1 В начало Бог създаде небето и земята.
2 А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.
3 И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.
4 И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината.
Добре де..А тъмнината кой създаде?Или тя си беше априори даденост,извън аспекта на Бога?!?
Посоченото от Митко,също е интересно.
Бог посажда живота чрез намерението си, и самата му воля се изявява в плът. Tова не е спънат процес, а едновременност на идея и намерение. Творческият акт е в полето на вдъхновението, едновременност на идея и начеване, а не в зоната на логичните решения и хладен замисъл.
Седемте дни в Битие, са Процеса на Проява на Неговото Намерение.
Процеса не е просто Създаване на Човек( Адам) и от него „изваждане” на жена(Ева), а означава акта на видимост на физическата –плътната субстанция – тялото, формата, и Състава – живота (Ева). В този смисъл този акт припокрива вече казаното в Битие 1.1. В момента на разделение, което става с „откъсване ябълката от дървото на познанието” - Физическата форма става отделена от състава живот (Ева) и Адам е вече проявен в мъж и жена. Така, целия Адам, оттам насетне е призван да се съчетава с живота наново Сам. Както и да пази проявата на Живот. Въпросната дуалност съществува в първичното Сътворение, Още в Битие 1: Където В Ден Един се проявява Намерението Логоса , и Светия Дух присъства. Духа не представлява подбогове, които действат извън намерението Му. Бог съдържа и Акта на Сътворение – Намерението –Логоса, и изявата, чрез Светия Дух на Сътвотеното. Цялата проява означава Триединството, на Отеца, Майката ( Светия Дух ) и Сина (Творението – Адам).
Така, че с Дуалността начева Битието. Но никъде там Тъмнината не се назовава като лоша, но се казва, че светлината е добра. Тъмнината просто означава все още неизявеното като цялостен процес Божие намерение.
ГЛАВА 1.
1. В начало Бог сътвори небето и земята.
2. А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата. „
„3. Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина.
4. Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината.
5. Светлината Бог нарече ден, а тъмнината - нощ. Биде вечер, биде утро - ден един.
- Именно тук В ден „
Един”, а не в ден Първи, е подчертано единството на Бога.
- В 1. Земята е „
безвидна”, все още тя е начеващата Идея на Намерението му (безвидна), съответно „пуста” – Духът Божий се носеше, Духът Божи присъства, но се носи над водата, Творението на Бога още не е проявено видно, макар и вече Да го има Намерението, Процеса е започнат с Един импулс. Небето и Земята – ги има, но са в едно,
Промисъл, не присъствие, макар и тази част от акта да е вече едно начало, те са тук представени единно. Вече с видимостта, чрез Отделяне на Светлината от тъмнината Бог нарича Двете страни на единството: Светлината – Ден, А Тъмнината- Нощ.
Нощта е несътворената – Невъплатената Идея. Деня е Проявения логос.
В този смисъл няма зло и добро. Има разбрано и неразбрано. Изявено и неизявено. Пустота и изпълненост.