Плочите от Ебала, които са 1 500 години по-стари от Тората
Плочите от Ебла, които датират от преди около 2500 г.пр.Хр., дават една изключително важна информация относно историята на религиите. Най-съществената особеност на плочите от Ебла, открити през 1975 г. от археолозите и превърнали се оттогава в предмет на множество проучвания и спорове, е, че те съдържат имената на трима пророка, споменати в Светите писания.
Откриването на плочите от Ебла след хиляди години и информацията, която те съдържат, е от изключително значение от гледна точка на изясняване на географското разположение на споменатите в Корана народи.
Около 2500 г.пр.Хр. Ебла е било царство обхващащо една област, която включва сирийската столица Дамаск и Югоизточна Турция. Това царство е достигнало един културен и икономически връх, но по-късно, подобно на много други цивилизации, е изчезнало от историческата сцена. От архива, който поддържали, става ясно, че царството Ебла е било значителен културен и търговски център по онова време. (1) Народът на Ебла притежавал цивилизация, която установила държавен архив, построила библиотеки и отбелязвала търговските си договори в писмена форма. Тя дори притежаваля свой собствен език, известен като Еблаит.
Погребаната история на религиите
Истинското значение на царството Ебла, което при първите открития през 1975 е било сметнато само за една класическа археологическа находка, излиза на бял свят с откритието на около 20,000 клинообразни плочи и отломки. Този архив е четири пъти по-голям от всички клинообразни текстове познати на археолозите за последните 3,000 години.
Когато езикът използван за написване на плочите бил дешифриран от италианецът Джовани Петтинато, епиграф от Университета в Рим, размера на тяхната важност бе осъзнат още по-добре. В резултат на това, откриването на царство Ебла и този грандиозен държавен архив се превърна в предмет не само на археологически интерес, но също така и на интерес от страна на религиозните кръгове. Това бе така, защото наред с имената на ангел Михаил (Mи-кa-ил) и Талут (Сa-у-лум), който се сръжавал рамо до рамо с Пророка Дауд (Давид) (мир нему), те също така съдържали и имената на споменатите в трите Свети книги: Пророкът Ибрахим [Авраам] (Aб-ра-му), Пророкът Дауд [Давид] (Да-у-дум) и Пророкът Исмаил (Иш-мa-ил). (2)
Значението на имената от плочите от Ебла
Имената на пророците споменати в плочите от Ебла са от голямо значение, тъй като за първи път са срещнати в толкова стари исторически документи. Тези сведения датиращи 1500 години преди Тората (Петокнижието) са доста забележителни. Появата на името на Пророка Ибрахим [Авраам] (мир нему) в плочите показва, че той и религията, която той проповядва, са съществували преди Тората.
Историците анализират плочите от находките в Ебла от тази гледна точка и това значително откритие, относно Пророка Ибрахим (м.н.) и неговата мисия, се превръщат в предмет на проучване по отношение на историята на религиите. Дейвид Ноел Фридман, американски археолог и изследовател по история на науките, основавайки се на извършените от него изследвания, също съобщава, че имената като Ибрахим и Исмаил от плочите, са имена на пророци. (3)
Други имена споменати в плочите
Както споменахме по-горе имената от плочите принадлежат на пророците споменати в трите Свети книги и тези плочи са доста по-стари от Тората. Наред с тези имена, в плочите също така се споменават и други теми и названия на местности, от които може да се види, че жителите на Ебла са имали голям успех в търговията. Названията Синай, Газа и Йерусалим, не много надалеч от Ебла, също се появяват в текстовете, което показва, че народа на Ебла се е радвал на търговски и културни отношения с тези места. (4)
Един важен детайл забелязан в плочите е названието на областите Содом и Гомора, където е живял народът на Лут (Лот). Известно е, че Содом и Гомора е регион, който е бил разположен на крайбрежието на Мъртво море, който е бил населен от народа на Лут и в който Пророкът Лут [Лот] (мир нему) е проповядвал Божията религия и е призовавал хората да живеят според религиозните морални ценности. В допълнение на тези две названия град Ирам, който може да бъде забелязан в айятите на Корана, е също сред споменатите имена в плочите от Ебла.
Най-забележителният аспект на тези имена е, че освен в писанията на пророците, те не са били забелязани в нито един друг текст от тези, които са открити досега. Това е важно документално доказателство, което показва, че по тези земи са достигнали сведения за пророците, които са проповядвали Божията религия по онова време. В една статия от списание Ридърс Диджест (Reader's Digest) е отбелязано, че по времето на цар Ебрум е настъпила промяна в религията на жителите на Ебла и хората са започнали да добавят представки към имената си, за да възхваляват името на Всемогъщия Бог.
Божието обещание е истинно…
Историята на Ебла и плочите от Ебла, които се появиха на бял свят след около 4,500 години, в действителност сочат към една съществена истина: Бог е изпратил пратеници на Ебла, така както е направил и с всяко друго общество, и тези пратеници са призовали своя народ към Божията религия.
Докато някои народи приели религията, която достигнала до тях, други пък се противопоставили на посланията на пророците и предпочели един нечестив живот. Бог, Господът на небесата, земята и всичко между тях разкрива този факт в Корана така:
И при всяка общност изпратихме пратеник: “Служете на Аллах и странете от сатаните!” Някои от тях Аллах напъти, а някои заслужиха заблудата. Вървете по земята и вижте какъв е краят на отричащите! (Коран, 16:36)
