- Вера Кочовска събира средства за построяване на Клиника за лечение със стволови клетки в Плевен. В международния фонд се включват и много известни българи. Това е вторият й опит да изгради болница. Знаете ли къде потънаха парите от първия фонд?
- През 2003 г. закриха лабораторията ни, чувахме се с Вера, пишех й писма. В един момент тя тръгна по света. Не сме се виждали след второто й ходене в Япония. От медиите чух за първия неин фонд, събираше пари за построяване на клиника за присаждане на костен мозък на деца, болни от левкемия. После разбрах, че нещата не са се състояли. Попитах я какво е станало със събраните средства, а тя отвърна: парите отидоха в ръцете на лоши хора. Нищо повече. Сега е преценила, че на България повече й трябва клиника за лечение със стволови клетки и създава нов фонд. Такава е Вера, ако може да отнеме всички болки на този свят, всичките му неприятности. Най-много от всичко тя обича България и иска да й остави нещо. Смята го за своя мисия. Този път ще успее. Българите заслужават да имат такава болница, не да ходят по чужбините да лекуват децата си.
- Какво е Вера Кочовска за България, оценяваме ли я?
- Толкова малко я познаваме, а питате дали я оценяваме. Преди години Ванга ми сподели една мечта: да види парижката "Св. Богородица", да стъпи в парижката Света обител. Толкова много го мечтаеше, ей къде е Париж, казах си, защо никой не я е завел. Реших да й предложа да отидем двете. А тя отвърна: "Я веке не могу, Верка ке иде". Странна връзка виждаше пророчицата между Мадарския конник и парижката Света обител. Има път помежду им, твърдеше. Вера търси своя конник, казваше, и ще го намери. Тогава ще отиде в Париж, защото там има да се случват неща. Едва сега си давам сметка защо Ванга в личен разговор пожела някой ден, когато Вера си намери конника, да повторя за всички думите й. Трябвало е да го направя след 15 години. Прибирах се в Шумен, бях си взела книгата на Капка Георгиева за Вера Кочовска и от нея разбрах, че Вера е намерила конника си. Който се оказа Мадарският! Значи трябваше да изпълня заръката на Ванга. Ето казвам я и на вас: "По тоя път требе да вървите като нестинаре по жарава. И ке ви се дават знаци и оне, знаците, ке ви кажуват сичко, що требе за вчера, денеска и утре. Всичко, що е речено от Бога, напишувано е у старите книги. Четете ги, прогледнете ги и за всичко, що прогледнете, напишувайте у вашите книги, що учите децата. Та и оне, кат гледат да виждат, кат слушат - да чуват. По между Мадарския конник и Светата французка обител у Париж има път. Верка, ке иде. Пазище светлината на тоя път, дайте и на другите да си запалят от нея светлиниците. И давайте, давайте, давайте. Давайте сичко, що ви прелива. На вас паре не ви преливат, преливат ви знания, мудрост и дуовност. За сичко що прогледнете у вселенските сили, Господ ще ви възнагради. Заради чадата си, заради землята си, заради целото си мироздание. Те това ви го кажувам я и Бог да ви пази."
Е, сега трябва да се случи и другото: Вера да отиде до Париж. Беше толкова странно, когато й предадох това: като започвах изречение, Вера ми го довършваше. Тя го знаеше. Ето, минаха 15 години и попитах Вера: "Ти като оздравееш, да събирам ли пари за Париж?" А тя каза, че ще отидем, да не го мисля.