До колкото разбрах, тази тема се създаде в отговор на питане що е то заряд. Отговор нямаше. Аз също бих искал да видя едно определение за заряд, което по възможност да се споделя от преподавателското съсловие, ако не на нивото на средното образование, то поне на университетското (предполагам, че в средите на последното по-често се появяват нововъведения). Видях препратка към учебник за 9-ти клас и повторение на схващането, че условността на деленето на + и - при заряда е "само, за да укаже посоката на движение на пълния заряд на система".
Аз не отричам, че символът + или - са просто символи и по наша воля могат да се използват за каквото ни е угодно. Но това, което обозначим с тях е точно определено свойство на елементарните и не толкова елементарни частици. И вече произволното отражение на реалността е първото ниво на изкривяването и. А точно това науката или който и да е клон на познанието не иска да прави, нали?
Така, че относно "условността на деленето на + и - при заряда само, за да укаже посоката на движение на пълния заряд на системата" мога да кажа, че това не е никакво определение дори за знак на заряд. - А каква е посоката на движение на пълния заряд на системата? - Нима тя не може да бъде също условно избрана в зависимост, да речем, от моментната посока на вятъра?
Ясно е, че зарядът е свойство, което би могло да се регистрира по различни начини. Аз бих приветствал в много голяма степен едно определение работещо с абсолютни величини или движения (например въртеливото движение).
Ето една моя импровизация: всеки електрически дипол се движи по направление на оста през двата си полюса, в посоката на положително заредения от тях, ако не му действат други сили. Или ако искате обратно - положителен заряд е зарядът на този полюс на електрически дипол, в посока на който последният би се задвижил, в случай, че не му действат други сили.
Но да се върнем на "условното" избиране на знаците (+) и (-).
На пръв поглед изглежда логично, че е без особено значение дали пред знака на заряда на протона ще сложим (+), а пред тоя на електрона (-) или обратно. Нали важното е, че ние правим разлика между едното и другото и разбираме природата на всяко от двете?! Но ако разбираме природата на нещата, как можем да си позволим да ги наименоваме и обозначаваме произволно?! Сега ще ви покажа, че изборът е направен правилно, а не произволно, изхождайки от много по-всеобхватни съображения.
Когато в ежедневието казваме, че се движим напред, че прогресираме, ние обявяваме това за нещо ПОЛОЖИТЕЛНО! Електрическият дипол се движи напред с положително заредения си край - интересно съвпадение на смисъла на понятието напред и уж произволно избрания за положителен знак на зарядите. В атома отношенията между положително зареденото ядро и отрицателно заредените електрони са прилични на тия между Слънцето и планетите. Нима има някой от нас, който ще отрече, че Слънцето за нас е обект с реална, а не произволно избрана ПОЛОЖИТЕЛНА стойност.
Много още аналогии могат да бъдат направени: например между Ян и Ин с поведението на заредените частици, аналогия между мъжки(+) и женски(-) характеристики и техните съответствия в поведението на положително и отрицателно заредените обекти...
Изводите от случая със знака на заряда са следните:
- Думите "положителен" и "отицателен", както и техните знаци + и -, напълно отразяват същността и проявленията на реалността, към която са приложени.
- Горното словесно и символно отражение на реалността е извършено от личност, която е осъзнавала свойствата на реалността преди решението да я отрази (запише, обозначим, наименова).
- Ученият, който твърди, че знаците/наименованията на зарядите са произволно избрани, няма представа за личността първооткривател и нейните знания и подбуди. Той също така не разбира достатъчно електрически заредените частици и това не му дава възможност да им въведе знаци според тяхната природа, а решава, че може да стори това произволно, само за да извършва някакви опрерации с числа и пр.
-----------------------------------
Нямам сили да правя преглед на учебниците по физика от 8/9-ти клас, да не говорим за "Теоретична електротехника, част I, II и III", която се преподава във ВУЗ, но горещо препоръчвам на автора на тая тема да направи това. Ако искаме да имаме наука за начинаещи, трябва да се започне от определенията. Що е енергия, работа, потенциал, що е поле и има ли такова нещо въобще. В момента из учебниците има доста определения от типа "змията си захапала опашката" - Енергията се дефинира, като работа на някаква сила, а работата, като разсейване на енергия(!). Нека циркулация на вектор да излезе от определението, а да се използва в изчислението. Нека причината и следствието си дойдат на мястото. Въобще кашата не е малка.
И накрая предлагам на вниманието ви малко определения на основополагащи величини в електромагнетизма, както и много още от Том Берден в "The final secret of free energy". За който няма търпение ето веднага малка част:
Some DefinitionsThe Quantum Mechanical Vacuum: First we need some definitions. We start by assuming the
quantum mechanical vacuum. Empty "spacetime" is filled with an incredibly intense flux of virtual particles. It is a plenum, not an emptiness. We shall be interested only in the fantastic flux of virtual photons , for we are discussing electromagnetics.
Energy and Potential:
Energy is any ordering, either static or dynamic, in the virtual particle flux of vacuum.
EM energy is any ordering, either static or dynamic, in the virtual photon flux (VPF) of vacuum. That is, for a particular kind of "field" energy, we simply choose the so-called quantum particle of that field, and consider only that kind of virtual particle flux.
Potential is any ordering, either static or dynamic, in the virtual particle flux of vacuum. Hey! That's exactly the same definition as energy. Quite correct. Energy and potential are identically the same. Neither is presently defined correctly in physics.
Energy is normally defined as "Energy is the capacity to do work." That's totally false. Energy has the capacity to do work, because work is correctly defined as the dissipation (disordering; scattering) of energy (order). The scattering of energy is work. It is not energy! I.e.,
energy is not definable as its own scattering!Look at it this way: A man
has the capacity to catch fish. That is true, but it is not a definition, since a definition must in some sense be an
identity. You cannot say that a man
is the capacity to catch fish! That may be a submitted definition, all right, but it is false. Similarly, energy has the capacity to do work; that is one of its attributes. But energy
IS the ordering in the VPF (we are referring from now on primarily only to EM).
...
http://www.cheniere.org/techpapers/Final%20Secret%209%20Feb%201993/indexold.html