Форум за конспирации, уфология и мистика.
Духовно => Философски мисли => Темата е започната от: Спорт-Здраве4 в Септември 18, 2010, 21:00:02 pm
-
Като номеролог-аматьор исках да направя нещо повече с това, отколкото хороскопи и личностни анализи. Исках да използвам номерологията в хазартни изчисления.
Отдадох известен труд и известно време и изнамерих начин за себе си да изчислявам различни изходи от хазартни занимания.
На фона на многобройните успехи, малкото грешки изглеждаха още по-пренебрежими, отколкото бяха.
После реших, че е е време да прекратя тестовия период, да зпочна реалното влагане на пари. Само че срещах обстоятелствена невъзможност. Или нещата в банката щяха да се прецакат, или някоя регистрация щеше да се анулира, или просто щях да изпусна дадени срокове.
Като човек, опитващ се да действа с разбиране, бързо ми стана ясно, че не трябва да си играя, преди да съм сметнал тази ситуация.
Седнах да смятам живота си и изплуваха няколко цикъла.
Забелязах, че числото, което ми трябваше, за да имам емпиричен материален успех, влизаше в циркулация след точно определено време. И излизаше от циркулация в точно определен момент.
Имаше си начало, имаше си и край.
Тогава в сърцето си почувствах нещо странно.
Когато за първи път до мен достигна знанеието за Цолкин календара на маите, много се въодушевих и попих всичко, което можах за него. Наложи се след време да обясня на друг човек какво представлява и първото, което ми хрумна да му кажа, беше "Календар на емоциите и мислите, които ще витаят в главата ти".
Сякаш го казах на себе си и така и се отпечата в паметта ми.
За втори път ми се случваше да усетя това странно нещо в сърцето си тогава.
Наскоро, когато с един от сериозните форумни участници обсъждахме мита за Прометей зад кулисите, той ми даде директен цитат от мита:
ПРОМЕТЕЙ: ....поискахте да знаете причината за моя срам. Ще ви я кажа, чуйте я. Щом сяда на престола бащин, почва той да разпределя почетните длъжности сред боговете, да раздава властите. За бедния човешки род ни думичка не каза. Щял да го изтреби целия, за да изникне ново поколение. Единствен аз оспорих тези планове. Аз само дръзнах. Аз избавих смъртните. Не слязоха избити в преизподнята. Затуй стоя превит под тези бедствия... бях милостив към хората...
...
ХОР: Ти може би си сторил нещо повече?
ПРОМЕТЕЙ: На смъртните отнех да виждат края си.
ХОР: А как намери цяр за туй страдание?
ПРОМЕТЕЙ: Надежди слепи вселих във душите им.
ХОР: Голяма благодат си дал на смъртните.
ПРОМЕТЕЙ: Освен това, дарувах им и огъня...
ХОР: Как? Огън имат днес и еднодневките?
ПРОМЕТЕЙ: А той ще им разкрие много работи.
ХОР: И Зевс за тези твои провинения...
ПРОМЕТЕЙ: ...ме мъчи и не намалява мъките.
Тогава разбрах - онова, което усещах в сърцето си, беше, че аз отдавна не живеех с надежда.
От някакъв момент аз живеех, потопен в усещането за Великото Предопределение. То беше и е толкова близко на душата ми, че Предопределението е единственото нещо, с което някога ще бъда съгласен и не желая нищо друго.
Този момент на повратна точка мога да си го спомня - моментът на най-дългото ми и опустошително (за мен) гладуване. Може би най-болезнения момент в живота ми, в който изоставих надеждите си. Първият момент, в който съм се предавал искрено и доброволно.
И първият момент, в който искрено избрах да изоставя слабостите си.
Несляпа надежда не съществува. Една надежда е по определение сляпа.
Нека забележим, че противоположното на надеждата е отчаянието. Надежда и отчаяние са едно неделимо цяло - те са двете половини на едно неделимо цяло.
Със смъртта на надеждата е свързано преодоляването на човека. "Да вървиш с всички сили към своя залез, понеже човекът е само мост, който трябва да бъде преодолян", както казва Ницше.
Замислете се... хора... и се потопете в себе си и своите спомени - кой беше първият да ви каже, че надеждата е добродетел?
И кога вие самите стигнахте до този извод... Кога избрахте отчаянието пред разбирането.
-
И все пак сме преживяли сходни повратни моменти относно надеждата.Но не съм съгласна че нейната противоположност е отчаянието.Мисля че нейната противоположност е несъгласието че някой неща не са под наш контрол,което довежда до борба.
-
И все пак сме преживяли сходни повратни моменти относно надеждата.Но не съм съгласна че нейната противоположност е отчаянието.Мисля че нейната противоположност е несъгласието че някой неща не са под наш контрол,което довежда до борба.
Никъде не казвам, че противоположното на надеждата е отчаянието. Не можете и да четете ли вече? До там ли е стиганло неразбирането помежду ни?
Надежда и отчаяние са едно неделимо цяло - те са двете половини на едно неделимо цяло.
Цялото ми кратко есе описва логиката на заключението, че противоположното на надеждата е разбирането.
-
За мен надеждата е дериватив (баси думата дет написах ;D) на вярата.
Надеждата и разбирането са свързани неща, или поне така си мисля/усещам.
Ако горното е вярно, то кое възниква първо, кое е предхождащо другарчето си?
Или с други думи, аз имам Надеждата, Вярата, че един ден ще Разбера - Защо.
-
Никъде не казвам, че противоположното на надеждата е отчаянието.
Не е вярно но защо си цитирал само втората си част от този абзац, може би второто би трябвало да елиминира първото ,но все пак не го прави.
Нека забележим, че противоположното на надеждата е отчаянието. Надежда и отчаяние са едно неделимо цяло - те са двете половини на едно неделимо цяло.
Не можете и да четете ли вече? До там ли е стиганло неразбирането помежду ни?
Много добре си четем,естествено и ние правим грешки ,но не можем да четем мислите на другите, затова че когато искаш да кажеш, че черното е черно, не казвай, че черното може и да не е черно.Относно неразбирането, винаги може повече.
-
За мен надеждата е дериватив (баси думата дет написах ;D) на вярата.
Надеждата и разбирането са свързани неща, или поне така си мисля/усещам.
Ако горното е вярно, то кое възниква първо, кое е предхождащо другарчето си?
Или с други думи, аз имам Надеждата, Вярата, че един ден ще Разбера - Защо.
Когато малкото дете се учи да ходи то няма надеждата и вярата, че все някой ден ще проходи, та те да го карат да опитва пак и пак....ако то ги имаше би седяло и би чакало вероятно...но тъй като то няма подобни боклуци в ума си, то просто прави крачки и всяка една крачка е мотив за следващата....
Надеждата и разбирането (или вярата..в смисъл на увереност) имат дотолкова общо, че просто където го има едното другото го няма.
Или се надяваш....на нещо...или го правиш...
Да се надяваш на нещо..което в момента не е, а е някъде в бъдещ момент, означава само едно - че НЕ ПРИЕМАШ сегашния момент. Нищо, абсолютно нищо не можеш да направиш ако не приемеш сегашния момент такъв какъвто е...и надеждата...за нещо различно ти пречи ДА ПРИЕМЕШ.
Какво значи - надявам се, че някой ден ще разбера....значи да си живея по старому, с някаква надежда...а докато живея постарому просто нямам шанс.Ако е имало да съм го разбрала...но не съм, значи старият начин не действа...значи по-добре да осъзная, че както живея и както мисля, и както са нещата в момента аз НЯМАМ шанс. Да приема това като факт и като основа.И оттам да тръгна.
-
Според мен правиш грешка, че свързваш надеждата с времето.Надеждата се изживява сега.Тя не изключва действието, тя е доверие в общия план, който не разбираме и не ни е дадено да виждаме.Когато човек каже че се надява да доживее дълбока старост с много внуци,не очаква това време да дойде,той просто се надява/мечтае(това да му е отредено) и си живее живота.В този смисъл очакването е погрешно свързано с надеждата. Отчаянието води до очакване и бездействие и е оправдание за мързеливите.
-
Отчаянието води до очакване и бездействие и е оправдание за мързеливите.
Тва го кажи на някой инвалид без крака...Да не мързелува,ми да действа..Току виж му порастнали нови крайници..
-
Успокой топката,майка ми е инвалид без два крака.И да ти кажа надеждата в нея не е че ще и пораснат крака и че ще проходи.
-
Когато малкото дете се учи да ходи то няма надеждата и вярата, че все някой ден ще проходи, та те да го карат да опитва пак и пак....ако то ги имаше би седяло и би чакало вероятно...но тъй като то няма подобни боклуци в ума си, то просто прави крачки и всяка една крачка е мотив за следващата....
Не. ;)
Малките деца не се "учат" да ходят. Ученето в общия случай е един университетски механичен процес на повтаряне, където всяка следваща назубрена дезинформация води към следващата.
Ходенето им е вградена "игричка", можеш ли да научиш дете да не ходи? хахаха
Това е инстинкт, неизбежна заложба. Същото е с летенето при птиците и растенето нагоре при дърветата.
А точно малките деца са тези които имат НАЙ-голямата Вяра и Надежда (взаимосвързани неща). Гледат позитивно, надяват се да оправят света, искат да нахранят всички клошари, да обяснят на лошите другарчета да не късат листата на растенията защото ги боли, искат да намилват всички кучета и котки.
По-късно отиват при тях едни умопомрачени господа в тъмни костюми и им обясняват как нищо не могат да променят, да не се надяват, да нямат вяра, ей това са БОКЛУЦИТЕ! "Крачи напред без да имаш надежда, в най-добрия случай ще ти стигат пари за хляб и е*ане...Стига си таил надежди, подчини се на системата"
Надеждата и разбирането (или вярата..в смисъл на увереност) имат дотолкова общо, че просто където го има едното другото го няма.
Историческо противоречие ;)
Например никой не е знаел, че атома е делим. Имали са разбирането, че това е последната, най-миниатюрна частица. Обаче са се появили хора, с нестандартно мислене, вяра и надежда за друга реалност. Те не са знаели какво ще открият, няма ли са крайна фаза на "разбиране". Е оказали са се прави, добре че не са си останали с пустото разбиране, а са дръзнали да последват вътрешния си глас, който няма нищо общо с логическа последователност и разбиране.
Или се надяваш....на нещо...или го правиш...
Да се надяваш на нещо..което в момента не е, а е някъде в бъдещ момент, означава само едно - че НЕ ПРИЕМАШ сегашния момент. Нищо, абсолютно нищо не можеш да направиш ако не приемеш сегашния момент такъв какъвто е...и надеждата...за нещо различно ти пречи ДА ПРИЕМЕШ.
Как да направиш нещо, като нямаш надежди и вяра? Приемаш помията, ГМОтата, флуора, кемтрейловете, телевизорчето и си оставаш до там. Нали са от "сегашния момент", значи "трябва да ги приемем". Е не, аз не искам да ги приема, когато дойде чипа и него няма да го приема, защото имам друга Вяра.
Това, че Вярвам в нещо друго, не означава че то е в бъдещето. Него си го има, реалност е сега, просто мнозинстовото безнадеждници го държат в минимални количества поради невежество. Вика му се Добро.
Какво значи - надявам се, че някой ден ще разбера....значи да си живея по старому, с някаква надежда...а докато живея постарому просто нямам шанс.Ако е имало да съм го разбрала...но не съм, значи старият начин не действа...значи по-добре да осъзная, че както живея и както мисля, и както са нещата в момента аз НЯМАМ шанс. Да приема това като факт и като основа.И оттам да тръгна.
Гореизписаното обяснява.
Имам надеждата, че ще разбера.
-
Оплитаме понятията, говорим за различни неща под едно и също понятие или обратното...ей това му е лошото но словото, че никой не е наясно кой какъв смисъл ще вложи в дадено понятие.
Децата не се учели да ходят?! Хващаш се за думата...но постепенното празвиване на някакво умение може да се нарече учене. Пък и кой знае след време както е тръгнало може да има и курсове по ходене за деца, както сега има курсове за..бременни...или уроци по плуване.Нали и плуването ни било заложено? Както и да е...използвах примера за да покажа, че когато има действие надеждата я няма.
Това, което говориш за нестандартното мислене...като двигател на познанието...извинявай, но къде тука набъркваш НАДЕЖДАТА?!
Никой не изследва и не открива поради надежда, че ще открие нещо!
Откривателството е по-скоро като с ходенето при малкото дете, имаш го този подтик вътре в себе си, не се задоволяваш с това, което ти казват а продължаваш да търсиш...това не е надежда.
Под ПРИЕМАНЕ на това, което е....също друго имам предвид, а не да се примирим с всичко, което ни притиска отвън.Ти като не приемаш ГМО или чипове и пр. какво правиш?! Скубеш си косите денонощно? Пиеш успокоителни? Не можеш да спиш?! Какво правиш НЕприемайки ги?! Напротив. Ти ПРИЕМАШ, че ги има. Приемаш факта, че има невежество, че има консуматорство, че има лъжа, че има деструктивни сили....ПРИЕМАШ света заедно с тях и оттам нататък решаваш какво ТИ ще правиш с този факт. Например решаваш, че ще протестираш или пък, ще правиш бойкот на индивидуално ниво, или пък ще се динстанцираш и пр. Но за да можеш да направиш тази крачка ти първо трябва да си ПРИЕЛ нещата, че са такива каквито са.
Има хора, които дълго време отказват да приемат света такъв какъвто е.
Те НЕприемат, че в света на хората има лъжа, че не всичко е любов, цветя и рози...че в света цари невежество...НЕ го приемат и изпадат в депресии, пият лекарства, съсипват се...някои се самоубиват.
Значи или приемаш нещата и продължаваш напред или НЕ ги приемаш и спираш...и къде тука е мястото на някаква си надежда?! Просто няма такова нещо...затова и щом заговорим за надежда става тотално оплитане ....просто защото такова нещо не съществува. Пълна измислица е!
Има борба, действаш и правиш усилия....воден от вътрешен подтик, съобразно нещата такива каквито са, а не такива, каквито се надяваш да станат.
Е..имаше едни дето се надяваха, че могат да сътворят равенство и братство сред хората и действаха водени от тази своя вяра и надежда... и всички знаем до къде ни доведоха....
-
Правиш си своите планове,действаш си според тях,но не става точно така,както си го запланувал.Защо?Ами защото не си единственият,който си прави планове.
Прави си планове,действай според тях и се НАДЯВАЙ,че ще се получи!
алибаба,Как така"Никой не изследва и не открива поради надежда, че ще открие нещо!"
Защо иначе някой ще тръгва да изследва и открива,ако не очаква и не се надява да открие нещо?
-
Просто това, което стои в основата на търсенето не се нарича надежда.
То е като с ходенето при малкото дете, едната крачка мотивира другата -едно откритие мотива следващото.
Тук ще зесегна един малко болезнен въпрос...неприятно ми е да говоря дори, но скоро мислих за това и е по темата...
Става въпрос за хора, чиито деца са изчезнали (или изобщо близки хора са в неизвестност). Направило ми е впечатление, когато съм слушала или чела интервюта с такива хора, че те искат да знаят истината, дори тя да е най-ужасната. Дори и да открият трупа на човека, близките предпочитат това пред неизвестността. Питала съм се ЗАЩО?! Все пак когато няма известност има НАДЕЖДА?! Защо тези хора предпочитат истината, дори и да е най-лошата пред неизвестността, където живее надеждата?!
Питам ви и вас.
След като надеждата е нещо толкова хубаво, ценно и благо - защо тези хора не я искат. Искат истината...макар и ужасна?!
-
Оплитаме понятията, говорим за различни неща под едно и също понятие или обратното...ей това му е лошото но словото, че никой не е наясно кой какъв смисъл ще вложи в дадено понятие.
Някои обаче влагат и грешен смисъл, в иначе ясни понятия.
Още повече, че понятията, думите и словото изобщо се менят - еволюират. Понятията се разширяват.
Децата не се учели да ходят?! Хващаш се за думата...
Ми не се хващам за думата, просто е така. Каквото и да правиш, няма как детето да не се "научи" да ходи...
но постепенното празвиване на някакво умение може да се нарече учене. Пък и кой знае след време както е тръгнало може да има и курсове по ходене за деца, както сега има курсове за..бременни...или уроци по плуване.Нали и плуването ни било заложено? Както и да е...използвах примера за да покажа, че когато има действие надеждата я няма.
Много чудна логика. Аз действам с надежда, ти ми казваш че надеждата я нямало при действието?!
Това, което говориш за нестандартното мислене...като двигател на познанието...извинявай, но къде тука набъркваш НАДЕЖДАТА?!
Никой не изследва и не открива поради надежда, че ще открие нещо!
Откривателството е по-скоро като с ходенето при малкото дете, имаш го този подтик вътре в себе си, не се задоволяваш с това, което ти казват а продължаваш да търсиш...това не е надежда.
Значение на думата надежда
мн. надежди, ж.
1. Само ед. Очакване, увереност в осъществяването на нещо приятно, радостно. Надежда за по-добър живот.
2. Прен. Този, от когото очакваме да донесе успех, радост, благополучие и др. Български олимпийски надежди. Млади надежди в областта на киното.
• Храня надежда. Надявам се, вярвам.
На мен доста ми се връзват двете неща.
Нямам желанието да променям твоето мнение. Просто искам да покажа/кажа, че има хора които мислят по друг начин.
Приеми го.
Вяра, Надежда и Любов!
Под ПРИЕМАНЕ на това, което е....също друго имам предвид, а не да се примирим с всичко, което ни притиска отвън.Ти като не приемаш ГМО или чипове и пр. какво правиш?! Скубеш си косите денонощно? Пиеш успокоителни? Не можеш да спиш?! Какво правиш НЕприемайки ги?! Напротив.
Стига с тези предположения за моята личност и спри да ми слагаш думи в устата...
Ако искаш да знаеш - питай и ще ти се отговори.
Ти ПРИЕМАШ, че ги има. Приемаш факта, че има невежество, че има консуматорство, че има лъжа, че има деструктивни сили....ПРИЕМАШ света заедно с тях и оттам нататък решаваш какво ТИ ще правиш с този факт. Например решаваш, че ще протестираш или пък, ще правиш бойкот на индивидуално ниво, или пък ще се динстанцираш и пр. Но за да можеш да направиш тази крачка ти първо трябва да си ПРИЕЛ нещата, че са такива каквито са.
Аз казах, че не ги приемам, ти ми казваш че съм ги приемал. Отново чудна работа :)
Има хора, които дълго време отказват да приемат света такъв какъвто е.
Те НЕприемат, че в света на хората има лъжа, че не всичко е любов, цветя и рози...че в света цари невежество...НЕ го приемат и изпадат в депресии, пият лекарства, съсипват се...някои се самоубиват.
Нещата не са или - или. Има трети и т.н. варианти. Колкото хора - толкова вселени. "Те", Аз, не приемам света такъв какъвто е, не съм сългасен с много неща, но не правя гореописаните глупости.
Значи или приемаш нещата и продължаваш напред или НЕ ги приемаш и спираш...
Хм. Изобщо не искам да те обидя, ако го правя се извинявам предварително :hi:
Това е доста рептилоидно мислене! За надежда и вяра място няма, нещата са или/или.
Аз пък, няма приема много от нещата и въпреки всичко ще продължа напред с Вяра и Надежда.
и къде тука е мястото на някаква си надежда?!
В сърцето ми.
Просто няма такова нещо...затова и щом заговорим за надежда става тотално оплитане ....просто защото такова нещо не съществува. Пълна измислица е!
Целият материален свят е Майя, Илюзия, но въпреки това е Реален :)
Това като коан малко се получи.
Има борба, действаш и правиш усилия....воден от вътрешен подтик, съобразно нещата такива каквито са, а не такива, каквито се надяваш да станат.
Съгласен съм, без последната част :) За мен това да се надявам не противоречи на борбата.
Е..имаше едни дето се надяваха, че могат да сътворят равенство и братство сред хората и действаха водени от тази своя вяра и надежда... и всички знаем до къде ни доведоха....
Защо пък да ги е имало? То и сега си ги има!
Аз съм от тях и вярвам, и имам надеждата, че един ден ще има братство и равенство.
-
Алибаба,хората изпаднали в такава ситуация искат да знаят истината,дори да е най-ужасна,защото тайно се надяват на щастлива развръзка.В неизвестността живее всичко,не само надеждата.
И в крайна сметка видя,че има надежда-цитирам"и къде тука е мястото на някаква си надежда?! Просто няма такова нещо...затова и щом заговорим за надежда става тотално оплитане ....просто защото такова нещо не съществува. Пълна измислица е! "
-
Децата не се учели да ходят?! Хващаш се за думата...
Ми не се хващам за думата, просто е така. Каквото и да правиш, няма как детето да не се "научи" да ходи...
Даже и животните учат децата си да ходят летят ловуват хранят ..... Едно дете ако израстне при вълци, доста ще трябва да го учиш да върви право, има ги тези случаи и те подробно са описани.
Един гларус бута пилето си непрекъснато от високо за да се научи да лети ....
-
Даже и животните учат децата си да ходят летят ловуват хранят ..... Едно дете ако израстне при вълци, доста ще трябва да го учиш да върви право, има ги тези случаи и те подробно са описани.
Един гларус бута пилето си непрекъснато от високо за да се научи да лети ....
Къде са тези случаи описани, аз знам че пак вървят, просто прегърбени.
Гларуса бута пилето от висото, то не полита ли на първия път? Или пада от високото, разпльоква се и му няма нищо?
Пък дори да не съм изцяло прав за този частен случай, означава ли това че и другите изложени мисли се дескредитират автоматично?
-
http://selenabg.com/index.php/2008-07-29-08-07-24/41-2008-07-27-20-29-45/395.html
http://bta.bg/site/parallels/2010/29/theme.htm
-
Човечеството просто не е дорасло за някои неща. Алибаба, просто не можеш да накараш глупака да пие от кладенеца. Можеш да го доведеш до там и да му го покажеш, но само това...
Всичикте тези теми са само семената на новата флора. Посаждам ги тук, остава още много време, докато поникнат, но за да стане това, някога трябва да са били посадени.
И това е сега.
Сляпото човечество винаги разбира за нещата, когато дадат плодове и изпада в изненада/ужас/възторг и прочие. А онези, които са я засявали тази култура, са засяли още маса неща, докато тази даде плод.
Така че, алибаба, настоящето не е там, където сляпото човечество казва, че е.
Настоящето е с години по-напред, отколкото хората си мислят.
Просто си напиши разсъжденията и до там - да общуваш с човек от миналото е невъзможно. Особено ако дори не знае, че се намира в миналото.
Просто посади разсъжденията си в обществото, и когато узреят, хората сами ще преоткирят написаното днес.
-
Търсех подходящ пример, с който да поясня гледната си точка за надеждата...но по-добро от това, което е казал Спорт-Здраве не мога да се сетя. А то е факта, че надеждата върви ръка за ръка с отчаянието. Тя е необходима при наличие на отчаяние...и примера за който се сетих, че надеждата се отнася към отчаянието така, както диетата към наднорменото тегло.
Искам да кажа, че не трябва да се търси лек за отчаянието, а да се изкорени нагласата, пораждаща отчаяние. Точно както не бива да се гледа на диетата като на решение на въпроса с теглото (това вече всички го знаят), а да се промени нагласата и отношението към живота (и в частност към храненето), така, че да не се поражда възникването на наднормено тегло.
Наднорменото тегло е симптом на неправилно отношение към живота като цяло.
И диетата е опит да лекуваш СИМПТОМА.
Същото е и с надеждата.
Отчаянието е симптом на неправилна нагласа. Познавам хора, дори мои много близки, които при никакви обстоятелства не биха изпитали отчаяние. Случвало им се е какво ли не...айде да не разправям, че ще се отплесна много...и за миг не се изпитали отчаяние, и не са имали нужда да го потушават с надежда. Просто са действали съобразно обстоятелствата в момента и са правели каквото могат. Никакво отчаяние, никаква надежда. познавам и хора, които от едното нищо и са готови да изпитат отчаяние...някои от тях дори не знаят какво е истинско страдание...и дори може би за това си позволяват отчаянието. Когато ИСТИНСКИ страдаш просто не можеш да си позволиш лукса на отчаянието и на надеждата.
Бебето реве - бутват му биберон. Надеждата е именно като този биберон.
Биберонът е ЗАЛЪГАЛКА, но не и РЕШЕНИЕ.
-
Преди време мислех точно така, радвам се че вече мнението ми се промени,относно надеждата и че я изживявам така както я изживявам, а не така както описвате вие,като неотменно свързана с отчаянието. И ще се опитам да дам и аз един пример за да разберете аз какво имам впредвид.Надявам се че света един ден ще е едно прекрасно място с прекрасни помъдрели хора и правя каквото мога по въпроса,надявам се че сина ми ще порасне и ще стане истински мъж с много достойнства и ще надмине постиженията на цялата си рода и правя каквото мога и тн.Ако това стане ,то аз приемам че моята надежда е била заявка за това аз как искам нещата и че съм била в синхрон с общия план, а ако не стане то общия план го изисква и аз имам доверие в него,че е за благото на всички,и че сегашните ми възгледи може да нямат нищо общо с онази действителност и че мойте претенции са илюзия в целия план.
-
Търсех подходящ пример, с който да поясня гледната си точка за надеждата...но по-добро от това, което е казал Спорт-Здраве не мога да се сетя. А то е факта, че надеждата върви ръка за ръка с отчаянието. Тя е необходима при наличие на отчаяние...и примера за който се сетих, че надеждата се отнася към отчаянието така, както диетата към наднорменото тегло.
Надеждата и отчаянието са двете страни на един и същ медал.
-
Ясно, пак говорим за различни неща. Това, което описваш не е надежда. Едно е да даваш заявка и да работиш по въпроса, друго е да се надяваш. Различни неща са.
Познавам една жена, която цял живот изживя ...не можейки да отстоява себе си, интересите си, правото си на щастие..защото се надяваше, че щом е била добра значи рано или късно ще има отплата за това. Надяваше с на някаква всемирна справедливост. Често съм я чувала да казва "аз на никого не съм сторила зло", на всички съм се раздавала, значи ТРЯБВА един ден да получа и аз добро.Надяваше се, макар и да не си го признаваше открито, че има прераждане и че там се въздава според заслугите ти...така, че фактът, че не е видяла бял ден не я притесняваше...та това са червени точки за после.
Или пък надеждата, че "нещата ще се оправят от самосебе си". Някак си..така ..свише.
Аз говоря за надеждата, която е НЕпоемане на отговорност.НЕосъзнаване, че в нашите ръце и в нашите действия е всичко...и това дали синът ти (или моя) ще стане гордост за родата зависи до голяма степен от делата ни всеки божи ден....разбира се и от тази заявка, за която говориш, която е по-правилно да я наречем ВЯРА. Или...още по-добре УБЕДЕНОСТ. А защо не НАМЕРЕНИЕ.
-
Успокой топката,майка ми е инвалид без два крака.И да ти кажа надеждата в нея не е че ще и пораснат крака и че ще проходи.
Есес,топката е спокойна...Съжалявам за майка ти..Аз обаче познавам точно такъв инвалид,който вече е изгубил всяка надежда и е потънал в отчаяние.Означава ли това,че е мързелив?!? :-X
-
Алибаба, всъщност за едно и също нещо говорим,просто аз я изживявам по друг начин.Давам свобода на надеждата,докато ти я затвараш в общоприети рамки.Надеждата си е надежда,а поемането на отговорност и действия си зависят от човека а не от това дали се надява или не.То е същото като любовта.някой хора изживяват любовта като съжителство,разпределяне на отговорностите,други като безкрайна драма трети като романтичен филм,а любовта може да е всичко и нищо от изброеното.Как ще изживяваш надеждата е не само въпрос на избор и разширяване на светогледа но и на етап в живота ни.като цяло обаче да се придържаме към едно ограничено разбиране на всяко едно нещо каквото и да е то ,едва ли би ни направило щастливи и още повече едва ли би ни било полезно. Ако човек реши че надеждата е нищо друго освен отчаяна нужда от нещо си ,то той никога не би могал да изпита хубавата страна на надеждата.
Константин 2007 под мързеливи имах впревид по точно тези който не предприемат действия,а не който са отчаяни, въпреки че често едното води до другото.На майка ми и говоря постоянно за това.Тя от няколко години е в това състояние и така и не положи усилия да се научи да се движи с количката си.Само седи и лежи.Ок отчаяна е,тя не вижда смисъл,защото е на 65 и си мисли че няма за кога да започва наново.Това не е правилно.Отчаянието трябва да се преодолее.
-
Търсех подходящ пример, с който да поясня гледната си точка за надеждата...но по-добро от това, което е казал Спорт-Здраве не мога да се сетя. А то е факта, че надеждата върви ръка за ръка с отчаянието. Тя е необходима при наличие на отчаяние...и примера за който се сетих, че надеждата се отнася към отчаянието така, както диетата към наднорменото тегло.
Надеждата и отчаянието са двете страни на един и същ медал.
Гений, някога взимал ли си в ръка Тура, без да вземеш Ези?
-
:-* Генийка...Таа кво викаш ?
-
Викам че пуснеш хванеш ли Ези, хващаш и Тура.
Пуснеш ли Ези, пускаш и Тура.
Ако имаш надежда в себе си, значи имаш отчаяние в себе си. Или пусни Ези, или пусни Тура, за да пуснеш медала.
-
Спорт-Здраве,съгласна съм с теб.Така е.Но донякъде..Объркаха ми се мислите в момента,но до одеве си мислех за нещо такова..Само,че..аз не съм отчаяна а се надявам.Имам надежда за нещо по-добро примерно..Изгубя ли надеждата обаче,сигурно ще се отчаям..Докато от друга страна,наличието на отчаяние,не води непременно до появата на надежда..Оф..нещо съвсем се помешах..Ще го помисля пак,че одеве ми хрумна и докато напиша,ми излетя от главата..Ма нещо от този сорт беше.
-
Аз не ти казвам каква си. Просто ти посочвам следата, по която да намериш отчаянието в себе си.
И също така ти давам съвет как можеш да го махнеш, ако въобще си на кеф за нещо такова.
П.П.
Ето ти пример.
Отиваш в гората, но там лайна няма. Само че ти е пределно ясно, че животни има.
Задай си въпроса тогава как ще има животни в гората, ако няма лайна.
Значи лайна има и въпроса е просот да бъдат намерени.
Понеже няма животно, което да сере във въздуха, значи за да намериш лайна просот трябва да тръгнеш по стъпките на животното.
Ето ти приложение на този пример - щеше ли да се надяваш на нещо по-добро, ако не беше отчаяна от настоящите неща?
Ако ми отговориш с "да", ще съм твърде убеден, че не различаваш добре надеждата от знанието.
-
;D ;D ;D
Какъв хубав пример! :hi:
Веднага ми изва на ум "По лайната ще ГО познаете". Разни абстрактни препъни -понятия са лайната МУ. НЕГО не го виждаме (осъзнаваме), но лайна има, следователно има ГО и него :diablo:
-
Аз не ти казвам каква си.
Естествено,че не ми казваш каква съм.Та кой по-добре от самата мен би могъл да знае..Просто дадох пример със себе си..
Ето ти приложение на този пример - щеше ли да се надяваш на нещо по-добро, ако не беше отчаяна от настоящите неща?
Ако ми отговориш с "да", ще съм твърде убеден, че не различаваш добре надеждата от знанието.
Хм..харесвам положението си такова каквото е.И на практика отчаяние у мен няма.И въпреки всичко..искам промяна..Не знам защо..може да скука,досада..но искам промяна.И се НАДЯВАМ нещо да се случи..С други думи,надежда има,отчаяние не!И това мие най-странното.И ся не ме убеждавайте колко отчаяна съм всъщност,щото съм изпитвала и отчаяние и тогава единствено надеждата ме е крепяла.Ма тази надежда която съм чуствала в такива моменти,като,че няма много общо с "перманентата"надежда..Че най-хубавото винаги тепърва предстои :)
-
О не, не се и наемам да комуникирам по такъв начин с такива циментирани убеждения.
Интересното е, че се взимаш за чиста монета.
-
константин 2007 напълно съм съгласна с теб, така го изживявам и аз.Живота ми е хубав,но се надявам да се случи нещо още по хубаво,най вече в глобален план.Не съм отчаяна и не се приемам за чиста монета,приемам това което изживявам за моя истина.
-
Когато има отчаяние, няма надежда.
Когато има надежда, няма отчаяние.
Когато има разбиране, няма нито надежда, нито отчаяние, само тогава разбираш че тези две емоции са безмислени и илюзорни.
-
Много точно! само бих променила думата "няма" с "не виждаш" и всичко, ама всичко си идва по местата :hi:
-
Когато има отчаяние, няма надежда.
Когато има надежда, няма отчаяние.
Когато има разбиране, няма нито надежда, нито отчаяние, само тогава разбираш че тези две емоции са безмислени и илюзорни.
Old,така е.Но когато мислиш,че ще ти се случи нещо хубаво..когато го искаш,очакваш го..надяваш се..това значи ли очакването..пардон..надеждата е илюзорна?
Например..когато започнах да чета този форум,се надявах да ми помогне да променя малко мисленето си,надявах се и да срещна приятели тук..Е,надеждите ми се оправдаха.Илюзия ли е било тогава?
п.с.Мисля,че конфронтацията идва от разглеждането на надеждата само като противовес на отчаянието...излиза,че е нужно да си непременно отчаян за да имаш надежда
-
Old,така е.Но когато мислиш,че ще ти се случи нещо хубаво..когато го искаш,очакваш го..надяваш се..това значи ли очакването..пардон..надеждата е илюзорна?
Например..когато започнах да чета този форум,се надявах да ми помогне да променя малко мисленето си,надявах се и да срещна приятели тук..Е,надеждите ми се оправдаха.Илюзия ли е било тогава?
п.с.Мисля,че конфронтацията идва от разглеждането на надеждата само като противовес на отчаянието.Но,от друга страна..излиза,че е нужно да си непременно отчаян за имаш надежда
Човек живее с илюзиите си и така си умира, да не мислиш че като го знам това което съм го писал съм от разбиращите .... голяма грешка, аз познавам себе си много добре, знам своите слабости и грешки и продължавам да ги правя...
Аз съм просто един човек!
-
Мдамм..май тряя да се направи тема и за илюзиите..
Иначе..надежда и отчаяние,са две страни на една и съща монета както казахме..Но поста на Спорт-Здраве ме накара да се замисля..същото е и с любовта и омразата.Но как така,много хора са способни да обичат,без да мразят?Може би е същото и с надеждата..Човек може да се надява и без да е отчаян :)
-
Светските противоположности не са верни.
Например противоположното на живот не е смърт, а равнодушие. Смъртта и живота се допълват, понеже са една монета.
Противоположното на любовта не е омраза, а страх. Любоват и омразата се допълват, понеже са една монета.
Противоположното на страха не е смелостта, а безстрашието. Страха и смелостта се допълват, понеже са една монета.
Не можеш да си смел, без да те е страх. Стахът поражда смелостта.
Не можеш да обичаш без да мразиш, омразата поражда любов.
Не можеш да живееш без да умираш. Животът поражда смърт.
Първото са противоположностите. Второто са монетите.
Имаш ли монета, имаш И ДВЕТЕ. Ако нямаш дадена монета, нямаш ТЕЗИ ДВЕ. Винаги вървят по две.
И не бързай да казваш, че няма отчаяние в теб, ако има надежда. Може да го констатирам ей така, но за дтова стоят много сериозни преживявания и размисли. Така че замисли се и ти.
П.П.
Но пък винаги може да не разпознаваш надеждата и само да си мислиш, че се надяваш на нещо, а всъщност да не е така. Тогава значи наистина няма отчаяние в теб.
П.П.1.
Има и тройки.
Например черното не е противоположно на бялото. Бялото и черното са една монета. Сивото е противоположно и на черното и на бялото.
Знание и заблуда са една монета. Незнанието е противоположно и на знанието и на заблудата.
Предразсъдък и разум са една монета и се допълват. Малоумието е противоположност и на разума и на предразсъдъка.
-
Което също така вади много интересни забележки, като например...
Заблудата не е незнание, предразсъдъкът не е малоумие и сивото не е черно.
А също и - разбирането не е надежда.
-
И страхът не е смелост нито може да я породи ....
-
И страхът не е мелост нито да я породи ....
Точно така - колкото смъртта е живот, толкова и страхът е смелост.
П.П.
смелост = престрашаване
думата смелост осмисля цялото си същестувване на страха.
Но нека не се надцакваме, old4, понеже с един определен наборен диапазон споренето е най-безплодно и за двете страни.
-
Има Живот без смърт.
Има Любов без омраза.
Това не противоречи на вашата парадигма за монетата, двете неща и "монетата" и страната без другото - съществуват едновременно.
-
Аз открих и още нещо интересно...и то е, че когато определим едната страна на монетата и другата страна на монетата, можем да сложим ето този знак = между всички понятия от едната страна и пак да сложим знак = между всички понятия от другата страна.
Тогава също се получават доста интересни неща...и започва да намирисва на това, че в края на краищата всички думи са произлязли от една единствена (в началото бе словото).
-
Има Живот без смърт.
Има Любов без омраза.
Е по-голяма заблуда от тази човек и да търси, трудон намира.
-
Когато си от едната страна просто не виждаш другата, но нея я има просто защото е другата част.
Предизвикателстовот пред човешкото съзнание е да види (осъзнае)едновременно и двете страни. Да види в любовта омразата и в омразата любовта, да види в смъртта живота и в живота - смъртта, и т.н. Това ще означава, че то (съзнанието) се е качило едно стъпало по нагоре НАД плоскостта на която са тези страни на монетата.
-
Има Живот без смърт.
Има Любов без омраза.
Е по-голяма заблуда от тази човек и да търси, трудон намира.
Защото ти така казваш нали?
-
Искам да ви кажа само няколко думи, филосовстването си е чиста проба празнословие ;).
А надфилософстването е чесане на неначесано его ;D!
-
Има Живот без смърт.
Има Любов без омраза.
Е по-голяма заблуда от тази човек и да търси, трудон намира.
Защото ти така казваш нали?
Или да е обратното, понеже ти така казваш,а?
Въпросът е, че няма учение, наука, или форма на знание, познато на човека, което да казва, че живот може без смърт и смърт може без живот.
Докато всяко учение, наука или форма на знание, познато на човека, потвърждава това, което аз казвам - че няма да има живот, ако няма смърт, и че няма да има смърт, ако няма живот.
-
Според йога няма раждане и смърт. Индивидуалното съзнание безкрайно, вечно и безсмъртно. Това е човекът, но съзнанието е било материализирано в тяло. Това се обяснява с алегорията за човека, наблюдавал отражението на слънцето в различни съдове, пълни с вода. Той не осъзнавал че източникът на светлина е слънцето. Съдовете се счупили и водата се разляла, но слънцето все още греело. Това е това слънце, този Аз, този Атман, който е искрата на съзнанието, която дава живот на неживата амтерия. Тялото умира и дадената идентичност е загубена, но искрата на живота не е заличена.
-
Освен Йога има още 100 учения, религиозни, езотерични и т.н. които говорят за вечен живот без смърт.
А Любов без омраза, че има на мен ми е пределно ясно. Имам само една дума по тази тема.
Христос.
Любовта, Вярата, Надеждата - това е светлина.
Те нямат противоположности.
Тъмнината не е противоположното на светлината.
Когато има САМО светлина/надежда/любов/вяра - няма такива неща като отчаяние с които ги приравнявате. Отчаянията и другите страни на монетите са сенки. Сенки които създаваме ние.
А междудругото - чисто логически-научното мислене е точно това което ви подвежда. Там в момента витаят едни тъмни сили... Същите които навремето са превзели езотеричните учения и са направили покварени религии или са покварили чистите религии.
Време е да надрастнем и едното и другото - да ги обединим.
-
А междудругото - чисто логически-научното мислене е точно това което ви подвежда. Там в момента витаят едни тъмни сили... Същите които навремето са превзели езотеричните учения и са направили покварени религии или са покварили чистите религии.
Време е да надрастнем и едното и другото - да ги обединим.
В Ню Ейдж ;D.
-
Защо пък да е "ню ейдж"?
Едит: Единственото "ню ейдж" тук е отричането на Любовта, Надеждата и Вярата...
-
Защо пък да е "ню ейдж"?
А защо пък да ги обединяваме, защо да има религии и разни "учения" ?
-
Има Живот без смърт.
Има Любов без омраза.
Това не противоречи на вашата парадигма за монетата, двете неща и "монетата" и страната без другото - съществуват едновременно.
Май не го разбрахте поне така си мисля. Аз си мисля, че искаше да каже, че дори когато тялото умре истинската ни същност не умира. Тя също се трансформира, но не умира.
Естествено има и живот без да напускаш тялото само, че това си е за други типове същности. Макар и там рано или късно да го напуснеш и да отидеш в друго.
Според йога няма раждане и смърт. Индивидуалното съзнание безкрайно, вечно и безсмъртно. Това е човекът, но съзнанието е било материализирано в тяло. Това се обяснява с алегорията за човека, наблюдавал отражението на слънцето в различни съдове, пълни с вода. Той не осъзнавал че източникът на светлина е слънцето. Съдовете се счупили и водата се разляла, но слънцето все още греело. Това е това слънце, този Аз, този Атман, който е искрата на съзнанието, която дава живот на неживата амтерия. Тялото умира и дадената идентичност е загубена, но искрата на живота не е заличена.
Това е Висшият ни Аз както го наричат. Аз лично го наричам истинската ми същност, или истинското ми Аз.
-
Защо пък да е "ню ейдж"?
А защо пък да ги обединяваме, защо да има религии и разни "учения" ?
А защо помагаме на по-малките от нас?
Аз например преди време видях как една риба се заклещи в едни скали, не ми се ядеше риба, не бях гладен и я пуснах във водата.
-
А защо помагаме на по-малките от нас?
Аз например преди време видях как една риба се заклещи в едни скали, не ми се ядеше риба, не бях гладен и я пуснах във водата.
А дали им помагаме?
А това за рибата добре си направил, тя ще нахрани някое гладно животно или човек.
-
Вашето се нарича тотално неразбиране на йога. И на всичко останало.
И каква ирония - научното, интелектуално, безсимволно разбиране на йога е това, което ви подвежда... но както и да е.
Единственото вечно нещо, което "не умира", това е кръговратът на живота и смъртта. Както и да е, който прочел, прочел.
-
Хубав разговор, но ще е добре да го върнете към темата.
Лайтмотивът на повечето хора тук е осъзнатостта, та ми е интересно, как се вмества надеждата (независимо дали е провокирана от отчаяние или е някакъв друг вид, перманентна надежда) и стремежът към осъзнат живот?
Не е ли надеждата някакъв тип очакване, насочено към бъдещето и желание да се подобрят някакви обстоятелства, които са извън нашите възможности?
Надеждата не може да бъде в набора от положителни качества на човек, който иска да води осъзнат живот, предимно изграден от собствените му осъзнати действия (или бездействия).
Осъзнатостта е сега, тя е контролиран контакт и чисто наблюдение.
-
Най-сетне едно истинско съждение, основано на разумна наблюдателност и осъзнатост!
Точно това и аз се опитвах да кажа досега.
Не искам да и правя нищо на надеждата, която очевидно е много ценна за някои хора в някакви моменти...но трябва да е ясно, че няма такова нещо в света на осъзнатостта. Това не значи, че аз се слагам в този свят пък другите - не. ВСички без изключение изпадаме от света на осъзнатостта и пак попадаме там...непрекъснато влизаме и излизаме...но нека вършейки това - преминавайки през границата, делящо осъзнатостта и неосъзнатостта, бодърстването и съня...нека наблюдаваме...какво има в единия случай и какво има в другия...какви атрибути има нашето съзнание в единия и в другия случай...така ще се научим да ги различаваме. Нима не сте изпадали в моменти на чисто съзнание?! Поне веднъж в живота си? Е...какво имаше тогава? Имаше ли надежди? Имаше ли очаквания? Имаше ли битки? Имаше ли ...каквито и да било занимавки на ума? Не беше ли това просто чисто състояние, освободено от всичко...девствено, безкрайно, свободно...празноста, нищо, невинност...и в същото време кристална яснота.
Ако някой се чуди как ли изглежда това състояние отстрани нека погледне в очите на новородено бебе.
Понякога на границата между будното състояние и ума...това може да се случи. Вероятно защото умът, който е бързак винаги изпреварва и понякога той заспива преди и тялото да е заспало. Тогава чистото и невинно съзнание може да изплува.
Предполагам, че същото се случва и при преминаване на границата смърт-живот и изобщо при граничните състояния.
Но темата беше за надеждата. При осъзнатост (ясно и чисто съзнание) не съществува такова нещо.Само при помрачено.
-
Не бива да поставяме знак за равенство между надеждата и пасивното очакване нещо да се случи без нашето участие. Надеждата върви ръка за ръка с целите, които си поставяме. Постигането на тези цели може да не зависи само от нас и именно затова е надеждата: за да изпълним частта, която зависи от нас самите, а не да се фиксираме прекалено в частта, която зависи от другите. Ние се надяваме, че това, което не зависи от нас, ще се развие по благоприятен начин и именно затова осъществяваме това, което зависи от нас. Сравнете с отчаянието, което е противоположност на надеждата. При него ние сме обзети от усещането, че каквото и да направим, то ще се окаже безсмислено и резултатите ще са негативни. Това, което действително вреди в надеждата е очакването, че след като веднъж сме свършили всичко зависещо от нас, да изискваме това, което е извън нашия контрол да се осъществи.
Ще дам един прост пример:
Учителка дава на класа домашно, като обещава, че ако всички напишат домашното си за следващия път, вместо урок в класната стая ще прекарат практическо занятие сред природата. Нека да вземем един произволен ученик – Иванчо: той се надява, че съучениците му ще си подготвят домашните, но знае, че самият той също трябва да направи това и вероятно ще има един допълнителен стимул: да не се окаже причината за неуспеха на класа като цяло. Ако реши, че някое дете (примерно Митко) няма да си подготви домашното, Иванчо ще се отчая и е твърде вероятно той също да не си подготви домашното, защото неговите очаквания са, че класът вече се е провалил.
Е, кое ще даде сили на Иванчо да си напише домашното: надеждата или отчаянието?
-
Аз ще допълня нещо. Освен горното, което е написал Iris.
Не трябва да се бърка надежда с мечта.
Надеждата не е свързана с невъзможности. А напротив. С планиране и програмиране на възможностите ни спрямо бъдещето. Тя не е проста дума, която служи за име или предпоставка на вярата. Обвързана е с осъзнатият ни потенциал, който се надяваме, че ще успеем да впрегнем достатъчно пълноценно, за да постигнем някакви конкретни цели и живота ни е да е по-добър.
Така че ... съвет от мен: правете повече планове, развивайте въображението си. Само с мечтаене без идеята да се осъществят реално определени желания е много скучно. :)
-
Това, което действително вреди в надеждата е очакването, че след като веднъж сме свършили всичко зависещо от нас, да изискваме това, което е извън нашия контрол да се осъществи.
Всъщност очакване е синоним на надежда, както и думата мечта, все благопожелателни форми отправени в бъдещето.
Никой не оспорва необходимостта от адекватни действия, нито мястото на надеждата в делничния ум.
Тук дискусията се върти около това, да се потърси антоним на думата надежда, както и да се разсъждава кое е по правилно да се приложи по пътя към осъзнаването, надеждата или нейната истинска противоположност.
Моето лично мнение е, че надеждата е подтиснато отчаяние и инструмент на ума да избяга в бъдещето, когато настоящата ситуация е извън негов контрол.
Другата предпочитана дестинация за бягство е въображението, а то е особено опасно, когато е хаотично, непоследователно и нецеленасочено, имайки предвид постоянния поток от информация, бързо променящите се обстоятелства и многобройни прищявки.
-
Другата предпочитана дестинация за бягство е въображението, а то е особено опасно, когато е хаотично, непоследователно и нецеленасочено, имайки предвид постоянния поток от информация, бързо променящите се обстоятелства и многобройни прищявки.
Да, аз така намалям работното си време - започвам да си фантазирам или да си представям някакви неща, които бих искал да се случат и времето направо лети. Понеже един охранител няма какво друго да прави и без това...
Ако работите нещо, свързано с вършене на работа, този начин за бягство едва ли ще ви помогне.
П.П.
Всъщност времето, когато съм на работа, обикновено е най-ползотворното ми време. Грабвам лист и химикалка и започвам да съчинявам.
После се връщам вкъщи и сърфирам до припадък, за да намеря цалата възможна информация за това, което съм си нарисувал на работа.
После напасвам цялата информация така, че навсякъде да има логически връзки между елементите и така стигам до повечето важни неща.
П.П.1.
Благодарности на ThreeFaces, която винаги ми дава по едно точно словосъчетание за иначе неясни неща :hi:
-
...
Всъщност очакване е синоним на надежда, както и думата мечта, все благопожелателни форми отправени в бъдещето.
...
И аз ще ти предложа един синоним на надеждата – осъзнаване че съществуват благоприятни възможности. А те винаги съществуват и винаги има надежда, но тя трябва да се потърси.
Възможностите разбира се следва да бъдат реализирани за да не си останат само възможности. Надеждата означава да виждаш възможностите; Вярата е стремежът и силата да ги реализираш, както и (може би за учудване на мнозина) знание за начина, как може да стане това; Любовта е правилната мотивация, върху която би трябвало да се основават стремежите ни. Както е добре известно това са трите дъщери на Мъдростта, и не бива да се разглеждат отделно една от друга. Ако дори и една от трите отсъства в нашите действия, мъдростта вече я няма там.
-
Норбеков пише в една от книгите си: „Защо надеждата умира последна? Защото тя е убила стопанина си и вече няма кого да убива.“ ;D
http://sebepoznanie.com/filosofiq/nadejda-razocharovanie/
-
Колкото и да не харесвам Норбеков... понеже е възпитаник на тъмните руски школи по развитие на съзаннието, от които човек никога не е сигурен чудовище ли излиза или нещо добро... съм съгласен с него -.-
Всъщност забелязвам, че по-известните мислители, за които надеждата е добродетел са най-често литературните герои на поети или писатели (по-рядко самите писатели), а мислителите, за които надеждата е нещо, водещо човека до гибел, са все философи.
-
...........................................................
Замислете се... хора... и се потопете в себе си и своите спомени - кой беше първият да ви каже, че надеждата е добродетел?
И кога вие самите стигнахте до този извод... Кога избрахте отчаянието пред разбирането.
Самосъзнанието ми :) Ще попитате "как така?". След като заради надежда вършех и върша само добри дела, тя явно е добродетел. Нищо лошо не е извършено с надежда, докато от безнадежност доста неприятни действия са последвали.
Никога не е стоял пред мен подобен избор. Разбирането няма как да е на едно ниво с надеждата. Така че, аз не искам и няма да се откажа никога от надеждата. Както и от вярата си. Но за любовта ми е малко по ...такова проблемно.
Ако някой ден усетя, че в сърцето ми няма любов, тогава какво ли ще последва? Една надежда може и да ми помогне.
пп. Аватара Ви е много сладък. От реклама на BMW :yes: но в конкретния форум какво изразява, ако не е тайна :writer:
-
Надеждата не пречи ли на принципа на празнотата?
Да правиш нещата с чисто сърце и чиста мисъл?
Погледнато от една гледна точка, това е желание за резултат.
А според дзен трябва да има независимост от резултата.
От гледна точка на магическото съзнание, надеждата не е ли замърсяване на чистотата.
Като нещо трябва да се постигне, трябва да имаш разбирането, че ще се постигне. Трябва да го виждаш постигнато. А не да се надяваш.
Пример с филм, който обичам да се сещам. "Индиана Джоунс."
Главния герой никога не е седнал да се надява.
Той ПРАВИ НЕЩАТА. Не чака надеждата.
Това чувство съм го наблюдавал в реалния живот и никога не ме е излъгало. Ако искаш нещо да се постигне, го правиш, не се надяваш да стане.
Има и връзка също и с И Дзин, но не съм сигурен, че я улавям точно. Защото надеждата не е само чист 100%ов ян или ин, а е комбинация. Но все пак нека опитам.
Действието е ян, постигането на даден резултат е ян.
В надеждата има 'ин' изражение в реалността (физическо),
щото само си седиш на д-то.
Има и 'ин' в 'стоенето в натрупан потенциал' (желанието нещо да се изпълни)
И всичко това пречи на изпълнението - ян.
Казано с други думи, наливаш жизнена сила в бездействие, в непродуктивност. Независимо дали тая сила е малко или много. Тя си заминава от теб.
Ако ще наливаш жизнена сила в бездействие, трябва да нямаш намаерение и желание за нищо, за да задържиш и натрупаш силата в теб. А не по разни мечти да изветрява.
-
Норбеков пише в една от книгите си: „Защо надеждата умира последна? Защото тя е убила стопанина си и вече няма кого да убива.“
http://sebepoznanie.com/filosofiq/nadejda-razocharovanie/
"О, Вии които прекрачите тоз праг, надежда всяка тука оставете"
Цитирам по памет.
-
Норбеков пише в една от книгите си: „Защо надеждата умира последна? Защото тя е убила стопанина си и вече няма кого да убива.“ ;D
http://sebepoznanie.com/filosofiq/nadejda-razocharovanie/
Норбеков е добър търговец и като всеки търговец продава преди всичко надежда. И тъй като за повечето хора надеждата е твърде нематирална и в тази си форма е трудна за продаване, търговецът Норбеков я отрича, като с това заблуждава хората, че продава нещо друго.
-
Надеждата не пречи ли на принципа на празнотата?
Да правиш нещата с чисто сърце и чиста мисъл?
Погледнато от една гледна точка, това е желание за резултат.
А според дзен трябва да има независимост от резултата.
...
Надеждата би могла да е примесена с желание за резултат, но би могла и да не е примесена с подобно желание.
Независимост от резултата означава да можеш да приемеш възможността резултатът да е негативен, без това да повлияе на вътрешното ти равновесие. Ако резултатът е положителен, той също не бива да влияе на вътрешното ти равновесие. В будизма се говори за правилна мотивация и правилно действие, но не и за правилни последствия. Аз се стремя към нещо и това определя мотивацията и действията ми, като в същото време се надявам, че действията ми ще доведат до определения резултат (иначе защо ще ги извършвам), но постигането или непостигането на въпросния резултат не би трябвало да предизвикат в мене разочарование или гордост, а би трябвало просто да послужат като ориентир при следващите ми действия.
-
"О, Вии които прекрачите тоз праг, надежда всяка тука оставете"
Цитирам по памет.
Да, но това е все пак художествено произведение :)
Иначе дори и в кутията на Пандора е имало надежда. Какво ли би станало ако я нямаше?
-
След като си независим от резултата - дали той е положителен или отрицателен за какво служи надеждата? Това е пълна безсмислица.
Надежда би имало само при условие, че очакваме определен резултат, да стане именно така както на нас ни се иска.
-
Надеждата не пречи ли на принципа на празнотата?
Погледнато от една гледна точка, това е желание за резултат.
А според дзен трябва да има независимост от резултата.
От гледна точка на магическото съзнание, ......................................... седнал да се надява.
Той ПРАВИ НЕЩАТА. Не чака надеждата.
.......................
Казано с други думи, наливаш жизнена сила в бездействие, в непродуктивност. Независимо дали тая сила е малко или много. Тя си заминава от теб.
Ако ще наливаш жизнена сила в бездействие, трябва да нямаш намаерение и желание за нищо, за да задържиш и натрупаш силата в теб. А не по разни мечти да изветрява.
Кой е този принцип на празнотата? Някой, който го имплицирате с чистота?
Мисля, че надеждата може само да помогне, отколкото да пречи. Затова и уточних да не се смесва или препознава с мечта. Мечтите и илюзиите са друго. И принципно такова безинтересно друго, че спорът за тях дори не е възможен и в някакъв виртуален свят.
Жизнена сила ... в какво конкретно наливаме всъщност? В дърво, което засаждаме, в дете, което създаваме или в къщата, която построяваме. Вливането на жизнена сила, от каквото и да е провокирана и в името на каквото и да е може само да ни изтощава. Така че, не е много желателно да я леем тази жизнена сила. А при надеждата не е нужна още по-малко. На надеждата са й нужни съвсем минимални основания, заради които да помогне или да открие алтарнативи пред някой в безизходност . :)
-
...................................
casio, тук никой не говори за мечти и разни ....говорим точно за надеждата!
Надеждата си е едно самозаблуждение и бягане от истината, това е ;).
-
След като си независим от резултата - дали той е положителен или отрицателен за какво служи надеждата? Това е пълна безсмислица.
Надежда би имало само при условие, че очакваме определен резултат, да стане именно така както на нас ни се иска.
Надеждата е свързана със стремежа ни към определен резултат – със усещането, че той може да бъде реализиран. Това не е очакване. Очакването задължително да бъде реализиран резултата, който смятаме за благоприятен, наистина е зависимост, но това очакване и надеждата невинаги се покриват. Аз мога да се стремя към нещо и въпреки това да допускам възможността то да не се реализира. Важното е да направя това, което зависи от мен, без да съм зависим от крайния резултат. При това ще се надявам резултатът да е положителен, но дори и да не е, ще знам, че съм направил всичко по силите си. Ако нямах надежда просто бих се отказал от стремежите си, въпреки вероятността те да бъдат реализирани. Всъщност в живота никога не можеш да имаш абсолютна сигурност. Развитието на събитията в бъдеще не може да се предвиди точно, а винаги с някаква степен на вероятност. Как тогава можем да изключим надеждата? Та това би означавало да вярваме в абсолютната предопределеност.
-
Темата не се развива, а тъпче на едно място.
Мисля само ,че тези които "плюят" надеждата са много по отчаяни от другите.Точно защото я отричат.Само страха отрича.
Надеждата дава спокойствие за това което не разбирате, тя не е очакване.Но няма как да го знаете,защото мислите, че всичко можете да разберете,а тя е ирационална.Когато се откажете от това,ще разберете какво е надеждата и защо казвам ,че е спокойствие.Тя не ни е дадена за да се държим за нея като удавник за сламка,тя ни е дадена за да ни отведе по нагоре, но за да я използвате по предназначение трябва да се доверите сляпо,нещо което не можете ,затова не я разбирате и отхвърляте.
-
Е след като не може да живее велико, човек трябва да умре велико. Наистина няма по-унизително нещо от това да се държи някой като удавник за сламка.
-
Наистина няма по-унизително нещо от това да се държи някой като удавник за сламка.
:hi:
Много добре казано!
-
Никой не плюе и не храчи и не отрича нищо...коментираме смисъла на нещо, опитваме да разнищим едно от възловите понтия...което, заедно с още няколко от този сорт са носещите греди на една конструкция...искаме да видим от какъв материал са направени те, дали са надеждни, дали можем да разчитаме на тях.
Ако някой гледа на това като плюене, отричане и пр...тоз-и някой си има проблем..най-вероятно той е залепен, той е в другата крайносдт на това, което му се струва, че правим. Той подхожда емоционално. Лично аз не. Аз подхождам без да влагам емоциии и без да съм зависима от евентуалният рпезултат на това изследване (разнищване). Може да се окаже, че материалът на тази подпора е надежден , но може да се окаже, че е точно обратното! Ако е първото - никой нищо не губи, ако е второто - печели много, защото се освъбъждава от една илюзия.
Е Есес, ти го каза, надеждата е спокойствие. СПОКОЙСТВИЕ??!! Какво спокойствие може да има в един вечно променящ се, непредсказуем, непознат и ...често опасен свят?!
-
Надеждата си е едно самозаблуждение и бягане от истината, това е Wink.
Позволи ми,Олди,да не се съглася.
Най-малкото,защото всичко,което почваш да правиш трябва да тръгнеш в началото именно с надежда,че ще се случи,а не непременно с очакване за точно определен резултат.Имам предвид чисто емоционални неща.Да кажем една връзка-почваш я с определени очаквания ли?
Ми не!
Това би опорочило всичко преди да е почнало.
И би ни разочаровало,ако не се получи както го очакваме. :-* :blum1:
-
Е Есес, ти го каза, надеждата е спокойствие. СПОКОЙСТВИЕ??!! Какво спокойствие може да има в един вечно променящ се, непредсказуем, непознат и ...често опасен свят?!
Погрешно е да търсим спокойствието в света около нас.Той винаги ще е такъв-бързо въртяща се въртележка,от която може да се изсипеш всеки един момент по независими от теб причини.
Но,Аличка,спокойствието е вътре.То е нещото,от което зависи дали ще паднем или просто ще се олюлеем. ;)
-
Най-малкото,защото всичко,което почваш да правиш трябва да тръгнеш в началото именно с надежда,че ще се случи,а не непременно с очакване за точно определен резултат.Имам предвид чисто емоционални неща.Да кажем една връзка-почваш я с определени очаквания ли?
Не казваш нищо съществено - това означава нищо оправдано и обосновано - а вместо това запознаваш останалите с твоята лична пирамида от предразсъдъци.
Благодаря, но това не е целта на разговора.
-
Вървейки по пътя към дадена цел,мечта,желание...,човек има нужда от подхранване и стимулиране,за да продължава да върви.Понякога,като натежи кръста се появява отчаянието,друг път околната среда поставя препятствия,част от обкръжението пълни раницата с още камъни.Ако остане дълго време в това състояние,е много вероятно да се откаже.Разбира се зависи от психиката на човека.Но така или иначе надеждата се явява като вътрешен стимул да продължи напред.Тя дава кураж и върви с теб през целия път.Тя е мястото,на което разбираш,че това,което правиш има смисъл.
-
Хм.Интересно.
Твоята цел обща ли е? :)
И защо очакваш да е такава?
Всеки има нещо,на което дава отговор или търси такъв.
Ти какво очакваш от събеседниците си?Да пишат точно това,което искаш да прочетеш?
Първо,Хелти,трябва да избягаш от собствените си предразсъдъци по темата-твоите са доста по-натоварващи такива.Свързани са с това,което ти предстои-не само в емоциите,а в живота изобщо и с това как да го изживеем.
Но мислейки,че ако отречем надеждата изобщо ставаме по-разумни е леко...смешно. ;)
-
Но мислейки,че ако отречем надеждата изобщо ставаме по-разумни е леко...смешно.
Наистина ли се опитваш да ме убедиш, че си прочел/а какво искам да кажа и си седнал/а да го обмислиш и че наистина включването ти не е плод на първосигналност? По-скоро това е леко смешно.
-
Радвам се,че си се усмихнал/а.
Аз не се опитвам да убеждавам никого в нищо.
Но ето-надеждата ми беше,че ще покажеш емоция-дори и насмешка да е. :P :P :P
-
....Вървейки по пътя към дадена цел,мечта,желание...,човек има нужда от подхранване и стимулиране,за да продължава да върви.....
Опитвайки се да вървим докато сме сакати имаме нужда от патерици...или пък докато сме бебета - някои ползват проходилки, което е...извинявайте унизително за бебето, защото то е силно и можещо и здраво и много по-бързо и лесно ще се научи да ходи ако не му се предлагат проходилки, каиши и прочие патерици...същото и за биберона...унизително е спрамя бебето да бъде ...залъгвано...заради ..удобството на родителя му...и заради ..неговото неумение да разбира детето и неговите истински нужди.
В този смисъл, в ролята на патерица (проходилка, биберон) надеждата може би е ценна...докато сме сакати (невежи), неопитни (бебета)...
Но я си представете...патерица, изигната в нещо като култ на цяла една вара за човечеството?
Биберон издигнат в патетичен символ на вярата..?
Проходилка....която браним и защитаваме...защото не желаем дори да си представим какво би било без нея?!
-
коментираме смисъла на нещо
Честно казано аз не виждам да се коментира, защото когато някой изрази различно мнение от това че Надеждата е пълна заблуда и прочие, виж какво се случва
Не казваш нищо съществено - това означава нищо оправдано и обосновано - а вместо това запознаваш останалите с твоята лична пирамида от предразсъдъци.
Интересно ми е вие какво правите и какво казвате?
why now Не знаеш ли че на Спорта не се опонира,той винаги е прав и всички останали нищо не разбират,нищо не казват и темите им са несъществени.
Спорте, защо не си избиваш комплексите върху чашите ти с вода?
-
Защо разглеждаш надеждата като илюзия?
Много интересно как човек може да е така обезверен от нещо,че да отрича хубавото в това да се надяваш на нещо. :writer:
Ти когато искаш нещо да се случи,но виждаш,че трябва време за това какво правиш?Гледаш отстрани,отдръпваш се и чакаш,ама ей така,без да очакваш?Просто присъстваш,почти заспал емоционално?
Невъзможно.
А за бебетата дето си го написала,Аличка,не го разбирам.Това със залъгалките например.Не е за удобство само на родителите,а и за бебешкото такова.Защото то милото си се тръшка и като му спестиш рева пак е нещо.Не го разбират? ;D ;D ;D
:flag_of_truce: :flag_of_truce: :flag_of_truce:
-
Всеки изгубил Надеждата си е вече мъртъв!
-
....Вървейки по пътя към дадена цел,мечта,желание...,човек има нужда от подхранване и стимулиране,за да продължава да върви.....
Опитвайки се да вървим докато сме сакати имаме нужда от патерици...или пък докато сме бебета - някои ползват проходилки, което е...извинявайте унизително за бебето, защото то е силно и можещо и здраво и много по-бързо и лесно ще се научи да ходи ако не му се предлагат проходилки, каиши и прочие патерици...същото и за биберона...унизително е спрамя бебето да бъде ...залъгвано...заради ..удобството на родителя му...и заради ..неговото неумение да разбира детето и неговите истински нужди.
В този смисъл, в ролята на патерица (проходилка, биберон) надеждата може би е ценна...докато сме сакати (невежи), неопитни (бебета)...
Но я си представете...патерица, изигната в нещо като култ на цяла една вара за човечеството?
Биберон издигнат в патетичен символ на вярата..?
Проходилка....която браним и защитаваме...защото не желаем дори да си представим какво би било без нея?!
хайде сега от 100 кладенеца вода да извадите ,пак не ще успеете да направите надеждата толкова смешна колкото е всъщност и разбирането ви за нея. Защо продължавате да спорите? Всеки има право да си я изживява както си иска и както си я разбира,вие какво мислите че ще убедите някой в противното ли? Или просто нямате работа и се чешите пръстите на клавиатурата.
А относно спокойствието алибаба, спокойствието не се търси навън в
в един вечно променящ се, непредсказуем, непознат и ...често опасен свят?!
спокойствието се търси вътре в нас самите,а надеждата изиграва ролята на свързващ елемент между това което си и онова което не разбираш.И за да ти стане по ясно ще ти дам пример.
Ти не знаеш какъв е смисъла на нечия смърт,живот,случка и надеждата ти дава спокойствието,че смисъла е в общата картина,която ти не можеш да видиш,която не разбираш,която е скрита от теб и която е за доброто на всички.Без надежда,няма да намериш никога покои,защото няма да спираш да търсиш смисъла и живота ти ще протече в едно голямо Защо(живея) вместо в Защото(творя,изграждам,създавами тн.)
-
Това, което казва Митко е доста точно...в някакъв смисъл чувството е подобно, но това, което после става е, че едва след този момент разбира каквое живота и за пръв път успява го почувства...има ПАРАДОКС. Едва, когато "умреш" за този свят в който вилнеят бурите на залудите и илюзиите се събуждаш за ...другия, светът на яснотата (на ясното съзнание) или казано по друг начин - за царството небесно.
Познато ли ви е "Аз съм ВЪВ света, но не съм ОТ този свят"...едва когато умреш приживе се раждаш за света на духа. Ако отлагаш това за момента на физическата смърт, това, което ще се случи е, че събитието ще бъде шокиращо и човекът ще изпадне в безсъзнание, тъй че ще пропусне всичко.
Разбира се не става по този начин, някой да ти каже - изхвъли надеждата и умри приживе за да се преродиш и онзи да каже ДОБРЕ! и хоп!
Не, така не става. До дотогава докато човекът може ще се държи за нея и това е естествено.
Но, животът (ДУХЪТ) сам го прави...той подрежда събитията така, води човекът така, че далеч преди моментът на физическата смърт този човек да може да се пробуди...понякога отнема надеждата му...все едно взема патерицата му и казва "ХОДИ!"...и едва тогава този човек за пръв път разбира...че може да ходи сам! Разбира какво нещо е самостоятелното ходене и за пръв път...започва да обича живота...
Това, което пиша не е убеждаване или манипулация, а просто един разказ..едно сподлеяне...така, че споко моля, надеждата ще бъде с вас докато животът не ви я изтръгне от ръцете и не успее да ви прегърне ...така, че да го усетите за пръв път - истинска, здрава прегръдка!
-
За тези с английски: ;D
-
Това, което пиша не е убеждаване или манипулация, а просто един разказ..едно сподлеяне...така, че споко моля, надеждата ще бъде с вас докато животът не ви я изтръгне от ръцете и не успее да ви прегърне ...така, че да го усетите за пръв път - истинска, здрава прегръдка!
Аличка,това звучи толкова екзалтирано някак си. :nea: :nea: :nea:
Чак ме достраша малко от този момент като те чета-кога ще ме прегърне ъъъъ...докато ми изхрущят костите. :o
Дотогава ще се уповавам на надеждата. :blum2:
-
Вие виждате ли някакъв смисъл от първия коментар на темата?
-
............................................................................че може да ходи сам! Разбира какво нещо е самостоятелното ходене и за пръв път...започва да обича живота...
Това, което пиша не е убеждаване или манипулация, а просто един разказ..едно сподлеяне...така, че споко моля, надеждата ще бъде с вас докато животът не ви я изтръгне от ръцете и не успее да ви прегърне ...така, че да го усетите за пръв път - истинска, здрава прегръдка!
Първо да отбележа, че примерът със залъгалки, биберони, проходилки, колани и патерици НЕ Е аргумент (против Надеждата).
Защото много деца не употребяват такива. И много други като от по-старото поколение не са употребявали такива. Патерици и други помощни средства, знаем кога се използват. Когато си си счупил ВЕЧЕ крака, ръката главата. Надеждата не идва след свършен Факт, драма. Надеждата е именно това, което те кара да ритнеш проходилката или да изплюеш биберона. Т.е. абсолютно обратното на онова което се опитват да я изкарат противниците Й. Но жалко за тях. Защото явно не я разбират, а други са я отхвърлили преди да я разберат и да постигнат нещо през нея.
Така че, на който му пречи да си я отрича и заклеймява. На мен ми помага и ме кара да се чувствам добре. И ако още веднъж поясня, че ако искате да си пишете за илюзиите, може да си пишите, но уточнявайте, че е за тях без да манипулирате думата : Надежда. :) :nea: :dance:
-
Вие виждате ли някакъв смисъл от първия коментар на темата?
Таите надежда темата да тръгне в точно определена насока.
Ето как понякога надеждата умира и човек почва да търси вина у другите. :P
А това кой какво вижда и как точно е по-скоро за темата с истините. ;)
-
Вие виждате ли някакъв смисъл от първия коментар на темата?
Твоя коментар ли?
-
Но, животът (ДУХЪТ) сам го прави...той подрежда събитията така, води човекът така, че далеч преди моментът на физическата смърт този човек да може да се пробуди...понякога отнема надеждата му...все едно взема патерицата му и казва "ХОДИ!"...и едва тогава този човек за пръв път разбира...че може да ходи сам! Разбира какво нещо е самостоятелното ходене и за пръв път...започва да обича живота...
Това, което пиша не е убеждаване или манипулация, а просто един разказ..едно сподлеяне...!
И аз споделям, просто едно споделяне!
Да умира надеждата за миг, заменена от увереноста, че можеш да ходиш, но щом отмине радоста от това, че си проходил едно гласче се обажда и пита: А ще може ли да тичаш! Чии ли е този гласец, Алибаба?
-
Вие виждате ли някакъв смисъл от първия коментар на темата?
Твоя коментар ли?
Не, този на Alien.
Не е ли странен този подход, при вида на заглавие на тема, първата подбуда на човек да бъде издекламиране на онова, което знае по въпроса?
За този форум, който "Хнетбг е създаден за онези от вас, които сериозно се интересуват от уфология, конспирации, езотерика и мистика и тези, които наистина искат да научат нещо ново и интересно.", не е ли по-подходящ подходът на първоначално осмисляне на оформлението на даден въпрос? Тоест... преди животинското формиране на мнозинството, защитаващо старовековната простотия?
-
Опитах се да си представя ситуация в която надеждата би ме напуснала.Например да съм на километри вътре в морето,сама,без жилетка,да е нощ и никой да не знае къде съм, пак ще се надявам,че ще се спася.Да съм заровена под 5 метра пръст в ковчег и никой да не чува виковете ми,пак ще се надявам ,че ще се спася и тн. Колкото и да се отрича надеждата в всяка една нейна форма ,тя е неделима,от човека.Сутрин ставаш и в главата ти изплуват планове за деня ,ако я нямаше надеждата че ще ги постигнеш,най вероятно няма въобще да станеш от леглото.Ако нямаш надеждата ,че ще имаш живо и здраво дете няма да го създадеш,ако нямаш надеждата ,че ще откриеш това което търсиш няма да го търсиш и тн. и тн.Всички знаем че ако се хвърлим от 20 етаж без предпазни средства ще умрем.Ако имаше някаква възможност да не умрем сигурно редовно щяхме да се мятаме.Понеже никой няма надеждата че ще оцелее ,никой и не скача, а тези малко случай който оцеляват,може би именно надеждата ги спасила.Затова ,че за какво раждане в света на духа, след смърта на надеждата говорите?Та тя от там идва.
-
Със същите аргументи освен Надеждата остава да се отречете от Вярата и Любовта, после единственото нещо което Ви остава е да се присъедините към студенокръвното технологично безсмъртие и ордите на един, за който пише Щайнер...
-
Опитах се да си представя ситуация в която надеждата би ме напуснала.Например да съм на километри вътре в морето,сама,без жилетка,да е нощ и никой да не знае къде съм, пак ще се надявам,че ще се спася.Да съм заровена под 5 метра пръст в ковчег и никой да не чува виковете ми,пак ще се надявам ,че ще се спася и тн. Колкото и да се отрича надеждата в всяка една нейна форма ,тя е неделима,от човека.Сутрин ставаш и в главата ти изплуват планове за деня ,ако я нямаше надеждата че ще ги постигнеш,най вероятно няма въобще да станеш от леглото.Ако нямаш надеждата ,че ще имаш живо и здраво дете няма да го създадеш,ако нямаш надеждата ,че ще откриеш това което търсиш няма да го търсиш и тн. и тн.Всички знаем че ако се хвърлим от 20 етаж без предпазни средства ще умрем.Ако имаше някаква възможност да не умрем сигурно редовно щяхме да се мятаме.Понеже никой няма надеждата че ще оцелее ,никой и не скача, а тези малко случай който оцеляват,може би именно надеждата ги спасила.Затова ,че за какво раждане в света на духа, след смърта на надеждата говорите?Та тя от там идва.
Опитай сега да се надяваш, че слънцето утре ще изгрее.
-
На едно младо момче (на 18) му откриват някаква форма на рак на кръвта. Баба му е терапевт , от семейство на интелигентни хора е..така, че се почва по всички стандарти на медицината - химиотерапия и пр. След първи якурс положението е още по-зле, да не говорим за това през какво минава момчето докато го лекуват..в един момент лекарите са категорични, че състоянието му е безнадеждно и че химиотерапията е само някаква отстрочка, но не и лечение, защото това е НЕЛЕЧИМА болест. Казват това на момчето.
Така да се каже отнемат му надеждата зе излекуване на 100%.
Тогава момчето за пръв път разбира, че е остамено само на себе и не може да се надява на нищо от никого. Трябва да направи избор - да върви ли по пътя на отсрочката, който му чертаят другите...или ..да вземе всичко в свои ръце. След като така и така ще мре и всичко е неизбежно значи може да си позволи лукса да си спести ужаса на последващите химиотерапии и други мъчителни процедури, да си спести страдалческите погледи на роднините си и мислите им, които вече жив са го оплакали...и да прави единственото, което може да се прави - да изпробва всички варианти на алтернативно лечение за което е чул или чел....естествено му се налага да воюва първо с най-близките. Те имат надежда...че все пак това лечение може и да помогне. Може на 100000 човека да не е помогнало, но пък на него да помогне. На тях тази надежда им е необходима, дори и като самооправдание, че са правили каквото ТРЯБВА. Момчето обаче решава да приеме факта, че медицината не му дава надежда. И да действа, да прави нещо друго, нещо различно, нещо, което изобщо може да се прави... попада му метода на гладуването и той го прилага...накарая се излекува..и вижда живота по друг начин, едва после разбира много неща за живота, когато почти го е бил загубил.
Нека анализираме. Какво е щяло да стане ако докторите вместо да му отнемат надеждата бяха му я подхранвали. Той щеше да се остави на лечението и да се надява на него точно да помогне. Но нямаше да включи ВСИЧКИТЕ си ресурси, всичките си сили да действа сам...сега някой ще кажа, ама то това е надеждата в него, че може да се справи. Но не е това. Той си е размърдал собствения задник едва когато докторите са го отписали и са му отнели надеждата. Останал е на практика САМ. Без подкрепата дори на най-близките си хора. За да се породи онази сила на действието, която го водела след това на него ПЪРВО са му отнели надеждата, че може изобщо на някого да разчита. Той разказва, че в началото самият той е бил скептичен към вякакви подобни методи...защото е вярвал в това, че неговото лечение е работа на специалистите и е имал надежда, че лечението ще има ефект. Това е надеждата. А не това, което се е включило ПОСЛЕ.
Ако си сама насред океана и забравена от всички и пр. и пр...ще се включи инстинктът ти за самосъхранение (който до този момент никога не е бил предизвикван в такава степен) и странно как ще знаеш какви действия да предприемеш...освен, ако не решиш да се надяваш, че някак си ще те открият и спасят...и че е достатъчно да се надяваш и да вярваш за да се случи това чудо.
-
Със същите аргументи освен Надеждата остава да се отречете от Вярата и Любовта, после единственото нещо което Ви остава е да се присъедините към студенокръвното технологично безсмъртие и ордите на един, за който пише Щайнер...
Да. Отричайки или изгубвайки ндеждата човек вече се е отрекъл от Вярата и Любовта си съзнателно или не.
Просто защото поотделно не съществуват и взаимно немогат да се изключват.
При липсата на едното другите две губят смисъла и предназначението си.
П.П.
За това е нормално когато човек загуби нещо крак, ръка, глава... чак тогава да си даде сметка.
Но както казва Господ по добре да влезеш с едно око в Пътя отколкото с двете в киреча.
-
Алибаба той не е последвал надеждата НА ДРУГИТЕ, а своята Надежда.
Трогателна история бла бла и хоп - "откажете се от надеждата за да се излекувате от рак"
:lol:
-
И да действа, да прави нещо друго, нещо различно, нещо, което изобщо може да се прави... попада му метода на гладуването и той го прилага...накарая се излекува..и вижда живота по друг начин, едва после разбира много неща за живота, когато почти го е бил загубил.
Да,но вършейкИ това то пак е било с надеждата да се справи по друг начин.Иначе ако не се е надявал на успех защо го е вършил?
Не казвам,че седим и гледаме!
А че докато работим за нещо ние пак се надяваме то да се случи! :-* :-* :drinks:
-
Със същите аргументи освен Надеждата остава да се отречете от Вярата и Любовта, после единственото нещо което Ви остава е да се присъедините към студенокръвното технологично безсмъртие и ордите на един, за който пише Щайнер...
Да. Отричайки или изгубвайки ндеждата човек вече се е отрекъл от Вярата и Любовта си съзнателно или не.
Просто защото поотделно не съществуват и взаимно немогат да се изклювчат.
При липсата на едното другите две губят смисъла и предназначението си.
Кой казва, че Вярата, Надеждата и Любовта вървят заедно и са едно неделимо цяло?
Говорим тука за "ако си представя едикаква си ситуации...еди що си"
Нека не си представяме, нека разкажем токава ситуация.
Ето ще ви разкажа моята ситуация и ще ви кажа какво ме е мотивирало, а вие съдете.
Във 4-месец от бременноста ми откриват токсоплазмоза. Причинява се от паразит по котките и при заразяване в ранен стадий на бременността (както беше моят случай)води до малформации на плода.Оказва се, че лекарите изобщо не са единни по въпроса как да се постъпи. Едните казват - аборт, вторите казват пий хапчета до края на бременността (които самите са толкова вредни, че може и от тях детето да постарад) и третите казват - не прави нищо.
Тоест сама трябва да взема решението. Не мога да разчитам на капацитет и на съвет.
Няма нужда да обяснявам как се чувства една бъдеща майка поставена пред подобен избор нали? Това, което определи изборът ми не беше надеждата, че може и да ми се размине. Беше приемането на нещата такива каквито са. Казах си "Ако родя инвалид" значи това е което е трябвало да се случи. ПРИЕМАМ предизвикателството със всичките му последствия. Един вид "нека бъде твоята воля, не моята". Не се надявах да ми се размине. Знаех, че вероятността да родя ненормално дете е огромна, но БЯХ ПРИЕЛА всичко вече. Бях приела и тази възможност и бях готова да я посрещна независимо от това какво ще ми коства и какво има да става нататък. Това беше ПРИЕМАНЕ, но не беше НАДЯВАНЕ.
-
Надеждата е различно животинче от "надяването".
Да си чувала някъде за триада от "вяра, надяване и любов"?
-
С риск отново да попаднем в лингвистични спорове...каква е разликата между надяване и надежда, освен това, че едното е глагол, а другото съществително. Като ядене и ястие.
Или обичане и любов. Едното говори за действието, другото за състоянието.
Ако набъркаме и прилагателните тогава вече кашата става пълна и разделението тотално.
Най-близкото до реалността е глаголът. например всеки знае какво е ядене. Но ако кажеш "ястие" (или храна) вече трябва да уточняваш за какво става въпрос. И тогава идват прилагателните, уж да уточнят, но в случая с абстрактните понятия те създават още по-голяма бъркотия.
-
Али Баба, да кажем първо, че никой не може да ти отнеме надежда. Никой. Ни лекар, ни Бог, ни майка, ни баща. Ти си този/тази, която решава дали да се откаже от нея. Това е свързано в известна степен със свободния избор, и добре- Великият ви Разум. Но в никакъв случай с последствията, спрямо които, да са отговорни други- родители или лекари, че ти си си решил/а нещо или не си.
Дано детето ти е живо и здраво. Но аз знам подобен случай, с неустановяване навреме. И сега млада жена с дете, чака момента, в който ще ослепее. Така че, когато имаме вече някаква констатация-факт- счупен крак, установена болест или т.н. надеждата, може само да ти помогне, и в никакъв случай да я "обвиниш" за това, че нещо се е случило, заради бъгави човешки клетки или стечение на обстоятелствата.
Насред океан-сам, ако решиш да си плуваш- ей така, разумно без надеждата, че някой ще те спаси. Защото НЕ можеш сам, е вероятно по-скоро да умреш и да се удавиш, поради липса на физически сили. Отколкото, ако проявиш търпение и Вярваш в/с надежда-та. Надеждата е преди Вярата, или след- но където и да я поставиш и осмислиш, похилядвам само ще ти помогне. За това я има. Ненапразно Iris спомена кутията на Пандора. Ако беше нещо лошо, и нея щяха да я пуснат извън кутията. Но са я оставили, за да могат хората да се справят с всички житейски изпитания. :)
-
Ами какво ще кажете за приказката за НЕВОЛЯТА.
Онзи дето му се счупила каруцата. Викал викал, чакал чакал, надявал се някой да го чуе...надявал се молбата му да бъде удовлетворена...ама от никъде - нищо и като разбрал, че ни на викане, ни на молби, ни на нищо не може да разчита...запретнал ръкавите и си поправил каруцата.
Айде да видим в тази хубава мъдра приказка има ли надежда, откъде докъде е тя и пр.
-
В тази мъдра приказка, именно на това се акцентира. Че, ако човек имаше и ограничаваше надеждата си само в молбите и празните очаквания, нямаше да му тръгне таратайката. Но понеже, надеждата не е само празни приказки и хубави илюзии, той през надеждата - първо се надява, и после Разбира, че трябва да се надява на себе си, а не на нещо друго. Така е и с Вярата. Каквито и мъдри приказки да приложиш, само ще се убедиш, че надеждата е по-универсална и от Вярата- почти неприкосновена.
Но ти ако я смяташ за нещо непотребно- вярвай без нея и обичай без нея. Аз не мога. Сори. :hi:
-
Добрееее, значи..когато се говори за ВЯРА, НАДЕЖДА и ЛЮБОВ..просто нещо много съществено е изпуснато! От дебатите досега точно това излиза. Че докато се надяваме на нещо ИЗВЪН СЕБЕ си..то това не върши работа., но ако надеждата обхване и себе си и дори САМО себе си - тогава е друго.
Значи е изпуснато най-важното - спрямо кого и спрямо какво тези понятия ВЯРА, НАДЕЖДА и ЛЮБОВ имат смисъл и са полезни и необходими. Излиза, че така ..висящи във въздуха...те са препъни камък.
Питам се...случайно ли е изпуснато? това дали е просто пропуск...накой е забравил да довърши изречението...както еи изречението "В началото бе словото"..
В кое начало бе? В началото на кое? Кое слово бе? Или коя надежда? В какво? В кого? И пр. и пр.
Така недовършени и висящи тези фрази и понятия, тези прекрасно звучащи думички...пораждат различните тълкувания...сега колкото хора има толкова и интерпретации могат да се сътворят и сега ще вземем ние тука да се изтрепем (словесно) защото ...странно как, странно кой и странно защо е пуснал в обръщение недовършени словосъчетания...в които липсва най-важното.Това, което ще породи единство, а не - разделение.
Смята се, че те се отнасят към Бог, но няма яснота за това какво е Бог. Не можеш чрез една неопределеност да определиш друга.И се оказва, че вместо да изпишат вежди те вадят очите...
Гатака ще ви задам - когато кажеш една истина само до половината - тя истина ли остава или се превръща в лъжа?
-
;)Да отговоря на гатанката -- СТАВАТ ДВЕ ИСТИНИ.
Те имали надежда но са били излъгани. Защото я чакали отвън.
Защото са рзчитали в случая на(неволята) да дойде отвън ... а накрая като са си поправили каруцата се справили сами и осъзнали, че всико е в тях и не трябва да губят вяра респ. надежда.
И още една поука има, че за да намериш, осъзнаеш нещо първо трябва да ГО изгубиш или откажеш от него.
-
Не знам какво е това яростно противене срещу нещо такова като надеждата.Даже когато си загубил всичко трябва да имаш надежда.Защото иначе бавно умираш,а в случаят с болният би означавало просто да си лежи и да чака края,а не да се бори по друг начин.
Хора,това са нещата,които никой не може да Ни отнеме,това е увереността в собствените ни сили и чувствата,които изпитваме и няма как да ни се отнемат,независимо какво и как се случва.
А за половината истина...за мен половина истина не може да има. :)
-
На човека му се счупила каруцата, когато бил сам някъде далеч от всеки, който би могъл да му помогне. Неволята (злото) му е дошла отвън наистина. Но благодарение на нея той разбрал на какво е способен и ...за пръв път е можел да повярва в своите възможности. Значи ако има нещо добро в тази история, то е случката, която го е довела до това осъзнаване (че му се е счупила каруцата и е бил съвсем сам). Ако това не се е било случило този човек така и щял да си прекара още n на брой години,а може би и цял живот...без да подозира за потенциала си..за силата си, за възможностите си.
Може би е щял да си живее така ...хранейки надеждата никога да не му се счупи карацута.Пък ако се счупи на съседа ще си вика "лелеее, добре, че не се счупи моята".
Надявам се на мен никога да не ми се случи...ще си живее, окриляван и утешаван от тази надежда с....1 хилядна от възможностите си и силата си...и ще си мисли, че е на далавера...и онзи дето му се счупила каруцата по никакъв начин няма да може да му обясни какво всъщност се е случило и какво е променило това зло - счупването на каруцата. Единият ще е щастлив, че не се е счупила неговата, а другият, че е имал шанса да се счупи баш неговата....и тези хора...просто няма да могат да се разберат.
Което няма нищо общо с техните интелектуални способности.
-
Млада и безнадеждна търси продавач на надежда.
А сега сериозно, вие сте доста запознати с източните учения, там какво се казва за надеждата?
-
;)Да отговоря на гатанката -- СТАВАТ ДВЕ ИСТИНИ.
Те имали надежда но са били излъгани. Защото я чакали отвън.
Защото са рзчитали в случая на(неволята) да дойде отвън ... а накрая като са си поправили каруцата се справили сами и осъзнали, че всико е в тях и не трябва да губят вяра респ. надежда.
И още една поука има, че за да намериш, осъзнаеш нещо първо трябва да ГО изгубиш или откажеш от него.
Виж си последното изречение.
Ако пътят да стигнем до нещо е да се откажем от него или да го изгубим...защо толкова ви е страх да ..не ви отнемат или да не изгубите надеждата?
-
Ако пътят да стигнем до нещо е да се откажем от него или да го изгубим...защо толкова ви е страх да ..не ви отнемат или да не изгубите надеждата?
Защото без нея няма да мога да стигна до това което трябва да изгубя.
-
Ако пътят да стигнем до нещо е да се откажем от него или да го изгубим...защо толкова ви е страх да ..не ви отнемат или да не изгубите надеждата?
Защото, преди да се откажат от надеждата ще се наложи да разберат, че всичко е в техните ръце, а много малко хора са готови да поемат тази отговорност.
Този свят е изграден върху липсата на обективност, а тази обективност е замененна с надежда, страх и сродните им понятия...
а тези понятия работят в този свят, те са създадена за да го направят такъв, какъвто е и всъщност точно те го правят толкова ограничен.
-
;D тука вече стана интересно ;D
Трябва ти надежда, защото без нея няма да има какво да изгубиш и съответно - какво да намериш.
Това е интересен поглед към темата ;)
-
Ако пътят да стигнем до нещо е да се откажем от него или да го изгубим...защо толкова ви е страх да ..не ви отнемат или да не изгубите надеждата?
Защото, преди да се откажат от надеждата ще се наложи да разберат, че всичко е в техните ръце, а много малко хора са готови да поемат тази отговорност.
Този свят е изграден върху липсата на обективност, а тази обективност е замененна с надежда, страх и сродните им понятия...
а тези понятия работят в този свят, те са създадена за да го направят такъв, какъвто е и всъщност точно те го правят толкова ограничен.
Мда. Аз бих казала, че НИКОЙ не е готов за подобно нещо. Никой не е готов да СЕ пусне (или да пусне) каквото и да било преди да е имал възможността да пробва силите си. А няма как да разбере силата си ако не се пусне. Получава се порочен кръг. И има само едно единствено нещо, което може да извади човекът от този порочен кръг. И то е - принудата, неволята, злото (?)...то те изтръгва от порочния кръг без да те пита ти какво мислиш по въпроса...хваща това, за което си се вкопчил и не искаш да пуснеш и ти го изтръгва от ръцете...ако си достатъчно прозорлив ще схванеш намека от малко и ще правиш усилия сам да се пускаш..защото ще знаеш, че ако не го правиш то ще ти бъде изтръгнато така или иначе...когато правиш съзнателни усилия да работиш в това направление Вселената те подпомага и ти усещаш как правиш крачка след крачка. Когато не желаеш изобщо да се замисляш, изобщо да схващаш намеците на Духа..тогава изтръгването на опорите става принудително и съответно много по-болезнено.
Ние сме на този свят за да осъзнаем силата си, а не да се вкопчваме в това и онова.
А когато си наясно с плановете вече знаеш, че когато те е сполетяло зло, то е защото си бил достатъчно невнимателен да пропуснеш намеците, когато са били малки и по-лесно преодолими..а ти си ги проспал, нищо не си научил или не си работил над себе си...тогава не можеш да се сърдиш на злото, а можеш да си му благодарен, че ти дава нов шанс да излезеш от порочния кръг...при подобна нагласа злото престава да е зло...и надеждата престава да е необходима.
-
;D тука вече стана интересно ;D
Трябва ти надежда, защото без нея няма да има какво да изгубиш и съответно - какво да намериш.
Това е интересен поглед към темата ;)
Че какво ще загубиш като никога не си го имал, претижавал и т.н. ;)
Чисти илюзии и самозалъгалки, но всеки знае себе си, едно е да мислиш с 20сте си години друго с 30сте с 40сте ....т.н.
П.С. Спорте не се сърди, 1000 човека, 1000 истини.
-
Всеки изгубил Надеждата си е вече мъртъв!
Всеки захвърлил надежди е по жив от всякога! Знам го от личен опит.
-
Всеки изгубил Надеждата си е вече мъртъв!
Всеки захвърлил надежди е по жив от всякога! Знам го от личен опит.
old4,напълно съм съгласен с теб.Хайде да организираме с теб една форумна ''разпродажба'' на надежда ;).Как мислиш,ще си купи ли някой от нас,поне малко от нея?НЕ!Няма бълъци,които да си харчат парите за глупости.
-
Защото, преди да се откажат от надеждата ще се наложи да разберат, че всичко е в техните ръце, а много малко хора са готови да поемат тази отговорност.
:hi:Абсолютно съм съгласен. Уцели ме в сърцето.
Само, че нещата не опират само до разбиране, а главно до приложение. Затова и тази отговорност е толкова непосилна.
А може би причината за страхът е, че са вложили преклено много в своите надежди заложили са всичко на тях прилепнали за тях. И сега се сещам че където има страх - любовта липсва, а надеждата без любовта издиша ли издиша и се лишава от всякакъв смисъл.
-
А може би причината за страхът е, че са вложили преклено много в своите надежди заложили са всичко на тях прилепнали за тях. И сега се сещам че където има страх - любовта липсва, а надеждата без любовта издиша ли издиша и се лишава от всякакъв смисъл.
Сега ти си право в целта.
Надеждата не е нищо повече от самоилюзия и нейната коварност е в това, че хората и се предават напълно, да, прилепнали са за нея, дори са се сраснали с идеята, че утре ще им предостави много повече шансове, отколкото днес, защото днес не се харесват много.
В мнимата будност винаги се налага да избираме или/или, в случая или страх или надежда и съвсем логично, за да остане разумът "здрав" избира това състояние, което ще му донесе комфорт.
По този начин сваляме от себе си оговорността и я предаваме на съдбата, по -висша сила или нещо друго там, в което вярваме.
Но както и да кълчим думите, колкото и ярост и сърказъм да влагаме в литературните опити да издигнем надеждата на пиедестал, чисто голата истина няма да се промени, а тя е, че надеждата е начин да подтиснем страха от неизвестността на утре.
И съвсем правилно, там където има страх, любовта и разбирането липсват.
-
Eee разгеле! Защо трябваше толкова изписани слова, "литературни творби", като истинатра винаги се побира в няколко думички ;). Щот на Нане и Вуте истината може да е вярна, но моята е по-вярна, щото язи я казувам ;D.
-
Three Faces, :hi: !
-
Да ви попитам, какво значи това чуство безнадежност ???
Най-тежкото проклятие е да живееш без Надежда!!!!!!!
-
Безнадеждност = без илюзии
-
Да ви попитам, какво значи това чуство безнадежност ???
Не знам. Не съм го изпитвал. Може да съм изпитвал съжаление, че нещо не може да се осъществи така, както желая, но в крайна сметка винаги се е оказвало, че неосъществяването на желанието ми не ми се е отразявало особено негативно, т.е. това, което съм желал се е оказвало маловажно. Светът, събитията в света са илюзия. От значение е единствено това, което ще изградим от самите себе си. А то не зависи от никой друг освен от нас самите. Който осъзнае това, мисля, че никога няма да изгуби надежда. Но ако придаваме нереално-висока стойност на външните събития, то и надеждата ни ще е погрешно насочена и често ще бъдем спохождани от разочарования.
-
Безнадежност...може би е отказ, може би значи да се предадеш... Не искам да я познавам!
-
Безнадежност...може би е отказ, може би значи да се предадеш... Не искам да я познавам!
На никого не пожелавам да поживее в нея, но я има и е страшничко!
-
Значи какво излиза? "Не искам да се страхувам". Евала пичове! Вие сте духовни великани, дръжте здраво надеждата да не избега!
-
Може и такова да излиза, но само от теб...Аз лично, не искам да се парализирам пред лицето на страха.
ПП. Спорте, а ти какво точно спортуваш? Мятане на чукове по въображаеми противници? Това не ми се струва много здравословно, но ти май си шампионът на махалата! :hi:
-
Значи какво излиза? "Не искам да се страхувам". Евала пичове! Вие сте духовни великани, дръжте здраво надеждата да не избега!
Че има ли нещо реално в страховете ни? Надеждата винаги надживява страховете, защото дадено събитие от което се страхуваме евентуално ще се случи и ще отмине, а илюзията на страха може да бъде преодоляна. Докато надеждата – наистина тя често е свързана с илюзии, но може също така да е свободна от тях.
-
Освободете надеждата, вярата, любовта от илюзиите и ще полетите!
Утопия или някой е опитвал и ще каже, че не е!
-
Освободете надеждата, вярата, любовта от илюзиите и ще полетите!
Утопия или някой е опитвал и ще каже, че не е!
Мите, тези три грации са голяма заблуда и измишльотина ;), да вземем пустата надежда и да питам ако нещо мога да го постигна за какво ми е тази надежда, а ако си имам илюзии за невъзможното, пак за какво ми е тази надежда питам аз и сам си отговарям, ами непотрбност си е някаква.За вярата не ми се говори, а за пустата любов, ами всеки обича само себе си и в краен случай родата си, да си видял или срещнал човек който да обича всички, защото аз Христос не съм го срещал.
-
... да вземем пустата надежда и да питам ако нещо мога да го постигна за какво ми е тази надежда ...
Надеждата е именно осъзнаването, че можеш да постигнеш нещо. Ако можеш да постигнеш нещо, но не осъзнаваш, че можеш да го постигнеш – това е липса на надежда. Ако можеш да постигнеш нещо и осъзнаваш, че можеш да го постигнеш – това е надежда. Ако не можеш да постигнеш нещо, а си мислиш, че можеш – това е илюзия. В този случай да се говори за надежда е погрешно, въпреки че това често се получава.
-
Надеждата е именно осъзнаването, че можеш да постигнеш нещо. Ако можеш да постигнеш нещо, но не осъзнаваш, че можеш да го постигнеш – това е липса на надежда. Ако можеш да постигнеш нещо и осъзнаваш, че можеш да го постигнеш – това е надежда. Ако не можеш да постигнеш нещо, а си мислиш, че можеш – това е илюзия. В този случай да се говори за надежда е погрешно, въпреки че това често се получава.
Това е твоя интерпретация, аз когато реша нещо го правя ако не стане зная че съм се заел със непосилна задача, и така никога не се заемам да правя или да искам неща които немога да изпълня или претижавам.Докато бях млад съм мечтал, но такова "животно" надежда не съм ползвал.Да сте чували думата реалист?
-
Не мисля, че надеждата е осъзнаване...Тя е ...Надежда...успокоение (може би временно)...Сега...като се замисля, лично за себе си не изпитвам надежди...По-скоро усещам какво ми предстои. Изпитвам надежди обаче за странични неща и хора... Може би я изпитвам, за да оправдая бездействието си. :-X
-
Не мисля, че надеждата е осъзнаване...Тя е ...Надежда...успокоение (може би временно)...Сега...като се замисля, лично за себе си не изпитвам надежди...По-скоро усещам какво ми предстои. Изпитвам надежди обаче за странични неща и хора... Може би я изпитвам, за да оправдая бездействието си. :-X
Значи злоупотребяваш с нея, защото целта на надеждата е да те стимулира за действие, а не да оправдае бездействието ти. Къде е проблемът: в надеждата или в тебе?
-
Не мисля, че надеждата е осъзнаване...Тя е ...Надежда...успокоение (може би временно)...Сега...като се замисля, лично за себе си не изпитвам надежди...По-скоро усещам какво ми предстои. Изпитвам надежди обаче за странични неща и хора... Може би я изпитвам, за да оправдая бездействието си. :-X
Какво е това Надежда - няма определение!
Какво е това Вяра - няма определение!
Какво е това Любов - няма определение!
Няма еднозначно, даже никакво сносно определение, защото това са чуства подарени ни от Бога, чуства правещи ни хора!
Олд ти отричаш надеждата, не я вишдаш защото всичко в тебе е надежда, просмукан си от нея до мозъка на костите!
-
Съгласен съм че определение за тези три чувства (емоции) няма и ако се даде ще е невярно.
А затова че Бог ни ги бил дал е под съмнение, и ако е истина за какво ни ги е дал, за да си живеем в заблуда че да не разберем каква е истината, затова ли ?
А за просмукване с надежда, грешка!
Това че аз ги отричам,не означава че другите трябва да го правят, всеки има право да си ги ползва, нали затова били дадени ;).
-
... да вземем пустата надежда и да питам ако нещо мога да го постигна за какво ми е тази надежда ...
Надеждата е именно осъзнаването, че можеш да постигнеш нещо.
Но не го постига.
Докато осъзнаваш, че можеш да го постигнеш(докато се надяваш), но не знаеш как(не разбираш как), няма и да го напарвиш.
Затова тези, дето се надяват, а започва тда го правят, им се вика некадърници.
Минава се ПРЕЗ надеждата. Но ако не минеш ПРЕЗ нея, и не я оставиш зад гърба си, няма до никъде да стигнеш.
Можеш да си осъзнаваш колкото си искаш, че можеш да направиш нещо, но докато не знаеш как, можеш само да пиеш една студена вода.
И това поражда вярата в господ, или в късмета. И тази вяра поражда любовта, осонвана на нуждата да постигнеш нещо. Използваческа любов.
Ако някой тук се е занимавал сериозно с покер, който се върти именно около тези неща, знае, че САМО ЗНАНИЕТО постига, а НАДЕЖДАТА НА ПРОТИВНИКА носи пари на теб!
Празнувайте си надежда -> вяра -> и любов колкото си искате. То е като да се въртите в кръг всяка година.
-
... да вземем пустата надежда и да питам ако нещо мога да го постигна за какво ми е тази надежда ...
Надеждата е именно осъзнаването, че можеш да постигнеш нещо.
Но не го постига.
Докато осъзнаваш, че можеш да го постигнеш(докато се надяваш), но не знаеш как(не разбираш как), няма и да го напарвиш.
Затова тези, дето се надяват, а започва тда го правят, им се вика некадърници.
Минава се ПРЕЗ надеждата. Но ако не минеш ПРЕЗ нея, и не я оставиш зад гърба си, няма до никъде да стигнеш.
Можеш да си осъзнаваш колкото си искаш, че можеш да направиш нещо, но докато не знаеш как, можеш само да пиеш една студена вода.
И това поражда вярата в господ, или в късмета. И тази вяра поражда любовта, осонвана на нуждата да постигнеш нещо. Използваческа любов.
Ако някой тук се е занимавал сериозно с покер, който се върти именно около тези неща, знае, че САМО ЗНАНИЕТО постига, а НАДЕЖДАТА НА ПРОТИВНИКА носи пари на теб!
Празнувайте си надежда -> вяра -> и любов колкото си искате. То е като да се въртите в кръг всяка година.
Надеждата не противоречи на знанието. Да, сама по себе си надеждата не е достатъчна за да реализираш нещо, но с това, че в определен момент надеждата трябва да бъде оставена, не съм съгласен. Представи си, че нещо може да бъде реализирано единствено със съвместните усилия на двама души. Сам е невъзможно да го постигнеш. Какво би станало ако разчиташ само на знанието и изоставиш надеждата? Знаеш какво е необходимо да бъде направено за да се постигне желания резултат, имаш желанието да го направиш, но само твоите усилия не са достатъчни. Не е ли надеждата, че и другия ще положи необходимите усилия, която ще те възспре да не се откажеш от действие? Та в живота нищо отнасящо се до външния свят не зависи само от нас. Изцяло от нас зависи единствено това, което се отнася до собствения ни вътрешен микрокосмос.
-
Знаеш какво е необходимо да бъде направено за да се постигне желания резултат, имаш желанието да го направиш, но само твоите усилия не са достатъчни. Не е ли надеждата, че и другия ще положи необходимите усилия, която ще те възспре да не се откажеш от действие? Та в живота нищо отнасящо се до външния свят не зависи само от нас. Изцяло от нас зависи единствено това, което се отнася до собствения ни вътрешен микрокосмос.
Не. Означава, че ще знаеш дали другия ще положи необходимите усилиа.
И когато нещо не заивси от теб, ще знаеш какво ще бъде поведението му. И това ти ще използваш в твоя посока.
-
Ако това е възможно, а то невинаги е. Например този форум и конкретно тази тема, която си открил. Ти можеш да контролираш своите мнения, но чрез тях имаш съвсем малък контрол върху развитието на темата, защото пишат и други потребители, и не всичко написано хармонира с твоето виждане за това как трябва да се развива темата. Може да се появи спам или да се стигне до спор, при който темата да бъде затворена. Какво ти остава тогава, освен да се надяваш, че темата ще бъде отново отворена? Ти разбира се ще търсиш и други алтернативи на затворената тема, но надеждата именно тази тема да бъде отново открита за публикуване, защото за тебе тя е една възможност, ще си остане. Освен това вероятно ще се надяваш другите алтернативи, които ще избереш да се окажат пълноценен заместител или да са по-добри от тази.
-
А за какво да се надява да отворят темата, има и други алтернативи ;)сходна тема, писане на лични за да се продължи дебата и т.н. Иначе може да се надява и 100г. но тогава ще трябва да се надява и да живее толкова ;D.
П.С.То ако питате мен темата се е изчерпала, ако беше анкета че да гледаме резултати да, ама в този случай то вече е ясно лагерите са два и винаги ще си останат толкова ;).
Както вече споменах, надеждата, че темата ще бъде отворена, не изключва другите алтернативи. Защо да се надява ли? Ами за да може да продължи да пише в нея. Не, че ако темата не бъде отворена, това ще е краят на света, но ако бъде, ще има една възможност на разположение. Важното е човек да остане независим от желанието си, но въобще не е задължително да се откаже от него.
Ако човек започне да се надява да живее 100 години за да се реализира надеждата му, значи е станал зависим от нея, от това тя да се реализира. Човек може да се надява и без такава зависимост. Защо трябва да се прибавят допълнителни, често неизпълними условия към надеждата?
Ще продължа с разсъжденията си от друга гледна точка: Аз например като пиша във форума ми е все едно кой и доколко ще разбере и още повече кой ще се съгласи с мненията ми. Но аз все пак пиша, защото се надявам поне някой да разбере написаното. Това не зависи от мен. От мен зависи да напиша мнението си така, както смятам за удачно, и го пиша без значение дали някой ще го разбере в степента, в която аз бих желал да го разбере. Аз се надявам да има такъв човек, но не съм зависим от тази си надежда. Не може човек да знае всичко, не може всичко да му е известно, не може за всичко да е сигурен. Аз не зная кой и доколко ще разбере мненията ми, нямам и претенции в тази посока, но ги пиша именно заради надеждата. А при малко честност към себе си всеки ще забележи, че и при него поне в известна степен е така.
-
[quote author=Iris
Ще продължа с разсъжденията си от друга гледна точка: Аз например като пиша във форума ми е все едно кой и доколко ще разбере и още повече кой ще се съгласи с мненията ми. Но аз все пак пиша, защото се надявам поне някой да разбере написаното. Това не зависи от мен. От мен зависи да напиша мнението си така, както смятам за удачно, и го пиша без значение дали някой ще го разбере в степента, в която аз бих желал да го разбере. Аз се надявам да има такъв човек, но не съм зависим от тази си надежда. Не може човек да знае всичко, не може всичко да му е известно, не може за всичко да е сигурен. Аз не зная кой и доколко ще разбере мненията ми, нямам и претенции в тази посока, но ги пиша именно заради надеждата. А при малко честност към себе си всеки ще забележи, че и при него поне в известна степен е така.
[/quote]
Подкрепям напълно това +признавам си,че и аз го правя!
-
Вчера ми попадна една книга от Вадим Зеланд, вземете да попрочетете нещо от него.
-
Защо, той ли ще ни научи? Кой нормален човек ще повярва на друг, а не на себе си?
-
Най голямата грешка на човека е самозаблудата в собственото му величие !
П.С.Eдин индивид който е като магаре на мост и Господ да слезе, все е тая ;)!
-
Най голямата грешка на човека е самозаблудата в собственото му величие !
Именно! Свръх-човека, човека-бог, "аз съм 100% свободен", "аз няма да се подчинявам или да служа на никого", и т.н. и т.н.
От къде такова его незнам, Богомилите дори са казвали, че ние все още НЕ сме станали хора, а сме човеко-зверове. Всъщност като поседиш на улицита с различни хора, може и да видиш, че това не е далече от истината...
-
По стечение на обсотоятелствата този семестър (специалност Философия) учим за надеждата. Та реших да ви препиша от книгата Метафизика и Психология какво говорят за отчаянието в отношение на надеждата, философите.
" В едно изследване от 1949 г върху надеждата Пипер посочва две форми на грях в/у надеждата- самонадеяност и отчаяние.И двата гряха са насочени срещу търпението на надеждата.Те или желаят нетърпеливо веднага за изпълнение на очакваното или изобщо отказват всякаква надежда,както е в случая с отчаянието........ Основната теза на Молтман е че реализмът на надеждата е много по реалистичен от т.нар. факти на простото съобразяване с фактическата действителност.Музил нарича този реализъм на фактите където няма никакъв екзистенциялен перспективизъм на надеждата ,утопия на статуквото.простото живеене на фактическата действителност без смисъла ,простия реализъм на фактите е една утопия на статуквото.Истинския реализъм е реализмът на надеждата...... Киркегор ясно показва ,че преодоляването на отчаянието означава признанието,примирението с това че нашата собствена екзистенция е сътворена същност. Едновремено сътворено и творческо начало.Ти непременно ще се отчайваш ако само ти или само със свой сили искаш да бъдеш самия себе си или да не бъдеш самия себе си.Но признаеш ли собственото си тварно чувство,признаеш ли собствената си сътвореност, примириш ли се с тези две начала в своята собствена екзистенция- сътворено и творческо начало, тогава идва вярата и перспективата на надеждата."
-
Още нещо интересно но този път от Кант, което всъщност разбива на пух и прах теорията ви ,че надеждата отнема действието.
"В "Критика на чистия разум" Кант подчертава: Всеки интерес на разума ми се съсредоточава в следните 3 въпроса.
1 Какво мога за знам?
2 Какво съм длъжен да направя
3 На какво бива да се надявам?
;)
-
От това не разбирам какво толкова казва Кант, че разбива теорията на пух и прах. Казва "На какво бива да се надявам", както е цитирано.
Отгоровът на това може да е "на нищо" също така.
А и Кант не е единственият философ на света и без друго. Ако той нещо разбива, друг го отвърждава например.
-
......върху надеждата Пипер посочва две форми на грях в/у надеждата- самонадеяност и отчаяние.И двата гряха са насочени срещу търпението на надеждата.Те или желаят нетърпеливо веднага за изпълнение на очакваното или изобщо отказват всякаква надежда,както е в случая с отчаянието........ .
Ама че "грехове" ... :)
Добре за отчаянието се съгласявам донякъде но самонадеяността невиждам какво пречи толкова. Например веднага щом пристигна на водоема да изкарам един голям рибок тогава самонадеяността ми се награждава.
Аз като отивам за риба винаги си нося надеждата. Ако ли не по добре да си лежа под юргана.
Търпението на надеждата малко смешно ми звучи... ;D мисля, че няма граници. То е нещо което имаш или нямаш. Но в никакъв случай /аз поне/немога да кажа, че самонадеяносста е някъкъв вид нетърпение.
Пипер посочва две форми на грях
Да... това не са форми, това са причини и следствия.
-
Найстина ли имаш нужда от превод?Ето ти го. Всеки твой интерес( да откриеш истината,да станеш професор,да си купиш къща и тн.)се съсредоточава в 3 въпроса.
1 Какво мога за знам?- къде да я търсиш истината,в кой университети има твоята специалност, какъв е пазара на недв. имоти и тн.
2 Какво съм длъжен да направя - да търсиш,да учиш в университет 10 години, да изкараш пари или да изтеглиш кредит за да си купиш жилище и тн
3 На какво бива да се надявам? - че ще намериш истината, че ще те приемат,ще завършиш и ще станеш професор и че ще изкараш паари или че ще ти дадат кредит,че ще попаднеш на най доброто за теб жилище.
тези неща разбиват на пух и прах теорията в в 2 отношения, 1 е надеждате е активна и предполага действие,а не че е пасивна и че е отчаяние и 2 че имаш нужда от нея каквото и да захванеш да правиш.
;)
Относно Кант, много други философи говорят същото, вземи Фром,Франкъл,Златоуст, Унамуно и тн, но едва ли те интересува.
-
Фишбон, под грехове имат впредвид греки отнесени към надеждата,самонадеяността в смисъл на вярата че ти си си достатъчен за всичко в този живот и надежда не ти трябва.
-
Ясно мерси за пояснението нужно беше. Много тайнствен смисъл тогава е вложил Пипер в тая самонадеяност ...да му се ненарадваш. ;D Самонадеяност не е точната дума ама както и да е. Защото най-малкото мога едновременно да съм самонадеян и пак да имам нужда от надежда. Спираме до тук Есес да не разводняваме темата. Все пак разбрах Пипер какво е еимал предвид.