Апокрифен трактат от Наг Хамади, един от многото други -
"Евгност, Блаженият, на тези, които са негови.
Радвайте се в това, което знаете. Приветствам ви! Желая да разберете, че всеки човек, роден от сътворението до сега, е пръст. Разпитвайки за Бог, кой е и какъв е, той не го намери. Най-мъдрите сред тях спекулираха за истината, изхождайки от подредбата на видимия свят. Но спекулацията не докосна истината. За самата подреба се говореше, изхождайки от три различни позиции за всичките философи; прочее те не достигнаха съгласие. Някои казваха, че светът се управлява сам себе си. Според други движител бе провидението. За другите – съдбата. Но никое от тези не е. И пак: от трите гласа, които споменах, няма истинен. Всяко нещо, направлявано от себе си е празен живот. Провидението е глупост. Съдбата е предмет на неразличаването.
Кой, тогава, би могъл да се освободи от тези три гласа?! Аз съм насталвяван и насочван посредством един друг глас, да проповядам Бога на истината и да призная всичко, свързано с него. Той е вечен дом в средата на смъртните човеци.
Той, който е неизразимо свят. Никакво начало не го е познало, никакъв принцип, никаква власт, причина, нито което и да е същество от сътворението насам. Нищо, освен самия Той. Докато Той е безсмъртен и вечен, нямащ рождение, всеки, който се е родил ще отмине. Той е безначален, нямащ зараждане. А всеки, който познава начало ще познае и край. Над Него няма господство. Той няма име. Всеки, който има име, го е получил от друг. Той е безименен. Той няма форма. Който има форма я е получил от друг. Той е образ само на себе си – като никой образ, който ни е постижим, непознат, който превъзхожда всички неща, както и всяка тоталност. Този образ се поглежда от всяка страна и вижда себе си само от себе си. Той е безпределен и непонятен. Той е вечна непреходност и няма подобие. Той е непроменлива благост. Той е съвършен. Той е безкраен. Той е свещенност. Той е непознаваем, освен за себе си. Той е неизмерим и необхватен. Той е непроследим във всичко. Той е всеобхватна перфектност. Той е вечно блаженство. Наричан е “Баща на вселената”.
Преди всичко да се изяви сред това, което е изявено, чрез върховенството и властта които са в него Той обхваща цялостта на абсолюта и нищо не обхваща Него. Той е цялостно съзнание, обхващащо и разсъждаващо, пресмятащо и преспособно. Всички тези прояви са равнопоставени по сила. Те са изворите на цялостсите в тяхната множественост, като потокът и протичането им е в предвиждането на Безначалния, много преди да се проявят.
Съществува различие между нетленните еони. Нека да го обмислим така: Всичко, което произлиза от тление ще погине, докато продължава да изниква от преходност. Каквото произлезе от нетление не ще погине, но ще се превърне в непреходно, докато продължава да изниква от непреходността. Така, много човеци се лутат в заблуждение понеже не знаят това различие; затова и погиват.
Но толкова е достатъчно, докато е невъзможно за всеки да разсъди естеството на словата които сега изложих относно Блажения, Безначален, Истинен Бог. Сега ако някой иска да повярва на тези слова, нека да се спусне от скритото към явното и тази идея ще му укаже как вярата ( от англ. Вяра = опора ) в скритото бе намерена в това, което е явно. Това е принципа на познанието.
Господарят на вселената е наречен грубо “Баща”, но за Него по-право е “Праотец”. От Бащата е началото на изявеното, но за Него е безначалието. Той вижда Себе си в Себе си като огледало, съзерцавайки образа на Себе си, проявен от Себе си, самопричинил Себе си, самопосрещнал Себе си, докато не се появил в него Несътворения Първи Съществуващ. Той е равен по древност с Този, който е преди Него, но не му е равен по сила.
В последствие Той прояви много различни самородни, равни по древност и сила, съществуващи в безмерна слава, които са наречени “Потомството, над което няма Царство сред всички същестуващи”. И цялото множество от тези над които няма царство са наречени “Синове на на безначалния Баща”.
Непознаваемият е винаги изпълнен с нетление и неизразимо блаженство. Те почиват в него, винаги блажен в неизразима радост, с неизменна слава и безмерно ликуване, каквито не са били чувани и виждани сред еоните и световете им. Толкова е достатъчно, нека останем в неизчерпаемост. Това е друг принцип на познанието от Самопричинилия се. Казано е също, че Тя е подобна на своя брат и съпруг.
Първият, който се появи преди вселената в безграничност е Самоподдържащия се, Самозхранващ Отец, изпълнен ссъс сияеща, безмерно свещенна светлина. В началото Той реши да сдодобие своето подобие с велика власт. Незабавно принципът на Светлината придоби образ в Безсмъртен Андрогинно Същество. Мъжкото му име е “Сътворен, Идеален Дух”, а женското – “Всезнаеща творяща мъдрост”. Казано е също, че Тя е подобна на своя брат и съпруг. Тя е неоспорима истина; тук долу обаче, греха, съществуващ с истината, я оспорва.
Чрез Безсмъртния Човек се появи първата цел, а именно божественост и царство, разкрити за Бащата, който е наречен “Самороден Човек”. Той създаде велик еон за прослава на собствената си вездесъщност. Даде му огромна власт да управлява всички създадния. Създаде безчет богове, архангели и ангели за негова свита.
Чрез това Човекът породи божествеността и царството. Ето защо Той беше наречен “Бог на боговете”, “Цар на царете”.
Първият Човек е упованието (вяра - pistis) на онези, които идват след него. Той съдържа в себе си неповторимо съзнание и мисъл – точно какъвто е и сам Той - обхващащ и разсъждаващ, пресмятащ и преспособен. Всичките му съществуващи качества са безгрешни и безсмъртни. В чест на вечността те са атрибутивно еквивалентни. Обаче в чест на възможността, съществува различие, както различието между баща и син, син и мисълта му, мисълта и проявата и.
Както казах по-рано, сред сътворените неща първа е монадата, диадата е после, следвана от триадата и така до декадите. Десет управлява сто, а стотиците ръководят хилядите, които съответно десетките хиляди. Това е образецът сред безсмъртните. Такъв е и Първият Човек. Неговата монада […].
И повтарям, това е образецът съществуващ сред безсмъртните: монада и мисъл са принадлежащи на Безсмъртния Човек. Декадите са мислещи, стотиците са учещи, хилядите са съвещаващи, а десетките хиляди са притежаващи възможностите. Тези, които идват от [...] съществуват заедно с техните [...] във всеки еон [...].
[…] В началото мисълта и мисленето произлязоха от съзнанието (Духа), после ученето (като преподаване) от мисленето, от него съвещаването (вътрешно), а от него възможностите. И от това, което бе създадено се прояви актуалното, а от него притежаващото форма. От притежаващото форма произлезе именуваното и различията във сътворените неща приеха образ в притежаването на име, от началото до края, чрез властта на всички еони. Безсмъртният човек е изпълнен с всяка неотминаваща слава и неизразима радост. Цялото негово царство ликува във вечна радост, такава, каквато нито е била видяна, нито чута от всички еони и сетовете им.
В последствие, друго начало произлезе от Безсмъртния Човек, наречен “Самозавършващ се (в перфектна цялост) Създател”. Когато Той получи съгласието на невестата си, Великата София, Той изяви Първоначалния андрогин, наречен “Първороден син на Бог”. Женският му аспект е “Първородната Мъдрост, Майка на Вселената” наричана от някои “Любов”. Първоначалният, получил власт от Баща си, създаде безчет ангели за своя свита. Цялото множество на тези ангели се нарича “Общност на Святите, Пречистите Светлини”. Когато те се поздравят един друг, тяхната прегръдка се превръща в ангел като тях.
Първият Баща се нарича “Адам на Светлината”. И царството на сина на Човека е изпълнено с безмерна радост и неизменно тържествуване, вечно ликуване над тяхната непреходна слава, която никога не е била чута, нито видяна от всички проявени еони и техните светове.
Тогава Синът на Човека се сгоди със София и роди велика андрогинна Светлина. Нейното мъжко име е определено да бъде ”Спасител, Творец на всички неща”. Женското му име е “Всепораждаша Мъдрост”, наричана от някои “Вяра” (Pistis).
Спасителят се сгоди за Пистис София и прояви шест андрогинни духовни създания, които са образ на предшестващите ги. Мъжките им имена са тези: Първи - “Безначален”, Втори - “Самотворец”, Трети - “Творец”, Четвърти - “Първи Творец”, Пети - “Всетворец”, Шести - “Арх-творец”. Женските им имена са тези: Първа - “Всемъдрата София”, Втора - “София, майката на всички неща”, Трета – “Всетворящата София”, Четвърта – “Първата майка София”, Пета – “Любов София”, Шеста – “Пистис София”.
От годежа на споменатите, се проявиха идеи, приели образ в еоните, които съществуват. От идеите се проявиха техни отражения, от отраженията им - обхващането, от него – разумност, оттам намеренията, а от тях – думите.
Тогава дванадесетте сили се сгодиха една с друга. Всяка прояви от себе си шест мъжки и шест женски и се появиха седемдесет и двете сили, от които всяка прояви по пет духовни сили. Съюзът на всичките тези триста и шестдест сили е абсолютната воля.
Затова нашият еон се яви образ на Безсмъртния Човек. Времето се яви образ на Сина му, Първия Творец. Годината се яви образ на Спасителя. Дванадесетте месеца се явиха образ на дванадесетте сили. Дните в годината се явиха образ на триста и шестдесетте сили, които се изявиха от Спасителя. Техните часове и моменти са образ на ангелите, родени от тези сили, които нямат брой.
И когато те се появиха, Всетвореца, техният баща, твърде скоро създаде дванадесет еона за кортеж на дванадесетте ангела. И във всеки еон се съдържаха по шест небеса, така че имаше седемдесет и две небеса на седмдесет и двете сили, които се проявиха от него. И във всяко от небесата имаше по пет небета, та така, общо триста и шестдесет за всяка от триста и шестдесетте сили. Когато небетата бяха завършени, нарекоха ги “Триста и шестдесетте небеса” , съобразно имената на небесата, които бяха преди тях. И всичко това беше твърде добро. И по този начин се прояви дефекта на женствеността (от англ. - един вид изпълненост със женски принцип).
Първият еон е този на Безсмъртния човек. Вторият е на Човешкия син, наречен “Първи творец”. Това ни показва в пълнота, че това е еонът над който няма царство, Еонът на Вечния Безконечен Бог, еонът на еона на безсмъртните, който се съдържа в него, еонът над Осмицата, проявила се в хаос.
Безсмъртният Човек прояви еони и сили и царства и даде власт на всичко що излезе от него, да правят каквото намират за добре до дните на хаоса. Те, свързани едни с други, изявиха от себе си всяко великолепие, дори от духа – многобройни великолепни сетлини. Тези получиха имена в началото, които са: първият, средният, перфектният; тоест първия еон, втория и третия. Първият бе наречен “Единство и покой”. Тъй като всеки си имаше собствено име, третият еон беше назначен като “Законодател” (законодателен орган, съюз), според великото многообразие, проявено от Mножествения. Ето защо, когато множеството се свърже и превърне в единство, те са наричани “Законодател”, според законодателя, който е над небесата. Затова и съюзът на осмицата беше проявен като андрогин и му се даде име – отчасти мъжко, отчасти женско. Мъжкото бе “Законодател”, а женското - “Живот”, което може да е било показано чрез женския произход на живота във всички еони. Всяко име бе получено, започвайки от самото начало.
От неговото съгласуване със собствената му мисъл се появиха силите, наречени “Богове”, а боговете чрез съобразяването си проявиха боговете на предначертанието; те, чрез своето съобразяване проявиха господства, а господарите на господствата чрез словата си проявиха господари; те, чрез силите си проявиха архангели, които проявиха ангели, от които пък се появи образа, със структура и форма, за именуване на всички еони и световете им.
Всички безсмъртни, които тъкмо описах, притежават власт – всеки един – чрез силата на Безсмъртния Човек и София, спътницата му, която беше призована като “Тишина”, която беше наречена “Тишина”, поради това, че чрез безсловесното съзнаване тя завърши собствената си величественост. Тъй като безначалните притежаваха властта, всички донесоха велики царства във всички нетленни небеса и техните небета, тронове и храмове, за тяхно собствено величие.
Наистина, някои, които са в домове и в колесници, съществувайки в безмерна слава и неспособни на пребиваване в каквото и да е същество, осигуриха за себе си множество ангели, безброй, за свита и собствена прослава, дори и девствени духове, неизразимите светлини. Те нямат нито недостатък, нито слабост, но им е завещано само да съществуват в мига. Така бяха завършени еоните с небесата им, за слава на Безсмъртния Човек и София, спътницата му: областта, която съдържа прототипа на всеки еон и света му, както и идващите след това, с цел да осигури видовете им, образите им в небесата на хаоса и техните светове.
И всички същности от Безсмъртният, от Безначалния до проявата на хаоса, са в светлината, която свети без сянка, в безмерна радост и неизразимо ликуване. Те са във вечна благодат, в израз на славата им, непознаваща промяна, в покоя, непознаващ мярка, които не могат да бъдат описани и изразени сред всички съществуващи еони и тяхната власт. Но толкова е достатъчно. Всичко което ви казах, го казах по начин, който е възможно да приемете, докато Този, който не се нуждае от учител, се появи сред вас. Той ще ви каже всички тези неща с благост и непорочно знание."