Хубав разговор, но ще е добре да го върнете към темата.
Лайтмотивът на повечето хора тук е осъзнатостта, та ми е интересно, как се вмества надеждата (независимо дали е провокирана от отчаяние или е някакъв друг вид, перманентна надежда) и стремежът към осъзнат живот?
Не е ли надеждата някакъв тип очакване, насочено към бъдещето и желание да се подобрят някакви обстоятелства, които са извън нашите възможности?
Надеждата не може да бъде в набора от положителни качества на човек, който иска да води осъзнат живот, предимно изграден от собствените му осъзнати действия (или бездействия).
Осъзнатостта е сега, тя е контролиран контакт и чисто наблюдение.