Мисля, че никой не разбра нищо, от това, което исках да кажа за Сатана -.- Не че искам да ви убеждавам в нещо, порсто никой не изкоментира моето мнение и... всъщност исках да чуя мнението ви относно моето мнение... което съм убеден, че бихте дали, стига да бях успял да достигна до някого. Толкова самотен се чувствам понякога в това отношение.
Исках да кажа, че Сатана е един от енергийните принципи, които изграждат елементите и духа.
Да махнеш един електрон от атома - става друг атом.
Затова не можеш да махнеш Сатана от нищо. Той е в тъканта на реалността, както всичко останало. Всичко останао - това са всички други енергии, които християнството не споменава (забележете, че "избягва да отрече" като не ги споменава, именно защото не е вярно, че ги няма).
Затова казвам, че християнството е частен, изолиран случай, несъществуващ в природата контекст, изобразяващ враждуващи стихии - сатана и всичкоостанало.
Никой не обърна внимание на градивната страна на Сатана като аспект, без която светът не може да съществува -.-
И не го казвам в смисъл на "доброто не може да бъде оценено без зло, без сатана". Не. Казвам го в смисъл "Сатана има най-силната добра страна от всички други аспекти в сътворението".
Но в частния случай на християнството не става дума за това. И там е въпросът. Темата разглежда Сатана извън контекста на християнството (ако никой не забелязва, понеже всеки влага в Сатана значението, дадено от християнството)