Ал, ( и вече ше събирам по 20 стинки за авторско право за името Ал ;D ) разбирам доводите ти.. Аз не казвам, че одобрявам сегашната система. Само казвам, че тя нямаше да съществува във вида, в който съществува, ако не зависеше от двете страни едновременно. Едната - „експолоататорите „ и другата - „експлоатираните”. И тази система съществува точно откакто съществуват цивилизациите - организираните общества. Просто е така.
Всичко изглежда толкова трогателно, а и вярно, както го описваш, но само привидно. Преди да се издигнеш над нещата и не погледнеш която и да е ситуация точно, както съветваш ти, не под твоя „ нормален” ъгъл, пречупен през твоите собствени, субективни възгледи.. Разбирам, че ти си против експолоатацията и империализма, както и против всяка система, която подтиска масите. Твоята позиция е ясна. Няма нито да я оборвам, нито да споря с нея. Ти имаш право да я имаш. Но другият ъгъл трябва да бъде лишен от емоцията, която изгражда собствените ми възгледи, и се отнася до фактите. Поне за мен. Както казах, не съм защитник на експлоатацията, но и не мога да накарам насила хората да си отворят очите и да видят, че ги манипулират всяка една секунда. Защото, насила не се отварят очи. Проглеждаш, когато САМ ОСЪЗНАЕШ. И когато осъзнаеш, не си длъжен да се примиряваш. Можеш да се възпротивиш на системата.
Масите са експолоатирани на глобално равнище, да, или поне това ни се казва и показва в медиите. Нали? Нямаме пряко наблюдение. А, знаем, колко манипулативни могат да бъдат медиите. Всичко може да се изманипулира. Непрекъснато се появяват сърцераздирателни статийки в пресата за фабрика на Гап или друга фирма, от журналисти, които са открили топлата вода едва ли не. Но и тези журналисти си купуват тениски от Гап. И като напишат статийката или покажат фабриката по тв, си казват : „Ах, колко лошо, но, какво да се прави” . Лягат в удобните си легла и заспиват нахранени. Тоест, само говорят, но нищо не правят. Това пък е техният избор . Да използват манипулацията отново за себе си, ( а не за експлоатираните) за да продават бройки на вестника си и за рейтинг. И с този избор няма да споря.
Напоследък имах конкретен пример в Китай. Непрекъснато се говори за Китай, как там подтискат работниците си и как, едва ли не всички бачкат под строй. Имам обаче пряк поглед върху Китай. Скоро бях свидетел, как се построи най-голямата фабрика за влакове в Китай. За отрицателно време. Сигурна съм , че това щеше да бъде отразено супер изкривено в западните медиии. Как са бачкали по 3 смени и така нататък. И така си беше. Хората бачкаха доста. Но им увеличиха заплатата двойно за извънредното време, докато се построи фабриката. Това, съм сигурна, щеше да бъде пропуснато от сензационалистите...
Ние, българите имаме порочната психика, да смятаме всяка една работа за експлоатация. Аз съм свидетел, как в определена култура, като китайската, хората не работят защото партията им нарежда, а е въпрос на чест. Не се наемам да обсъждам тяхната култура и защо е така. Просто трудът не винаги е смятан от хората, които го вършат, за долнопробно нещо. Обратно на българския манталитет: Учи, мама, та да не работиш! Това го няма в други култури. Уверявам те. Хората са доволни и са адски горди какво им излиза от цеха като призводство. Те произвеждат нещо с ръцете си и са горди от това нещо. И се усеща една позитивна енергия от тях. Усещането, че са доволни от живота си. Ако обаче седна в българско кафене, на 7-мата минута съм депресирана. Нон стоп мърморене, оплакване от политици ( които сами са се избрали, може би?) от съдба, от какво ли не. Никой не взима нищо в собствените си ръце обаче. Пафкат, лющят кафета и светът е ужасно несправедлив към тях.
Та, освен, че нещата винаги се манипулират и преувеличват от медиите, (защо ли? Друга тема. ) масите, за които говорим, са съставени от индивиди. За съжаление, тези индивиди не осъзнават силата , която им е дадена по рождение. Свободата да избират. Който се смята за експлоатиран, може да се възпротиви на системата. Но хората се страхуват, защото ментално не са еволюирали до нивото на съпротивата. Тяхната еволюция се свежда само до страха. ( И пак, страх за оцеляване на физическото тяло) Самият страх е вече ограничаване, което те сами си налагат. И разбира се, по-хитрите се възползват от този страх.
Въпросните „лоши батковци”, подтисниците, поне са достатъчно ясни с посланията, които изпращат на Съзиданието. Смятам, на всеки средно интелигентен човек му е ясно тяхното послание : искаме да сме богати и да експолоатираме хората и го правим. Понеже са брутално ясни и откровени в целите и намеренията си , вселенските закони бачкат в тяхна полза. Те ясно формират менталната си идея ( макар и на нас да ни изглежда гадна тази идея) И така те създават това, което искат. Но, всеки го може. Просто експлоатираният не може да си позволи свободата да мисли инак, освен като жертва. Мислиш като жертва, съмняваш се в себе си и даваш съответните подобни сигнали на вселената. И нещата са такива, каквито си ги направиш.
А, пък от друга страна, самите моралисти и „борци” за човешки права само бърборят и нищо не правят, за да се променят нещата, което , съгласи се, не е много ясен сигнал към вселената какво , точно искат. Те казват: „не одобряваме”, но не правят нищо или нямат конкретни идеи как да се подобрят нещата. Вселената не е наясно с техните намерения и съответно нищо не се получва само с говорене.
За съжаление всичко идва с осъзнаването на това кой си. Осъзнавайки , можеш да поемеш в друга посока от досегашната. Всеки може да промени коренно живота си във всяка една минута. Но не смеят. И кофтите пичове използват това. На това се крепи техния свят.
Но всичко пак се свежда до свободния избор, поне за мен. Не мога да отричам свободния избор на империалиста, да се възползва от масите. Както не мога да отрека свободния избор на някой, който търпи да го ерксплоатират.
Знам, колко е трудно да се разбере такава позиция. Защото изглежда адски студено. Но не е така. Аз наистина съчувствам на тези хора, които биват експлоатирани, духът им сломяван непрекъснато и съществуеванието им свеждано до базисно оцеляване. Непрекъснато мислено се обръщам към тях: Събудете се , бе, хора!
Скоро някой ми прати от ю-туб пак онази брутална сцена от „Време разделно”, където слагат на дръвника детето и казват на баща му: или слагаш феса или колим детето. Страхливеца, какво би направил? Би сложил феса, защото се страхува за живота си. Нашият пич, обаче не сложи феса и го помляха. Той застава на позицията си и няма да позвили да бъде манипулиран, макар това да коства живота на детето му и неговия. Това е осъзнаването, че имаш избора да не си роб, макар това да значи смърт. Колко такива познаваш, Ал?
Но не мога да насилвам робите да не търпят. Това би било нарушаване на избора им да търпят.
За съжаление, всичко, което ни изглежда супер хаотично и несправедливо, е всъщност само проявлението на един идеално самоорганизиращ се космос.