Тайната на Енрон - производни кредитни продукти
ТЕЗИ ФОНДОВЕ, които са закоравели играчи в яростна конкуренция помежду си, са привличани от производните кредитни продукти [12] и други похвати, измислени за печелене на пари. Пазарът на тези продукти, който през 2001 г. бе почти несъществуващ, се развиваше сравнително бавно до 2004 г. (когато възлизаше на 5000 милиарда долара), преди да достигне главозамайващата висота от 26 000 милиарда долара в края на юни 2006 г. Броят на финансовите инструменти непрекъснато се увеличава, а на хоризонта вече се задават пазари за срочни сделки с производни кредитни инструменти - credit default swaps (търговия с неизплащани кредити) и други подобни [13].
Никой не може да обясни с точност какво представляват производните кредитни продукти. Даже и Джилиън Тет, главна отговорничка за капиталовите пазари във Файненшъл Таймс, независимо че е проучвала този въпрос. Този продукт бе създаден преди десетина години по време на срещата на няколко директори от банката “Дж. П. Морган” в Бока Рейтън, във Флорида. Между два коктейла и преди да започнат да се бутат един друг в басейна, те са измислили един нов финансов инструмент, който да бъде достатъчно сложен, така че да не е лесно да бъде имитиран (авторското право не се прилага към идеите във финансовата област), и който да им носи големи печалби.
Тет е изключително критично настроена към този механизъм, който според нея рискува да предизвика верижна реакция от загуби, които ще сринат спекулативните фондове, дръзнали да излязат на този пазар. В тези времена на лесни ликвидности банкерите се надпреварват в своята изобретателност (…) в усилията си да преразпределят риска, след като предварително са го нарязали на резенчета и кубчета - заключава тя във Файненшъл Таймс. Впрочем влиятелният финансов всекидневник публикува през последните месеци поредица от статии за тази „финансова магия”, без да крие скептичното си отношение към средствата и целите на тези иновации [14] .
Ниските лихвени проценти подтикнаха инвеститорите да играят на пазарите с взети назаем пари и според финансовия гуру Авинаш Персо болезнено осезаемото намаляване на коефициента на задлъжнялост е също толкова неизбежно, колкото и това, че след деня идва нощ. (…) Единственият въпрос е кога ще стане това. Часът на истината скоро ще удари за хеджинговите фондове, които твърде бързо се усложниха, за да осигурят своята безопасност, и тогава те ще бъдат принудени да продадат най-ликвидните си инвестиции. Не бих заложила и петак на един толкова благоприятен изход - отбелязва Тет след своя преглед на някои закъснели опити за спасяване на тези фондове от техните собствени заблуждения [15].
Според американския инвеститор Уорън Бъфет, който прекрасно познава задкулисните игри във финансите, производните кредитни продукти са финансово оръжие за масово унищожение. Макар и теоретично да представляват застраховане срещу рисковете от неплащане, всъщност те насърчават още по-безразсъдни залагания и нова експанзия на заемите. „Енрон” [16] се ползваше широко от тях – и в това бе една от тайните на неговия успех, както в крайна сметка и на банкрута му, който се изразяваше в дефицит от 100 милиарда долара. Тези продукти са напълно непрозрачни и не подлежат на никакъв реален надзор. Според един финансов директор, немалко от тези “иновативни” продукти съществуват само в киберпространството и не са нищо повече от средства, позволяващи на свръхбогатите да се измъкнат от данъчните власти [17].
„Вървим напред с вързани очи”
НА ПРАКТИКА дори самите висши администратори на банките и на финансовите регулативни органи не са наясно с функционирането на веригата на излагане на рискове и не знаят „кой какво държи”. Тези фондове претендират за почтеност. Същевременно онези, които ги управляват, получават възнаграждения, обвързани с реализираните от тях печалби, които предполагат поемане на рискове. Много от тях събират поверителни сведения – една технически незаконна, но твърде разпространена практика.
Дори и да не се обръща внимание на постоянно високите стойности на националните бюджетни дефицити, дължащи се на увеличаване на разходите и намаляване на данъците за най-богатите, не може да се пренебрегне нестабилността на финансовите пазари и пазарите на суровини. През май 2006 г. тази нестабилност вече предизвика намаляване на приходите от спекулативните фондове, най-същественото от една година насам. Хеджинговите фондове продължават да трупат мащабни печалби, но по все по-акробатични начини.
Все още е рано да се прецени ефектът от сриването на един от най-големите американски хеджингови фондове, Amaranth Advisors [18], който в средата на септември изгуби 4,6 милиарда долара само за един уикенд, с което 60 % от капитала му се изпариха. Около този случай се вдига много шум в САЩ и защото фондът поддържаше тесни връзки с някои от най-утвърдените инвестиционни дружества като „Морган Станли” или „Голдман Сакс”… Много хора си задават въпроса дали този срив не е предвестник на още такива.
Проблемите са от структурно естество, както се вижда от коефициентите на задлъжнялост на предприятията спрямо техните печалби от собствени активи, които са нараснали от четири на шест от миналата година досега. Докато лихвените проценти бяха ниски, насърчителните заеми [19] бяха представяни като добро решение. Днес благодарение на хеджинговите фондове и другите финансови инструменти съществува цял пазар за зле управлявани и силно задлъжнели предприятия. В началото на септември 2006 г. компанията Форд Мотор (Ford Motor Company) обяви загуби от 7 милиарда долара годишно; вследствие на това курсът на акциите й рязко се покачи с 20 %. Дори правилата, за които някога се смяташе, че са присъщи на капитализма, като това за печалбата, вече не действат.
Проблемите се свързват и със скоростта и сложността на тези финансови операции. В края на май International Swaps and Derivatives Association (Международната асоциация за размени на парични потоци и производни продукти) съобщи, че всяка пета операция, свързана с производни кредитни продукти – много от които операции са за милиарди долари – съдържа съществени грешки, които нарастват с увеличаването на размера на сделките. Повече от 90 % от всички договори, сключени в САЩ, са сключени на хартия, често на хвърчащи листове, и не са регистрирани надлежно.
През 2004 г. Алън Грийнспан, който тогава бе председател на американския Федерален резерв, сподели, че е дълбоко шокиран от тази ситуация. Първите мерки срещу тази безотговорност бяха взети едва през юни 2006 г. и те далеч не могат да се справят с феномен от подобен размах, който ангажира колосални суми. Още по-зле, вследствие на дерегламентирането и разнообразяването на финансовите инструменти днес вече е невъзможно да се събират и обработват данни от първостепенна важност, като по този начин нито банкерите, нито правителствата имат представа какво всъщност става. Може и да живеем в нова ера на финансите, но вървим напред с вързани очи.
Ето защо на 24 април 2006 г. Стивън Роуч написа, че се задава мащабна финансова криза и че световните институции (от МВФ и Световната банка до други механизми на международната финансова архитектура) са напълно безпомощни пред нея [20]. На свой ред в началото на юни главата на изпълнителната власт в Хонконг Рафаел Хуи Си-Ян изказа своето неодобрение на хеджинговите фондове, които създават толкова много опасности. В същото време главният икономист на МВФ, еретикът Рагурам Раджан, предупреди за опасността от самата компенсационна структура на тези фондове, която подтиква към поемане на все по-големи рискове и по този начин поставя под заплаха цялата финансова система. В края на юни Роуч бе още по-песимистично настроен: според него в университетската и в политическата общности властва някакво чувство за анархия, поради което те са неспособни да обяснят как функционира новият свят [21].
Мистерията е пълна. Наскоро самият МВФ изказа становище, според което рискът от сериозно забавяне на световната икономика никога не е бил толкова голям от 2001 г. насам, най-вече поради спада в пазара на недвижимости в САЩ и в повечето страни от Западна Европа. Към това Роуч добавя спада в реалните доходи на работниците и недостатъчно високата покупателна способност в САЩ [22]. Но дори и сегашното равнище на благосъстояние да се запази непроменено през идната година и дори да се окаже, че всички тези специалисти са сгрешили, трансформацията на световната финансова система е несъмнена заплаха.
Реалността не се поддава на контрол. Според експерти от финансовите елити размахът и полето на действие на международните финансови пазари и архитектурата на системата са се развивали стихийно и тяхното регулиране, което и практически не съществува, е неефикасно [23].
Финансовата либерализация роди едно чудовище, а онези, които недоволстват срещу контролирането на начина на осъществяване на печалбите, са неспособни да разрешат множеството възникнали проблеми. В годишния доклад на Банката за международни разплащания (БМР), публикуван в края на юни 2006 г., се говори за тържество на хищнически икономически поведения и насоки на развитие, за които е трудно да се намери логическо обяснение. Финансовите акули се проявиха като по-хитри от традиционните банкери. Като имаме предвид колко сложна е ситуацията и колко ограничени са нашите познания, за нас е извънредно трудно да предвиждаме как ще се развие всичко това [24] – обяснява БМР, която обаче не вдига много шум по въпроса, защото предпочита да не предизвиква паника, споделяйки опасенията си. Тя обаче признава, че един евентуален мащабен срив би могъл да разлюлее пазарите, и смята, че има много причини за безпокойство от едно определено равнище на безредие.
Днес не сме в ситуация, в която рухването да е силно вероятно, се отбелязва още в този доклад, но би било благоразумно „да очакваме най-доброто, като същевременно се готвим за най-лошото”. Следва уточнение: след като в течение на цяло десетилетие глобалните икономически тенденции и „финансовите неравновесия” създаваха нарастващи опасности, „от основна важност е да се разбере как сме стигнали дотам, за да могат да бъдат избрани политиките, които евентуално биха спомогнали за намаляване на днешните рискове [25]. БМР е много, много обезпокоена.
Този песимизъм обаче подтиква инвестиционните дружества и банки да измислят нови инструменти, за да се възползват от неизбежната икономическа катастрофа – от кризата, която според тях е въпрос на време, а не на принципи. Още повече че по мнението на специалистите в много близко бъдеще прекратяванията на плащанията съществено ще се увеличат. Следователно, ще има възможности за печалби. Поради това експертите по неплатими дългове и преструктуриране на предприятия във фалит днес са все по-търсени на Уолстрийт.
Le Monde diplomatique
Превод Радослава Попова
Бележки под линия
[1] Вж. IMF Survey, Washington, DC, 29 mai 2006, p. 147 ; IMF in Focus, Washington, DC, septembre 2006, p. 11.
[2] Вж. Roberto Zagha et al., “Rethinking Growth” (Преосмисляне на растежа), Finance & Development, Washington D.C., mars 2006, p. 11 ; Morgan Stanley Bank, Global Economic Forum, New York, 16 juin 2006.
[3] Принципът на производните продукти се състои в презастраховането срещу риск от промяна в цената, обменния курс и пр., и може да се прилага както към суровини, така и към валути, акции, облигации… Той е залог за бъдещето, който може да донесе големи приходи. Вж. Ibrahim Warde, „La dérive des nouveaux produits financiers” (Западането на новите финансови продукти), Le Monde diplomatique , юли 1994 г.
[4] Тези увеличавания на капитала позволяват да се обявят резултати с високи печалби, върху които се начисляват хонорари и дивиденти.
[5] Вж. The Financial Times, Лондон, 17 юли, 14 август 2006 г.
[6] Вж. Garry J. Schinasi, Safeguarding Financial Stability: Theory and Practice (Запазване на финансовата стабилност: теория и практика), FMI, Washington, DC, 2006.
[7] Този израз на икономиста Джон Уилямсън е от 1989 г. и обобщава „препоръките”, отправяни към държавите, измежду които са намаляване на данъците, либерализиране на търговията, приватизации и финансово дерегулиране. МВФ обвързва отпускането на заеми с осъществяването на тези мерки. Вж. Moisés Naim, „Ordre du FMI, Consensus de Washington” (Редът на МВФ, Вашингтонския консенсус), Manière de Voir, n°72, „Le nouveau capitalisme”, декември 2003- януари 2004 г.
[8] Този и следващите цитати са от: Garry J. Schinasi, Safeguarding Financial Stability (Запазване на финансовата стабилност), op.cit. pp. 8, 14 et 17.
[9] Вж. Kern Alexander, Rahul Dhumale et John Eatwell, Global Governance of Financial Systems: The International Regulation of Systemic Risk (Глобално управление на финансови системи: международно регулиране на системния риск), Oxford University Press, 2005, p. 22 et passim.
[10] Вж. The Financial Times, Лондон, 27 юли 2006 г.
[11] Фондът LTCM бе поел пазарни ангажименти за 100 милиарда долара, а управляваните от него средства възлизаха на…5 милиарда долара. За да предотврати рухване на системата, американската централна банка го финансира с 3,6 милиарда долара.
[12] Както при всички производни продукти, операторите залагат на предвидими рискове, но в този случай се търгуват задължения (облигации, дългове…).
[13] Срещу заплащането на определена премия продавачът се ангажира да обезщети клиента, ако длъжниците на последния преустановят плащанията си или дори само получат по-нисък кредитен рейтинг.
[14] Вж. Gillian Tett, „The dream machine” (Машината за мечти), The Financial Times magazine, Лондон, 24-25 март 2006 г.; The Financial Times от 10 и 19 юли 2006 г., 14, 24 и 29 август 2006 г.
[15] Вж. The Financial Times, 23 и 24-25 юни 2006 г.
[16] Прочутият във финансовите сфери конгломерат от енергийния сектор „Енрон” рухна, когато бяха разкрити неговите счетоводни измами и злоупотреби със служебно положение… Вж. Tom Franck, „Enron aux mille et une escroqueries” (Хиляда и една измами на Енрон), Le Monde diplomatique, февруари 2002 г.
[17] Вж. The Financial Times, 17 юли 2006 г. Вж. също броевете от 31 май и 8 юни 2006 г.
[18] Този американски фонд със седалище в Кънектикът дължи чудовищните си загуби на спекулация с движението на цените на природния газ.
[19] Тези заеми (LBO или LBI) дават възможност дадено предприятие да бъде купено с много малка капиталова вноска и заеми с лихвен процент, по-нисък от очакваната доходоносност.
[20] Вж. Morgan Stanley Bank, Global Economic Forum, 24 април 2006 г.
[21] Вж. Morgan Stanley Bank, Global Economic Forum, 23 юни и 5 септември 2006 г.
[22] Вж. The Financial Times, 6 септември 2006 г.
[23] Вж. K. Alexander, R. Dhumale et J. Eatwell, op. cit., p. 251.
[24] Вж. Банка за международни разплащания, „76th Annual Report” (76-и годишен доклад), Базел, 26 юни 2006 г.
[25] Вж. „76th Annual Report”, op.cit.