Без да е запозната с тези прозрения, Слава Севрю-кова конкретизира времето на някои геокатаклизме-ни сътресения: „Те ще са на етапи през известни интервали. Към третото десетилетие от второто хилядолетие ще е началото на злокобните събития". И уточнява някои от годините: „Част от тях ще са между 2025-2032". В "Откровението" на св. Йоан Богослов Апокалипсисът се свързва с Антихриста. Той за 7 години ще обедини всички религии, подчинявайки света на себе си. Злокобни 7 лета. Невиждани природни бедствия тогава ще разтърсят планетата. Терор, войни и глад ще измъчват Човечеството. 2025-2032 - едва ли това са седемте обречени лета на разруха и глад, за които се говори в Откровението. Въпреки, че според пророчества от Новия завет, след седем години страдания Човечеството ще бъде изправено пред апокалиптичен сценарий. Не е възможно и с най-модерни научни методи навреме да се прогнозират задаващите се мегабедствия. Странното в тези и по-късни предсказания - Слава фиксира срокове за тяхното сбъдване. Това за нея е изключение. На въпроси за конкретизиране на бъдещето, обикновено споделя: „Не мога да ви кажа. Във Вечността време отсъства. Единствено тук е, на Земята." Ползвайки информация от извисени духовни пространства, възниква казус - времето, ориентир в извършващите се събития, според нея, е валидно само за нашия свят: „В Отвъдното хиляди години се събират в един земен миг." Избягваща хронологическа-та обвързаност, на въпроси за предстоящи събития отговорите й прозвучават така: „Няма да е скоро" ИЛИ „Много вода ще изтече дотогава". Но кога точно? -не конкретизира дни, месеци, години. В редки случаи уточнява: „Виждам, числото е..." В тази ситуация обаче оповестява някои от годините. Причината навярно е в значимостта на задаващите се колосални превратности. За Ванга (на пророчеството и ще се спрем малко по-късно), крупни природни изпитания предстоят през 21 век. Не уточнява в детайли срока. Нека направим любопитна историческа справка. Свети Малахий, живял през XII век, с точност предвижда досегашните папи на римокатолическата църква. Според него, след настоящия Бонифаций XVI на светия престол ще се изредят още само двама свети отци. Последният от тях, наречен "Петър от Рим", ще е "папата на Апокалипсиса". {Слава Севрюкова черпи информация от "хрониките на Световното съзнание". До съзрените от нея серия природни сътресения в посочения период 2025-2032 година не е ли логично да се изредят двама папи? Но това ще е, ако приемем, че предсказанието й и това на се. Малахий се отнасят за едни и същи бедствия - б. а.) Преди българската пророчица Едгар Кейси бе предрекъл: „Цивилизацията ще се саморазруши по пътя на Атлантида, не осъзнае ли, че смисълът на земния живот не е трупане на материални блага, а развиване на Духовност." Близки до апокалиптичните изживявания в началото на двадесет и първото столетие вещае и Ван-га: „Знаете ли какво ще дойде след няколко години? Земетресения, огньове, наводнения, беди. От това много народ ще загине. Отвсякъде ще се бият, всичките народи ще са в един кюп... Хората ще намалеят. Стока няма да има. Овце, крави, кози за ядене няма да стават. Вие не виждате каква мизерия иде. Хората ще ходят голи и боси, няма да има какво да ядат, ни отопление, ни осветление." Преди изброените дотук прогнози, едно зловещо пророчество от календара на маите отдавна тревожи умовете: „На 21.12.2012 година ще настъпи краят на света." Съвпада с очакваната свръхактивност на земната кора през посочената година. Как жреците от древния изчезнал народ са го изчислили? Тогава ли ще избухне вулканичната система на Йелоустоун в Северна Америка с фатални последици? Там ли ще завилнее „Апокалипсисът, запечатан със седем печата"? За онова време ли трябва да ковем "Ноеви ковчези"? Изграждат се от гредите на Търпението един към друг. Уплътняват със сплавта на Толерантността. Сковават с гвоздеите на Любовта. Свързват с въжетата на взаимната Подкрепа и помощ към слабите. Ако през XXI век сме скептични към пророчествата, нека се обърнем към едно от научните светила. Исак Нютон, основоположник на механиката, откривател на гравитацията, формулирал фундаменталните физични принципи. Не може да бъде упрекнат в мистицизъм. Животът му е направляван от благородната идея да разкрие "тайната на Сътворението и законите, движещи света". След многогодишни математически изчисления предвижда: „Апокалипсисът ще настъпи през 21 век".И той ли е от учените с етикет на неблагонадеждност, заподозрян в склонност към суеверие? Математически Нютон уточнява „точната година на тревожното събитие - 2060".
Може би, не предстои единичен катаклизъм, а маратон през определени интервали от природни сътресения - вулкани, земетресения, засушавания, урагани, наводнения, цунами. Прекомерно много предупреждения за надвисваща близка опасност. Аналогични предизвестия от различни, независими един от друг източници. Подготвят за "катастрофални бедствия, следвани от обновяваща промяна". Съвпадение на предвиждания, направени в епохи на кристално чисти реки, езера и морета. Границите на предстоящите събития като че все повече се затварят. И открояват в обезпокоителното екопланетарно състояние. Съвкупността от прозрения касаят едно и също време. Трябва ли да се допусне да бъдат пречупени докрай крилата ни? Защо да безпокоим света с мегабед-ствия, нали не предстои неговият свършек? Може би това не са нищо повече от стряскащи здравия разум предупредителни напомняния за опасности? Може би се касае за своеобразен кармичен Апокалипсис на изброените големи пророци и учени, обсебени от зашеметяващи кошмарни видения? „Докато не видиш ада, раят не ще ти хареса" -мъдро вещаят древните. * * * Ако по принцип може да се вярва на предсказания, логичен е въпросът: защо преди Втората световна война никой прогностик не предупреди правителствата за предстоящия междучовешки Апокалипсис с над 60 милиона жертви? Няма място за ирония. Историята свидетелства: подобни предвиждания са правени неведнъж, при това доста преди началото на Втората световна. С точност е предречена от пророк Сирил Маклин. Убедително я предсказва и Ванга. Но кой им обръща внимание в ония времена на „здраво стъпило на земята Човечество, разкодиращо материята"? (Нима настоящите са различни?) Прогнозите сякаш са ни подминали. „Предсказанията са каталози от грешки. Някои от тях верни... по случайност" - самодоволно ни втълпяват "рационално мислещи" капацитети. Разсеяно премълчавайки категоричните факти. Открит е въпросът: защо водещите политици в първите десетилетия на XX век, загрижени за човешкия род, не вземат адекватни мерки при наличие на ясна информация, подготвяща за задаващото се? Историята мълчи. Прозорливите държавни водачи изглежда открай време отхвърлят "невъзможното". Те са "критично разсъждаващи реалисти, а не наивници". И... с "трезвостта" си успяха, а и сега като че са на път да ни запокитят в пропастта на поредния колапс. * * * Ще се сбъднат ли странно съвпадащите предвиждания? Какво ни очаква отвъд шокиращите бъднини? Тъжно е, ако злините трябва да ни поучат повече от предупрежденията за тях. Ами ако това са само алармени сигнали? Да припомним предизвестието на талантливия медиум, френският моден дизайнер Пако Рабан, прогнозирал "катастрофално сриване" на руската космическа станция "Мир" над Париж. Нима се състоя? Глътка облекчение. Човечеството не е обречено да робува на предсказания. Животът - на схеми. Страшният ден може да се осъществи само в дебрите на възбуденото въображение. Битката с предизвикателствата на стихиите не е започнала. Може би засега само се тестват възможностите на Човечеството да се защити? Вероятно катастрофата ще настъпи първо в душите. След това - в реалността. Ако проявим разум, ще действаме преди, а не подир грохота на събитията. Кое е по-гибелно - публикуването на стряскащи предзнаменования? Сбъдването? Уморената Земя ли ще се отърси от населяващата я неразумна плът, с елиминиране на "милиони и милиарди души за кратко"? Или предсказанията са раздърпано космическо плашило, залюшвано от вихри звездни? А, може би, трябва да приемем пророците до доказване на противното. Но нима задаващото се вече не пълзи сред нас?... Малцина са нащрек за опасността. Нехаем, улиса-ни в делнични грижи по оцеляването. По-изкусителен е чарът на непредвиденото. Дали ще приемем или отхвърлим предсказанията - чувството е стадно. Кой припкащ подир стадото, е оставил следи? Колкото по-несигурни са времената, толкова по-податливи сме на страхове за предстоящ край. Нима от памтивека не витаят из въздуха "автентични предупреждения за свършека на света"? А той -несъвършен, дори малко луд, е жив, жилав, цялостен.
Ще се сгромоляса една остаряла епоха, за да покълне от пепелищата, по-съвършена. Предстои раздяла с миналото, не реален край на света. Слава Севрюкова никога никъде не говори за такъв. Глътка оптимизъм. Трябва ли панически да тръпнем? Нима Земята е помръднала на сантиметър от оста си от епохата на Колумб, от времето на Рим, от великолепните древни мистерии на великия Египет?Не е помръднала?...