Автор Тема: Престъпна и несправедлива система ли е Капитализмът/Империализмът?  (Прочетена 183944 пъти)

0 Потребители и 3 Гости преглежда(т) тази тема.

Неактивен blade

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 467


Какво е "Neo-Liberalism"?
Кратък преглед - описание
от Elizabeth Martinez и Arnoldo Garcia   

   
Икономическият либерализъм намери последователи в САЩ през 1800-те и ранните 1900-те години. Великата депресия от 1930-те накара един икономист - John Maynard Keynes да създаде теория, предизвикателна по отношение на либерализма, като на-добрата политика за капитализма. Той твърдеше, казано накратко, че пълната заетост е необходима за осигуряване на ръст на капитализма и това може да се постигне само ако Правителството и Централните банки се намесят за увеличаване на заетоста. Тази идея оказа благотворно въздействие върху идеите за "New Deal" на президента Roosevel и това подобри живота на много хора. Идеите, че Правителството трябва да подкрепя създаването на обществения продукт, намериха широко признание.
Но кризите на капитализма през последните 25 години, с техните стряскащи нива на печалбите, накараха корпоративния елит да възроди икономическия либерализъм. Това е причината за появяването на приставката "нео" или нов. Днес с рязката глобализация на капиталистическата икономика ние виждаме нео-либерализма в световен мащаб.
Една запомняща се дефиниция на този процес, дойде от Subcomandante Marcos, на спонсорираната от Zapatista Междуконтинентална среща за Хуманност и срещу Неолиберализма, през август 1996 година, в Chiapas, където той каза: "това, което десните предлагат е да превърнем света в един голям търговски център, където всеки може да купува Индианци тук, а жени ей там ..." и той можеше да добави деца, емигранти, работници и дори цели страни, като например, Мексико".
Основните пунктове на Неолиберолизма включват:

ВОДЕЩАТА РОЛЯ НА ПАЗАРА.. Освобождаване на "free" предприятия или частните компании от каквито и да било ограничения наложени от Правителството (държавата) без оглед, колко голям би бил социалния урон, причинен от това. По-голямо отваряне за международната търговия и инвестициите, както при NAFTA. Намаляване на заплатите, чрез деюнионизация на работниците и елиминиране на техните права, извоювани в непрестанна борба години наред. Никакъв контрол върху цените, повече. Всичко на всичко, пълна свобода за движението на капиталите, стоките и услугите. За да ни убедят, че това е добре за нас, те казват "един нерегулируем пазар е най-доброто средство за увеличаване на икономическия ръст, от който ще спечелят всички." Това е като Рейгъновата "supply-side" и "trickle-down" икономики -- но някак си богатството никак не закапа.
ОРЯЗВАНЕ НА ПУБЛИЧНИТЕ РАЗХОДИ ЗА СОЦИАЛНИ НУЖДИ, като образование и здравеопазване.
НАМАЛЯВАНЕ НА РАЗХОДИТЕ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА БЕДНИТЕ и
дори спиране подръжката на пътищата, мостовете, водоснабдяването - отново в името на намаляване ролята на държавата.
Разбира се, те не са против държавното субсидиране или намаляване на данъците за бизнеса.
ДЕРЕГУЛИРАНЕ. Намаляване на правителственото регулиране на всичко, което би намалило печалбите, включително защитата на околната среда и защитата на труда.
ПРИВАТИЗАЦИЯ. Продажба на даржавните предприятия, стоки и услуги на частни инвеститори. Това включва банките, ключовите сектори на индустрията, железниците, пътните магистрали, производството на електроенергия, училищата, болниците и дори прясната вода за пиене. И така, обикновено правено в името на по-високата ефективност, която често наистина е нужна, приватизацията се проявява като концентриране на богатството в ръцете на един все по-ограничен кръг, и в резултат обществото започва да плаща повече за нуждите си.
ЕЛИМИНИРАНЕ НА ПРИНЦИПА ЗА "ОБЩЕСТВЕНИЯ ПРОДУКТ" И "ОБЩЕСТВОТО" и заменяйки ги с "индивидуалната отговорност". Принуждавайки най-бедните членове на обществото да търсят поотделно някакви решения за съществуване, в условията на липса на здравеопазване, образование и социална осигуреност - а след това обвинявайки ги за неуспеха, в отсъствие на "инициативност" или "ленивост" и дори "мързел".
По целия свят, неолиберализма се налага от силовите финансови институции като Международния Валутен Фонд (IMF) и Световната банка. Първият чист пример за неолиберализам в действие е в Чили (благодарение на професора по икономика от University of Chicago - Milton Friedman), след организирания от ЦРУ военен преврат срещу демократично избрания президент Allende през 1973 година. Много други страни бяха следващите, като най-лош ефект това има в Мексико, където заплатите бяха намалени с 40 до 50% през първата година от договора NAFTA докато разходите за живота нарастнаха с 80%. Повече от 20,000 малки и средни предприятия фалираха, а повече от 1,000 предприятие държавна собственост бяха приватизирани в Мексико. Както каза един учен човек, "Neo-liberalism означава neo-колониализъм."
 
      
    
Едва ли трябва да се добави нещо към написаното по-горе. И това е достатъчно, за да стане ясно, че това е странна форма на "либерализъм", който на български може да се определи като слободия, която води към установяване на обществен ред в който няма място за свобода, нито за сега проспериращите единици-индивиди, нито за народа или народите. Всъщност за народите съвсем няма място в този нов, бъдещ световен ред - там са нужни определено количество безправни и безгласни индивиди за извършване на определена работа, изобщо както при Орул.

http://data-bg.com/neolib.htm
“And neither do I! I want to have a wife, children & a home, I want to live! But it's all for nothin

Неактивен blade

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 467
Петър Волгин: Как големите пари създадоха неолиберализма


Автор: Петър Волгин
Петър Волгин не се нуждае от представяне, но това е човекът, когото най-дълго убеждавахме да стане наш автор, редом с Евгений Дайнов, Тони Филипов д-р, Деян Енев, Здравка Евтимова, Николай Фенерски, Иван Стамболов, Владимир Шопов.
Особено сме радостни, че още първия му текст влиза в полемика с най-спорния автор на OFFNews – Владимир Каролев.
Често са ни обвинявали, че даваме много голямо поле на крайно либералните идеи. На което винаги сме отговаряли едно и също – при нас могат да се публикуват всякакви тези, стига да са компетентни и аргументирани като статиите на Каролев.
Сега сме сигурни, че в лицето на Петър Волгин той е намерил достоен опонент.
Разбира се, Волгин едва ли би се ограничил само със спорове по икономически теми. Уговорката ни е да пише за каквото си поиска и когато му дойде вдъхновението. А ние сме сигурни, че текстовете му ще ни доставят същото удоволствие както предаванията му по програма “Хоризонт” на Българското национално радио.



Веднага след края на Втората световна война настъпва един крайно неблагоприятен период за фанатичните защитници на свободния пазар, за яростните пропагандатори на тезата, че всеки трябва да се оправя сам, че всяка държавна намеса е пагубна за обществото. По това време почти никой не вярва на либертарианските клишета, защото е станало ясно, че войната е спечелена не от частни армии, не от митичния “свободен пазар” и не от “здравословния егоизъм”; тя е спечелена благодарение на общите усилия на много хора, благодарение на тяхната солидарност, на готовността им да се притичат на помощ на изпадналите в беда. Ето защо е напълно естествено и след победата над Хитлер повечето хора да продължат да вярват на подобни ценности, да разчитат повече на солидарността и сътрудничеството и по-малко на егоизма.
Не всички, разбира се, мислят така. Една малка група хора, най-вече такива с много пари, са силно обезпокоени от факта, че идеите, свързани със социалната справедливост, печелят все повече привърженици. И те решават, че трябва да направят всичко възможно, за да спрат тези тенденции. В противен случай може да им се наложи да се разделят със заграбеното. И понеже е много по-престижно да твърдиш, че защитаваш идеи, а не огромното си благосъстояние, представителите на финансовия истаблишмънт започват да създават фондации, центрове, общества и всевъзможни други структури, които уж защитават принципите а “свободния пазар”, но всъщност имат за цел да пазят статуквото от революционни преобразования.

Първата такава структурата е създадена още през 1947 г. Това е станалото прочуто по-късно Общество Мон Пелерин / Mont Pelerin Society/. Сред неговите съучредители са фигури като Фридрих Хайек, Лудвиг фон Мизес, Карл Попър. Разбира се, за създаването на влиятелна структура академичният авторитет изобщо не е достатъчен. Главното е да има пари. Парите в случая са осигурени от банката Креди Сюис, либертарианската Фондация за икономическо образование и Фонда “Уилям Волкер”. За лице на новосъздадената структура е избран Хайек, който вече е издал “Пътят към робството”. В тази книга австрийският икономист защитава тезата, че всеки опит за планиране от страна на държавата неминуемо води до тоталитаризъм. Ето защо авторът смята, че участието на държавните структури в живота на обществото трябва да бъде сведено до минимум и че всичко трябва да бъде оставено на “невидимата ръка на пазара”. Следващите няколко десетилетия показват пълната несъстоятелност на тази прогноза. В Западна Европа и в Америка държавата не само не се скрива като подплашен мишок, а, напротив, действа силно проактивно. Благодарение тъкмо на активната й роля тези общества просперират и в крайна сметка излизат и победители в Студената война.

За твърдолинейните неолиберали обаче фактите нямат особено значение. Ако противоречат на любимата им теория, значи вината е във фактите, а не в теорията. Пък и в крайна сметка не действителността захранва либертарианската мисъл, а парите на щедрите спонсори. Един от най-забележителните щедри спонсори е Антъни Фишър. Той е британски бизнесмен с интереси в областта на селското стопанство и либертарианството. В началото на 50-те години на миналия век предприема продължително пътуване в Съединените щати, по време на което научава две важни неща – как се създават неолиберални фондации и как се отглеждат пилета в промишлени мащаби. Всъщност Антъни Фишър е човекът, който въвежда отглеждането на бройлери в Англия, благодарение на което става милионер, и създателят на Института по икономика/Institute of Economic Affairs/ – една от най-влиятелните либертариански неправителствени организации на Острова. Именно този тинк-танк се превръща в генералната матрица, по която през следващите десетилетия се създават стотици подобни организации по целия свят, включително и в България. В основата на успеха на Института по икономика стои една проста, но изключително ефективна идея на Хайек. Няма смисъл да се опитваме да се опитваме да променяме мнението на цялото население, твърди австрийският икономист, напълно достатъчно е да променим убежденията на елитите. Хайек има предвид журналистите, университетските преподаватели, публичните интелектуалци, писателите. След което именно те ще станат хората, които чрез своите изяви ще убедят обществото, че няма по-добри идеи от възхваляващите пазара и приватизацията.

С течение на времето се оказва, че тази стратегия работи безотказно, защото пазарният фундаментализъм започва да се радва на все по-голяма подкрепа сред все повече хора. Само че този успех се дължи не толкова на великите умове, впрегнати да пропагандират неолибералната доктрина, колкото на огромните парични потоци, които не спират да текат към либертарианските NGO-та. Например сред спонсорите на Института по икономика през годините се открояват компании като IBM, BP, Marks and Spencer, Unilever, Procter & Gamble. Дори и през 70-те години, когато Великобритания е обхваната от тежка икономическа криза, Институтът по икономика не изпитва никакви финансови грижи. Донорите може да пестят от всичко друго, но не и от средства, които да обслужват идеите им.
Една от главните причини за успеха на либертарианските тинк-танкове е да насочват парите от спонсорите в най-вярната посока, тоест към работата с медиите. Неолибералите прекрасно разбират, че влиянието, което могат да им осигурят средствата за масова информация, не може да се сравни с нищо друго. И отново британският Институт по икономика става пионер в сферата на ухажването на важните персони от медиите. Започва масово организиране на обеди, вечери, семинари, колоквиуми, на които присъстват достолепни университетски преподаватели, мастити бизнесмени, обещаващи десни политици и, разбира се, журналисти. Основната цел е най-влиятелните от тях за бъдат “излекувани” от кейнсианството и да бъдат вербувани в новата вяра на пазарния фундаментализъм. Стратегията се оказва успешна, защото не след дълго издания като The Times, The Financial Times, The Economist почват да пишат с нарастваща любов величието на пазара.

От другата страна на океана този процес върви с още по-бързи темпове. В Съединените щати безспорният шампион по обгрижване на медиите е консервативната фондация Херитидж /Heritage Foundation/, създадена в началото на 70-те години с парите на бирения магнат Джоузеф Коорс. Любимият тинк-танк на Рейгъновата администрация има на разположение десетки специалисти, които са готови във всеки един момент да напишат статия, да участват в радио и телевизиони предавания, защитавайки, естествено, принципите на свещения пазар и още по-свещената приватизация. Освен това Херитидж има своя собствена медийна програма за обучение на репортери и редактори. И всичко това е напълно безплатно за медиите. За плащанията се грижи Херитидж. Не е особено трудно да плащаш за медийно влияние, при положение, че имаш спонсори като Chevron Texaco, Pfizer, Johnson & Johnson, Ford, Lockheed Martin.
И така, в края на 70-те години се оказва, че благодарение на щедрите си спомоществователи неолибералите имат достатъчно пари и достатъчно влияние в развития свят. Остава само една крачка към пълното им господство или, иначе казано, към спечелването на политическата власт. Съвсем скоро и тази цел е постигната – Маргарет Тачър става британски премиер през 1979, а Роналд Рейгън печели президентските избори в САЩ през 1980г. Малко след това Фондация Херитидж издава своя главен либертарианския наръчник – опус от 3000 страници, наречен “Мандат за лидерство” и посветен основно на необходимостта от намаляване ролята на федералното правителство за сметка на пазара. Според съставителите на помагалото около 60 % от препоръките в него са изпълнени още през първата година на Рейгъновото управление. Фактът не е особено изненадващ, като имаме предвид, че двама от авторитети на “Мандат за лидерство” заемат министерски постове в американското правителство. Сходна е ситуацията и във Великобритания, където някои от ключовите съветници и министри на Тачър са основни лица в мрежата от неолиберални тинк-танкове.

Така започва победоносното шествие на неолиберализма. Благодарение на стотиците си NGO-та по целия свят, на агентите си в медиите и в основните политически сили либертарианските идеолози успяват да убедят голяма част от човечеството, че пазарът е изначално добър, а държавата изначално лоша; че приватизацията на държавни активи е философският камък на просперитета; че богатите са богати защото са умни, а бедните са бедни, защото се глупави; че егоизмът е най-прекрасното човешко качество, а солидарността – най-вредното; че всеки опит да бъдат поправено, дори и в минимална степен, социалното неравенство, ще доведе до тоталитаризъм и ГУЛАГ. Тези либертариански мантри , които доминират в общественото съзнание близо трийсет години, в крайна сметка водят до най-голямата криза в човешката история от близо един век. Фалитът на Лемън брадърс и последвалата световна финансова и икономическа криза са естественият резултат от господството на неолибералния модел, от вярата, че егоизмът и стремежът към максимална печалба могат да създадат един истински справедлив свят. Е, не могат…

http://offnews.bg/index.php/195966/petar-volgin-kak-golemite-pari-sazdadoha-neoliberalizma
“And neither do I! I want to have a wife, children & a home, I want to live! But it's all for nothin

Неактивен blade

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 467
“And neither do I! I want to have a wife, children & a home, I want to live! But it's all for nothin

Неактивен blade

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 467
Критическата възраст на капитализма
Кризата си има и една добра страна: покрай нея икономисти и бизнесмени все по-често си задават въпроса дали дефиницията им за успех е правилна. Означава ли това, че в света на икономиката предстои промяна на мисленето?


Сред критиците си Денис Сноуър минава за неолиберален икономист, който винаги е вярвал в силата на пазара. Американецът е шеф на Института за световна икономика в германския град Кил и в миналото много често критикуваше факта, че в Германия регулацията била прекалено силна, а и липсвали достатъчно стимули за безработните да си търсят нова работа. Но ето че сега, по време на Световния икономически симпозиум, организиран от Института за световна икономика, Сноуър изобщо не звучеше като човек, който вярва в силата на пазара. Той дори не звучеше като икономист, а по-скоро като някакъв пастор, поставил си за цел да изобличи слабостите на капитализма: "Ние плячкосваме планетата ни, за да си набавим някакви материални блага. После пък се надяваме, че тези блага ще ни донесат огромни радости, но това така и не се случва. Казано накратко: тази твърде разточителна заблуда е нашата голяма трагедия", заяви Сноуър при откриването на симпозиума, в който участват около 600 икономисти, предприемачи и политици.
"Искам да забогатея!"
От началото на финансовата криза критиката срещу метастазите на капитализма отново излезе на мода - дори сред хората от света на икономиката. Защото колкото и големи да са успехите на тази икономическа система, вредите от нея са факт - и се виждат с просто око. Какво от това, че световният БВП се е увеличил над десет пъти от 50-те години насам, след като социалните конфликти и унищоженията на природата се разрастват все повече", пита риторично Сноуър. И Марти Ахтисаари, носител на Нобелова награда за мир и бивш президент на Финландия, е убеден, че е крайно време за промяна. Той предлага да се върнем към основни ценности като човешките права и правовата държава: "Това не са западни, а общовалидни ценности. Доказаха го хората, които демонстрираха по време на Арабската пролет. Без тези ценности не може да има справедливо общество", казва Ахтисаари.
"Не бива да забравяме, че живеем в ерата на икономиката. Какъв е проблемът в Египет? - Работните места. Какъв е проблемът в Африка? - Работните места. Така е навсякъде по света - причините са все икономически", твърди на свой ред Джон Брайънт. Той е основател на организацията "Operation Hope", която подпомага непривилигировани хора, и е бил съветник в администрациите на Клинтън, Буш и Обама. Според Брайънт, проблемът е не в парите или в икономическата система, а в ерозията на ценностите: "Защо спортуваш? - За да стана богат. Защо се занимаваш с музика? - За да стана богат. Защо влизаш в политиката? - За да стана богат. Такова е мисленето днес. Който обаче разсъждава така, рано или късно ще се пръсне", предупреждава Брайънт.

Банкерите и смисълът
До началото на финансовата криза банкерите не се свеняха да издигат в култ трупането на все повече и повече пари. Междувременно обаче и те започват да променят мисленето си. И дори търсят изгубените ценности. Юрген Фитшен, съпредседател на борда на директорите на Дойче банк, казва например, че банковият сектор трябва да намери нова дефиниция на понятието успех. "Нашият бранш се провали, защото не успя да докаже на обществото, че му е полезен. Сега трябва да си възвърнем доверието. Защото без доверието на клиентите и на обществото като цяло банковият сектор не може да функционира", посочва Фитшен.
Как обаче да се стигне до това предефиниране на понятието успех? Засега този въпрос остава без отговор. Марти Ахтисаари има все пак една идея в тази насока. Той смята, че държавите от европейския Север - тоест, скандинавските страни, Холандия и Германия, биха могли да изиграят ролята на модел за успешно общество - нещо, което вече не може да се очаква от САЩ, добавя Ахтисаари, визирайки сегашната криза около американския бюджет: "За съжаление САЩ вече не са добър пример за подражание. В нито една сфера. Освен в една може би - гигантския хаос", казва Ахтисаари.

http://www.dw.de/%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B0/a-17131624
“And neither do I! I want to have a wife, children & a home, I want to live! But it's all for nothin

Неактивен blade

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 467
“And neither do I! I want to have a wife, children & a home, I want to live! But it's all for nothin

Неактивен blade

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 467
КОЙ ВСЕ ПАК, Е СИЛВИО ГЕЗЕЛ ?

 

Биографични данни за Силвио Гезел

 

Силвио Жан Гезел се е родил през 1862 в Св. Вит, Източна Белгия. Майка му е била валонка, бащата – германец. През 1886 г. той е отишел в Аржентина, където успешно е участвувал в деловия живот като търговец, фабрикант.

Честите стопански кризи там са навели този човек към теоретични размишления..

През 1900 г. Гезел се отдръпва от активен делови живот и се преселва в Швейцария. В една ферма до Нюшател, той се е трудил като земеделец, същевременно самообучавайки се в различни клонове на икономическата наука. Практическият си опит и теоретичните си изводи той публикува в ред печатни материали. През 1916 г. в Берн излиза неговия основен труд: “Естественият икономически ред чрез свободна земя и свободни пари”. До днес трудът е претърпял девет издания на немски и е преведен на английски , френски и испански езици.

През април 1919 г. Гезел за малко не успява да провери в живота теориите си: По предложение на философа Густав Ландауер той е избран за финансов министър на Ваймарската Република.Една седмица след избора му това либерално правителство е свалено от друго, комунистическо. В началото Гезел е обвинен в държавна измяна, но след това всички обвинения отпадат и той е оневинен.

Заради участието му в Баварската революция Швейцарските власти отказват на Гезел разрешение да се завърне в имението си в Нюшател. Тогава той временно се заселва до Потсдам и малко след това е поканен от Франц Опенхаймер в разположената северно от Берлин колония Еден-Ораниенбург, където до смърта си през 1930 г. Гезел се занимава с писане и публикации.

 

 Какво е искал той ?

 

 1. Той е желал да направи невъзможна капиталистическата експлоатация, като с въведените от него свободни пари е принуждавал всеки, който притежава пари да ги пусне незабавно в обръщение. Така се създава една икономика с нулева лихва.

 

 2. Искал е Поземлената рента, също като лихвата един доход, за който не се полага никакъв труд, да се постави в обществени ръце, за да не може никой да живее на гърба на другите.Той е предложил да се откупи обработваемата земя от притежателите и и обществото да я предлага на желаещите да я обработват.Резултатът от подобна реформа Гезел е нарекал свободна земя. (Ако не се желае одържавяване на земята, то Поземлената рента може да бъде елиминирана чрез данък върху притежаваната земя.)

 

 3. Тогава, когато икономиката е освободена от грубите си грешки, тя може да бъде оставена на свободно действащите пазарни сили. Премахването на всички мита и въвеждането на свободна търговия са неговите по-нататъшни изисквания.

 

 4. Той предлага икономика свободна от лихви, експлоатация и търговски ограничения. Затова тази икономика се нарича Свободна икономика . Гезел е основоположник на учението за “свободната икономика” и до сега никой не е успял да обори неговите основни идеи.

Това е само едно бегло изложение.Точното излагане на неговите теории се съдържа в произведенията му, с които ако се запознае човек, няма нужда да чете встъпителния ни текст.

/Днес продължител на делото на Гезел е проф. Маргрит Кенеди – нейната книга “Пари без лихва и инфлация”, излязла 1990 год. е преведена на английски, френски и руски, през1994 излиза разширено и допълнено издание при издателство Голдман – Мюнхен. Бел. преводача /

 

Другите за Силвио Гезел

 

Ако днес човек се позамисли, че Силвио Гезел и “ Свободната икономика “ са така яко забравени, че даже в 20-томни енциклопедии няма и една дума за него, то приложените цитати звучат направо оглушително. /Преведени са пет цитата, девет други съдържащи се в оргиналната статия не са преведени. Бел. Преводача/

 

 Проф. Д-р Джон Майнард Кейнс, икономист, Кембридж, Англия:

“Целта , която като цяло преследва книгата на Гезел е създаването на един антимарксически социализъм, една реакция срещу “laissez faire” /нека върви, фр./ , създадена върху здрава теоретична основа и съвсем различна от тази на Маркс. Аз мисля, че бъдещето ще научи много повече от Духа на Гезел отколкото от този на Маркс. Увода на книгата “Естествения икономически ред чрез Свободна земя и Свободни пари” показва моралната висота на Гезел. По мое мнение отговорът на Марксизма трябва да се търси в този “ Увод”.

 /”Обща теория на заетоста, на лихвата и на парите“, Берлин, 1935, стр. 300/

 

Проф. Д-р Освалд Хан, национален икономист на Университета Ерланген- Нюренберг:

 “Силвио Гезел е разбрал как да пише ясно и разбираемо-една дарба, която липсва както на много политици и реформатори, така и на някои практици. “Естественият икономически ред“ е актуален и днес... Гезел създаде гениални концепции и бе забравен, а по-малко надарените съвременници скриха няколко генерации, което доста понамирисва на фалшификация”.

 /”В памет на Силвио Гезел” в Списание за кредитите № 6, 1980, стр. 5/

 

 Хайнц Никсдорф :

 “ Силвио Гезел ме впечатли дълбоко в младите ми години”

 “Безпомощността на съвременните политици прави трудовете на Силвио Гезел винаги модерни”.

 /В едно писмо до Тристан Абромейт; цитирано по Клаус Шмидт: Силвио Гезел, “Маркс” на анархистите, Берлин, !989 г., стр. 247 /

 

 Проф. Д-р Феликс Г. Бин, Университет Дюселдорф, Икономически факултет:

 “Една почти непреодолима стена затваряше до сега широкия достъп до идеите на Силвио Гезел. Тези предрасъдъци са били създадени в едно време, когато понятия като демократизиране на живота, високопроизводително общество, плурализъм, социална политика не са били познати. В едно “ добро буржуазно” време тези понятия, които днес ни изглеждат най-естествени, са имали силата на зли духове.

 И Гезел не е употребявал тези думи, но ги е чувствувал и намеквал. По същото време той твърди, че привилегиите , свързани с Парите и Поземлената рента не са база за нашата демокрация, а още по-лошо:тези привилегии са създателите на кризите и причината да треперят крепостните стени на замъка “Демокрация” .

 До тези, които не можеха да проумеят тези сложни взаимоотношения, стоят други, които се възползват от съществуващото положение и нямат никакъв интерес то да бъде променяно.”

Във: “Силвио Гезел, непризнатият пророк”, 1978 г.

 

 Алберт Айнщайн :

 “Изпитвам радост от съвършенния стил на Гезел... Създаването на пари, които не могат да се трупат, ще доведе до нов вид по-истинска собственост”

 

 

Какво ни харесва в Силвио Гезел

 Той е предвидил Втората световна война. Още през 1918 г., току що завършила Първата световна война, Гезел предрича:

 “Въпреки тържествените обещания пред народите войната да изчезне завинаги, въпреки спонтанния вик на милиони: Долу войната!, в противоречие на всички предвиждания за едно светло бъдеще, аз трябва да кажа: Ако днешната парична система с лихвите си бъде запазена, то аз още днес се осмелявам да предрека, че няма да изминат и 25 години, когато светът ще застане пред нова, още по-страшна война.

 Аз виждам бъдещето развитие ясно пред мен.

Днешното състояние на техниката позволява на стопанството бързо да достигне високи обороти. Ръста на капитала, въпреки големите загуби от войната, бързо ще тръгне нагоре и чрез свръхпредлагането ще осъществи натиск върху лихвите. Парите ще станат кът чрез спекула. Стопанството ще се свие и големи тълпи от безработни ще плъзнат по улиците. На всички гранични стълбове ще се види, забодена, една обява: За търсещите работа вход забранен. Добре дошли са тези, чиито портфел е пълен.

 Както в старите времена ще се усили стремежът към завладяване на чужди територии, като за целта се усили производството на оръжия. По този начин поне се създава работа за безработните. В недоволните тълпи ще се събудят диви, революционни течения и ще разцъфти отново отровното цвете на свръхнационализма. Държавите ще престанат да се разбират помежду си и единственото решение ще бъде: война.”

 Всеки може да сметне, че преди да изминат 25 години започва Втората световна война.

 Естествено най-важното: неговата последователна и без предрасъдъци привързаност към въпросите, които вълнуват света. Той намери решение на задачата как може да функционира едно справедливо и високопродуктивно общество.Той застана напреко пред всички големи авторитети на икономиката и може би това е основната причина , че той редко е признаван и често просто премълчаван.

 Още през 1892 г. той се изказва срещу преследването на евреите. Цитат:

 “При днешната финансова система собственикът на пари има огромно преимущество пред притежателят на стоки /респ. производителят/ и ако той се възползува от това, то той прави нещо, което всеки друг на негово място би направил. Тъй като евреите предпочитат да се занимават с парите, то е ясно, че ползват статуквото.

 Е ли това, обаче, достатъчна причина щото г-н Щокер /тогавашния дворцов проповедник при кайзер Вилхелм ІІ / да преследва евреите? Парите са една публична институция и всеки, който има способности за това, може да се конкурира с евреите.

Дали пък и самият г-н Щокер не е воден от тайното желание да стане банкер? Преследването на евреите е една огромна несправедливост, следствие на едно несправедливо устройство, т. е. на днешната Парична /финансова/ система.

Където има мърша, там се събират орлите; ако искаме да отстраним орлите просто е необходимо да отстраним примамката и те ще отлетят, без да се налага убийството дори на една единствена птица. Паричната реформа прави невъзможно някой да събира реколта без да е сял, и посредством нея евреите ще могат да приложат интелектуалните си способности не в мижавите гишета на банките, а в науката, изкуството и честната индустрия. Паричната реформа не само защитава евреите от преследване, но и обеспечава на немската наука и правна система вливането на нова интелектуална струя.”

Защото той се явява като противоположност на расиста, което за времето в което е живял не се е разбирало от самосебе си. Той казва за идеята му за Свободна земя: “Земята, планетата трябва еднакво да принадлежи на всички хора, без разлика по расов, религиозен, образователен или физически признак. Всеки би трябвало да отиде натам, накъдето го тегли душата, сърцето или здравето. И там, където отиде той би трявало до има същите права за земя, каквито имат местните жители. Никой не трябва да има привилегии: нито отделни хора, нито държави, нито човешки общности. Ние всички сме кореняци на Планетата.”

 Във време, когато жените в Германия не са имали избирателни права и са били сватосвани от родителите за някой благопристоен господин, когато жените не са могли да се омъжат за любимия човек, защото това е зависело от дебелината на кесията, тогава Силвио Гезил предлага за жените ”Майчина рента” – нещо, което ще направи жената независима от парите на мъжа си. Така той е искал да улесни жените за брак по любов.
http://samvoin.blog.bg/politika/2011/06/24/silvio-gezel-i-negovite-inovatorski-idei.771156
“And neither do I! I want to have a wife, children & a home, I want to live! But it's all for nothin

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27