…и усещам как нещо стъпва по мене и сяда на гърба ми, аз пак не мога да помръдна. Усещането е точно като все едно котка се разхожда отгоре ми…
Тази нощ имах подобно преживяване.Усетих как от лявата страна наглавата ми, опирайки се в нея минава малко животно, вероятно с размерите на котка, усетих и мекотата на козината му.Тъй като котаракът ми вече не е жив, тревожен импулс ме накара да поискам да скоча,но не можах да помръдна. Напоследък ми стана навик да викам в такива случаи на безпомощност.След първите два опита, осъзнавам че викам на ум.Но заедно с викането, правя и неистови усилия да се раздвижа.
Усещането за малко животно, което се разхожда по леглото или лежи върху мен не е ново.Добре познато е и на родителите ми.Явно у дома постоянно присъства нещо и се усеща само в сънно състояние.
Тоя последния сън не предизвика у мен силна тревога, но през лятото имах няколко не сънища, а случаи на вибрации / които аз наричам бързи вълни/ и те бяха съпроводени с парализа.
В първия случай си бях легнал изтощен за 20-тина минути, след денонощие прекарано пред компютъра.Предстоеше ми излизане и трябваше да се съвзема. Умората явно е от ключово значение за бързото навлизане във фаза, ако използваме израза на Монро.Изглежда тя е съдействала някак да уловя навлизането.Ето какво почувствах.Вибрациите започнаха рязко и бяха много мощни.Съпровождаше ги ужасен бръмчащ шум, сякаш бях в огромна машинна зала. Почти веднага усетих настъпването на парализата.Няколко пъти ми се е случвало да улавям този момент и сякаш той е съпроводен със вледеняване на тялото.Когато обаче ми се случи да се събудя вече парализиран, усещането за студ го няма.
Забелязал съм, че лягайки си силно изтощен често успявам да уловя излизането, което вероятно и без това се случва с всеки, всяка нощ, но лично аз успявам да осъзная този момент често пъти именно в състояние на силна умора, а в останалите случаи на „нормално” заспиване пропускам.
…и само си казах "това е сънна парализа, сега ще се събудя наистина", опитвах се да си размърдам езика или пръстите на краката /някъде бях прочела, че това помагало/. И се събудих…
А при мен спокойствието и способността да разсъждавам за състоянието си рядко ги има.Обикновено изпадам в паника и започвам да крещя / наум, разбира се )) /.
А излизането от парализата при мен винаги настъпва с раздвижване на главата /физическо или енергийно – не знам/.А да си раздвижа главата успявам с неистови усилия.Възможно е не самото движение на главата, а както казах неистовите усилия да ме изваждат от това състояние. А както се вижда и от твоите случаи, ключът явно не е в главата, а просто във волевия контрол, в силния стремеж .