Сетих се че нямаме такава тема и долната статия ме провокира да отворя. Тук може да поствате всичко за морските чудовища.
Калмар великан - атракция в Лондон
Междувременно Би Би Си пуска поредния си научнопопулярен сериал, озаглавен "Planet Earth"
02.03.2006
(http://media.abv.bg/img.phtml?id=144776)
Гигантският калмар Арчи (от латинското му име Architeuthis dux), уловен жив край Фолклендските острови, е най-добре запазеният, на който учените досега са попадали. Дълъг е 8,62 м и е изложен в Музея по естествена история (NHM.ac.uk), след няколкомесечен мъчителен процес на препариране. (Вж. видео). Размерът му обаче е двойно по-малък в сравнение с рекордьора, забелязан през 1880 г. край Нова Зеландия, който достигал цели 18,5 м. Гигантът е рядка гледка, живее на дълбочина между 200 и 1000 м, а теглото му може да достигне 1 тон, обяснява Би Би Си. Повечето труповете на такива калмари, които учените са виждали, са били изхвърлени на бреговете, понякога дори полусмлени от стомаха на някой кит, така че вече се намират в изключително лошо състояние. Този, вероятно женски екземпляр, пристигнал в Англия в хладилник и само размразяването му отнело четири дни. Не по-малко трудна задача била да се намери производител на стъклени изделия, готов да изработи 9-метров аквариум, в който тялото да бъде достъпно за по-нататъшни изследвания. Затова музейните работници се обърнали към художника авангардист Деймиън Хърст, прочут с творби като "Овца във формалин", за които също използва аквариуми.
(http://media.abv.bg/img.phtml?id=144778)
Екипът му с готовност ги свързал с фирмата, откъдето се снабдявали с контейнери в нестандартни размери. Сега калмарът е част от общо 22 млн. музейни експоната, които могат да се видят по време на туристическата обиколка.
Източник: netinfo.bg
(http://www.georgeglazer.com/archives/prints/sports/maritime/images/seamonsters.jpg)
(http://historic-cities.huji.ac.il/miscellaneous/sea_monsters.jpg)
Морски чудовища
Разказват се митове и легенди за огромни морски същества, които обикновено са били свързвани с огромна по размери змия. Вярата в съществуването на такива същества, които обитават дълбините на океаните са широко разпространени в античния свят. В "Старият завет" като едни от най-древните битки са описани битките между Бог и морско чудовище наречено Левитан. Левитан най-често е оприличаван като драконо-подобно същество, името му впоследствие е било използвано, за да обозначи морско чудовище - морски дракон. Записи за тези битки се срещат също в античния среден изток. Стари записи описват битка между бог Мардук и дракон с много глави - Тиамат. Съществуват описани битки между Бога на водата и дракон, наречен Илюянкас. В Сирия също има записи за битка между бог Баал и чудовище, наречено, забележете Левитан. Историята за битката между Мардук и Тиамат се счита за основа на християнската легенда за Свети Георги и дракона.
Въпреки че истории за морски чудовища продължават да се разказват през вековете, до момента не е било заловено или убито нито едно от тях, което би доказало на практика съществуването им. Голям брой автентични истории за гигантски морски същества са били обяснени като неправилно разпознаване на животни, които вече са добре известни и описани от учените. Например голям брой морски свини, плуващи една зад друга и изплуващи през определени интервали от време, за да си поемат въздух, лесно могът да бъдат сбъркани с голямо драконообразно същество. Големите морски животни, които вече са познати на науката, като морските лъвове и др. също са разумно обяснение на голям брой истории за морски чудовища.
Гигантските сепии са в основата на много от тези истории. Някои от тези сепии достигат на дължина 15 метра, а може би в морските дълбини се крият и по-големи. За тях се смята, че обитават зони, където историите за морски чудовища са най-много - Скандинавия, Дания, Британските острови и източните брегове на Северна Америка. Една от тези сепии, плуваща на повърхността на водта, разперила две от огромните си пипала, лесно би била сбъркана за морско чудовище в миналото, дори и днес.
Истоиите за наблюдавани чудовища в сладки води също са много на брой. Една от най-популярните е за чудовището от Лох Нес - Неси. Всички те са обект на много изследвания, но до ден - днешен си остават загадка.
www.fishing-mania.com
Левиатан
Левиатан, или „извиващият се звяр", е митическо морско чудовище, чийто образ идва от Вавилон и Ханаан като персонификация на всички сили на Злото. Твърде често то е известно под името „Кракен”, но това не е правилно, защото това са две съвършено различни същества.
Името Левиатан се среща на пет места в Стария завет. Немския лингвист Вилхелм Генезиус изяснява, че думата liviah (корона, гирлянда) се свързва с окончанието an (ан) и се получава значението „този, който се извива в спирала”. По-вероятна би могла да е и етимологията liviah + tan, където tan моеже да означава и „крокодил”, и „кит”, и „дракон”, и „голяма риба”. В библейските текстове (напр. Давидовия псалм) името на морското чудовище, на „бързия змей”, е използвано алегорично като едно от наименованията на Сатана.
От описанието на Левиатан се вижда, че това чудовище има хармонични пропорции, мощен врат, огромна паст, набита с два реда зъби – остри и святкащи. Кожата му е покрита с яки плочки – щитове. Огромните му очи, червени на цвят, му позволяват да вижда в тъмната и мътна вода. Когато се покаже на повърхността, от ноздрите му излиза пара, а от устата му – огън, и водата около него закипява. Гигантският морски змей бил създаден от Бог, за да „играе с него”, и от Бог бил унищожен. Образът на Левиатан – олицетворение на неоузданите сили – често е интерпретиран в произведения на художествената литература и на другите видове изкуства.
(http://scary-bg.com/upload/images/3_05102906351035.jpg) (http://scary-bg.com/upload/images/2_05102906351035.jpg)
www.scary-bg.com
Кракен
Легендата за Кракен има древен произход. Тя е била разпространена сред северните народи, които поради своите оскъдни и примитивни зоологически познания са наричали с крабб (Krabbe) – (морски паяк) всяка твар, имаща множество крайници. Кракен е общо название за гигантските калмари и гигантските октоподи. Тези „чудовища от дълбините” били неведнъж срещани от моряците на Севера.
Един от първите обстоятелствени опити за разяснение на загадката се появява в книгата „История на природата на Норвегия” (1752-1753) на Понтопидан. Авторът, служител на църквата, бивш епископ на Берген, посвещава цяла част от двутомния си труд именно на изследване на легендарните животни в северните морета. Започвайки с разкази за сирените и за морския змей, той преминава към описание на това, което нарекъл „безспорно най-огромното морско чудовище” :
„Наричат го Krake, Kraxe, и по-често – Krabbe. Това напълно подхожда на огръгленото, сплестнато същество, имащо множество крайници, или „клони”. Наричат го още „Ankertrold” (злодей), но очевидно никой от древните или от съвременните автори няма ясна представа за това създание. ”Нашите рибари” – пише Понтопидан – единодушно твърдят, че понякога, особено в жарките летни дни, когато излизали в открито море, се сблъсквали със силно изменение на дълбочината (35-40м ,вместо очакваните 145-180м). В такива места по правило почти напълно липсвало риба. Затова те си мислели, че под тях на дъното се намира кракен. Според тях именно това същество не позволявало да измерят нормално дълбочината. Намаляването й свидетелствало за това, че животното се повдига към повърхността. И тогава, без да губят време, рибарите прекратявали лова, хващали веслата и колкото се може по-бързо отплавали към нормалната дълбочина, където могли да се почувстват в безопасност. Спирайки, те наблюдавали как на повърхността на водата се появява огромно чудовище. То изплуввало, докато не покажело цялото си тяло, което човешкото око не можело да обхване с поглед. Гърбът му достигал до около 2км в кръг; на пръв поглед приличало на струпване на малки острови, заобиколени от някаква субстанция, плаваща и люлееща се като морски водорасли.
На повърхността се появявали възвишения, приличащи на пясъчни дюни, над които подксачали множество малки риби, докато не потънели във водата. И тогава над морската повърхност израствали, постепенно разширявайки се, много на брой блестящи шипове или рога, достигащи на височина и ширина размерите на корабна мачта. Разказва се, че ако „ръцете” на това същество обхванат и най-големия военен кораб, те биха го завлекли със себе си в бездната.
След като в продължение на няколко кратки минути чудовището се задържало на повърхността, то започвало бавно да се потапя и в този момент опасността била толкова страшна, колкото и преди – потапяйки се, животното предизвиквало такива кръговъртежи и плискане на вода, че завличало след сеже си всичко наоколо.
Доколкото това необикновено животно се отнася най-вероятно към октоподите или морските звезди, то неговите „ръце” (или „рога”) за всъщност пипала. С тяхна помощ кракен можел да се придвижва и да си набавя храна. Търсенето на храна значително се улеснявало благодарение на способността му да изпуска силна, примамваща рибите миризма. Старите, опитни рибари са знаели за още една особеност на кракен. Те наблюдавали как няколко месеца подред това чудовище не преставало да поглъща храна, преживяло и през следващите няколко месеца изхвърляло съдържанието на своя храносмилателен тракт обратно в морето. При това очистване на червата повърхността на водата се оцветявала с екскременти и изглеждала гъста и мътна. Казват, че тази „тиня” толкова се харесвала на вкус и на мирис на рибите, че те се стичали от всички страни и се събирали над кракен. И тогава той разтварял своите пипала и поглъщат дългоочакваните гости, да ги преживя, да ги преобразува в поредната порция примамка за техните роднини.
Такава е легендата за Кракен.
В средата на 19 век тази легенда оживява: френската корвета „Алектон” се сблъскала с огромен кракен. В битакта участвал целият екипаж. Стреляли в животното, хвърляли харпуни и се опитвали да го измъкнат с канджи от водата. Но харпуните и канджите не се задържали в мекото тяло. Докладът на капитана на корветата за това произшествие бил прочетен на заседание на Френската академия на науките, но веществени доказателства, които да убедят учените в съществуването на огромните чудовища, нямало.
Такива били получени през есентта на 1873 г. Двама рибари и едно момче ловили риба в един залив на Нюфаундленд. Виждали някаква огромна маса, плаваща на повърхността, те решили са отломки от кораб след корабокрушение. Един от рибарите се приближил до тази маса и ударил с канджа. Внезапно тя оживяла, надигнала се и хората установили, че са се натъкнали на Кракен. Дългите пипала на чудовището обхванали лодката. Тялото на Кракен започнало да се потапя и потеглило със себе си и лодката.момчето запазило самообладание и с томахавката отсякло ръцете на чудовището. Кракен изпуснал мастило и оцветил водата наоколо, потопил се в дълбините и изчезнал. Рибарите побързали към брега. Пипалото било предадено на местния естествоизпитател Харвей (за цели $10?!). Така за първи път в ръцете на учените попаднала част от тялото на мистичната „риба-дявол”, за съществуването на която се били водили спорове в продължение на много векове.
Днес тези огромни морски чудовища са идентифицирани от науката като огромни калмари, Architeuthis (архитеутис).
За хората които предпочитат артефактите пред морските деликатеси, Кракен е неостаряваща легенда, вълнуващо сказание, завещано ни от древните скандинавски народи и намерило своето продължение в редица произведения на литературната фантастика и кино.
(http://scary-bg.com/upload/images/1_05112006171117.jpg) (http://scary-bg.com/upload/images/2_05112006171117.jpg) (http://scary-bg.com/upload/images/3_05112006171117.jpg)
www.scary-bg.com
Неси - Чудовището от Лох Нес
Може би най-известното чудовище на модерните времена – Чудовището от Лох Нес, или на галено Неси. Днес то е туристическата атракция на Шотландия, но през годините около неговото име са се натрупали невероятни разкази, които оформят един хипертекст-легенда. В нея и сега продължават да се инвестират значителни финансови средства с единствената цел, да се открият доказателства за това, дали твърдението за съществуването на Неси е вярно, или не.
Родното място на Неси е езерото Лох Нес (Loch-Ness; Лох е келтска дума за езеро), откъдето произлиза и наименованието на този феномен.
То е най-голямото от трите езера, които се намират в Северна Шотландия. Водната му площ е около 23 км дълга и широка около 1 км, с дълбочина около 600 метра. Водите му са необичайно тъмни, а вълните му понякога достигат до 3 м. Лох Нес е старо около 10 хиляди години и възникването му датира от края на ледниковия период.
(http://scary-bg.com/upload/images/1_05100705281028.gif)
Най-старото свидетелство за същество, живеещо в това езеро, е от 6 век н.е. и може да се намери в ръкописа Vita Sancti Columbian – Житие на Св. Колумба, написано през 565г. от бенедиктския монах Adamnan (Адамнан). В него се разказва как Св. Колумба, след като видял мъж, убит от езерно чудовище, решил да изгони това дяволско животно от езерото със силата на молитвата. Молитвите на светия мъж били, както се оказва, недостатъчни, защото странното изчадие се появява пред очите на хората. Броят на тези, които твърдят, че са го видели, днес надвишава 11 000. Най-знаменателните обаче са няколко.
През 1880г. водолазът Дънкан Макдоналдс слязъл да огледа кораб,потънал в западния край на езерото. Минути след като достигнал останките, той подал неистови сигнали да бъде изтеглен на повърхността.
Свидетелите твърдят, че треперел от ужас и се заклел се, че видял огромно животно, полегнало на скална площадка. ”Страшен звяр-като огромна жаба”, едва успял да промълви Дънкан. Той никога повече не влязъл в езерото.
През април 1933г. г-н и г-жа Маккей пътували с автомобил покрай Лох Нес, когато г-жа Маккей забелязала раздвижване на водната повърхност. Отначало помислила,ч е това са патици. Изведнъж се появила широка бразда-нещо се движело във водата с голяма скорост. На около 400 метра от брега се надигнали две големи гърбици, които се движели в линия, при което задната изглеждала по-голяма. Маккей слезли от колата и наблюдавали „грамадното животно, което се премяташе и се гмуркаше”. После изчезнало със силен плясък.
Всички следващи устни разкази на очевидци описват Неси като животно с малка глава на дълъг врат. Едни го виждат в сив цвят, други в жълт. Забележително е, че много от тях описват V-образната бразда, страховитото разлюляване на водната повърхност и появата на няколко гърбици.
Първият свидетел, подркепил своя разказ с фотография, е Хю Грей(Huge Gray). Снимката от 12 ноември 1933г. е твърде неясна, но привлича към бреговете на езерото стотици туристи и ловци на чудовището. Техният брой расте в геометрична прогресия.
(http://scary-bg.com/upload/images/3_05100705281028.jpg)
През април 1954г. се появява снимка, направена от известния лондонски гинеколог Робърт Уилсън (Robert Wilson). Тя представя нещо като глава и шия, стърчащи над водата. Около шията се виждат кръгове във водата, което означава, че животното току-що се е показало на повърхността. Снимката е известна, като т.нар. „Хирургическа снимка” и е считана за едно от най-убедителните доказателства за съществуването на Лохнеското чудовище.
(http://scary-bg.com/upload/images/4_05100705281028.jpg)
Един от повярвалите в легендата за Неси е изследователят Робърт О’Конър (Robert O’Connor), който сам става част от тази легенда. През 1960г. той организира, сам финансира и ръководи една от първите истински сериозни експедиции, която интензивно дни наред се опитва да регистрира на карта движението на легендарния звяр. Почти когато се отказват, О’Конър, който предчувства сензацията, с безпогрешен инстинкт, подкарва бързо лодката след непрекъсното повтарящ се странен и силен звук, последван от плясък, и въпреки невероятната мъгла успява да види, когато тя за миг се вдига, на около 80 метра на повърхността дълъг тъмен обект, който напомня гърбиците на някакво голямо животно. Снимките,които успява да направи, се превръщат в легенда и в същото време – в опора за всички онези, които ще вярват в мита за Неси.
През същата 1960г. се появява и първият филм за Неси. Направен е от ловеца на чудовището Тим Динсдейл (Tim Dinsdale). На филмовата лената е уловен жив обект, който се движи зигзагообразно в езерото с голяма бързина. Днес филмът се използва като най-важно доказателство за съществуването на Неси.
През 1972г. безусловно американецът Робърт Райнс, един от малцината, които наистина успяват да реализират своите амбиции и екипът му, правят няколко успешни подводни снимки. На една от тях се вижда нещо като плавник на животно, а други показват като че ли цяло тяло. Екипът използвал камера, която правела по една снимка на около минута с електронна светкавица. Тя била свързана със сонар - уред, който излъчва звукови импулси и приема отразените от предмети звукови вълни. По такъв начин сонарът очертава формата на предметите на специален екран. Въпреки тази съвършена апаратура снимките са твърде мътни и неясни.
(http://scary-bg.com/upload/images/5_05100705281028.jpg)
Ако чудовището съществува, в което много хора все още се съмняват, учените не са единоудушни по въпроса какво е животното от снимките.
www.scary-bg.com
Отново от www.ufolog.ru
Океанската бездна е пълна с чудовища
От дъното на океана се се чуват странни звуци. Кой ги издава – неизвестни на науката чудовища или жители на подводна цивилизация?
Дълбините на световния океан са толкова неизследвани, че там могат да живеят дори извънземни. Така смята ръководителят на Международния проект по акустичен мониторинг проф. Кристофър Фокс.
Тайнствените подводни обитатели не се виждат, но по негово мнение се чуват. Вече няколко години ученият записва и анализира в лабораторията по изследване на морската среда в Нюпорт, щат Орегон загадъчните звуци идващи от бездната. Вълните понякога изхвърлят на брега странни трупове с чудовищни размери.
Калмар с размери на подводница.
Трупът на чудовищен 250 килограмов калмар-архитевтис с 15 метрови пипала, по които има множество смукатели със зъби, е намерен миналата година между о-в Тасмания и Антарктида. Експертът по калмарите Стив О’Ши, старши научен сътрудник към Оуклъндския технологичен институт казва, че това е „малко бебе”, което е могло да порасне до няколко десетки метри дължина. В коремите на мъртви кашалоти са намирани огромни „клюнове”, които са принадлежали на много по-големи калмари. По телата на кашалотите са откривани рани, оставени от огромни смукатели. Океанолозите смятат, че науката знае повече за динозаврите, отколкото за обитателите на океанската бездна.
12 сантиметров зъб от акула.
Вече 50 милиона години в океаните живеят акули с дължина над 30 метра. Те не са измрели, както се предполагаше по-рано. До този извод са стигнали специалистите по бели акули Ричард Елис и Джон МакКоскер, след като изучили стотици 12 сантиметрови зъби, които водолазите намират из целия свят. Дори научното название на тези огромни акули – Мегалодон – означава „голям зъб”. Такава акула би могла да глътне автомобил, без проблем да откъсне парче от яхта или малка подводница. Елис е сигурен, че огромните зъби не са находки, а акулите ги губят понастоящем от старост.
За последно, такава огромна акула е биля видяна през 1963 г. покрай бреговете на Австралия. По разкази на очевидци, дължината е била поне 40 м. Други дори твърдели че е 90 м.!!! В огромната и паст за миг изчезнали няколко контейнера с лангуста, висящи до борда. А всеки контейнер е бил по 3 м. диаметър.
Ако вярваме на подобни истории, трябва да ловим риба поне от самолетоносач. Историята на зоологията ясно сочи, че огромни животни, като калмарите, описани по-горе, наистина биха могли да се крият от науката в океанските бездни.
Непознати звукови обекти.
Подводните звуци се улавят от система, предадена на учените от военните. През 1960 г. Военноморските сили на САЩ разполагат глобална подводна мрежа от хидрофони, за да следят съветските подводници. През 1991 г. обаче, достъп до тази система е разрешен и на учените.
Подслушвателните постове, разположени на дълбочина няколкостотин метра, позволяват да се разпознават повечето звуци по техните спектрограми – един вид гласови отпечатъци. По тези спектрограми може да се „изчислят” песните на сините китове, оборотите на витлата на подводниците (а оттам и каква е подводницата), да се чуе триенето на айсберг по океанското дъно, да се засече подводно земетресение. Но проф. Фокс е чул и различни неща.
Неизвестните източници издават звуци на дълги вълни, които се разпространяват на много големи разстояния – по целия океан. Засичат ги датчици, разположения навсякъде из Световния океан. Звуците са нискочестотни, напомнящи работата на някаква техника, или сякаш са адресирани към някого.
Записани на магнетофон и пуснати с по-голяма скорост, те стават различни и за човешкото ухо. Нещо повече, придобиват характерни особености. Учените им дават различни наименования: „влак”, „свирка”, „спирачка”, „вой”. „Да вземем за пример „спирачката” – казва Фокс. – Този звук, който прилича на звука на приземяващ се самолет, за пръв път се появи през 1997 г. в Тихия океан. Сега той се премести в Атлантическия. Източникът му е разположен далеч от хидрофоните и да установим къде е невъзможно.
Сигналът, условно наречен „възходящ”, е бил засичан в периода 1991-1994 г. После изведнъж изчезва. Понастоящем се появи отново, значително усилен и някак си различен. Аналитиците на ВМС на САЩ, които се опитват да разберат звуците, водейки собствени разследвания наравно с учените, вдигат неразбиращо рамене. Чии са сигналите – никой не знае. Откъде точно идват – не се знае, да се локализират и засекат източниците – невъзможно. Сякаш нарочно се крият и местят далеч от хидрофоните.
НЗО – непознати звукови обекти. Така наричат тази аномалия, подобно на НЛО. Кой издава тези звуци?
Плаващи НЛО?
От време на време ВМС на САЩ прихващат тайнствени подводни обекти, движещи се на дълбочина над 6000 м., с невероятната скорост от около 370 км/ч. Понастоящем, най-мощните атомни подводници не могат да превишат 80км/ч. Дълбочината на потапяне на стандартна подводница е максимум 1,5 км.
Ето един от случаите, разказан от изследователя на аномални явления Максим Бул.
През март 1966 г. САЩ провеждат изпитания на мрежа за подводна комуникация. В продължение на няколко километра, по континенталния шелф била разположена антена (по дъното). В океана се отправил кораб със спуснат по дъното локатор. Нещо неразбираемо обаче започнало да се случва след началото на експеримента. Отначло приемали сигнала, после нещо като ехо на същия този сигнал и накрая някакви странни, сякаш закодирани сигнали. Експериментът бил извършен няколко пъти. Резултатът бил винаги един и същ. Впоследствие, един от участниците полковник Алекс Сандърс, признава: „Всички останахме с впечатлението, че някой приема нашия сигнал, имитира го, за да привлече вниманието ни, след което започва да излъчва своя сигнал на същата честота.”
Когато засекли източника на тези сигнали, се оказало че той се намира в един от най-малко изучените райони на Атлантика на дълбочина 8000 м. Не успели да разрешат загадката и експеримента приключил като неуспешен.
След 30 години, през 1996 г., записите от онзи далечен експеримент били прослушани от компютрите на Пентагона. Какво са установили криптографите на ВМС на САЩ и досега не е известно, но военните океанолози значително активизирали изследванията си по онази част на атлантическото дъно, както и по усъвършенстване на подводната комуникация.
Неразбираемо е и друго – могат ли някакви същества с техните обекти да се движат под вода със скоростта на метеор? Оказва се, че има и такива наблюдения.
Вече над сто години моряците на търговските и военни съдове съобщават за странни явления – ярки огньове и непознати обекти под водата. Най-често, съобщения идват от Персийския и Сиамския заливи, Южно-китайско море и Малакския проток. Учените от Националния център за изучаване на океана готвят експедиция към подводния каньон Минданао (9000 м. дълбочина), откъдето напоследък се чуват доста странни звуци. Може би това пътешествие веднъж завинаги ще разкрие тайните на океанската бездна?
Колкото по-надълбоко, толкова по-страшно.
Средната океанска дълбочина е 4,5 км. На отделни места обаче, дълбочината стига до 11 км.
Ето как описва своето спускане в бездната, близо до Бахамските острови, зоолгът Уилям Биб.
Батискафна дълбочина 637 м. Плътна тъмнина. Тайнствени призраци се носят насам натам.
Дълбочина 670 м. Най-мрачното място на света. Нещо в далечината присвятква. Огромни риби със светещи зъби.
Дълбочина 725 м. Риба-дявол с отворена паст – образ, сякаш от Ада. Риби, които имат само огромна уста.
Дълбочина 760 м. Водата е по-черна и от черния цвят. В светлината на прожектора се вижда преминаващо дълго чудовище...
Източник: www.ufolog.ru
Превод: Оберон