Екперти твърдят, че ако НС реши, няма проблем за участието ни
Страната ни имала опит от войните в Афганистан и Ирак
България ще се превърне в плацдарм за евентуалните удари на американските войски срещу Ислямската република Иран.
"Ако правителството и парламентът гласуват, няма проблем да предоставим бази за удари срещу Иран", каза председателят на фондация "Джордж Маршал" и бивш зам. военен министър Велизар Шаламанов.
САЩ ще атакуват азиатската държава по въздух и море, а спецчасти ще извършват диверсионни действия на територията на Иран.
Целта на предстоящата война е да бъде унищожен ядреният потенциал на ислямската република.
Източници на "Монитор" съобщиха, че срещата на външните министри на държавите-членки на НАТО през април в София ще бъде използвана за съгласуване на общи действия срещу Иран.
Първите удари вероятно ще бъдат нанесени от югозападно и южно направление по обекти и пунктове на непосредствената противовъздушна отбрана на ядрените съоръжения на Иран. Следващите атаки ще бъдат нанасяни последователно със самолети Ф-117 от базите на американските ВВС в Германия чрез дозареждане във въздуха, включително с излетели от България танкери. Страната ни вече има опит в осигуряването на "логистична" подкрепа.
На летище Сарафово бе отредена най-важната роля в България в рамките на подкрепа ни за НАТО в операцията срещу Саддам Хюсеин.
Там кацаха американски самолети на път за Ирак.
От България може да бъде поискано и изпълнение на допълнителни задачи освен предоставяне на въздушен коридор и бази. Това предупреди при започването на войната срещу Ирак тогавашния военния министър Николай Свинаров. Можем да предполагаме всичко - и коридор, и бази, и още нещо, обясни той.
В Сарафово кацаха само транспортни и разузнавателни самолети, съобщиха военни.За бойни машини от типа Ф-16 или "Мираж 2000" било твърде далеч за полети до Ирак Транспортните аероплани идваха в Бургас от ВВС базата Рамщайн в Южна Германия, за да зареждат гориво на път за Ирак. Летището може да приема и разузнавателни самолети от типа АУАКС.
САЩ поискаха въздушен коридор, летищата ни и наша рота за войната срещу режима на Саддам Хюсеин. Вашингтон настоя и за трасета, по които да летят изтребилите F-16.
По време на войната срещу талибаните в Афганистан на Сарафово бяха дислоцирани 4 самолета С-130 и обслужващ персонал от 150 души, които бяха настанени във военнопочивния дом. Те взимаха гориво от "Нефтохим" и зареждаха над Каспийско море щатските бойни самолети, които излитаха от бази във Великобритания и Германия.
Вероятно и срещата на външните министри на държавите -членки на НАТО през април в София ще бъде използвана за съгласуване на общи действия относно Иран.
Нормално е първите въздушни удари да бъдат нанесени внезапно и едновременно с крилати ракети "Томахоук" от постоянно намиращата се в Персийския залив ударна група на 5-и американски флот и от допълнително привлечени корабни съединения в Индийския океан. Ударите вероятно ще бъдат нанесени от югозападно и южно направление по обекти и пунктове за управление на непосредствената противовъздушна отбрана на ядрените съоръжения на Иран и на позициите на ракетите "земя-земя" от типа "Шахаб-2" и "Шахаб-3".
Следващите удари по подземните и надземните ядрени съоръжения ще бъдат нанасяни последователно със самолети Ф-117 от базите на американските ВВС в Германия чрез дозареждане във въздуха (включително с излетели от България танкери) или чрез предислоциране в бази в Катар, Кувейт, ОАЕ, както и със самолетите Ф/А-18 на една-две авионосни ударни групи.
Ще последват удари с бомбардировачи Б-1Б и Б-2, излитащи от базата Феърфорд в Англия и от американската военновъздушна база на британския атол Диего Гарсия в Индийския океан, дори и от базата им в САЩ.
Възможно е участието и на ВВС на Израел с до 25 самолета Ф-15И на 69-а стратегическа авиоескадрила.
Обекти на тези удари ще бъдат ядреният реактор в Бушер, до 25 различни съоръжения за ядрени изследвания, преработване и обогатяване на уран и плутоний в районите на Исфахан, Ардекан, Арак, Натанз, Карадж и други ирански градове, както и позициите на ракетите "земя-земя".
При ударите по подземните съоръжения за обогатяване на уран и плутоний в Натанз и в Арак може да бъдат използвани специални мощни авиационни бомби, наречени "Bunker Blusters".
Първата въздушна операция може да продължи 1-2 дни и ще бъде последвана от пауза за оценка на резултатите от ударите с помощта на безпилотни разузнавателни самолети и диверсионно-разузнавателни групи на специалните сили на САЩ и Израел. В зависимост от тази оценка вероятно се планират последващи въздушни операции до постигането на поставената стратегическа цел в рамките на 6-8 дни. Кампанията ще се осигурява от самолети за ранно предупреждение "АУАКС", самолети за разузнаване и за радиоелектронна борба и самолети-танкери.
Отговорът на Иран
може да включва нанасяне на удари с ракети "земя-земя" с конвенционални и неконвенционални бойни глави (до 300 оперативно-тактически ракети "Шахаб-1 и 2" с радиус 300-400 км. и до 150 стратегически ракети "Шахаб-3" с радиус до 1200 км.) по обекти на Израел, по войски и обекти на американската армия в Ирак, по военновъздушни бази на САЩ в района на Персийския залив.
Основно оръжия за отговор на Иран обаче ще бъдат терористичните действия с използване на регистрираните от средата на 2004 г. досега и подготвени повече от 50 хиляди млади иранци-смъртници. За разлика от ракетите, радиусът на тези действия е неопределен и може да засегне всяка страна, участваща по един или друг начин във въздушната кампания.
Естествено това е само един от съществуващите много хипотетични сценарии за провеждане на въздушна кампания срещу Иран. Тук може да се добави дори използване на нови технологични средства - т.н. комбинирани (конвенционални и ядрени) ракети "въздух-земя" (mini-nukes), проникващи на дълбочина от 6 до 30 м. и предизвикващи подземен ядрен взрив с мощност от 500 до 5000 тона. Щабни учения със симулиране на такива ядрени удари вече са провеждани през ноември 2005 г. от Стратегическото командване на САЩ в Небраска. Но в случая с Иран едва ли ще бъде необходимо и разумно тяхното използване.
Времето за провеждане на очертаната по-горе въздушна кампания ще се определя от няколко фактора: от решенията на Съвета за сигурност на ООН; от необходимото време за съгласуване на действията на САЩ със съюзниците им от НАТО и с трети страни; от момента на получаване от Иран и зареждане на ядрения реактор в Бушер с руско ядрено гориво; от момента на развръщане на закупените от Русия нови средства за ПВО "С-300" и "Тор-М"; от необходимото време за детайлно планиране и за съсредоточаване на ударната групировка. Посочените фактори са с различна тежест и до голяма степен са променливи величини. Все пак може да се предположи, че готовност за такава кампания САЩ и Израел могат да придобият до средата на април 2006 г., а самото й провеждане може да се очаква след половин-една година.
АНЮ АНГЕЛОВ
генерал-лейтенант от резерва
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ФОНДАЦИЯ "ЦЕНТЪР ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ"
-Цензурурано - Жълт сайт на Пеевски