, просветне ти и хоп във висините - не става така. Трябва си оритност!Отделно от това, някои мъдри хора са казвали, че една инкарнация е достатъчна за просветление, за които и да е. Стига да се посвети и да работи сериозно.
Все си мисля,че"просветлението"не е главна цел в задачата..За един живот може и да "просветнеш"за някои неща,но няма как да изживееш пълнотата и разнообразието от аспекти,които предлага битието.
Една инкарнация е достатъчна да получиш просветление, но това не значи, можеш да прескочиш ниво или нива, просветне ти и хоп във висините - не става така. Трябва си оритност!
Е как какво?Примирихме се...Както с"волята му",така и с отчайващото "му"невежество.И ли по-точно...с наложеното от него интелектуално ембарго.. :PХихихи ........ ами ако чете какво пишем тук за него, току виж и името си сменил :D.
Прочети този пасаж и го корегирай, защото приятелю е точно обратното, отбелязвам го с прискръбие и накърнена мъжка гордост от божията воля - ние мъжете винаги да бъдем втора цигулка!
Публикувана от: konstantin2007
« -: Днес в 16:24:41 »
"Е,принципно така..Но един живот не стига(както се пее в песента)..Най-малкото..За един живот не можеш да изживееш мъжкият и женският аспект.Просто пример.."
Да и все пак целта е да изживееш съзнателно инкарнацията си, при това колкото по-съзнателно, по- явни ти стават личните първопричини за действие, а от там и защо си именно мъж или жена, в този живот, макар че от гледна точка на опита си това погледнато отгоре не е от значение, и все пак например женското е възприемчиво, пасивно, отрицателно, като пирамида с върха надолу, а мъжкото е активно, положително, като пирамида с връх нагоре, тоест, женското имасклонност към разпиляване на енергия, макар,че е по-възприемчиво и по-всеобхватно, докато мъжкото насочва енергията, очиства излишното и го свежда до простото, възможност за действие, ако двете не си партнират никой прогрес не е възможен...
Ще кажа още само две думи и спирам: "мъже" и "жени" има само в 3D. Т.е. ние /това, което наистина сме/ не сме нито "мъже", нито "жени". "Мъж", "жена", "инженер", "художник", "майка", "дъщеря", "негър", "китаец", "българин" и т.н. - това са все роли /дрехи/. И да, за всяка от тези роли енергията /дрехата/, която се изисква да е налице е малко по - различна...Но горе /у дома/ няма мъже и жени - има души. Души, които решават да играят роли, инкарнирайки се. И понеже поточната линия за производство на тела трябва да върви, /а допускам, че и по причини за увеличаване на разнообразието на кармичните взаимодействия/ ние се инкарнираме като "жени" и "мъже", т.е. два пола, а не един, който да се размножава сам със себе си.Нали разяснихме,че говорим за основни типове енергия,не за инкарнации?
Днес съм със синя дрешка, утре с розова...Ама това не значи , че съм синя или розова самата аз. :hi:
Накрая неочевидното сложно, идеално семейство и двама партньори, но единият иска детето да стане лекар, а другият спортист, кое ще е правилно и печелившо?
За мен остават интересни два въпроса. 1. На какво се уповава една "човешка" Воля? 2. Как се възпитава Воля?С личен пример! И с моделиране на начина на мислене! За всяко искам, е нужно детето да се мотивира. Всяка черта в характера се изтражда с поощрение!
Малко допълнение към отговорът на "олд4". Волята на детето до една възраст не е съвсем "опитна".
С личен пример!.
НЕОБИКНОВЕН ДИАЛОГ - Цитат от друга тема
Аз помолих Бог да ме избави от гордостта.
Бог ми каза: "Не. Не Аз трябва да те избавя от нея, а ти сам трябва да я изживееш".
Аз помолих Бог да изцели моето дете-инвалид.
Бог ми каза: "Не. Неговият дух е цялостен и здрав, а тялото е само временно пристанище."
Аз помолих Бог да ми дари търпение.
Бог ми каза: "Не. Тъпрението е спътник на мъката и страданията. То не се дава, а се придобива."
Аз помолих Бог да ми даде щастие.
Бог ми каза: "Не. Аз ти давам благословение, а щастието зависи от тебе."
Аз помолих Бог да ме избави от болката.
Бог ми каза: "Не. Страданието те отделя от светските грижи и те приближава до мен."
Аз помолих Бог да ми даде възможност да радте духът ми. Бог ми каза:"Не. Ти трябва да растеш сам, но Аз ще подрежа короната ти, за да плодоносиш повече."
Аз помолих Бог да ми даде всичко необходимо за това, да мога да се наслаждавам на живота.
Бог ми каза: "Не. Аз ти давам Живот за това, да можеш да се наслаждаваш на всичко наоколо."
Аз помолих Бог да ми помогне да обичам другите толкова силно, както той Ме обича.
Бог ми каза: "А-а-а!..накрая ти нещо разбра!"Неизвестен автор
Превод: хадзапи
Омраза няма.
Обич има, но не е като нашата.
Медитирай редовно, чисти ума, гледай свещи, представяй си огнени кълбета от чиста енергия и ще вземеш да долавяш посоката.
Тангра, както съм писал няма изобщо такива човешки качества, а да кажеш какво чувства някой без да го познаваш е просто ... камо ли за Твореца ;)."Любовта се изразява чрез грижа! Обичаш ли нещо или някого грижи се за него, това е практическия израз на любовта."
Това с медитациите не ми е по силите , аз вдигам железа и така чистя лошата енергия от себе си, а посоката я знам отдавна но тя си е само за мен и не я споделям както правят някои другарчета :D.
Та благодаря за съвета но не ми е нужен, поздрави.
1."Обичаш ли = трябва да се грижиш"
2. Олд, по грижата в нужда ще познаеш кой колко те обича или мрази!
1.Твореца грижи ли се да имаме всичко за да живеем щастиво? - ДА!
2.Но ние сме нещастни защо - защото сме алчни, все ни е малко!
Не е задължително да обичаме само познатите си!2. Олд, по грижата в нужда ще познаеш кой колко те обича или мрази!
2.Тук малко е и така и вака, помагали са ми хора напълно непознати а тези които съм смятал за ..... ниц, ииииии ..... та това за мен не е критерий.1.Твореца грижи ли се да имаме всичко за да живеем щастиво? - ДА!
1.Тук бих ти задал въпроса , сигурен ли си но ти си писал ДА, аз обаче съм на друго мнение ;), писал съм го по горе, единствено може би е да "каже", да бъде вашата воля, сиреч правете това което сте решили, нали уж "свободна воля", да ама не, разрешил е на духа а не на човека old4 ;), а че old4 му се ...... че какво от това ще се гърчи 60-70 години и после .... а духа ще живее вечно и ако иска да "сгърчи" друга личност, хоп ще се инкарнира наново ... и така докато му е кеф ??? .
Какво ще види един незапознат с нещата, ако е в една стая с човек който владее енергиите си и направи астрално излизане от физическото тяло, като в същото време достатъчно уплътни финната материя, така, че да бъде видима?
А това може и да стане от дистанция разстоянието е без значение.
Този въпрос,можех и на лични да ти го задам,ноооо.....!?!?Какво правим,когато обичаме в повече обаче!?!?Какво правим,когато освен семейството,децата обичаме и "забранени" души!?!?Как се справяме,как вървим напред!?!?Забранени имам впредвид за тук и сега,защото на земята са повече забранените неща!Та духовно по- сложни ли сме или по -прости,когато въпреки,че са ни забранени "тук"обичаме и тях.!?!
Къде пише, че Бог ни обича? В смисъл налага ли се, да ни обича, за да се "грижи" за нас.Ако визираш мен, никога не съм ГО определял като "кълбо енергийно".
Забавно е наистина как всеки възприема Бог все пак. Един го определя като кълбо енергийно, втори си мисли, че Бог му е отделил приемно време или за консултация и ще му отговаря на въпроси, трети го възприема като даскал, който много иска да те научи на нещо с цялата си любов, но на какво не е ясно- а защо се подразбира. Да сме "хепи"!
И накрая излиза, че всъщност Свободната ни воля не е дадена от някой, ние си я имаме. Нашата воля си е за нас да си правим с нея каквото желаем. Но Божията си е за Бог.
Казано с примерче, все едно сме на изпит и искаме да препишем от другарчето-отличник или направо да скиваме отговорите в бележника на даскала. Не е хубаво така. Са-мич-ки . Ще го научим ще го знаем и тогава ще имаме претенции. 8)
Къде пише, че Бог ни обича? В смисъл налага ли се, да ни обича, за да се "грижи" за нас.Ще разбереш, когато започнеш да се бориш за глътка въздух! Когато мечтата ти е да станеш и отидеш до тоалетната! Когато си мечтаеш да видиш слънцето! Ще разбереш когато видиш госпожа Неумолимата. Тогава ще си дадеш равносметка дали някой те е обичал и колко би дала за още един ден живот!!!!!!
Тогава ще си дадеш равносметка дали някой те е обичал и колко би дала за още един ден живот!!!!!!
Омраза няма.:hi:Подписвам се под думите ти, Тангра. Харесвам образния ти изказ! Само бих добавила, че и тук, при нас, се долавя ехо от тази абстракция, наречена "обич"...Ехо... Това е т.нар.безусловност. В нея няма агресивност. Никаква. Обичаш някого и го оставяш напълно свободен от себе си /надявам се се разбира какво искам да кажа: оставяш другия напълно свободен от очакванията ти, от криворазбраната ти любоффф, от назиданията ти, от действията ти в неговата реалност/, не му налагаш нищо, не искаш нищо от него, просто съзерцаваш...За жалост рядко се среща и масово не се разбира. Така ни обича Бог. Всичките. Без изключение. И абсолютно нищо не иска от нас, освен да бъдем. Каквито - такива.
Обич има, но не е като нашата. Просто съвпадение на думите, но нищо повече от това.
Все едно да говорим за ток (електрически) и ток (от обувка). Уж същата дума, но се отнася за съвсем различно нещо.
Неговата обич е нещо почти като физическите закони. Кара всяка частица от Вселената да се държи по определен начин.
Горе долу да кажеш, че Слънцето обича земята, и затова си я върти около себе си. Но пак това субективно определение до никъде не е.
Защото при порядъци на ниво Вселена, говорим не за субективности, а за обективности.
Т.е. вместо 3+4, имаме събирането '+' по принцип ... И то на ниво атоми и елементерни частици.
Вместо конкретика имаме абстракция. Но в реалността.
Медитирай редовно, чисти ума, гледай свещи, представяй си огнени кълбета от чиста енергия и ще вземеш да долавяш посоката.
.....
Празнотата след преодоляна болка в общи линии също довежда до подобен усет.
надявам се се разбира какво искам да кажа: оставяш другия напълно свободен от очакванията ти, от криворазбраната ти любоффф, от назиданията ти, от действията ти в неговата реалност/, не му налагаш нищо, не искаш нищо от него, просто съзерцаваш...За жалост рядко се среща и масово не се разбира. Така ни обича Бог. Всичките. Без изключение. И абсолютно нищо не иска от нас, освен да бъдем. Каквито - такива.
Къде пише, че Бог ни обича? В смисъл налага ли се, да ни обича, за да се "грижи" за нас.Ще разбереш, когато започнеш да се бориш за глътка въздух! Когато мечтата ти е да станеш и отидеш до тоалетната! Когато си мечтаеш да видиш слънцето! Ще разбереш когато видиш госпожа Неумолимата. Тогава ще си дадеш равносметка дали някой те е обичал и колко би дала за още един ден живот!!!!!!
Ти как разбираш дали някой си е научил урока или е преписал?
В един момент и след една възраст (човешка), хората могат сами да се грижат за себе си. От този момент насетне ничия любов не може да им помогне, освен собствената им воля да се чувстват добре и да знаят, че са стойностни хора и достойни за живота си.
Ще ти хареса ли ако ти кажа че на Твореца не му пука ама изобщо за теб, даже незнае че съществуваш ;). Ще ти кажа нещо което пък изобщо няма да ти хареса , тази "свободна воля "дето я размахваш не си ли разбрала колко е, толкова малко е че е смешно да се споменава за нея ;), живота ти е написан предварително на "тефтера", не ти а "то" се е разписало отдолу и няма мърданеКогато Дик (името ми оттатък) е решил да се инкарнира са съгласулали заедно с водачите Паалла и Хоол основните параметри в живота на инкарнацията Митко. Забележете Митака никой не го е питал за нищо! Правото на свободна воля е упражнено от един за сметка на друг. След това Дик се скрива в миша дупка и в огъня на живота се пържи Митко, след време което също не зависи от Митко му спират кранчето на жизнената енергия и с инкарнацията финито. Ако Митака е направил нещо хубаво и стойностно лаврите ги обира Дик, ако Митко се е провалил, то Дик пак праща някой друг да се пържи в дуалноста вместо него и да плаща за предишни чужди грешки! Да има свободна воля и даже Бог не я нарушава но тя е монопол на Цялостният Аз. А инкарнацията има свободна воля само за инпровизациите в определените предварително рамки!
А инкарнацията има свободна воля само за инпровизациите в определените предварително рамки!
Когато Дик (името ми оттатък) е решил да се инкарнира са съгласулали заедно с водачите Паалла и Хоол основните параметри в живота на инкарнацията Митко. Забележете Митака никой не го е питал за нищо! Правото на свободна воля е упражнено от един за сметка на друг. След това Дик се скрива в миша дупка и в огъня на живота се пържи Митко, след време което също не зависи от Митко му спират кранчето на жизнената енергия и с инкарнацията финито. Ако Митака е направил нещо хубаво и стойностно лаврите ги обира Дик, ако Митко се е провалил, то Дик пак праща някой друг да се пържи в дуалноста вместо него и да плаща за предишни чужди грешки! Да има свободна воля и даже Бог не я нарушава но тя е монопол на Цялостният Аз. А инкарнацията има свободна воля само за инпровизациите в определените предварително рамки!Митко не съществува като самостоятелна индивидуалност. Той е частичка от интелекта и от енергията на Дик, но е същата индивидуалност. Частичка, защото Дик не може и не иска да се навре целия в тялото тук. Но не са двама отделни, а е един! Митко е сънят на Дик. И като умре Митко, Дик де събужда. В този момент Митко се превръща в Дик, спомняйки си кой е бил преди да се инкарнира. И разбира, че Митко никога не го е имало всъщност, освен като име на аватар в играта на живот.
Е аз не съм профан и не отричам. Иначе хич нямаше да се навирам тук. И не отричам ползата от четенето. Иначе въпроси човек задава, защото не знае отговорите.С практиката,човек свиква..МФ2 има предвид,че не са мисли на инкарнационното съзнание,а на Аз-а.Естествено,те се"преработват"през мозъка,и именно това прави разпозанването им"трудно"..Това могат да бъдат мисли,дори касаещи реалността..Ето пример от вчера..Трбваше да се видя с човек на когото дължа пари.Е да ама,в момента хич не ми се дават,и се чудех как да го отложа за другата седмица..И както си мисля,ни в клин ни в ръкав,през ума ми минава.."Ех,ако беше заключен"..И докато се усетя и успея да изпитам срам от това,че по някакъв начин съм "пожелала"злото на ближния..Звъни ми тела,и жена му ми суобщава,да се видим другата седмица,че Х го били заключили(и то не в нашият град),което съвсем прави срещата невъзможна.. Ясно,е,че,Х е "рисков фактор",ама все пак глупости не беше правил от 15-ина години..И реално,изобщо не очаквах такова нещо да се случи..Но го помислих,а то вече се беше случило..Т.е.подаде ми се инфо..Понякога идват и отговори на въпросите ни..Просто ние не им обръщаме внимание,смятаме ги за бръщолевенето на ума..
Това за мислите, че не са мои ми е малко странно. И как се различават. Ти как ги различаваш?
Това за мислите, че не са мои ми е малко странно. И как се различават. Ти как ги различаваш?С практиката се научаваш, както казва Константин. Аз ги разпознавам по "беззвучността" и "незаинтересоваността". Тези мисли, за разлика от кряканията на егото /и на егрегорите!!! с които си във връзка/, са "беззвучни", "безцветни", без емоция, лаконични, семпли, изчистени. Излизат еднократно в ума ти. Не се задържат с повторения. Еднократни са. /Крякат и са настоятелни най-вече ниско егрегорните "включвания"/.
Иначе въпроси човек задава, защото не знае отговорите.
Това за мислите, че не са мои ми е малко странно. И как се различават. Ти как ги различаваш?
С две думи да не обръщаме внимание на "кряканията"!?!?Така ли да те разбирам!?!?Различават се от дистанцията на времето! Ако си записваш странните мисли, мисли ни в клин, ни в ръкав, след време ще се чудиш ама това аз ли съм го сътворила?
С две думи да не обръщаме внимание на "кряканията"!?!?Така ли да те разбирам!?!?Ни най-малко нямам за цел да те назидавам на кои "гласове" в ума си да обръщаш внимание: ти си същество със свободна воля и можеш да експериментираш свободно с ума си и със себе си.
Кряканията на егото започват винаги с: Аз искам!!Митко, нека да не оспамваме отново разговора с този безсмислен спор, искаш ли?
Така че, по конкретиката, моля- Исус с две воли; Богородица като пример за следване на Божията- къде е уловката? Възможно ли е Бог да приеме и чужда воля, ако е достатъчно милостив? Или трябва да го убеждаваме...При милостта няма налагане. При егото, проявено и в най-незначителна степен има налагане. Защо се случва това? Милостта е проява на сърдечност. Егото обаче борави по скоро с мисълта и рационалността. При проявата на милост често изглежда сякаш проявяваме нелогичност, но именно това ни прави близки до Бог, тъй като при него дуалната проява на битието е сведена до нула. Често, проявявайки милост биваме наранени от субективната преценка на околните, поради „неправилното” мислене и нереален поглед върху действителността. Когато човек определя действията си, прощавайки това неразбиране, все пак той проявява воля. Волята му се състои в това обаче, че не се налага, а че се насочва навътре, изследвайки своите интуитивни прозрения. Егото му служи, за да съществува какъвто е тук, на Земята. Но разбирайки, че представите му не изчерпват света, видим и невидим той не се опитва да измества чуждата воля, по скоро се научава да приема и живее съгласувано, доколкото му е възможно. Защото ако е разбрал колко относителна е представата и жадува за истина, то само той сам в сърцето си може да я намери. Тогава няма да твърди, че другите не заслужават разбиране, знаейки, че всеки има право да търси колкото му е необходимо. От хармоничното съгласуване на волята ни едни с други, преминаваща през сърдечността, зависи как ще се чувстваме, удовлетворени ли сме, понеже все пак си взаимодействаме, дори невидимо. Осъзнатостта за тази взаимовръзка е проява на отговорност. Веднъж осъзнали това, егото бива проводник на сърдечност, волята се слива с милостта. Не мисълта- интелекта- знанието ни приближават до Божествения Аз, който всеки има, а сърдечността, тя е проява, безусловно сравнима у всеки, докато умението да боравим с думите, да четем и изучаваме са относителна проява у човека.
Не споменавай напразно името Господне
Защото e свято и не бива да Го принизяваме до нашите земни помисли и желания, затова е Третата Божия заповед
Увлечени в грижи, суета или веселие, понякога ние неволно споменаваме Божието име, без да влагаме в това почитанието, което дължим Нему, без да усетим смирението на духа пред величието Господне. Затова е третата Божия заповед, повеляваща ни да почитаме името Му. И още - да почитаме и ближните си, като никога, каквото и да се случи, не ругаем и не кълнем лошите, защото злото, което изричаме, ще падне върху нас - сега или някога.
Към Бога, Който Сам по себе си е непостижимо велик и Който заслужава като наш небесен Баща, Благодетел, Изкупител и Всеподател, безкрайна почит и благоговение, често пъти ние хората се отнасяме не само неприлично, но и кощунствено. Ние си позволяваме често пъти не само напразно да изговаряме името на Господа, но да го използваме в шеги и подигравки, да злоупотребяваме във весели истории и анекдоти, дори достигаме понякога до там и да го хулим. Затова Господ е оградил спазването на тази заповед със заплахата от тежко наказание, като е казал: "Господ няма да остави ненаказан оногова, който изговаря името Му напразно" (Изх.20:7).
Тежък грях против третата Божия заповед правят онези, които проклинат ближните си. Те забравят думите на Спасителя, Който изрично ни е казал: "Обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви мразят, и молете се за ония, който ви обиждат и гонят" (Мат.5:44). Когато си позволява да използва клетви, въпреки че словото Божие ни говори: "Благославяйте, а не кълнете!" (Рим.12:14), човек се отчуждава от Бога и загубва Неговото благоволение и за себе си, и за семейството си. Най-страшното е, че понякога и родители, в своя гняв и безизходица, проклинат децата си, като забравят, че
Бог често допуска да се сбъдне някоя родителска клетва за назидание
на безсърдечните и прибързаните.
Много тежко съгрешават онези, които роптаят срещу Божията промисъл, като забравят, че всеки извършен грях заслужава наказание. То може да бъде или в този живот, и тогава то е краткотрайно, или в бъдещия, и тогава то е вечно. Щом Бог изпраща за греховете ни наказание още в този живот, това означава, че Той не ни е забравил, а се грижи за нас. Той иска да ни спаси и с временните страдания да ни избави от вечните. Страданията в живота ни са доказателство за Божията грижа и любов към нас. Сам Той ни говори: "Когато Аз обичам, тях изобличавам и наказвам" (Откр.3:19). Ние, грешните хора, нямаме право да съдим своя Създател, а сме длъжни да преклоним главите си пред Неговия дълбок и неизследим промисъл, като вярваме, че Бог, като всеблаг иска да се спасят всички и да постигнат до познание на истината (1Тим.2:4). Бог по-добре от нас знае, защо се случва с нас едно или друго. Той ни изпраща често страдания в живота, за да ни избави чрез тях от страдания в ада. Той допуска да се случи нещо, което ние наричаме зло, за да ни предпази от по-голямо зло. Най-накрая Той ни изпитва чрез превратностите на съдбата ни. Той иска да ни прецени - дали ще му останем верни докрай, за да ни възнагради още по-богато след това.
Как да си служим с името Господне, за да не злоупотребяваме с него? Не злоупотребяват с Божието име само онези, които го изговарят с благоговение, тогава, когато това е необходимо. Когато някой е изпаднал в голяма беда или нужда, или е изпаднал в непоносими терзания и изпитания, или се намира в безизходно положение, едва тогава той може, и не само може, но и трябва да се обърне към Господа. Споменаването на Божието име в такива случаи е потребност на душата и е заповядано от Бога чрез устата на Псалмописеца: "Призови ме в скръбен ден, Аз ще те избавя, и ти ще ме прославиш" (Пс.49:15).
Не злоупотребяват с името Господне и онези, които призовават Бога на помощ преди всяка работа, които се осеняват с Неговия кръст и произнасят името Му преди и след ядене, които преди пътуване се обръщат към Него, които преди изпити или важни начинания Му се молят, защото св. ап. Павел е казал: "Всичко, що вършите словом или делом, всичко вършете в името на Господа Иисуса Христа, като благодарите чрез Него на Бога и Отца" (Колос.3:17). Не злоупотребяват с името Господне вярващите, когато застават на молитва пред Бога, било по някакъв конкретен повод, било когато изпълняват ежедневното си молитвено правило. Молитвата е такова свещено задължение и право, при което ние имаме милостта да беседваме с нашия небесен Отец. Но за да бъде правилно и без грях произнасяно името на Господа, ние трябва
да се молим с благоговение, с дълбоко внимание и духовна съсредоточеност.
В противен случай и с това свято само по себе си дело, молитвата, ние можем да оскърбим Бога и молитвата ни да бъде грях, според думите на Псалмописеца (Пс.108:7). Голямо оскърбление към Бога са нашите молитви, когато ние с устата си произнасяме Божието име, а със сърцето си сме при греховете и съблазните. "Просите, а не получавате, казва св.апостол Иаков, защото зле просите" (Иак.4:3). Сърцето ни трябва да бъде при Бога, когато се молим. Тогава молитвата ни няма да бъде празнословие, и ще бъдем чути.
"Пред Божието лице се моли този - казва св. Йоан Златоуст, - който във време на молитвата се вглъбява в себе си и няма нищо общо със земята, но съм в него се внася небето и изгонва от душата си всяка земна мисъл". Не се ли молим така, молитвата ни ще бъде безполезна. Ние ще произнасяме тогава името Господне и няма да получим благословение чрез него, а дори и по-голямо осъждане.
Не злоупотребяват с Божието име и онези, които при много важно обстоятелство се кълнат, че ще говорят истината. Тук особено важно е да се подчертае, че св. Църква, съгласно със Словото Божие, допуска полагането на клетва при много важни случаи. Сам Бог позволява клетвата, като забранява само лъжливото кълнене. Той казва: "Не се кълнете лъжливо в Мое име и не осквернявай името на своя Бог" (Лев.19:12).
Да произнасяме клетви, когато и да е, и за каквото и да е, представлява само по себе си грях. Когато доверието е загубено между хората, тогава се налага необходимостта да се удостоверява истината с клетва. А нашият Спасител иска от нас да бъдем винаги толкова твърди в истината, че думата ни да бъде: да, да, не, не (Мат.5:3). Който много се кълне, той много и лъже, за да стигне дотам да не му вярват околните и да е принуден да се кълне. Но Бог поругаван не бива (Гал.6:7), и лъжливата клетва влече след себе си голямо наказание. Примерите за това в живота са много. Бог изпраща наказание на някои, за да се вразумят всички. Затова нека прославяме с живота си Божието свято име, за да не погинем, а да имаме живот вечен!
Беседата е изготвена от Обществен комитет "Православни ценности" към Варненската и Великопреславска Света Митрополия.
Абсолюта не е нито милостив, нито жесток спрямо живота, просто е създал закони за развитието му и пред тях всички сме равни. Оттук следва, че просто няма смисъл да се обсъжда ситуацията - Да бъде или да не бъде волята му!Напълно съм съгласна с тази част от поста ти! Но вероятно от присъствието на религията в животите ни е останал навика да изричаме "Господи, помогни ми" или "Благодаря ти, Господи"...И Вадим Зеланд /квантов физик създал "транссърфинга"/ е на същото мнение като нас. Според него /и според мен/ молитвите нямат никакъв технологичен смисъл, защото са обръщение към нас самите, към нашата висша същност в нас самите, и защото Бог /Абсолюта/ е неутрален и не се намесва в личните ни дела. Както казах доста по-напред в тази тема: ако заменим в изказа си "Бог" с "мое висше Аз" нещата си идват на мястото. НО! Лично съм изпитала психологическия ефект от молитвите и особено от "Отче Наш" и горещо препоръчвам на всички да изживеят това. Тази молитва препрограмира човека, връща го към него самия, разбира се, когато е изречена с мисъл и вътрешно чувство. Тази молитва е като хапчето на Нео от "Матрицата" - "трасираща програма", както каза Морфей там. Отваря ти вратата. Опитайте.
Молитвите според мен,не трябва да се използват току така!?!?По често трябва да Му се благодари,отколкото да Му се моли човек!Лично за мен,точно в тези многобройни молитви за какво ли не е заровено кучето!Да се молиш,значи да си длъжен=раб(роб)и т.н. Да благодариш от сърце за всяко ново утро,че си и днес не те прави роб,а напротив осъзнат и отговорен към всичко,което те заобикаля. Накратко НЕБЛАГОДАРНОСТТА ще затрие този свят!И обратно Тя ще го спаси!Много е точно! Няма по голям грях от неблагодарноста, няма, тя, неблагодарноста е в основата на греховете!! Да ухапеш приятелски протегната ръка, да излъжеш доверие ..........
За молитвите - Единствената правилна молитва е, когато се молим за другите! Боже помогни му, защото аз не мога!Тия думи към кой точно Бог ги отправяш ?! Към Абсолюта ли? Към онзи, неутралният Абсолют ли? Към кого? Кого призоваваш точно да помогне в този случай на човека който страда? Водачите му ли наричаш "Бог"? Или ангелите? Или апелираш към висшият му Аз да си преразгледа плановете за да спре да страда човека му? ::)
За молитвите - Единствената правилна молитва е, когато се молим за другите! Боже помогни му, защото аз не мога!
Няма противоречие, Олд, защото аз разделям понятията Абсолют, и следващите в йерархията боговете създали дуалният свят. Писах също, че контакт с ирационалното може да се осъществи само със следващото ниво, прескачанията на нива са невъзможни. Писал съм също, че дуповните ни наставници (ангелите хранители) са на една мисъл разтояние от нас. Следователно молбата за помощ попада веднага при тях, след това следват консултации и й се дава ход или ако противоречи на големият план се стопира.За молитвите - Единствената правилна молитва е, когато се молим за другите! Боже помогни му, защото аз не мога!
Мите и аз виждам тук противоречие ;), обясни.
Молитвата е акт на общуване със самият себе си.
А как точно отчето да не ни въвежда в изкушения?Демек..Инак той ли го прави?
Няма противоречие, Олд, защото аз разделям понятията Абсолют, и следващите в йерархията ...................................................................
Инкарнацията не може да контактува с потоянният се Аз, той горкият е капсулован в тотална изолация, за 100% ова атентичност на изживяванията!Автентичността идва от амнезията, а не от "капсуловане" на висшия Аз. Аз-ът изглежда отделен от инкарнацията, но не е. Не би могъл да е. Монадата е неделима. Инкарнира се висшият Аз, а не аватара. Може да се създаде пълна илюзия за отделеност, обаче, така е.
Молитвата е акт на общуване със самият себе си.Молитвата "Отче Наш" не храни децата ти, нито автоматично решава битовизмите. Тази молитва ти припомня кой си, откъде си дошъл и защо си тук. Тя помага на душата ти да се разсъни и да дойде на себе си. Тази молитва е тотално уникална! Няма втора такава. Може би има още една: на свети Франциск, която също е много стойностна, но втора такава като "Отче Наш" няма. "Трасираща програма" - това е тя.
А как точно отчето да не ни въвежда в изкушения?Демек..Инак той ли го прави?
И ако дължа пари на някой който едва връзва двата края,молитвата"Отче наш"Ще нахрани ли децата му?Щот аз кат си я кажа и дълга ми опростен,нали? Съвестта е чиста,сега Божето да му мисли!!!
Ще те помоля да ми посочиш къде и кога съм споменал, че контактувам с Бог, благодаря преднарително!
Митко,значи не можеш да общуваш със себе си,ма с някъв непонятен бог може?Хм..Не вярвам!
Всъщност,единствената молитва която отправям е тази дето казваш..Когато не мога да помогна с нищо друго..За себе си..Благодаря..Но не с думи..Опитвам се да дарявам благо на заобикалящото ме.Това е моят ответ към Вселената,когато искам да изразя благодарност
Не знам..Не ме кефи,и не мога дори да я запомня!Напълно резонен въпрос. Ние сме тук, където сме поискали да бъдем и не става дума за отърваване от дуалността. /според мен/. А по-скоро "И не въвеждай ни в изкушение, и пази ни от Лукавия", тези думи казват: "Нека да успявам да си взимам изпитите с по-малко завои и отстъпвания назад и криволичения, и нека бъда себе си, а не образа, който Лукавия /егрегорите/могат да ми втълпят, че съм аз"...Нещо като: "Да успея въпреки амнезията да си спомня кой съм и истинската ми самоличност да пробие съня ми"...Нещо такова. Както когато жената отива да ражда и пожелават: "Бързо и леко", нещо такова е и това тук...Дано се разбира какво говоря, че нещо доста сложно го навързах...
Кат не щете изкушения и зло,що дирите в дуалноста?Не са ли именно изкушенията и полярностите(наличието на зло)онова което ни води тук?Тогава,за кво да ми се стопират нещата?За кво да се моля да бъда предпазен от нещо,което всъщност е причина да бъда тук?
Митко,имах предид тва.че молитвите ги отправяме към Бог..Те пък се получавали на тел 112,а дори не сме 100%сигурни оператора кой е..Не се изразих правилно..Сори..И така..значи общуваме с всеки друг,но не и с нас самите?!?Еее...Не знам какжо да ти кажа...Май и тук нещата ще да са строго субективни.Аз обаче,определно си общувам само със себе си.И молитвите ми,открай време( в много редките случаи когато ми дойде отвътре),са адресирани сам към мен и никой друг.И знаев ли защо?Защото съм убедена(познавайки се като Константин),че ако нещо съм решил да не бъде,то ако ще да и съдера дирника на тая инкарнация от молитви,файда няма да има..Ще те помоля да ми посочиш къде и кога съм споменал, че контактувам с Бог, благодаря преднарително!
Митко,значи не можеш да общуваш със себе си,ма с някъв непонятен бог може?Хм..Не вярвам!
Всъщност,единствената молитва която отправям е тази дето казваш..Когато не мога да помогна с нищо друго..За себе си..Благодаря..Но не с думи..Опитвам се да дарявам благо на заобикалящото ме.Това е моят ответ към Вселената,когато искам да изразя благодарност
Молитвата е акт на общуване със самият себе си.То някой ако няма съвест и остави нечии деца гладни, едва ли ще тръгне молитва да казва. И ако и да я казва, все едно да чете от телефонния указател.
А как точно отчето да не ни въвежда в изкушения?Демек..Инак той ли го прави?
И ако дължа пари на някой който едва връзва двата края,молитвата"Отче наш"Ще нахрани ли децата му?Щот аз кат си я кажа и дълга ми опростен,нали? Съвестта е чиста,сега Божето да му мисли!!!
Константин, пак се хвана за думата, не за смисъла. Ако си преводач, ще си страхотен! "Не ни въведи- Не допускай да влезем"- "Пази ни от изкушенията"! Демек, като искаме да бръкнем в кошера с меда, дай знак, щото този опит с нищо не ни допълва, че ще ни нахапят пчелите. Но всеки според избора си ползва волята си! И действа както намери за добре, и "Бог помага ама в кошара не вкарва".Хахааа....Едно време и индулгенции са си плащали,Ако,че са нЕмали съвест..Просто...оакваш пейзажа,казжав една молитва и готово..Божето замита след теб..
... как не ви мързи ...
Ето последно, какво имам да напиша по темата и за мен лично е приключена.
В Псалм 143:10 Давид се моли:
"Научи ме, да изпълнявам волята ти"/"Боже научи ме да върша Волята ти"/
Не казва: "Научи ме да разбирам волята ти"
Казва (писано е):"Дай ми сила да направя това"
Т.е. трябва да възпитаваме "сила" в себе си и чрез нашата воля да успеем да постигнем (предзададената) Божествена.
Харесва ни или не, няма значение. Волята му е да станеш лекар. Ти не искаш. Страх те е като видиш кръв, не можеш да гледаш болката на хората и искаш да си спортист ... Но не можеш. Ти не си създаден за спортист. Ще станеш добре изглеждащ лекар в спортна форма, но рано или късно ще си такъв какъвто е нужно.
И да молиш за нещо различно е безполезно. Само би започнал да се противиш на тази Воля. И на Бог не му дреме, че на теб не ти харесва. А просто, щом искаш да е по трудния начин ... твоя воля, ползвай си я със здраве!
За благо-дар-ността какво да ви кажа ... също е без значение, ако е само на думи и в молитви. Не покажеш ли на дела, че постигаш нещо и то с възможностите, които имаш- не струва ни една запалена свещ и жертва.
И ако я имаш тази свободна воля, какво ще я правиш?Ще растеш.И ще осъзнаваш,че свободната воля е преди всичко огромна отговорност!
Ще растеш.И ще осъзнаваш,че свободната воля е преди всичко огромна отговорност!
В езотеричното консуматорство каква свободна воля искаш?Не те разбрах, защо визираш конкретно езотериката, като това се отнася за всички сфери на обществения ни живот.
Свободната воля иска напъване.
Дето се вика опазил ни Господ от експерти!Кажи ми нещо стойтостно, което се постига без да вложиш труд и хъс!
Дето се вика опазил ни Господ от експерти!Кажи ми нещо стойтостно, което се постига без да вложиш труд и хъс!
Дето се вика опазил ни Господ от експерти!Кажи ми нещо стойтостно, което се постига без да вложиш труд и хъс!
"правенето" на дете - за мъжете
раждането на това дете- за жените
:lol: :lol: :lol: ха-ха-ха как ми се говореше/пишеше за Секс в раздел Религия... яко е!Ама ти съвсем оцапоти темата, за какво са ни раздели, само еди общ ни трябва тогава. Това което правиш на мен ми показва доколко наистина се интересуваш от това по което пишеш.
kalan,
понеже ме развесели, обяснявам :)
За "правенето" на секс, на самия акт или до самия акт, дааааа нека приемем че трябва да има поне привличане, ако не страст, желание, но не и "хъс"- хъс означава да си мотивиран достатъчно, че дори да ти е трудно да го направиш. Но при самото изпразване никакво физическо усилие (труд) не извършваш... просто се облекчаваш, като да се изпишкаш или изакаш- т.е. си има една дума "онаниране" и за да се облекчат мъжете, а няма наоколо някоя жена го правят.
Самото дете или зародиш-плод-ембрион човешки се получава-случва крайно чудодейно. Нито можеш да кажеш минутат в която сперматозоида е нацелил яйцеклетката, нито.. дистанционно дори или чрез някви нанотехнологии мъжете след изпразването могат да си насочат примерно сперматозоидите, за да се получи деленето. Освен случаите с инвитро, когато пак, с колкото и компетентност и хъс да го прави доктора, доста често не става от първи път. Случайностите и нежеланите бремености също са пример за това.
Не съм казвала, че е лесно. Но реално в момента на раждане жената само се напъва, но не се труди. Трудът реалния е в ръцете на акушерката, неонатолога, лекаря който води раждането и евентуално ще я закърпи и помощен друг персонал. Хъса ти е дотолкова доколкото да почва че да се свършва, щото е време- ама ако зависеше от всички нераждали майки щяха си износват децата по година от страх и предразсъдъци.
Така че това са двете неща, които не зависят от волята на човек. А е Неговата Воля! :)
Но при самото изпразване никакво физическо усилие (труд) не извършваш... просто се облекчаваш, като да се изпишкаш или изакашТова силно ми напомни следният виц.
Двама депутати поседнали в съседни кабинки в парламентарната тоалетна и се напъват ли напъват.
По едно време единият пита другия:
- А бе колега, сега като се замислих, ние физическа или интелектуална дейност извършваме сега?
- Интелектуална, интелектуална колега, ако беше физическа, да сме пратили бодигардовете да я свършат
интересно обвинение. Не мисля, че съм "оцапотила" нещо. Опитах се, да поясня отговорът си по-горе, който не се разбра. Мислех си по какъв друг начин бих могла да го направя, ако тук има непълнолетни или целомъдрени и незапознати с определени естествени неща, от живота на големите хора, но не се сетих.Цапотиш, защото ти предизвикваш с неща, които не са за тоя раздел и както се видя има и кой да ти се върже и да цапотите заедно. Що го правиш, ти кажи.
Ако вие се сещате някакви начини и примери при които ясно се разграничава Божествената от свободната човешка воля, моля заповядайте.
Все пак ще пробвам да го обясня с подобен пример като от съседната тема- ей така, защото съм готина, умна и разбрана и не се обиждам, от мързела на останалите да мислят, като е по-лесно да го прочетеш наготово.
Имаме човек- скулптор, художник и лекар-учен (далечен роднина на Франкенщайн)- съответно с много "хъс" и труд създават: красива скулптура, красива картина на жена и красив позакърпен клонинг или истински клонинг- нека и един техник, който ни е направил и жена-робот. Нима не чрез Божията воля се създава живот? В макар и тленно съвършено творение- като организъм и смисъл, способен да създава и ражда живот?
Може би ше кажете, че вие това не го оспорвате като възможност на Бог и неговата воля. Сигурно са възможни и много други неща по Божия Воля, но конкретно за създаване на нещо това е най-адекватната съпоставка на двете воли.
Така в един момент се получава, че на нас ни е трудно, всъщност със свободна воля, а на Бог с неговата не. Защото на нас ни трябвали хъс и труд, а на Бог само да го пожелае, защото има възможност. За това ще се съобразяваме и много няма да мрънкаме. Ама защо Памела е по-готина от мен, а Цанко по-умен от гаджето ми. Щото Божа Воля...