Според мен сърцето като орган би трябвало да бъде посредата
Беинса Дуно:
"Когато Земята се е отклонила на 23 градуса от своя път, тогава и сърцето се е отклонило също така на ъгьл от 23 градуса, това е причината, загдето то е малко вляво, а не в средата. Един ден, когато Земята се върне в първоначалното си състояние, сърцето ще дойде точно в средата, както е било при създаването на първия човек."
Вернер Шюпбах, "Степените, през които минава човекът в еволюцията на земята. Космическият първообраз на човекоставането и неговото осъществяване на земята.", част II, по
Рудолф Щайнер:
"...прадедът на човека вследствие на неговото развитие до земно същество в организацията на главата и в съзнателния живот трябваше да изгуби своя орган на пряката космическа връзка и чрез земните сили, които са започнали да действуват на саламандрената степен, той би навлязъл в една едностранчивост, ако изгубването на теменния орган не би било компенсирано чрез едно друго развитие, чрез развитието на сърцето, което трябваше да стане сега основоположно за чувствения живот. Това развитие бе заложено още на степента на саламдъра. Рибеният тип има едно хрилно сърце, което е разположено отзад под хрилния апарат и снабдява този последния с кръвта на телесното кръвообръщение. Когато сега на саламандрената степен бе извършена голямата метаморфоза на хрилния скелет и развитието на областта на шията, като тук въздухопроводната тръба водеше сега до белите дробове, които служеха на дишането на въздуха, сърцето също бе включено в това развитие. То бе снето надолу от областта на шията, в областта на гърдите и тук бе свързано тясно по същия начин с белите дробове, както по-рано на степента на рибата беше свързано с хрилния апарат. Там сърцето имаше само една камера с мускулатура и тази камера беше разположена с върха надолу
в средата на гърдите. Белодробното кръвообращение не изхождаше още направо от сърцето, а от големите кръвни съдове, които се вливаха в сърцето отгоре. Обаче сърцето лежеше още високо в гърдите, непосредствено под гръкляна. В сравнение с топлокръвните същества неговата функция беше още слаба и белите дробове бяха още малко развити по големина и структура. Това остана общо взето така също и на степента на влечугите, тъй като при всички животни с променяща се топлина на тялото потребността от кислород за движението на кръвта беше още по-малка отколкото при бозайниците. Едвам при тези последните стана спускането на сърцето в гърдите, а именно с развитието на белодробното кръвообръщение.
При всички по-висши форми на рода на гръбначните животни сърцето има в ембрионалното развитие първо същото положение както при рибите и едвам по-късно то е спуснато надолу в пространството на гърдите. При човешкия зародиш рибната степен е отбелязана чрез хрилните цепнатини, под които е заложено сърцето. По-късното спускане в пространството на гърдите отговаря на онова, което и в еволюцията следва по-късно.
За засилването на дишането и кръвообращението белите дробове и сърцето бяха извънредно много увеличени и засилени и сега сърцето бе снето между белите дробове, за да бъде свързано тясно с тях в белодробното кръвообращение. Така се роди ритмичната система на дишането и сърцебиенето.
В ембрионалното развитие може да се види спускането на сърцето в гърдите, чрез което всички големи кръвни съдове бяха огънати надолу, за да се влеят след това отгоре в сърцето. Също така в развитието на ембриона може да се констатира едно извиване на върха на сърцето, което е извънредно загадъчно и чрез което след това големите кръвоносни съдове получават едно завъртване и протичат възвъртящи се криви. В структурата на сърцето спиралната тенденция се проявява по-нататък така, че нишките на мускула на върха на сърцето са извити спирално нагоре, а именно в два противоположно насочени пласта. В ембрионалното развитие на сърцето даже заложбите на сърдечните клапи са отначало спирално протичащи надебелявания в сърдечните камери, които едвам по-късно се затварят в пръстеновидна форма. Сърцето и големите кръвоносни съдове са така устроени, че в кръвния поток в сърдечните камери и в кръвоносните съдове да възникнат вихри. Следователно в структурата на сърцето и в движението на кръвта спиралната тенденция е изразена по максимален начин."
