Ето тук ще се опитам да дам истинския смисъл и цел на притчата за завръщането на блудния син от Евангелието на Лука;
Имало едно време, много отдавна, в една далечна галактика един Добър Баща на двама сина. По-големият син бил земеделец и всичката земя около дома им била прекрасна градина с всякакви плодове и овошки, каквито имало в тази галактика. Понеже не можел да си намери приятелка, той се сприятелил с едно прекрасно женско прасе, което било много интелигентно и красиво, на тази планета прасетата говорели и можели да работят. Затова приятелката му преградила множеството реки и потоци в земята му и създала множество вирчета и гьолчета, в които да се пльоска, според вкуса и нрава на тамошните прасета. По-големият син бил очарован от нея, правел всичко каквото му кажела и често се завирал в гьоловете и за да й угажда. По-малкият син на Добрия Баща бил овчар, на него Добрият Баща дал малка кошара с няколко овчици, въпреки че много женски прасета се навъртали и около него, той обичал само овцете, с които се разхождал по поляните, те с удоволствие го следвали и слушали прекрасното му свирене на всякакви инструменти. Приятелката на по-големия син не обичала свиренето и песните му, харесвала само собственото си грухтене и много се дразнела да вижда как по-малкия син радостно тича из ливадите с овцете. Смятала за варварство и оскърбление да вижда овцете да го следват, вместо подобно на приятеля й да изпълняват всичките й прищевки и капризи.
Един ден Добрият Баща казал на двамата си сина да му направят подарък от най-доброто, което им е оставил, за да види дали правилно стопанисват каквото имат. По-малкият донесъл най-хубавото мъжко агне, защото имал само овце, а по-големият син направил венец от най-красивите цветя каквито имало на полето. Добрият Баща одобрил подаръците, зарадвал се, че децата му добре се грижат за повереното им и започнал да обяснява защо им е разделил по този начин имота си. На по-големия дал нивите и всички растения по полето, те символизирали материята, така той показал, че човека е господар на материалния свят. На по-малкия дал само стадо овци, стадото символизирало покорството на пространството или небето на човека. Самият той запазил за себе си времето, него не можел да даде, защото то започвало с него самия, а и децата му трябвало да се грижат за повереното им. По-големият син обаче видял, че небето е безкрайно и е много по-голямо от материята и поискал и той някаква част от небето само за него си и без това приятелката му обсебила полето, командвала над всичката земя. Добрият Баща отговорил, че не може да раздели небето и той трябва да се грижи за земята. Натъжил се по-големият син и се оплакал на приятелката си, когато тя подавала зурла от един гьол. Прасето силно изгрухтяло, започнало да се мята сърдито, изтърколило тлъстото си туловище на брега и със строг тон започнало да мъмри по-големия син: "Ако баща ти не ти дава никаква част от небет,о ще отидеш при по-малкия си брат и ще му наредиш да ти даде част от небето." Прасето не знаело какво е небето, но самата мисъл за нещо, което не й се давало й причинило физическа болка.
Така тя заповядала да отидат двамата при по-малкия брат и да поискат да получат част от небето, самият той не живеел на небето, а бил в тяхната земя, което не било прилично. Още като го зърнали, прасето погледнало с отвращение белите пухкавки овчици, наредени около пеещия овчар, надало пронизително квичене, за да разкара малоумните добитъци и рязко се обърнало с настояване да получат половината от това небе, след като той и без това стои на тяхната ливада и музиката му излиза от инструменти, направени от материални предмети. На това по-малкият брат отговорил, че не може дори да им покаже небето, камо ли да им даде и частица от него, защото то е вътре в него. Предложил им само с музика да им разкаже за него. При тези думи свинята се тръшнала на земята и започнала да рита във въздуха от ярост. Значи той се разполага свободно в техния свят, а неговото си небе е заключено вътре в него, това вече тя не можела да понесе, изправила се и с огромен за нейните килограми скок, се хвърлила върху нещастния овчар и забила острите си бивници в корема му. Останала върху него и злобно заявила, "ето сега ще видим къде си скрил това пространство - небе, ще го изкарам от вътре ти!" От него обаче излязла само кръвта му и подобно на вода попила в земята, небето умряло заедно със стопанина си. Тогава на това място се появил Добрия Баща взел мъртвото тяло на по-малкия си син и го скрил на небето, а по-големия син и приятелката му свиня хванал и хвърлил в една далечна планета, покрита от един огромен океан, който на повърхността бил замръзнал. Някогашният стопанин на земята му вече никога нямало да види никаква земя или растение до назначения от Добрия Баща срок. Те стояли върху леда, отглеждали други прасета, които хранели с морски мекотели от океана, риби така и не могли да хващат, освен умрелите. Родили си и много деца, които били наполовина прасета, наполовина хора, според родителите си.
В това време на Добрия Баща се родил трети син, понеже на него нямал какво друго да даде, освен времето, дал му го. В замяна третият син му обещал, че ще съживи втория му син и ще помогне първи да се върне от планетата на прасетата. В определеното време третият син намерил няколко от потомците на най-големия си брат, които се разкаяли за стореното от баща им и поискали убития им чичо да оживее, както и да се освободят от свинската си половина. Третият син предложил размяна, той самия отишъл на небето като умрял и оставил тялото си на убития си брат, за да се върне той на земята. Той знаел, че след определен период от време мъртвите ще могат да се върнат отново на земята, но само с помощта на убития са могли да върнат на земята и някои от потомците на най-големия брат. Възкресеният отишъл на свинската планета и нахранил всички прасета с рошкови, като дори занесъл там земя и запалил слънцето да стопи ледовете. Поканил най-големия брат, за да дойде при баща си, като му обещал, че този път ще може да влезе и на небето, защото той имал времето и можел да му даде временно да бъде на небето, за целта той също трябвало да се новороди. По-големият брат не искал ново раждане, бил доволен на новата планета, на която му било дадено да живее отново на земя. Тогава по-малкият брат започнал да обикаля сред неговото потомство от полу-прасета полу-хора, мнозина се зарадвали да чуят, че могат да идат на небето, но никой не искал да напусне земята, един вече имал нива, друг волове, трети се оженил и никой не искал да дойде с по-малкия син при Добрия Баща. Все пак се намерил един, който искал да дойде при Добрия Баща, това бил bogoizbrania. Още от малък той видял, че хората около него са само частично хора, някои са заприличали изцяло на прасета, въпреки че били и частично хора. Така той започнал да търси от къде е дошъл Добрия Баща, разбрал, че Той може да бъде намерен не на небето, а във времето. И макар от всичките му братя всеки да си гледал неговата работа, bogoizbrania с помощта на времето намерил чичо си. Той го завел при Добрия Баща, там bogoizbrania се освободил чрез ново раждането от свинската си същност и получил ново тяло, с което имал и небето и времето и материята. Така той останал на мястото на най-големия брат, получил и златен пръстен от бащата, и многократно канил другите си братя да дойдат и те при Добрия Баща, защото небето било безкрайно и там земята и времето можели да се разделят на всички. Никой обаче не му обърнал внимание и дори се разсърдили на Добрия Баща защо е дал толкова много на bogoizbrania.
