Не, наистина не се бях замислял за това и в първия момент в съзнанието ми изскочиха аргументи за това че е с дуална същност, и за това, че не е.И понеже само го беше констатирала, без да кажеш нещо друго, ми стана любопитно наистина защо мислиш така.
Като поразмислих, мисля, че си права донякъде.
Тъй като считам, че ние сме съставни елементи от съзнанието на Бог(НЕ библейския) и сме нещо като нервни клетки в неговия мозък и ЧРЕЗ нас Бог разсъждава...тоест НИЕ сме тези, които извършват разсъжденията на Бог на различни нива(защото в мозъка има различни видове тъкани и етапи на обработване на информацията)...наистина би трябвало обобщеният начин, по който ние мислим, да е начинът, по който Бог мисли.
Само че, за да се каже това толкова твърдо, ние трябва да познаваме цялата Вселена, да познаваме всички същества от цялата Вселена(с паралелните му там работи, с измеренията и тн), за да можем да кажем кой е "обобщеният начин на мислене във Вселената).
А и го има въпроса, че както в мозъка има много видове нервна тъкан, които се занимават със специализирана работа и обмислянето на една мисъл е разделено на етапи между тези тъкани, ние не можем да сме главният фактор за начина на мислене на Бог.
Така че за сега смятам, че в даден момент от цялото обмисляне на една идея, в даден етап от нейното развитие, Бог мисли като нас поне за момент.Ако Бог не мислеше като нас, ние нямаше да мислим по този начин, защото НИЕ сме Бог.
Тоест мисля, че си права - докато мисли, Бог за миг си мисли като нас.Тоест дуално.А дали остава дуално, не можем да знаем...и най-вероятно не, защото все пак има и баланс в реалностите, който ние доста трудно бихме могли да измислим.