Ще разкажеш ли повече за това? Наблюдавала си го след събуждане, но не си могла да мърдаш, докато го наблюдаваш, така ли?
Аз мисля, че хората са напълно контролирани от по-висши от тях сили.
Tuki, много мислих преди да ти отговоря и какво точно да отговоря. За това първо ще ти кажа как беше, а после какво си мисля, за да може сам да си направиш изводи. Събудих се нея нощ, както вече казах, в 00.15. Събудих се със силно главоболие и обща физическа отпадналост, за това продължих да държа очите си затворени, но в пълно будно съзнание. И започнах да "виждам" информация под формата на капсули, като вирус да се слива с мен. Пътуваше към мен и ставаше едно цяло. С тези "капсули" имаше и деца, на групи, усмихнати африкански групи деца, но също и бели такива. Не се движеха заедно. "Гледах", докато в един момент не можех повече, тъй като притока спря. Не беше сън, в това съм повече от сигурна. Определено можех да спра и движа по всяко време което пожелаех, но не исках.
Причина която ме кара да си мисля, че всичко е на подсъзнателно ниво. Тази вечер, когато си легнах, си легнах с много и тъжни чувства. Бях гледала новините и т.н. само лоши истории. Легнах си около 22 и 20 и започнах да се моля - мисля, че искам повече разбиране на нещата. искам повече информация, какво и къде, защо и как се случва. Плачех. Буквално. След това съм заспала за тези два часа когато се събудих отново, за да видя цялата тази информация за която бях молила.
И ще ти кажа, понеже знам какво би си помислил ти, а най-вероятно и много други хора, които четат това в момента. Не съм "перко' нито някоя особа която се мисли за много специална. Даже напротив, по-скоро се страхувам от това което усещам много дълбоко в себе си, без да медитирам, без да съм вегетарианец и т.н. Аз лично, бих търсила физическото и "нормалното" решение на загадката, от колкото бих се замисила за извън реални сили. за това ти казвам, не знам дали не беше само, заради нуждатат ми да знам повече и намирам отговори, но знам също, че не беше просто преживяване обяснимо с подсъзнанието. А, може би дори искам да е само така, би ми било далеч по-лесно.
ThreeFaces, благодаря, но бързам да отбележя, че далеч не съм човек с духовни занимания. Поне не във смисъла който влагат повечето хора. Аз в повечето си моменти се чувствам като гост на тази планета и нямам търпение да си тръгна. Но, не чувствам особена нужда от медитация или други подобни. Колкото до детето, освен хипер-агресивноста за която вече споменах, тази вечер ми говори за кръв на лицето и някой с непознато име за мен. За протокола, детето ми не говори много добре, въпреки възраста си. Използва български и английски думи за да се изрази в обикновеното ежедневие, но когато опитам да разговарям с него за други неща (като как е бил деня му, какво мисли за някое другарче от градината и т.н.) започва да говори ще го нарека "бебешки език" абсолютно непонятен. Знам, че има обяснения, чисто човешки и психологични и за това, но само ви моля, не ме подценявайте като майка, която знае къде е разликата.