x_name41,
Хубаво, че сподели за хеликоптерчетата...
Предварително се извинявам за дългото изложение. Още се надявам, че някой който е по - напред в търсенията си от мен ще съдейства с информация за сходни символи, срещи и пр..
Регистрирах се тук само, за да открия сходен опит, сходни преживявания и идеи, които са ми идвали, след странни събития, защото не е възможно да се случва изолирано само на мен, а за някои неща не се намира информация и звучи странно, ...ще споделя че се притеснявам да споделям, защото с подобен опит се чувстваш някак самотно ако не знаеш има ли и други...
x_name41,
Случвало ми се е да видя малко хеликоптерче (черно на цвят) да лети из стаята, и да застава на едно място рязко, но не в сън, събудих се една нощ от силна затрогващо мелодична музика.. спях в хола на старата ни къща, стаята е с преход, с 4ри врати и голяма завеса на преходната стена.. бях на 17 години - 1991г.,
та както споменах имаше музика, силна много нежна, затова и се събудих, тъй като обичайно радиото, което слушах денем бе на масата до дивана, на който спях, се обърнах да намаля звука, с "логичната" мисъл, че звука идва от там, но радиото стоеше с измъкнат кабел и явно звука не идваше от там, притесних се да не събудя другите в къщи.. но никой не се събуди, мислех че полудявам, затова реших да си махна тениската, казах си че ако е истина всичко това ще си видя тениската до мен на др. ден... беше ми свръх горещо и не зная защо помня женски мелодичен глас.., след това видях играещи топки светлина, големи колкото свит юмрук да се движат сякаш изписват нещо на завесата на преходната стая, излъчваха матова светлина...
После заспах...
Точно този период за мен бе изпълнен със странности, всичко започна на 09.02.1991. Нощта преди 9ти. 02ри сънувах странен сън, сънувах много хора, облечени в дълги бели роби, и мъжете и жените бяха в бяло, каквито дрехи носят на изток, виждах как хората плачат и бързат да се качат на някакви автобуси, бягайки от нещо, сякаш знаеха, че не им остава време... Мъжете трескаво организираха събирането на всички да се осъществи максимално бързо.., до мен дойде жена, приличаше на жена от изтока, бе прегърнала децата си близо до тялото си и ридаейки ми каза, че знае че всички те ще умрат, че няма да оцелеят, гледаше ме право в очите и ме накара да и обещая, че ще запаля деветте свещи (което бе много важно за тях, за нея), накара ме да повторя обещанието си и нарече всяка свещ с някакви думи, неразбираеми за мен, сякаш трябваше да запомня всяка и да изпълня, чувствах я като далечна роднина, към която имам дълг.. Те всички бързо се качиха, а аз взех следващия автобус, гледах през задния му прозорец и в съня имах видение ( моля за разбиране, не за ирония!) видях Богородица, както я изобразяват, но загърната цялата в бяло - сива светлина, сякаш се рееше в пространство от тъмнина, каза ми: "Пази сина ми"...
На другия ден щяхме да ходим на Витоша с баща ми, както обичайно правехме всяка събота или неделя..изпитвах умора, съня с деветте свещи кънтеше в главата ми, не знаех как да постъпя, не посещавах черкви, имах собствено отношение към вярванията, и с наивитета на младостта, преди да отида на Витоша минах през храм - паметник Ал.Невски, ..след години в търсене на отговори знам, че това бе само моята, моментна интерпретация... На Витоша, същия ден си счупих крака, карахме шейна с баща ми.. В странния момент на счупването думите ми са били - "Това е карма", но аз не ги помня, баща ми е земен човек, инжинер, никой в къщи не говореше за карма, за майка ми единствената свещенна книга бе "Шумеро - Акадската митология", от която четеше откъси, задължително всяка година на Бъдни вечер, тогава когато "нормалните" хора четат откъси от Библията ... минута преди счупването се движехме доста бързо и ми се струваше, че с движението и времето си идва на място, вътре в мен..., когато погледнах крака си счупен помня много ясно как си мислех: "Ето и аз съм човек..сега се деля, сега съм смъртно същество, не съм в цялост", нещата за мен влязоха всяко в момента си..., едва ли ще мога някога да опиша опита, който имах от този миг ..., за около 3ри месеца, бе като да се усещаш толкова на мястото си, в себе си и в света, че започнах да изпитвам усет за събитията, преди да се случат и да ги възприемам със спокойствие и търпение, без всякакво противоречие...за първи път от много ранното си детство можех да кажа точно "да" и точно "не", както и когато трябва. През първите дни в болницата не хапнах и залък, пиех много малко вода, от стреса явно не изпитвах глад, не спах изобщо 7 дни, но трансформацията в мен ставаше за кратко, имах невероятен прилив на енергия, както и познанието как да не изпитвам болка, разделях чувството от себе си, съзнанието ми си бе там, но можех да приема всяко чувство като проекция и да го виждам не в отрицание, болката не я чувствах като такава, само ако исках знаех, че това е само един от начините за приемане, но чувствах осезаемо състоянието на околните, знаех кой и как го боли...Усещах кое не си е на мястото и странна хармония, в която пребивавах, приемах всичко леко и с осъзнатост, в този период не можех да ям сладко, месо, сол, както и крайно неестествени храни, промених се изцяло, всяка сутрин със счупения крак правих свои упражнения и живеех в мир... Знам, че много от Вас ще се питат какво общо има това със "извънземния" разум, но именно от този период и насам добих първата осъзната опитност за това как да разделя съзнанието си от "тялото" и да съм, където съм и да наблюдавам трезво какво става, и да мисля свръх моментно, докато виденията ми се случват, често пъти с елементи на друго място и време и "чуждо" присъствие, а аз имам подобни от съвсем ранна детска възраст, когато се предполага, че бебетата нямали съзнателност... От тогава ( на няколко месеца бебе, помня бях си в кошчето, имаше гости, възрастни хора, каквито обичйно идваха на гости на баба и дядо, разбира се минаваха да видят бебето, в стаята в която бях, помня ги - мили хора, мислех си как не ме чуват, все мислех, че трябва да ме чуват, не плачех, не исках да преча, чувствах се като много стар човек..., оставиха ме в стаята и малко по - късно се усетих в пълна парализа, не можех да говоря, не можех да мърдам, само да гледам, над мен от нищото се надвеси страшна твар, бе голяма, разплута черна твар с малки червени очички, с козина като плът, с лиги покрай устата, и тя обрасла в козина - израстъци, дори и на филм не видях толкова неприятно чувство, гледаше ме в очите със задоволство от контрола, който изпитва..., не отделих погледа си, знаех че изразявам хладно презрение, можех да го пипна без отвращение, но презрението ми беше явно, казвах му - вътре в мен му казвах - "НИЩО няма да ти дам, нищо не можеш да ми вземеш!" и не отделях поглед, в пълна съсредоточеност). Изпитвам това, което психологията определя като Сънна парализа, както и опита как се излиза от това състояние, макар при мен да не е винаги изходящо от съня, научих се още тогава, водеха ме на изследвания, консултации, заради моите странности, както преди това и майка ми, (всред роднините на баба ми имаше лекари) и за съжаление на околните бяхме "наред", просто бяхме различни. И аз и майка ми като деца сме заставяли в ъгъла на голямата спалня, обърнати на Юго - Изток ( и до сега, където и да съм, зная посоките), молейки се на Слънцето, аз от същото време ревниво пазя в съзнанието си Образа на Голямата златна птица, свързвах я със Слънцето, (чрез нея то "оживяваше") която лети само веднъж! и за която Трябва бтително да следиш ( бдях с поглед обърнат на юг и чаках полета и от изток на запад, минава бързо и не трябва да се изпусне), но аз я чаках да се завърне, защото знаех че трябва, въпреки че вече е била... и ще я дочакам , затова и обожавах кондора, самотно изпълва небесата...знаех, че за да запазя съзнанието за птицата трябва да я сънувам... Помня от много рано и друго скъпо "видение", наричах я Забулената, бе жена, чието лице бе забулено до земята с черен воал, спуснат отвсякъде... аз познавах лицето и, тя познаваше мен...виждах я внезапно, на напълно разни места, ходейки по улицата, внезапно чувсвах хладен лек ветрец и в него чувах името си, и после едно продължително "аааа" - казано с много особена интонация, леко навяващо страх, сякащ ме изважда из глъбините ми само резонанса на звука, избиваха ми сълзи и добивах съсредоточеност, друго често създание от ранното ми детство бе стареца с орловия нос, него виждах често и ми бе много близък, всичко започваше в моментите, когато се отпускам, по странни обстоятелства се съсредоточавах, в точка между очите вътре( затворени очи) и след малко го виждах, изпадах във съновидение, което протичаше като реалност, стареца бе нисък на вид мъж, набит и здрав, жилав като млад човек дори повече, чертите му бяха като издялани, макар и груби, имаше орлов нос и малки тъмни очи, вперени, сякаш отвъд, като при орел в полет, винаги го виждах в профил, носеше бели, винаги изрядно бели дрехи, и широкопола шапка, каквито може да видим да носят в Мексико, лицето му изглеждаше обгоряло от слънцето, като на онези хора, които са здраво свързани със земята, сякаш браздите от земята се бяха врязали в лицето му, никога не говореше, стоеше на около 5 метра от мен и ме чакаше да тръгна след него, водеше ме като отвреме на време спираше и се обръщаше, без да изразява нищо и като виждаше дали го следвам се обръщаше и продължавахме пътя си, минавахме всеки път еднакво, през един голям тунел от цветя, сякаш направени от светлина, разноцветни и сияйни, понасетне се озовавахме в гориста местност с яркозелена растителност, продължавахме навътре и стигахме мястото, на което ме водеше всеки път: бе квадрат, ограден от камъни, подредени перфектно в стена, висока не повече от 2 метра ...3ри от стените представляваха ограда, а от едната бе входа, нямаше покрив, нито врата, просто квадрата нямаше стена, пода бе от камъни, равни, изграждаха 2ве пътеки и в центъра, по дължина алея, винаги започвахме бавен обход от ляво надясно, за да разглеждаме картините, изрисувани по стените, бяха в ярки цветове и изобразяваха птици, животни, същества, но аз помня най - ясно един син кит, изобразен на отсрещната стена, в началото и... това продължи до около 6тата ми година и изчезна завинаги... Последния път стареца не дойде, изпитах самота, сякаш загубих някой, който ме познава повече от всеки, всред близките ми, някой от моите..., знаех пътя и отидох при квадрата от камъни, там имаше хора, ходеха, както туристи обикалят, без да се взират, почувствах обида, сякаш мястото опустяваше, със стъпките им, и само се заличаваше, картините бяха избледнели, и не "говореха" за себе си както в "онова време", в което ги обхождахме със стареца, пътеките бяха обрасли с треви и зеленото на тревите бе бледо...
Живях с баба ми - домакиня и дядо ми - доцент по педагогика... майка ми е осиновена..с неизвестни родители, бе взета от общинските власти във Варна от циганската махала и бързо избягала от осиновителите си, след навършване на 18 год. Тя имаше не по - малко странни изживявания, осиновена късно към шестата си година, сама се научила да чете, в старческия дом, в които е била настанена. Тя имаше странни контакти със "Сребристите" - така ги наричаше, за нея те бяха родни.. описваше ги като "родители", но различието им обясняваше, в тяхната "сдържаност", подобни на нас, физически по - високи, имали силно чувство за дълг, те не се възпроизвеждали полово, макар да познавали понятието Любов - всеотдайно, но по- скоро като дълг, ние сме като диво растение, с което се съчетават, както се облагородява дърво..., защото някак си, макар и съвършенни имало опастност напълно да се изгубят чувствено, ако не си върнат това, което човеците имали и което някога имали и те...
Споделям дори не така обстойно всичко, може би с хладност, която виждам дори в ежедневието ми дразни околните, макар че мисля за важно не самите "срещи, знаци, послания, звуци, думи, ...", а опита как да си в пълно съзнание и да си в позиция на изследовател, независим от случващото се, а не жертва на странни обстоятелства, да задържиш съзнанието си достатъчно дълго, без да те "хващат" пътьом детайлите в случващото се и да те мятат в неописуеми, неконтролирани събития - чувства, изчерпвайки те пределно....Имах сънища, както и сънища - видения, които разпределих в групи: 1. Носещи информация (за основни понятия), това е чрез геометрични образи, думи, картини, звуци - сетивно ; 2. Отразяващи събития и чувства, принадлежащи към друго "сега", познати и близки места хора и същества, които не познавам в ежедневието си и за някой не намирам съответствие ако и да представляват град, ритуал и тн, за някои намерих - Тези наричам вспомнящи, . 3. Учебни - в които се учиш да се владееш, да разбираш послания от места, символи, не чрез картина, а чрез опитност, докато трае събитието, така не се забравя на нито едно ниво " преживяното". На около 11 години започнах да рисувам Виденията си като някои се формираха ясно, докато ги рисувам, пазя една такава рисунка- опит за запаметяване, по- лесно е от писането за изобразяване на памет...Преди15тина години сънувах нещо подобно, учеха ни как да разглеждаме ацтекските рисунки, бе като 3-измерна лекция на големи екрани, водещия каза, че нямало рисунки, в смисъла на изкуство там, че трябвало да се разглеждат навътре като скици- проекции, а не в плоскост, и тогава отразявали план на "кораби" за преход...
По навик не търсех как изглеждат "извънземните".., до такава степен имах навик да живея по - удобно в тези състояния, че през последните 10тина години пропусках покрай себе си всяка информация за подобни теми, ( изключая някой плахи опити за споделяне, с цел търсене) , сякаш и без това са естествени, повече от начина по който живеем, и сякаш всички описания ще замаглят истинността повече от колкото трябва, мнението ми не съвпада..не мисля за "извънземните" като за такива, за мен Вселената е наш дом, Земята възприемам не като сега и тук, а като момент, в който пребиваваме, тъгувам за някои от местата, които често "виждах" в детството си, за въздуха който чувствах там, за същества, които намирах за по-близки от родни... и имах ясно отношение за други, които виждах като "ограничени", опитващи се да те вземат, вярвам не че съзнанието пътува, местейки се от някъде нанякъде, а че има ( или няма) способността да се изпълва, препокрива с друга съзнателност, както и да приема по - обширна такава, едновременно успявайки да запази "своя Опит", сякаш се разпределя, концентрира в области, пренарежда се, в зависимост от въздействието, което може да става и с лично пожелаване, вярвам, че телесния облик, само е втвърдената част на това съзнание, което определя "тук и сега", но няма нищо общо с реалността изобщо, това може да бъде само неговата втвърдена реалност, допусната от него, доколкото зависи какво е избрало да приеме. Вярвам, че е нужно безпристрастно отношение, което наричам смирение и което се опитах да обясня в друга тема, в този форум, с примери от човешкото познание, но личното в човека взима връх и думите остават само думи, това отношение на смирение е удобно, за да видиш ясно какво идва "отвън" и от къде е всъщност, без да прилагаш обичайното отношение на приемане, ако ти е "близко" или "отхвърляне" ако е чуждо, да различиш, без да си "прибавиш", за да си в готовност и да си запазиш цялостта, да не се разпаднеш , говоря от опит...имах коментар, че не мога да правя паралели между Дао и Християнство, а по- скоро между Схващанията на Богомилите и...тн, както и че ползвам някакви идеи от бойните изкуства... Опита ми определя позицията. Не мога да твърдя, без опит. Дадени части от Учения могат да ми се видят близки, доколкото споделят опита ми, но и те са разнородни, и често пъти дори търся в тях , а не намирам, а обяснението на търсеното, намирам дори в противоположни по същността си писания, (Ще потърся някой ден за пример!) сякаш Свещенните книги са разбъркани като парченца пъзел и само някаква смътна картина, по спомен в мен търси да ги събере, без да се интересува от принадлежността на изложението, водейки се по спомена за една цялост... Дълги години не исках да чета, нито да споделям, само да сглобя това, което търся...често попадах на книга, точно когато ми е нужна, попадах където и на когото трябва и намирах отговори, търсех ги, за да сравня моята истина, с тази на другите, да знам че има и други.
Имам да сравнявам с Вас много символи, думи...опит, за да търсим заедно отговорите.
П.П: Ако има по - точен раздел във форума, конкретно за тези изживявания, моля администраторите да споделят, за да се коригирам.