Да се събудиш парализиран

[Alien]

Виж сега  всеки може да си обяснява нещата съобразно възгледите си и в твоя случай "усещането за чуждо присъствие" може и да се дължи на страх, но в много описани случаи е не просто усещане а има и "виждане", при това се случава на хора незапознати със секубуси инкубуси и т.н за да си го помислят и "представят". Точно затова вероятно става въпрос за 2 различни неща - особено когато освен "усещането" на чуждо присъствие има и визуален контакт а това не са единични случаи.

[A познай кой]

Аз тая сутрин в сънено състояние почнах да се парализирам.Тога се размърдах  и парализата сякаш се оплаши от мене.

[METAL]

Междо другото и аз веднъж така, ама преди да заспа, сякаш нещо се откъсаваше от мене, сякаш душата ми преждевременно отиде към отвъдният свят, сякаш умирах, като се стягах не бях парализиран а като се отпуснех чуствах как душата ми изчезва от тялото, някво много гадно чувство такова. И докато не заспах се бях стегнал, хахаха много ми е интересно ако се бях отпуснал какво щеше да стане

[WhiteRider]

Интересно преживяване на разделение от душата. Тя се е откъсвала, а ти си бил в тялото, жизнената сила си е отивала от теб, все едно ти не си тази жизнена сила. Нямат край илюзиите на ума и невежеството му. За подобни преживявания си има обяснение и то е в системата от убеждения. А там са натрупани много погрешни представи, които пречат на по-драстичен скок в съзнанието.

За последен път ти редактирам мнение, следващите ще ги трия, ако продължаваш да не използваш главни букви където трябва според българската граматика.

[METAL]

Да, евала за коментара. Не знаеш колко си прав, ама човек, сякаш се разкъсвах, хахаха, много гадно, човек. !

[WhiteRider]

Парализата е много често срещана при начало или край  на ОИТ (опитност извън тялото) или опит за такова. Страхът пък идва от убеждението на ума, че трябва на всяка цена да има контрол винаги и да защитава тялото от всичко (включително и психосоматични преживявания).

[Max]

Нов случай на нощна парализа, този път след сънно преживяване.
Сънувах, че отивам да направя чай на баба(тя почина миналата година).Изведнъж се оказах тичащ  в тъмното  по едно шосе.Съзнателно пропускам част от съня.После до леглото ми две или повече високи прозрачни леко синкави фигури.Аз съм абсолютно скован и безпомощен.Неистово крещя, повече яростно, отколкото отчаяно.Странното е, че викам майка си.Някак излязох от това състояние.Сякаш яростта ме извади от него.
Убеден съм , че „присъствието” на прозрачните фигури е плод на въображението ми, подхранено от глупостите с които съм се начел, за разните отвличания.Особено в книгата на Ажажа.
По дяволите, няма никакви отвличания, само създават психози у хората и аз самият както се оказва съм на път да полудея.

[eli]

Да споделя и аз моите случки със сънна парализа. Дано да са полезни на някой, който се сблъсква с това меко казано неприятно преживяване. Три пъти ми се е случвало да се събудя и да не мога да мърдам - първия път беше преди години, последните два пъти ги помня доста ярко. Това, което съм забелязала, че винаги се случва, когато съм сама в стаята. И трите пъти съм усещала заплашително присъствие и искам да се обърна да видя кой е зад мен, а не мога да помръдна.
Ще ви разкажа за последните две преживявания:
- Събуждам усещам, че някой ме гледа заплашително, опитвам се да се обърна и установявам, че не мога да се мърдна - и чувам глас, който ми пее "There is no love in this world". Отвратително! Разбъркваше ми мозъка с гадната си песен и не можех да се концентрирам да мисля. Накрая някакси успях да почна да нареждам на ум една молитва. Дано не ви звуча много религиозно /не симпатизирам на нито една от съществуващите религии/, но в случая, който ви разказвам молитвата "Отче наш" беше средството, с което се оттървах.
- Втория случай - пак сама в стаята събуждам се легнала по корем и усещам как нещо стъпва по мене и сяда на гърба ми, аз пак не мога да помръдна. Усещането е точно като все едно котка се разхожда отгоре ми. Този път изобщо не се панирах, пак беше гадно и неприятно, но аз бях изчела много за сънната парализа за всички научи и ненаучни теоори и само си казах "това е сънна парализа, сега ще се събудя наистина", опитвах се да си размърдам езика или пръстите на краката /някъде бях прочела, че това помагало/. И се събудих.
Извода ми е, че като реагираш без паника и с бистър ум - какво и да е това нещо изчезва.
Лично мен научната/медицинската теория не ме задоволява изцяло - не мога да приема, че моя мозък ще измисли всички тези халюцинации и то всеки път различни. А и усещането нещо да ми седне отгоре незнам дали мога да го изхалюцинирам...
И още нещо странно искам да споделя може някой да знае нещо - първите два пъти, в които съм се събуждала парализирана и съм усещала че има някой зад гърба ми, въпреки, че не съм можела да видя "посетителя" в себе си имам изграден образ как изглеждат - първия път една жена с дълга черна коса облечена в черни дрехи /панталон и блуза/, а втория път мъж с червено лице. /напълно е възможно тези образ да са плод на моето въображение/.   

[Wh1teDeath]

И аз изкам да споделя един доста стряскащ и реален мой сън. Сънят ми всъщност беше доста психиращ.  Аз съм си в къщи посред нощите и се събуждам от някакви странни звуци от другата стая и се опитвам да се завъртя, но съм като парализиран и в този момент виждам някаква сянка, не мога да го опиша какво беше, само мога да кажа, че беше доста мрачно и в съня си супер много се изплаших и почнах да викам, но всъшност само си отварях устата, бях напълно онемял, не можех да издам никакъв звук и това нещо посяга към мен, в същото време се събуждам и си мисля- егати гадния сън и изведнъж пак същата история, направо психясах и накрая след това се събудих и се чудех дали това не е пак сън и не си легнах вечерта повече, седях до сутринта пред компа. Доста гаден сън. Не мога да си го обясня , но никак не ми хареса.

На никои не му пожелавам такива сънища.

[dlakon]

Днес ми се случи нещо доста странно.. Събудих се от странен шум в стаята и установих че не мога да помръдна. Бях точно в положението, в което съм заспал - по корем, обърнат леко на едната страна (към стената)(винаги се събуждам в позата, в която заспивам). Не съм се паникьосвал, нито изпитах някакъв страх, предполагам понеже не ми се случва за първи път, просто си помислих че са ми изтръпнали крайниците и шума е от баба ми. Не си спомням дали можех да си отворя очите, ама така или иначе щях да видя само възглавницата и стената. После усетих как нещо се приближи и ме бутна по гърба от дясната ми страна.. сякаш ме сръга с пръст. Не някакво неприятно или грубо а.. по-скоро все едно проверяваше дали спя. Все още мислех че е баба ми, затова не се и опитах да издам звук, само няколко по-шумни издишвания, за да види че спя да не вземе да ми измисли някаква работа.
Единственото нещо което беше под мой контрол беше дишането и с дълбоките вдишвания/издишвания видях, че се повдигам целия съвсем леко и в крайниците ми започва да се появява смътно усещане. След 4-5-10 дълбоки вдишвания и опита за помръдване всичко си дойде на мястото... Нямаше го усещането за иглички, така че отпада варианта да съм се схванал. Нито съм се събуждал още 18 пъти след това, просто като се размърдах станах, седнах си на пс-то.. помотах се и огледах наоколо, питах баба ми дали е влизала в стаята ми, отговора и беше отрицателен.

П.С. И отново чувството за цялото нещо беше все едно съм.. подранил да се върна. 

... Някой някакви идеи?..

[WhiteKnight]

Не знам, обаче аз с всяка следваща седмица сънувам все по реалистични сънища и то главно винаги неделя срещу понеделник. Тази нощ имах изключително реалистични двойници на жената и детето ми. Направо не можех да различа кой е  истинският.

[Max]

…и усещам как нещо стъпва по мене и сяда на гърба ми, аз пак не мога да помръдна. Усещането е точно като все едно котка се разхожда отгоре ми…

Тази нощ имах подобно преживяване.Усетих как от лявата страна наглавата ми, опирайки се в нея минава малко животно, вероятно с размерите на котка, усетих и мекотата на козината му.Тъй като котаракът ми вече не е жив, тревожен импулс ме накара да поискам да скоча,но не можах да помръдна. Напоследък ми стана навик да викам в такива случаи на безпомощност.След първите два опита, осъзнавам че викам на ум.Но заедно с викането, правя и неистови усилия да се раздвижа.
Усещането за малко животно, което се разхожда по леглото или лежи върху мен не е ново.Добре познато е и на родителите ми.Явно у дома постоянно присъства нещо и се усеща само в сънно състояние.
Тоя последния сън не предизвика у мен силна тревога, но през лятото имах няколко не сънища, а случаи на вибрации / които аз наричам бързи вълни/ и те бяха съпроводени с парализа.
В първия случай си бях легнал изтощен за 20-тина минути, след денонощие прекарано пред компютъра.Предстоеше ми излизане и трябваше да се съвзема. Умората явно е от ключово значение за бързото навлизане във фаза, ако използваме израза на Монро.Изглежда тя е съдействала някак да уловя навлизането.Ето какво почувствах.Вибрациите започнаха рязко и бяха много мощни.Съпровождаше ги ужасен бръмчащ шум, сякаш бях в огромна машинна зала. Почти веднага усетих настъпването на парализата.Няколко пъти ми се е случвало да улавям този момент и сякаш той е съпроводен със вледеняване на тялото.Когато обаче ми се случи да се събудя вече парализиран, усещането за студ го няма.
Забелязал съм, че лягайки си силно изтощен често успявам да уловя излизането, което вероятно и без това се случва с всеки, всяка нощ, но лично аз успявам да осъзная този момент често пъти именно в състояние на силна умора, а в останалите случаи на „нормално” заспиване пропускам.

…и само си казах "това е сънна парализа, сега ще се събудя наистина", опитвах се да си размърдам езика или пръстите на краката /някъде бях прочела, че това помагало/. И се събудих…

А при мен спокойствието и способността да разсъждавам за състоянието си рядко ги има.Обикновено изпадам в паника и започвам да крещя / наум, разбира се )) /.
А излизането от парализата при мен винаги настъпва с раздвижване на главата /физическо или енергийно – не знам/.А да си раздвижа главата успявам с неистови усилия.Възможно е не самото движение на главата, а както казах неистовите усилия да ме изваждат от това състояние. А както се вижда и от твоите случаи, ключът явно не е в главата, а просто във волевия контрол, в силния стремеж .

[Ken1]

А както се вижда и от твоите случаи, ключът явно не е в главата, а просто във волевия контрол, в силния стремеж .

Точно там е ключа  аз най лесно излизам от фаза когато започна да дишам много дълбоко. Дишането и мигането са  единствените процеси които мога до контролирам без особено усилие в сънна парализа(фаза). При повечето хора дишането се контролира най-лесно  .

[Red]

На мен два пъти ми се е случвало подобно нещо. Първият път беше преди около 2 години. Събудих се през нощта защото чух, че нещо шуми до главата ми. Опитах се да се обърна и да погледна, но не успях, после се опитах да стана и успях едва -  едва да се повдигна. Усщах тежест върху тялото си и все едно нещо ме притискаше на долу. Освен това ми се струваше, че от едната ми страна има някакво същество - нещо черно. Беше доста шантаво и тогава бая се стреснах. Освен това продължи сравнително дълго. По някое време чух, че брат ми стана в съседната стая и отиде към тоалентата, опитах се да го извикам, но нищо не стана - все едно просто не можех да издам звук.
Вторият път беше преди около месец може би, бях се прибрала от училище и бях страшно скапана. Легнах и си пуснах музика, обаче по някое време съм заспала. Когато се събудих си спомням, че виждах всичко пред мен, бях легнала на една страна и пред очите ми беше стената и едно плюшено мече, което от както съм малака си прибивава на леглото ми. Опитах се да помръдна, но пак не стана - същото чувство с тежеста, само че този път нямах усещането, че има още нещо в стаята. Освен това, този път бях много спокойна и просто изчаках това да премине. Трябва да отбележа, че за разлика от случката преди няколко години, когато всичко в помещението беше някак си отблъскващо, зловещо и неприятно, сега в стаята като цяло се чувстваше приветлива и уютна атмосфера.

По National Geographic бьх гледала някакво предаване на тази тема и на края обясниха всичко с това, че докато спи човек губи контор върху тялото си за да не се нарани и понякога с случва когато се събужда да му е нужно време отново да може да се движи. И въпреки това, освен чисто физическата невъзможност да помръднеш тялото си, доста странно ми се стори и това какво усещаш.

[meander]

Здравейте.При мен се получават подобни неща когато настъпя "някого" по мазола(казал съм истината за нещо).Явно се опитват да си оправят "нещата" по различни начини.Опитват се да парират всеки мой опит да живея според моите разбирания(морал).Пробваха с какво ли не-явни заплахи че са страшни,чрез насилие да се подчиня,караха ме да се боря за живота си(за да ме източат енергийно),опити да ми взамат съгласието за опасни за мене неща,и доста други похвати.Един път ми се изсипаха у дома цяла тумба сатанисти,да ме убедят да им играя по свирката или да ме принудят.Но в моя дом аз съм стопанина и аз определям правилата(законите).Жената е царицата у дома но в рамките на правилата,царя е цар когато спазва правилата(законите) или е диктатор когато ги нарушава.А в моя дом са "нежелани" неканените гости,и си ги напратих по живо по здраво.Но един от тия опити ме потресе-използваха и енергия(жизнена)за да ме претоварят енегийно и да се спомина(а от каде я имат?).Работеха предимно нощем а причината е:нощем тялото пренарежда информацията,енергията и се самолекува при наличие на необходимата енергия.От известно време работят и през деня(явно са на зор).Доста хора споменават за някаква промяна която усещат,изглежда че вибрациите около нас се променят.А по-високите вибрации им пречат,така че бума на тези явления би трябвало полека да спада.Жените са ощетени от тия неща,но се надявам природната им даденост да не се съгласяват да надделее и да се предпазят.Целта на тези неща които ни се случват(по мое мнение)е да се съгласим с тяхните желания за да носим ние отговорността за тяхните деяния.Няма да стане,защото грубо потъпкват законите на всемира.Несъгласието ни и истината за деянията им казани в наша защита,не им позволяват да постигнат желанията си.Живи и здрави.