В книгата Крион 3 в една от главите се говори за страха ни от това което се случва,страха от времето в което живеем,страха от края на света,от катаклизми ,войни и подобни които ние тук в този форум често обсъждаме.Отговорите му са толкова прости. Казва например- като толкова ни е страх че можем да се озовем в центъра на някакво злощастно събитие,да се запасим с храна и вода и да си живеем спокойно живота,защото може в действителност да ни подминат тези събития а ние години наред да се страхуваме и живота ни да премине в страх,казва че когато се страхуваме най адекватното действие от наша страна е да изявим пълния си потенциал,да направим всичко най добро на което сме способни .Казва също че дори да се озовем в центъра на такива събития да проумем че ние сами сме си го избрали,че това е част от договора ни заради които сме тук.Да приемем да минем през договора си.Да гледаме през очите на духа си.Аз лично се страхувам от това и тези думи ми дават спокойствие и увереност.Ако не го разбираш е защото не си мен,защото не живееш моя живот.Естествено има неща който не отговарят за мен,но това не значи че не отговарят за никой. Например не спирам да мисля за моя сън от преди 15 дни.Това което сънувах че ми правят нещо на мозъка,което щяло да отвори някаква вратичка. Намирам обяснение в книгата пак.Там се говори за имплант-катализатор за пречистване на кармата,мисля че е нещо такова.Преди време ме дразнеше че постоянно в ченълингите си казваше ,че е тук да ни измиие краката.Дразнеше ме това,защото не го разбирах,до като не се сетих за състоянието си на наблюдател от преди 5-6 години.Тогава виждах себе си отстрани и чувството което изживявах е трудно обяснимо защото малко хора са го изпитвали и за него бях пуснала тема ,но в философския подфорум.Тогава виждах себе си като едно найстина невероятно същество,виждах себе си като съвършенно и пълно с любов същество.Не можех да спра да се радвам на себе си.Няма как обаче да обясня чувството защото трябва да се изпита за да се разбере,затова сега вече като прочета че е дошъл да ни измие краката,не се дразня,защото найстина се сещам за това колко много любов и възхищение изпитвах към себе си ,когато бях в онова състояние,когато виждах себе си през очите на духа си.Спомням си в една тема тук,за един човек който пишеше за някаква конска ваксина, чрез която излизал от себе си и виждал истинския си дух,няма да забравя думите му - Вие просто нямате никаква представа какво сте. И за това вече не ме дразнят тези думи на Крион.Ние просто найстина не знаем какво сме.Толкова сме се вплели в търсене на конспирации,истини и какво ли още не,че забравяме закакво всъщнсот сме тук,да живеем и да следваме пътя си.Преди няколко месеца аз постоянно изпадах в състояния на съмнения,на възходи и падения,това състояние беше толкова динамично,че си мислех че става нещо ужасно.Не можех да намеря мир в себе си,защото той постоянно изчезваше и се появяваше.Тогава стигнах до "гениалната" идея че няма истина на този свят,има но не тук,че сме като в затвор.Че живота ни е една постоянна сцена,днес съм един филм ,утре в друг и така до смъртта ни.Това толкова ме отчая,че депресията беше разтърсваща,не намирах смисъл в живота си,защо да го живеех като той не беше изпълнен с една единствена истина а постояно се хвърлях от една в друга.След този момент минах в другия,страхотната загриженост какво се случва,изпълнена с тревоги и страхове за мен ,семейството ми,човечеството,несправедливостта и земята.Това знаеш ли до какво ме доведе?До циклично повтаряне в главата ми на мисли от рода,ако стане война ще направя еди си какво,ако стане земетресение ще направя еди си какво ..... и тн до безкрай.Просто ужасно.Сега продължавам да мисля че живота ни е сцена с филми и сериали,но вече избрах да режисирам филма си,избрах кой филми харсвам.Харесват ми тези в който се чувствам добре,тези който са изпълнени с връзка с истинското ми аз,с тези с който вървя нагоре,дори да е лъжа,знам че ще дойде момента в който ще я прозрея.Най интерсното е че тези няколко цикли който ти описвах се повтарят.
