Свободният избор и съдбата

[old4]

Много философски размисли за една керемида  , а аз искам да ви питам , какво вие разбирате под "свободна воля" ?

[Iris]

Iris,мисля,че намесваш и намерението,а то няма нищо общо с т.нар съдба.

Ами аз за съдбата нищо не съм писал. А и не мисля, че има какво да се пише. Поради някаква причина нещо се случва, но в крайна сметка човек продължава развитието си без значение какво му се е случило. Случилото се е просто един миг от безкрайния човешки живот. Всяко събитие е едновременно и възможност, и препятствие. Кое от двете – зависи от човека. „Съдбата“ може да породи дадено събитие, но ценността на събитието, влиянието, което то ще окаже върху живота и развитието ни зависят от самите нас. Какво значение има тогава съдбата след като някой може да извлече огромна полза от тежките житейски ситуации, докато при същите обстоятелства друг ще потъне в отчаяние и ще рухне психически? Къде е разликата между двамата след като съдбата им е идентична? Това което реално има значение е нашият собствен избор, а станалите неизбежни събития, които наричаме „съдба“ са нещо, което идва и си отива.

[Iris]

Много философски размисли за една керемида  , а аз искам да ви питам , какво вие разбирате под "свободна воля" ?

Аз под „свободна воля“ разбирам способността на човека да си поставя цели и да се бори за реализирането им.

[cassio]

Мисли – думи – действия – навици – характер – съдба = Карма + Любов = Свобода

Това на някое дърво или пейка в парка ли го видя написано? За мен нищо не означава. Някакви думи с математически знаци помежду им: мисли минус думи минус действия минус навици минус характер минус съдба е равно на карма плюс любов е равно на свобода. Няма и една скоба м***** му.

[old4]

Всеки интерпретира по свой начин .
Можем да го кажем така , всеки има право на свободен избор , докато не го застигне съдбата  .

[Joro Velev]

Свободния избор ни е съдба.
или
Съдба ни е свободния избор.

Все тая, ако изобщо ме пита мене някой.

[persefona]

Не съвсем. Не винаги сме способни да правим свободен избор. Не се налага, така да се каже. Но някакви предопределения от шамани винаги могат те гепят...как ше им избягаме, е въпроса, за да убедим "четвъртия олд" ;D

Айде малко да намесим едни виновници...
Адам-чо и Ев-чето.
Много им се ядяли ябълки. Това тяхното съдба ли е било? или глад и опърничавост...

[old4]

за да убедим "четвъртия олд" ;D

persefona, не се и мъчете , ще бъде загуба на време от ваша страна !

Само да кажа последни думи по тази тема , съдбата може да бъде щаслива и злочеста .

[Blue|_Star]

Хахаха,темата май доста се разводни.  ;D
Нямало нужда понякога човек да прави избор-ХАХАХАХААААААААААААААААААА,а после същите тези хора,мислещи така,намесват съдбата и колко те нямат никаква вина и просто всичко е било написано,и независело от тях. 
Човек винаги е способен и е отговорен за избора си!!!Това дали се налага или не-никакво оправдание не е,той/тя вече е направил избора си,без значение дали го е осъзнал(го осъзнава)или не.Дори това дали ще пия кафе или чай-има някакво последствие,пък макар и рядко веднага.Мисля,че някой в тази тема спомена как като хвърлиме камъче в едно езеро се образуват вълнички.Много странно ми е как някои хвърлят по цели павета в това езерце,но после се чудят защо има вълни,хах!
Просто докато човек осъзнае,че всичко зависи от него самия-еми,да кажем,че дотогава ще си страда,мъчи и обвинява други,утежнявайки си собственото положение/живот.Съдба и личен избор. 
old4,съдбата може да бъде всякаква.Но все ние си я правим,но колко от нас го осъзнават-друг въпрос и тема.Но какво значи злочеста или щастлива?!Това са все думи,които за различните хора означават различни неща.За мен може щастието да е нещо,което за теб да е злощастие.Всеки според избора му.

[Una]

свободния избор и съдбата...
Аз бих го нареклла проклятието на своободата да избираш и последствията от това.

В дуалния свят, в който живеем сме поставени всеки един момент пред най-малко 2 възможности от които да избираме и това е неизбежно. Всеки миг ни се налага да решаваме дали да кажем нещо или да замълчим, да вървим или да не вървим, да влезм някъде или да не влезем, да излезем или да останем.. и това е всеки миг. Дори да решим да останем пасивни и да не предприемаме нищо - това е също избор, който правим - няма отърване. При това положение, винаги, когато избираме нещо (а това се случва ежесекундно), има най-малко 1 възможност, която остава неизбрана. На това му казват мъката на избора. Винаги, когато избираш нещо,  най-малкко 1 друго негово противоложно остава неизбрано и чуството у нас "ами ако..."
Така, че тази "свобода" на избора е всъщност неизбежно проклятие, което ни преследва на всяка крачка. А съдбата... съдбата е следствието от нашите предишни, по-предишни и сегашни избори, повечето от които не осъзнаваме като такива (защото си мислим, че само големите неща са важни и определящи).
Не можем да избягаме от тази "свобода", защото тя е следствие от дуалността на света, но можемн във всеки миг да бъдем осъзнати за всяко действие и избор, които правим. Което означава в дадения момент винаги да осъзнаваме, че съществува най-малко още 1 възможност, която може да е също толкова добра и правилна, колкото тази, която избираме за момента, но правим избора и понасяме последствията.
Когато има дуален (прекъснат) свят има време има и пространство, има избор (и той е неизбежен) има причинно следствени връзки, има съдба, има карма.
Във Единството, където дуалностите не съществуват, света е непрекъснат, няма бъдеще и минало, пространството е в теб и ти си в него и навсякъде, избора не би могъл да съществува като такъв какъвто го познаваме, защото са избрани едновремено всички възможности.

[алибаба]

Има един начин да се изплъзнем от това проклятие на избора. Както много точно го каза Una, това проклятие е поради факта,че пребиваваме в дуалния свят, аз само ще допълня, че това е на практика ума. Умът е дуален и респективно създаденият от него свят. Така, че ако живеем водени от ума ние не можем се отърва от кармата. Но ако живеем водени от сърцето?! Тогава избор не съществува. Защото пътят, който сърцето показва е винаги само един, никога няма "ами ако....", "а дали пък..."...и пр. Там няма съмнения. Това, което умее да се съмнява е умът, не и сърцето. За това казват - ако се колебаеш за нещо..най-добре не го прави. Самият факт, че се колебаеш показва само едно - че си в ума. Тоест не си в реалността. Когато сърцето води и дава импулса за нещо нямаш никакви колебания и съмнения.
И тогава трябва да действаш независимо от всичко. 

[Спорт-Здраве4]

Според Верищагин и системата, която е развил, свободният избор и съдбата са едно и също нещо. То се дефинира като свободен избор, когато търсим силата у себе си, и се дефинира като съдба, когато търсим силата в нещо външно.

А когато често сменяме принципа на осъзнаването си - отвън навътре или отвътре навън - се появява разделянето на това нещо на съдба от една страна и на свободен избор от друга.

Двете фефиниции на това едно нещо логично се противопоставят една на друга, тъй като самото разделяне на това нещо на две дефиниции произлиза от раздвоение в нас самите.

[Спорт-Здраве4]

Или казано още по-точно:


Според теорията за вакуума на Нассим Харамейн, когато излъчваме желание към вакуума (ако наречем вакуум вездесъщия нереализиран потенциал на материята), то се връща обратно към нас в крайна сметка, но никога не се връща точно такова, каквото сме го пратили. То винаги е леко по-различно, тъй като вакуумът добавя своята природа към нашето пъровначално съобщение.
(бързината на обратната връзка зависи от чистотата на общуването/връзката с вакуума)

С други думи, вакуумът се самоорганизира, цялата материя се самоорганизира, съобразявайки се с всички свои елементи и ние, бидейки част от своето собствено съзнание, участваме в този процес.

Тоест ние се самоорганизираме и този процес има два етапа - първият етап можем да наречем "свободен избор"(когато излъчваме намерението си) и вторият етап можем да наречем "съдба")когато намерението ни се връща обратно към нас, актуализирано според останалата част на сътворението).

Един процес на самоорганизиране на Съзнанието, извършван на два етапа - изпращане и връщане. Точно отражение на принципа на гравитацията междудругото.

[ultrafutur]

Умът е дуален и респективно създаденият от него свят. Така, че ако живеем водени от ума ние не можем се отърва от кармата. Но ако живеем водени от сърцето?! Тогава избор не съществува. Защото пътят, който сърцето показва е винаги само един, никога няма "ами ако....", "а дали пък..."...и пр. Там няма съмнения.

Пътят на радостта, към който води сърцето наистина е един, и той остава като константа в съзнанието на човека и неговия дух. Но това, което създава умът като препятствия, е неимоверно силно, и многообразно - в този смисъл никога няма измъкване от тази дуалност във видимия свят, защото той е холограмата - матрицата, в която живеем, и се учим (от грешките си, най-често)...
Така че, да правим непрекъснато избор между едната и другата енергия пак е част от голямата дуалистична мрежа, в която сме "посяти"... По-същественото е да се установи баланс между ритъма и огъня на сърцето с последователното мислене на ума. Потискането на който и от тези два потока води до непоправими щети в "процеса на осъзнаване"...  

[Tangrata_]

Спорт и здраве, добре казано. И все пак, към това трябва да се добави;
може би избора и съдбата включват и предишни прераждания. Защото как да обясним факта, че се раждат хора със съвсем различни начални заложби и възможности за развитие. Дори някои се раждат съвсем сакати и парализирани. Ако това е свободен избор, то той трябва да се търси някъде преди настоящото раждане на дадения човек.