Ами...ето нещо като пояснение...но ще трябва да почна съвсем малко по-отдалече.
В действителност няма ангели и демони или други подобни същества, които са известни с това, че хората често ги виждат в медитациите си и в преживяванията на прага на смъртта или в нещо друго подобно и тн.
В действителност ангелът е...метафора.
Да кажем, че човек подсъзнателно стига до някакво просветление за себе си.Прави голяма крачка в себепознаването си.Само че става дума за подсъзнателно ниво.И ако съзнанието(осъзнаваното съзнание) е преплетено в програми или просто е твърде тясно, за да възприеме твърде широката представа за себе си, подсъзнанието прави нещо като реплика на личността - съзнанието, поради това, че е твърде тясно, за да осъзнае ширината на висшето съзнание, вижда ангел.То натоварва този ангел с много мъдри думи, с различни сили и способности и тн.И изпитва голяма любов, изключително доверие в образа и тн.Чувства го близък, сякаш личността се е доближила до бога.
Всичко това е просто защото няма никакъв ангел - този образ е метафора на онзи аспект от себе си, който съзнанието не може да осъзнае.Човекът вижда онази част от себе си, която не му е по силите(все още) да осъзнае.Типично за хората, които не са способни все още да изпитат "пълното единство" - вместо себе си, те виждат "външно" същество, но чувстват, че сякаш нещо непреодолимо силно ги свързва с това същество...те не могат да осъзнаят, че този ангел е тяхното собствено съзнание.
Същото е и с демоните - когато личността не може(или не желае, поради блокаж или програмиране) да вазприеме някаква черта от себе си, която счита(или която по принцип е считана) за долна.Вижда я като нещо външно, което я измъчва.
И същото се отнася за проклетите феи, светлинни същества и тн, за които много психопати пишат премного книги.Това още повече се отнася за проклетите "светлинни същества там горе, които са част от нашето семейство и си приличат на външен вид".
Тези същества са просто метафори на онези части на собственото същество, които съзнанието все още не успява да възприеме като себе си.
Това са също така и всички видове наставници, учители и прочие и конкретно за форума например - това са учителите на mitko: аспекти на него самия, които той не осъзнава като цялост и с които той не успява да се самоотъждестви.
И оттук молитвата.Самата дума молитва предполага посока - човек се моли НА нещо.Истината е, че на каквото и да се моли, той ВИНАГИ получава това, което иска, от себе си.Защото всичко, на което човек някога може да се моли със 100%ов успех, е себе си.
Ако се моли на "светло същество" - значи се опитва да създаде реплика на себе си, да изолира онзи аспект на себе си, който ще му е от полза в случая, като отделно същество...
Всичко това се прави в услуга на осъзнаваното съзнание - ако съзнанието не умее добре да... разполага със себе си... най-лесният начин да постигне целите си е да действа по този начин, който най-добре отговаря на нивото му - фрагментираност.
Това не значи, че молитвата не действа.Напротив, действа чудесно - просто молитвата не е най-подходящото решение за по-разширеното съзнание...за сметка на това тя е най-подходящото решеине за други състояния на съзнанието.
Затова молитвата, себепрограмирането и себевнушението имат един и същи корен.Всъщност всичко това е себепрограмиране, а останалото са начини.
Човек може да се себепрограмира като си създаде бог, който ражда от себе си - този начин на себепрограмиране се нарича молитва.
Чомек може и директно да набие дадена команда в подсъзнанието си(в онова съзнание, което все още не осъзнава добре) - този вид себепрограмиране се нарича самовнушение.