Форум за конспирации, уфология и мистика.
Конспирации => Тайни общества => Темата е започната от: Admin в Юни 12, 2005, 12:44:37 pm
-
"Дайте ми правото да контролирам парите на една държава, след което не ме интересува кой създава нейните закони"
Майер Амшел Ротшилд
Едва ли аз съм първият, който цитира тези много актуални днес думи на Майер Амшел Ротшилд. В редица книги, включително и в “Световната Конспирация” на един български конспиратолог - акад. Никола Николов, фамилията Ротшилд са представени като тези, които най-силно влияят върху световното развитие чрез своите финансови възможности и власт простираща се над правителства и монархии. Капитала на династията надхвърля с много богатството на Бил Гейтс. Според някои изследователи то надвишава $ 300 млрд., според други то се равнява на около $ 250 млрд.
Като цяло историята на семейство Ротшилд е много интересна, но смятам в съкратен вариант да ви запозная с по-интересните и вълнуващи факти около фамилията.
Съществуват две версии за произхода на Ротшилдови. Първата е, че през 1750г. Майер Амшел Бауер наследява имуществото и бизнеса на баща си - банкер от Франкфурт и сменя името си на Ротшилд (от немски Roten Schield - Червен Щит - символ на революционно настроените евреи по това време в Европа).
Според другата версия Майер Амшел Ротшилд е сирак, който учи известно време като чирак в една банкерска къща във Франкфут, а по-късно се връща при двамата си братя и отваря малък магазин за стари монети. От там започва да натрупва сериозен капитал продавайки антики на богати и знатни личности.
Както виждате информацията около произхода на фамилията е малко противоречаща.
Според втората версия възхода на Майер Амшел започнал, когато се запознал с принц Вилхелм IX, който изкупувал от Майер стари монети и тъй като бил изключително креативна и способна личност скоро приел длъжността - личен банкер на принца. Другата причина за така бързото сближаване между двамата е и факта, че членували в една и съща масонска ложа. И тъй - както много бизнесмени и до днес възприемат ложите като място, където можеш да се запознаеш с богати контрагенти, явно и Майер така е възприемал масонството. Резултата - скоро станал банкер на Вилхелм и оглавил банката във Франкфурт.
Когато принц Вилхелм бил принуден да отиде в изгнание той предал на банката на Ротшилд огромните затова време 600 000 фунта, които по-късно участват като основен капитал за откриването на банкерския бизнес на фамилията.
В действителност Майер Амшел Ротшилд имал 5 сина: Амшел Майер Ротшилд (1773-1855), Саломон Майер Ротшилд (1774-1855), Натан Майер Ротшилд (1777-1836), Карл Майер Ротшилд (1788-1855) и Джеймс Майер Ротшилд(1792-1868), които той изпраща в стратегически точки на Европа. Така фамилията започнала своята международна банкерска “мисия”, при което всеки един от синовете на Майер открива своя банка в петте най-стратегически икономически центрове на Европа – Соломон във Виена, Карл в Париж, Джеймс в Неапол, Амшел останал да поддържа банката във Франкфурт и Натан в Лондон. Малко след отваряне на своята банка Натан отпуска паричен заем на Херцог Уелингтън в борбата му срещу Наполеон. В резултат на това си възвърнал печелбата четрикратно.
Има и още, но все се надявам, че някой ден ще си издам книгата, където да го прочетете.
-
я да видим сега къде се намира адреса на най-голямaтa банкa в Израел:
Bank Hapoalim BM
50 Rothschild Boulevard, Tel-Aviv
Total Assets (Балансово число):
60 657 870 370 USD
след милиард трилион ли идваше ;D
Ownership - 64,17% Public Shareholdings
аджеба кои ли са тези обществени АД-та?????
На първо място в Израел и на 167-мо в света.
Допреди няколко месеца едни други класации водеха Дойче банк на 1-во място в света
а други твърдяха, че е Ситибанк на Ситигруп.
Ама сега... ще дишат прахта на Токио-Митсубиши груп и тяхнта МЕГА-банка.....
айде поздрави
-
на дойче банк шефа е един шфейцарец (Акерман май се казва) който е масон.
Швейцария някак си ни остава все извън полезрението като става въпроса за конспирации а там са парите на света. Можеби банки/банково дело/финанси/швейцария и тн. би била също една интересна тема
-
Да така си е:след сливането на двете банки се появи ,,нов,, играч на курумпираното ,,небе,, и той си пуска пуска малки мълнии и светкавички на другите си себеподобни докато не дадат на късо и изпушат :'( :--- ,задаваики си въпросите да бъдем ли прецакани или да не бъдем? и ,,да им отстъпим ли прането на пари или не?,,.Ако забележете на хоризонта дим знайте че е силно токсичен ::),променя съзнанието като води до кръговъртеж от цифри и числа в главата подобно на ,,300005603489000000,,. ;D и бягайте колкото се може по далече
-
Ами според вас случайно ли е, че през WWII, Швейцария остава незасегната? Ами как ще е засегната като оттам се е контролирало всичко - там са били банките от време оно...
-
остава незасегната щото Всички
са си даржали там парите...
а тези всички са тези които подбудиха войната....
да не мислиш че Хитлер, Сталин, и останалите (сигурно и Италянци, французи) ще нападнат Switzerland... и ще хапят ръката която ги храни, тях и войната им...
т.е. там са парите които се дават от ОНИЯ на военните по WW2
нормално е...
а и ние като БГ не можахме да пазим неутралитет че сме на майната си, те ШВ. точно в центара и са неутрални
айде моля ти се ;)
-
Ленин е имал разни идей да "освободи" народа на Швейцари от лошият капитализъм ... ама си е останал само с идеите
-
хехе ще си остане я, нали той от германия и троцки от америка през Канада ги прашат в Русия са правят революция, кой ги праща ти знаеш...
сигурно ги е дрънкал тези работи за пред останалите
-
на дойче банк шефа е един шфейцарец (Акерман май се казва) който е масон.
Швейцария някак си ни остава все извън полезрението като става въпроса за конспирации а там са парите на света. Можеби банки/банково дело/финанси/швейцария и тн. би била също една интересна тема
Освен Швейцaрия, Ротшиилдците имат пипала и в Ситито в Лондон!
-
Знае се, че някой "тайно" управлява света. Или поне някои от нас знаят. Въпроса е какво правим по въпроса 8)
Очевидно е, че да кажеш истината само по себе си не води до кой знае какви последици.
-
Опа. Добре дошъл във форума. На твоят въпрос. Ние тук освен, че си чешем езиците 24/7 се опитваме и да просветляваме хората като им предоставяме широк спектър от информация във формата на статии, новини и т.н Екипът ни още е малък, но с времето ще се разрастне. Имаме много идеи, трябват ни само хора и средства, за да ги реализираме.
-
четох една книга "Световната конспирация" от някакъв бг автор беше. Там подробно се разказва за фамилията Ротхчилд. В превод името им означава "червената врата". Това са двама братя, който основават банка и нейните клонове в най- големите европейски градове (Paris, Лондон и т.н). Масони са естествено! Те свалет и поставят главнокомандващи на длъжностите които са заемали (Хитлер и др.).
ВВ2 е била за пари за да могат заводите за оръжие да ли продават продукцията......една "малка" игра за пари....
Еон - Котенце, плс прочети правилата.
-
Авторът е Никола Николов.
-
четох една книга "Световната конспирация" от някакъв бг автор беше. Там подробно се разказва за фамилията Ротхчилд. В превод името им означава "червената врата". Това са двама братя, който основават банка и нейните клонове в най- големите европейски градове (Paris, Лондон и т.н). Масони са естествено! Т.....
Тая книга ми стой в тоалетната и я чета по два пъти на седмица :D
Произнася се Ротшилд, тъй като името е немско. Основател на фамилията е Натан Майер - третия син на Амшел Майер (който е имал 5 сина, не 2-ма). Натан използва парите на принц Вилхелм, за да започне бизнес и в последствие започва с банките и финансовата конспирация.(стр.64 абзац 2 "От 1810г. и до днес фирмата Ротшилд не се занимава с покупко-продажба на стоки, а само с продажби на пари")
Ротшилдови не са масони поради простата причина, че те са господарите на масоните (а и на почти всички останали)
Масоните са пионки в ръцете на няколко човека. На баща ми му предложиха да стане масон, но той отказа точно поради тази причина - като масон трябва да изпълняваш заповедите на висшестоящите. (Над Ротшилд няма никой така, че не могат да бъдат определени като масони) <мой размишления>
-
Дамм... Rotschild = Червен Щит, Schild e щит, броня.... :P
-
1. Лого
2. Баланс
3. Не-Изпълнителни Директори
4. Мениджмънт (Борд на Директорите)
5. David de Rotschild
6. Клонове
-
Емблемите на Ротшилд + списък на семейството.
-
Като гледам последната емблема два символа са си български-снопът със стрели и лъвчето :D Значи Ротшилдови били наши хора :P
-
А, я дай снимчица на БГ-то да я видим. А онова в центъра какво е?
И горе: драконче ли е, орле ли е? :D
-
И аз така знам: петима братя държат пет банки - символа им бил петолъчка. А червения флаг на СССР е от Ротшилд, понеже те дават парите. И ето ти руското знаме дето над 70 години се вя , от които 45 в България и другите соц. страни.
Да ама иди набивай в бетонните глави на днешните комунисти на чий господар се кланят - успех няма да има. Те са неспасяеми, особено по възрастните.
-
Е, не се знае. Откъде си сигурен, да твърдиш такава информация. То градски легенди и митове много.
-
Привет на всички,
Това е може би най-богатия на информация сайт. На много места съм чел за Илюминати и фамилия Ротшилд. Ясно ми е, че те са заели мястото на Всевиждащото око. Човек и да не е толкова прозорлив и наблюдателен...като му дадеш формулата ще започне да решава уравненията. Едно нещо обаче досега не ми става ясно. Като схемата е толкова съзаклятническа, топ секретна...как скъпи мои приятели (още малко) сте пропуснали за публикуване ТУК само "График за ходене до тоалетна" на Върховния властелин - Ротшилд??? И като се запознах с коментарите веднага искам да задам един въпрос на Модератор, естествено ЛС! :-\ ???
-
Привет на всички,
Това е може би най-богатия на информация сайт. На много места съм чел за Илюминати и фамилия Ротшилд. Ясно ми е, че те са заели мястото на Всевиждащото око. Човек и да не е толкова прозорлив и наблюдателен...като му дадеш формулата ще започне да решава уравненията. Едно нещо обаче досега не ми става ясно. Като схемата е толкова съзаклятническа, топ секретна...как скъпи мои приятели (още малко) сте пропуснали за публикуване ТУК само "График за ходене до тоалетна" на Върховния властелин - Ротшилд??? И като се запознах с коментарите веднага искам да задам един въпрос на Модератор, естествено ЛС! :-\ ???
Понякога от чаша на чаша и от дума на дума се научават много неща. така например в началото на 80-те Едмон дьо Ротшилд споделя пред Дьорд Шорош, познат повече като Джордж Сосос, че през 2030 година няма да има нито държава България, нито живи българи. Сорос взел, че споделил същите думи с един българин /по произход/. От този българин, както вече казах от чаша на чаша и от дума на дума, думите стигнаха до мен. После аз взех, та ги публикувах и Едмон взе, че внезапно умря. Един негов племенник загатна, че знае защо е умрял вучо му и дни по-късно го номериха в банята умрял от свръхдоза хероин. Та понякога се научават най-различни работи съвсем случайно.
-
Не само това. По-голямата част се спуска нарочно от същите хора. Целта е да се насажда чувство на безнадеждност. Въпроса, който трябва да си зададем е:
Щом го правят, значи ли това, че има надежда ;) Значи :)
Между самите илюминати има между-кланови войни. Чрез тях, също се научава много, защото едните искат да бият дузпа на другите, като разпространяват някои неща за тях. Това са разбира на по-ниските нива. На върха са 13-те, откъдето няма мърдане :)
Все пак - по-голямата част от информацията е или дезинформация или както казва Суердлоу - сандвич-лъжа. Две истини отгоре и между тях лъжа. Или две лъжи и една истина. Досега не е измислено по-добро средство за манипулация :)
-
Водя война, която ми е наложена. Не искам да се предам, не мога да се предам и няма да допусна да се предам. Не ми е оставен друг избор, освен да воювам. Това за войната.
За Ротшилдови. Знам, че Едмон беше женен за българка. съпругата му се казваше Веселина и бе племенница на печално известния Кимон Георгиев. Зет на Кимон е познатият на всички Гиньо Ганев. Едмон се развежда с Веселина, но на смъртния си одър неговата майка извиква българката и я моли да й прости. Сигурно е имало защо.
-
Понякога от чаша на чаша и от дума на дума се научават много неща. така например в началото на 80-те Едмон дьо Ротшилд споделя пред Дьорд Шорош, познат повече като Джордж Сосос, че през 2030 година няма да има нито държава България, нито живи българи. Сорос взел, че споделил същите думи с един българин /по произход/. От този българин, както вече казах от чаша на чаша и от дума на дума, думите стигнаха до мен. После аз взех, та ги публикувах и Едмон взе, че внезапно умря. Един негов племенник загатна, че знае защо е умрял вучо му и дни по-късно го номериха в банята умрял от свръхдоза хероин. Та понякога се научават най-различни работи съвсем случайно.
Имаше един Филип Юджийн де Ротшийлд (или нещо такова)
Чух че и той пропял, нещо, за неговите "хора"
-
Все пак хора са, не са извънземни. Защо някой си мисли, че те не допускат грешки? Краят на господството им е скоро, и много от вас ще го доживеят.
-
Все пак хора са, не са извънземни. Защо някой си мисли, че те не допускат грешки? Краят на господството им е скоро, и много от вас ще го доживеят.
Според мен, след ритуалите, през които минават - само телата им остават човешки
-
Междудругото от всички материали, които досега съм чел разбирам, че нещата на доста места се преплитат. Масони, Илюминати, Ционисти, Анархисти, Хаосисти, Тамплиери, Билдерберги, Розенкройцери...Ужассс толкоз много станаха, че не знам с таз малка планетка какво ще правим... Протоколи, НСР, План 2000, 2003 или колкото още има. Не разбраха ли тез люде, че паричките са в чичко Ротшилд! А колкото до това за човешкото тяло...Алтай и при мен да има кой 3 века да трупа информация и всяко поколение да я получава наготово и то филтрирана/ да не говорим за средствата, които колко бяха - 300 млрд $/...е...? И на мен и на теб...телата ни ще бъдат само човешки laugh laugh laugh :D
-
Вярно е, че Едмонт Ротшилд е бил женен за българка и някъде по българската преса имаше доста подробности за нея и че е още жива, някъде по Европата. Ако немеря материала, ще ви го копирам.
По западните телевизии, когато се говори за него и живота му, особено от последната му жена, никога не се споменава този факт, заобикалят го много внимателно и явно не е случайно. Но не може да се очаква друго, освен мръсни гадни истории, свързани винаги с разните им ритуални жертви, като понякога и те самите стават такива.
-
http://www.alterinfo.net/Victor-Rothschild-etait-il-un-agent-Sovietique-_a8894.html
Ето информация за Виктор Ротшилд, който бил съветски шпионин, но фактически ги е контролирал и манипулирал съветските висши другари. Всеки Ротшил е отговарял явно за определени кътчета на земята, за да не им се изплъзва нищо от погледа. Ех и какъв поглед от високото на пирамидата ! ;D
-
Позволих си да копирам едно мнение от форума на investor.bg
-----------------
дано да не си прав... че то винага обикновените хора "духат супата"... Wink
инак наскоро гледах няква книга на един политолог че 2012 ще е 3-та световна война, предизвикана от САЩ и в частност тези които управляват САЩ и Англия:
1) "Prominent Clinton backer and Dem donor to endorse McCain" ....." ....Lynn Forester de Rothschild, a prominent Hillary Clinton supporter and member of the Democratic National Committee’s Platform Committee, will endorse John McCain for president on Wednesday, her spokesman tells ...." ..." Forester was a major donor for Clinton earning her the title as a Hillraiser for helping to raise at least $100,000 for the New York Democratic senator’s failed presidential bid."
http://politicalticker.blogs.cnn.com/2008/09/16/prominent-clinton-backer-and-dnc-member-to-endorse-mccain/ (http://politicalticker.blogs.cnn.com/2008/09/16/prominent-clinton-backer-and-dnc-member-to-endorse-mccain/)
т.е. Ротшилдовете направиха за Американците Шоуто = " Справедливи Демократични ИЗБОРИ" --- хахахахахах.... ---- уж имаше избори а и кандидата за демократ (Хилари Клинтан) и за републиканец (McCain) беше човек на Ротшилдовите
Sen. John McCain plans at least one campaign event on his week-long congressional trip to Europe and the Middle East: a March 20 fundraiser in London. An invitation sent out by the campaign says the luncheon will be held at Spencer House, St. James's Place, "by kind permission of Lord Rothschild OM GBE and the Hon Nathaniel Rothschild."
В крайна сметка Обама се промъкна и между двете Ротшилдови пионки, обаче се оказа че така лесно няма да е... и си наместиха пак тяхните хора покрай него ...хората във власта... преди два дни Хилари Клинтон се намести, сложиха и Пол Вофовитц и т.н. да не ги изброявам...
т.ч. власта пак е в тяхни ръце...... В Австрия "се самуби" Йоргхайдер ---- хахахахаха... смях, смях, смях.... защо Мусад го е следял преди това... и имат набези в жилищата му... --- и после човека кат взе власта и "катастрофира".... Wink
ЕДИНСТВЕНО РУСИЯ може да им се опълчи и Китай!!! и въпреки че след разпада на СССР, Ротшилдовите си наместиха тяхните Пионки ---- Березовски- Елцин, Ходорковски, Ющченко.... и един куп престъпни личности настанили се в Русия и бившите републики на СССР, благодарение на капиталите на Ротшилдовите...
Но Какво стана??? 1999 Елцин си остави наследник -- В.В. Путин, Березовски му направи кампанията и го наместиха в властта като президент...., само че този пич излезна патриот и наистина пич, и уж те го сложиха и ги натисна всичките сам... пионките на Ротшилд по-лека лека взеха да духват... щото усетиха, че човека който поставиха на власт, тръгна срещу самите тях... -----хахахаххахахах...
Пример:
"Control of Mikhail Khodorkovsky's shares in the Russian oil giant Yukos have passed to renowned banker Jacob Rothschild, under a deal they concluded prior to Mr. Khodorkovsky's arrest, the Sunday Times reported....."
http://www.washingtontimes.com/news/2003/nov/02/20031102-111400-3720r/ (http://www.washingtontimes.com/news/2003/nov/02/20031102-111400-3720r/)
Ок ... Ротшилд си взе акциите от неговата пионка Ходорковски дни преди да го арестуват..., явно Ротшилдовото разузнаване е много по-добро от на Руснаците и ги изиграха... : арестуваха Ходорковски ама той вече нищо няма....хахахахха...
Ок Руснаците взеха активите на Юкос, и чоа на Ротшилдовите мафиоти..., Путин прогони всички тяхни капитали от Русия, с изключение на партиите и движенията на Г. Каспароа и Виктор Шендерович..., Какво направиха Ротшилдовите... спряха всички руски телевизии в Украина.... хората там почнаха да си купуват сателитени чинии за да хващат руските програми... ХАХАХАХАХ... имам познати в Херсон... и те ми казаха, че когато това станало имало недостиг по магазините на сателитни чинии... Аз не знам Руснаците какво им се церемонят... ами да го бумнат Каспаров в затвора или да му кажат да си отива в Англия при Ротшилдовите си.... при Березовски да си делят една квартира... Хубо поне че Путин вкара закон: че партия в русия не може да се спонсорира от чужди капитали... поне от тук ще ги ограничи малко... Ама още са слаби Руснаците де...
сега Руснаците искат и да ги разкарат от Руските транзитни пътища... , в.
частност Украина ... както всички виждаме какво става сега... ако Путин успее да ги прочисти и от транзита на газ през Украина, на Ротшилдовите няма да им е много приятно и проблемите тепърва ще загрубяват и почват... Wink Все пак това е цяла фамили с история от близо 300 години, владеещи целия капиталистически свят... а Путин + екип са само едни от честите случаи в историята дето са се опитали да разкарат Ротшилдовите....
Но да видим какво ще стане
И поради това че почват да губят позицие по света г(газовите и нефтените находища в другите страни) един политолог каза че те ще подкладат 3-та световна война .... но нещо въобще не ми се вярва... даже ми се струва смешно... Wink ... Войната ще е само икономическа.... => абе БГ кат гледам къде сме на картата... май от нас нищо няма да стане... все ще сме част от бойното поле....
единствено тук кат гледам вчера какво предложи Путин в Германия и после в Дрезден на немците и французите и италианците " те да се намесят в транзита на газ през Украина" , да направят консорциум от фирми дето ще го пренася по Украина, т.е. руснаците им го доставят до Руско-Украинската граница, те си го плащат и от там нататък те се спасяват как ще достига до Германия, Италия, Франция и т.н..... Т.ч. ако те го приемят това... Ротшилдовите ще се изправят и срещу други държави от ЕС, и ще им стане по трудно да си движат "демокрацията и запазването на човешките права и борбата с тероризма" Wink
--------------
-
Дамм... Rotschild = Червен Щит, Schild e щит, броня.... :P
Какъвто е и герба на една страна в централна Европа.
-
Веселина Вл. Георгиева – баронеса Лина Ротшилд
Веселина Георгиева, баронеса Ротшилд, е родена през 1927 г. в София в заможното семейство на търговеца Владо Георгиев. Майка и Надежда е дъщеря на габровския търговец Стефан Родев, леля и Веска, на която е кръстена е омъжена за Кимон Георгиев. Сестра и Мария е архитект, омъжена за известния арх. Богдан Томалевски. Домът на Владо Георгиев е една от най-изящните за времето си къщи в София – днешното австрийско търговско представителство на ул. Гладстон (до у-ще Патриарх Евтимий). Къщата е проектирана от Иван Васильов и всъщност тя отваря на архитекта пътя към извесността и вратите на софийския хайлайф, за да проектира след това някои от шедьоврите на стара София по Шипка и Оборище (вкл. къщата на Чапрашиков) Домът на сем. Георгиеви е винаги отворен за хора на изкуството.
Обичайни посетители са видни български музиканти, художници, литератори.”Вкъщи не помня вечер без гости. Все интересни хора. Личности като професор Балабанов, художника Константин Щъркелов, директора на операта Мойсей Златин, журналисти, писатели…” Лина завършва „Дойче шуле” в София и след това се насочва към рисуването и пластичните изкуства, керамиката. През 1947 г., едва 20-годишна, тя заминава за Франция, за да продължи образованието си в Парижкото училище по приложни изкуства. Попада в класа на прочутия професор Катлен. Няколко месеца след пристигането й във френската столица обаче желязната завеса се спуска окончателно. Това превръща младата красавица в бежанка. „През 50-те години в Париж беше страхотно, връща се в спомените си българката. Изкуството се ценеше повече и творците бяха особено търсени. Градът ми даде много. Благодаря на всичко, което видях там, на изложбите, на местата, които посещавах, на изключителните личности, с които общувах.” Веселина Георгиева преминава през всички изпитания на емигрантския живот. Дълги години е откъсната от корените си и от най-близките си хора. Успява обаче да пробие сама. Българката започва да аранжира витрини. Всичко, което съм работила в живота си, съм го работила с ръцете си, казва Лина. В началото правех букети от сухи цветя върху арматура от тел. Творенията ми имаха голям успех. В Париж първа към скулптурата я насочва българската художничка Рада Поптошева. Лина е подкрепяна от прочути художници като холандеца Кор Постма и съпругата му Лили ван Леер. През 60-те години Лина Георгиева продължава учението си при Мужен в Монпарнас. През 1963 г. биеналето във Венеция я среща с Алберто Джакомети. "Скулптурите на Джакомети ми вдъхнаха вяра в себе си", възклицава Лина. Нейна творческа кражба от великия италианец е директната работа с ръце. През 1968 г., вече Лина Георгиева, прави самостоятелна изложба в амстердамската галерия “Еендт”. Голям почитател и е бил Ърнест Хемингуей. Двамата разговарят с часове, споделят възгледите си за смисъла на живота Заразена от авантюристичния дух на великия писател тя посещава Израел, Египет, Флоренция. Особено обаче я поразява Индия и нейното спокойствие. „Бях жадна за живот, исках всичко да докосна, всичко да видя. Винаги съм изпитвала необходимост да пътувам, да опознавам различни хора и места. Всъщност това е ролята на твореца - вечно да търси нещо…Живяла съм няколко живота, поемам в една посока, после в друга, непрекъснато търся...Но в края на краищата винаги се връщам към скулптурата, най-вярна оставам на нея", казва Веселина. Българката не пропуска светско събитие. С присъщата й жизненост успява да спечели хората около себе си. Времето и се разкъсва между скучните чаени следобеди, ски-курорти и казина. Между “лудориите” е и бракът и с барон Едмонд де Ротшилд. Прочутият милиардер се жени за Лина през 1958 г. Няколко години по-късно се развеждат. Каква е причината за раздялата, не става известно. Когато обаче майката на богаташа е на смъртно легло, тя вика Веселина, за да й поиска прошка.. “През 2030 година няма да има нито държава България, нито живи българи!” Тази зловеща прогноза Едмон де Ротшилд изрича през лятото на 1997 г. Скоро след това умира. Версията е самоубийство. От оскъдните материяли, до които достигнах, не ми стана ясно дали репликата е коментар на демографските тенденции в България или лошо отношение към страната ни след развода с Веселина Георгиева. Българката много харесва древногръцкото изкуство, според нея то е чиста красота. Обича и етруското. Привлича и я изкуството на Черна Африка, особено ритуалните маски, които според нея носят необичайна тайнственост. Лина обожава да работи с глина. Харесва и камъка, но смята, че не е способна да го укроти. Важно е да почувстваш материята, земята, казва тя. Никога не съм се откъсвала от корените си и съм много горда, че съм българка. Принадлежим към древна цивилизация, тракийското изкуство е забележително. Църковните стенописи, иконите, манастирите... Българите са много талантливи. Познавам много творци, от които се възхищавам дълбоко, казва Лина. От 1989 г. датира сътрудничеството й с Леонард Дилман, белгийски колекционер и галерист. Той високо оценява нейното изкуство и го лансира. Лина Георгиева, баронеса Ротшилд прави изложби в Брюксел, Гщаад, Дюселдорф, белгийския замък Пти Ле. През 2004г. Георгиева представи свои творби в Унгарския културен център в София.”Скулпторката Лина Георгиева олицетворява отхвърля едно общество и официално утвърденото му изкуство, така нареченото модернистично изкуство и се бунтува срещу диктатурата на това общество и неговоро вместено в рамки художество. Човешките фигури, които изобразява, са изпълнени с носталгия и тревога”, казва за творчеството й художественият критик Шарл Вентинг.
http://stanimer.blog.com/1549719/
-
Потресаващо! :o
-
Дамм... Rotschild = Червен Щит, Schild e щит, броня.... :P
Какъвто е и герба на една страна в централна Европа.
И нашият не остава назад!
"Гербът на Република България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит."
(http://web.lbbbojinov.com/e107_images/custom/gerb-plastichen.png)
-
Rotschild не означава червен щит а червена табела. Schild на немски означава табела. Името на фамилията произлиза от това, че семейството е живяло и произлиза от Франкфурт, където по това време еврейските фамилий са живеели в определени квартали само за тях, подобни на гета. Вратите им са били маркирани с определени цветове, за да се различават като еврейски семейства. В случая въпросната фамилия запазва името си именно защото на тяхната врата в франкфуртското гето е имало червена табела. Пак поради същото и до ден днешен много еврейски фамилии са запазили названието на цветове от немския език или думи от същия език- Braun, Goldmann и т.н.
-
За сведение на всички останали и напук на тези, които тенденциозно боравят с информацията :-X, искам само да поясня, че в зависимост от определителния член думата Schild означава и щит, и табела! И айде, отваряйте си малко речника преди да пишете (че и да вярвате на) всякакви такива изсмуквани от пръстите обяснения...
-
ЕДИНСТВЕНО РУСИЯ може да им се опълчи и Китай!!!
Това не беше много умно изказване ;) Точно пък Китай, която си е баш капиталистическа страна, с безброй външни инвестиции, да им се опълчи? ;D Как го вижда това laugh Те само да решат да си изтеглят капиталите от страната, жълтите веднага ще умрът. По-зле от С. Корея ще паднат предвид населението :P
За Русия.... не искам да коментирам. Големи хора сме все пак :)
Не знам какви хаховци има във форума, който си посочил, Еон, но тези хора живеят в някакъв измислен свят ;)
-
ЕДИНСТВЕНО РУСИЯ може да им се опълчи и Китай!!!
Това не беше много умно изказване ;) Точно пък Китай, която си е баш капиталистическа страна, с безброй външни инвестиции, да им се опълчи? ;D
Пийс братле, поинтересувай се малко от темата и не се изказвай неподготвен, ако искаш може да направим един чат по скайп и да ти кажа това онова. ;)
-
Някой може ли да ми каже сега кой е главата на Ротшилдови?
-
По света и у нас – vol.2 (17.12.2009)
Новините, които НЕ трябва да знаете
http://www.ivanstamenov.com/?p=762#more-762
-
Tук ще преведа думите на Ротшилд: http://www.ivanstamenov.com/?p=762#more-762 (първото видео)
00:00:01 --> 00:00:12 Зависи от каква гледна точка гледаме на нещата,както вече се знае от историята глобалното правителство...то все едно се отказа..трудно е дори да се действа...трудно е дори да се възприеме от нас самите.
00:00:12 --> 00:00:27 Както вече виждаме напоследък,има много разногласия в Копенхаген,много различни въпроси ca поставени на дневен ред,от различни посоки.Мисля,че това,което искат,е хората да са здраво стъпили на земята,и да започнат да мислят за проблемите които са пред нас....
Под написаното: поставям точките(.....) защото това е разговорна реч(недовършена мисъл от говорещия)
Благодарности на insomnia1304 за материала
Превод Roswell
Roswell
-
Чел съм книгата на Дерек Уилсън която е преведена на български за Ротшилдите. Той е благосклонно настроен към фамилията като цяло така че трябва да се чете доста между редовете.
Останах с впечатлението че в фамилията по принципите на диалектиката е имало много сблъсъци межд упредставители на фамилията по важни въпроси - бизнес, политически и даже по въпроса дали просто да се наслаждаваш на богатството си или да го насочиш към завземане на още повече политическа власт.
Ето малко детайли от общодостъпни източници.
Давид Майер Ротшилд, син на Ивлин Ротшилд,за който в книгата на Уилсън се разказва че е бил в сериозен конфликт с братовчед си Джейкъб Ротшилд.
Натаниел "Нат" Филип Ротшилд, син на Джейкъб Ротшилд.
(http://www.ivanstamenov.com/wp-content/uploads/2009/12/davidrothschild.jpg)
David Mayer de Rothschild (born 25 August 1978) is a British adventurer, environmentalist[1] and head of Adventure Ecology, an expedition group raising awareness about climate change. He is the youngest of three children of Victoria Schott (born 1949) and Sir Evelyn de Rothschild (b. 1931) of the Rothschild banking family of England.[1] His middle name "Mayer" is taken from the name of the founder of the Rothschild family banking empire, Mayer Amschel Rothschild.
David de Rothschild was awarded the accolade of "Emerging Explorer" by National Geographic,[2] was appointed an "international ambassador" by NGO Clean Up The World[3] and nominated as a "Young Global Leader" by the World Economic
Forum.
en.wikipedia
А ето какво еказъл един от внуците на сър Ивлин:
По време на израелските военни атаки над Ливан през 2006-та израелският писател Бари Хамиш разказваше за една от срещите си с внук на Евелин Ротшилд, който избягал от семейството си, за да стане мормон. Та внукът е казал на Хамиш, че само седем фамилии са се облагодетелствали от “плодовете на войната” с Ливан. И пак този внук е казал за собственото си семейство: “Те създадоха Израел, за да им бъде изцяло като маша в ръцете. Тя (тази държава) ги прави още по-богати и им осигурява небивал контрол. Никога няма да бъде унищожена.”
http://www.ivanstamenov.com/?p=190
Nathaniel Philip Rothschild is the youngest of four children and only son of Jacob Rothschild, 4th Baron Rothschild and Serena Mary Dunn, whose grandfather was the Canadian financier and industrialist, Sir James Dunn. As the son of a baron, he is entitled to be styled "The Honourable".[1] He was educated at Colet Court (in the same year as George Osborne), Eton College and Wadham College, Oxford where he read history. Rothschild was a member of the Bullingdon Club as an undergraduate, at the same time as George Osborne now the Conservative Party shadow chancellor.[2]
He was nominated as a "Young Global Leader" by the World Economic Forum in 2005.[citation needed]
In the Sunday Times Rich List 2009 ranking of the wealthiest people in the UK he was placed 156th said to have an estimated personal fortune of
£330million.[3]
In October 2008, he was the subject of much press speculation; it was revealed that Labour politician Peter Mandelson and Russian oligarch Oleg Deripaska had met when staying on a yacht moored near Corfu, in order to attend a party held by Rothschild.[4] After speculation that this might constitute a conflict of interest for Mandelson, Rothschild wrote a letter to the The Times, alleging that another guest was Conservative Shadow-Chancellor George Osborne, who, Rothschild claimed, illicitly tried to solicit a donation from the Russian for his party.
en.wikipedia
(http://i131.photobucket.com/albums/p316/celebwarship/Celeb6/Celeb7/Celeb8/Natalie_Portman0008_122_1174lo.jpg)
На снимката е с актрисата Натали Портман
-
Amschel Mayor James Rothschild (18 April 1955 – 8 July 1996, Paris) was the youngest child born into the Rothschild family, of Victor Rothschild and his second wife Teresa Georgina Rothschild née Mayor. He was educated at The Leys School and graduated from City University in 1976, where he read economics, history and archaeology. His initial vocation was in journalism, as a circulation manager of the now defunct literary magazine, The New Review.
In 1987, Rothschild joined the family banking firm, N M Rothschild & Sons. By 1990 he was made chief executive of one of the Rothschild's weaker assets, Rothschild Asset Management. In 1993, he became Chairman of the firm, helping to steer it onto a more stable path.
He was not heavily interested in banking. One of his favourite pastimes was farming.
Rothschild committed suicide in July 1996. He was found hanged at the Hotel Bristol in Paris. The suicide came hours after a meeting, during which plans were discussed for a massive merger of asset management companies. His death was originally reported as being due to a heart attack. Some conspiracy theorists believe that Rothschild was actually strangled.
en.wikipedia
-
В последния епизод Big Brother на "Теория на конспирацията" Джеси Вентура интервюира Матю Ротшилд.
Вероятно ренегат, типичен пример за това как излиза информация.
-
А допукскаш ли, че Вентура също може да е поставено лице, обслужвайки нечии интереси?
-
В последния епизод Big Brother на "Теория на конспирацията" Джеси Вентура интервюира Матю Ротшилд.
Вероятно ренегат, типичен пример за това как излиза информация.
Колко е възрастен този който е бил при Вентура. Защото може и да се касае за грешка че е внук точно на Ивлин Ротшилд. Най-голямото му дете е дъщеря му която е родена през 1974. Така че може да се касае и за внук на друг от фамилията.
Годината на раждане на сина на самоубилия се Амшел Ротшилд е 1985. Тоест въпросният дядо може да е подозираният за шпионаж в полза на съветите Виктор Ротшилд.
(http://www.bibliotecapleyades.net/imagenes_sociopol/rothschild01.jpg)
Основателят на Израел Едмонд дьо Ротшилд от френския клон на фамилията и архитектът на матрицата от едноименната трилогия.
-
А допукскаш ли, че Вентура също може да е поставено лице, обслужвайки нечии интереси?
Разбира се, че може да е поставено лице. Интуицията ми за Вентура е друга и все пак е само интуиция.
А дали Ротшилд има скрита роля в епизода? За това и интуицията ми не говори.
Колко е възрастен този който е бил при Вентура.
Виж клипа, но мисля някъде в 40-те.
-
Хора от доста време съм в фрума регнат но досега несъм казал нищо.
Но както за Jesse Ventura, David Icke и Alex Jones ВСИЧКИТЕ СА ЧАСТ ОТ ПЪЗЕЛА.
-
Хора от доста време съм в фрума регнат но досега несъм казал нищо.
Но както за Jesse Ventura, David Icke и Alex Jones ВСИЧКИТЕ СА ЧАСТ ОТ ПЪЗЕЛА.
Като изключим прекалено сензационото предаване "Теория на Конспирацията" Вентура няма нищо общо с Джоунс и Айк. Гледай интервюта с него, а не новото му шоу.
Интереса му към тези неща е от скоро, а другите двама живеят от това. Айк преди време се беше обвил за Христос, а Джоунс копираше Бил Купър.
-
5.04 11:16 - Барак Обама е бивш служител на клана Ротшилд
Става въпрос за компанията Business International Corporation. Както е известно там започва работа Обама, след дипломирането си от Колумбийския университет. Оказа се, че не става въпрос за обикновенна фирма.Освен, че Business International Corporation е ползвана, като прикритие за агенти на ЦРУ има още нещо. Кой стои зад тази компания? През 1986 Business International е била придобита от The Economist Group от Лондон. По-късно Economist Intelligence Unit , която е част от The Economist Group придобива Business International. Какво представлява тази компания. The Economist Group е група от компании, която държи марката Economist. Централата се намира в Уестминстър в централен Лондон.Кой притежава Economist Group? 50 % от акциите са собственост на The Financial Times Limited. Но тази компания няма мажоритарен контрол. Останалите 50 % са собственост на индивидуални инвеститори. Част от тези инвеститори са членовете на известната банкова династия Ротшилд. Реално първият работодател на настоящият американски президент е....... английският клон на Ротшилд. За тях е писано достатъчно така, че ще ви спестя информацията. Член на борда на директорите на Economist Group е Лин Форестър де Ротшилд. Тя е съпруга на сър Ивелин Робърт де Ротшилд. Той от своя страна е бил председател на The Economist от 1972 до 1989. Това обяснява мощната подкрепа, коята Обама получи от финансовите акули на Уол Стрийт. За никой не е тайна, че зад успеха му стои финансовият елит на САЩ.
galleria.bg
http://slivenplus.blog.bg/novini/2010/04/15/barak-obama-e-bivsh-slujitel-na-klana-rotshild.528887
Израелски предприемач инвестира 193 млн. евро в проект в София
Израелската компания "Би Ес Ар Юръп" (BSR Europe) планира да развие съвместно с европейски фонд и трета компания, за която не се предоставя информация, мултифункционален комплекс на стойност 193 млн. евро. Фирмата ще притежава 42.5% от проекта, а фондът, за който има предположения, че е NM Rothschild & Sons, собственост на фамилията Ротшилд, ще притежава същия дял.
За целта "Би Ес Ар Юръп" е закупила парцел с площ 33 400 кв.м в София за 36.8 млн. евро. Компанията е извършила покупката чрез регистрираната в Холандия дъщерна фирма "Би Ес Ар енджиниъринг енд дивелъпмънт" (BSR Engineering and Development). Теренът е предназначен за изграждането на комплекс от жилища, офиси и търговска част с обща разгъната застроена площ от 100 хил. кв.м. Компанията очаква стойността на строителството да възлиза на около 92 млн. евро.
"Би Ес Ар Юръп" участва също и в изграждането на проект със смесено предназначение с обща площ от 230 хил. кв.м във Варна. Проектът е на стойност 210 млн.евро, а приходите от продажби от него се очаква да бъдат 313 млн. евро.
Първият проект на израелския предприемач в страната бе офис сграда в София, която продаде в края на миналата година на "Атлас истейтс" (Atlas Estates), листвана на алтернативния пазар на Лондонската фондова борса компания, за сумата от 7.3 млн. евро. Израелската фирма имаше и проект за жилищен комплекс с 630 апартамента в столицата, който продаде за 8.3 млн. евро на "АФИ Юръп" (AFI Europe), собственост на израелският милиардер Лев Леваев.
Фонд на фамилията Ротшилд вече развива два проекта в България. LCF Rothschild Group и Albis Holdings BV направиха първа копка на луксозен жилищен комплекс от затворен тип в бургаския квартал "Меден рудник" през пролетта на 2007 г. Първият им съвместен проект в България е подобен проект в Пловдив - "Марица гардънс" , който стартира през лятото на 2006 г.
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=452066
-
Ротшилд. История за власт и богатство. Дерек Уилсън, 1988 година е издадена в Великобритания.
Правителството продължава по избрания от него път и Нати се озовава все повече и все по-открито в опозиция. През 1909 г. той председателства митинг в Ситито в знак на протест срещу широко рекламирания бюджет за тази година на Лойд Джордж, който увеличава данъците, за да осигури средствата за национално пенсионно осигуряване и увеличава разходите за военноморския флот, за да се противопостави на заплахата, идваща от мащабното превъоръжаване на Германия. Лойд Джордж отговаря с една от най-известните си ораторски тиради:
„Мисля, че до гуша ни дойде от този лорд Ротшилд. Ние няма да имаме въздържателска реформа в тази държава. Защо не? Защото лорд Ротшилд изпраща циркулярно писмо до членовете на Камарата на лордовете да заемат негативна позиция. Трябва да построим повече дреднаути. Защо? Защото лорд Ротшилд каза така на митинг в Ситито. Ние не трябва да ги плащаме, когато ги получим. Защо? Защото лорд Ротшилд е казъл така на друг митинг. Ние не трябва да имаме данъци върху недвижимото имущество и супер-данък. Защо? Защото лорд Ротшилд е подписал протест от името на банкерите, за да заяви, че не може да го допусне. Не трябва да имаме данък върху връщането на имот на дарителя или наследниците му. Защо? Защото лорд Ротшилд е председател на застрахователна компания и е казъл, че това няма да свърши работа. Не трябва да има и данък върху неизползвана и незастроена земя. Защо? Защото лорд Ротшилд е председател на компания за индустриални жилища.
Вие не трябва да имате пенсии по старост. Защо? Защото лорд Ротшилд е член на комитета, който казва, че това не може да се направи. Сега, наистина, бих искал да зная, дали лорд Ротшилд е диктаторът на тази държава? Наистина ли трябва да допуснем всичките ни финансови и социални реформи да бъдат просто блокирани от табела „Улицата е затворена. По заповед на Натаниел Ротшилд?”
Но даже когато те сякаш проспиват новите възможности, изпаднали в дълбока летаргия, членовете на фамилия Ротшилд имат шанс и успехът сякаш им пада от небето право в краката, както случаят с „Роял Дъч Шел” показва.
През 1910 г. Хенри Дитърдинг от „Роял Дъч Петролиъм Компъни” и Маркъс Самюел от Шел Транспорт енд Трейдинг Компани” започват да закупуват кавказки нефтени находища. След това през 1912 година, те правят истински големия си удар. Те се обръщат „Де Ротшилд Фрер”, които притежават две нефтени компании, които са в стагнация.
Техните нефтени компании в продължение на две години не са обявявали никакви дивиденти и освен това собствениците са разгневени от последните погроми в Русия. Всичко, което искат в този момент, е да се изтеглят от царските владения. Дитърдинг и Маркъс Самюел придобиват това наследство, а именно двете големи ротшилдови компании в Кавказ”Банито” и „Мазут” за смешна сума. Банкерите Ротшилд получават акции за 4 милиона гулдени от „Роял Дъч” и 240 000 лири от акции на „Шел”...
Вероятно Едмон, повече от всякога ангажиран с палестинските селища, е този, който настоява банката да се дистанцира от бизнеса с Русия, но от чисто търговска гледна точка, отказването от дял в петролната индустрия по онова време изглежда доста прибързано. Всъщност сделката се оказва извънредно успешна. „ Роял Дъч Шел” става втората най-голяма нефтена компания в света и запазва положението си, въпреки трудностите си със следреволюционния режим в Русия. „Де Ротшилд Фрер” получават като компенсация за нефтените си находища, „предизвикващите смях” акции на „Шел”, чиято стойност бързо нараства през следващите години. Освен това, продавайки тези петролни кладенци те избягват загубата на милиони при последвалата болшевишка конфискация на активите им след 1917 година.
Парижките и лондонските къщи са напълно независими от виенската. Малко преди Първата световна война, те прекъсват официалните връзки и затварят общите си сметки. Но когато честта на ротшилдовото име е поставено на карта, не може да става и дума барон Луис да бъде изоставен на произвола на съдбата.
Тихо, без да вдигат много шум на повърхността, но с трескава дейност зад кулисите, парижката и лондонската къща обезпечават фондовете, които помагат на С.М. Ротшилд унд Зоне” да не допусне да бъде хваната във водовъртежа на кризата.
-
Всъщност не на Луис, а на един друг член на семейството е писано да изиграе най-важната роля за бавното и трудно възстановяване на австрийската икономика. Това възстановяване зависи от постоянния приток на чужди капитали. Така както сър Ерик Фипс, британският представител във Виена се изразява, австрийското правителство „слага кадифените си ръкавици и помолва Ротшилд да апелират към връзките си в чужбина.” В резултат на това основните външни кредитори на „Кредитанщалт” създават Международен комитет за австрийската банка „Кредитанщалт”. Председател на тази институция е Лайънъл дьо Ротшилд, старши партньор в лондонската къща. За пореден път един Ротшилд поема ръководството на международни преговори, които са не по-малко политически отколкото финансови. Преговорите са трудни. Различните страни имат коренно противоположни интереси. Американските банкери искат само да получат обратно парите си. Австрийското правителство отчаяно се стреми да предотврати колапса на националната икономика.(В един ранен стадий на преговорите то дава пълни гаранции на банката). Обществото на народите,(където Австрия трябва да аргументира финансовата си политика) е загрижено за стабилността на Европа. Френското правителство се противопоставя на такива актове на щедрост към една от даржавите-агресори в неотдавнашната война.
Четири години и половина продължават преговорите, изпълнени с протакане и пазарлъци и до голяма степен благодарение на търпението и такта на Лайънъл и сър Робърт Киндърсли от „Банк ъф Ингланд” се намира решение, удовлетворяващо всички страни. В края на краищата „Кредитанщалт” е спасена, въпреки че след кризата тя става много по-малка ичисто австрийска банка, до голяма степен под правителствен контрол. Международният комитет изиграва жизнено важна роля не само за спасяването на Австрия, но и в подпомагането на Европа във възстановяването от „Голямата депресия.”
------------------------------------
Часове след Аншлуса, във виенската резиденция на барона пристига автомобил. От него слизат двама нацистки офицери и позвъняват на звънеца.
-------------------------------------
Той съжалява много, но барон дьо Ротшилд обядва и не може да бъде обезпокояван. Може би ако господата биха желали да насрочат среща... Той държи вратата отворена и смутените нацисти напускат. В продължение на няколко часа, докато колегите му, приятелите и даже прислужниците му го умоляват да напусне, Луис бързо привежда делата си в ред и осигурява финансово обезпечение на неговите служители както в дома, така и в банката.
На следващата сутрин когато, когато вече е направил всичко възможно за д аостави делата си в пълен ред, той се съгласява да бъде отведен до летището. Почти успява да хване спасителния самолет, но в последния момент, го връщат от летището. Той е арестуван в дома си в ранния следобед и дори тогава успява да застави похитителите си да го изчакат, докато спокойно завърши обяда си.
В течение на повече от година Луис е затворник и е подложен на различно третиране и условия – понякога го разпитват, понякога го принуждават да се занимава с тежък труд, понякога се отнасят към него с кадифени ръкавици. Факт е, че нацистите просто не знаят какво да правят с него. Те не успяват да сломят духа му или да пречупят добре тренираното му тяло. Непрекъснато получават искания за освобождението му от Париж и Лондон. Едуар е ангажирал най-добрите юристи в Европа да преговарят с нацистите. Основната цел на германците е да сложат ръка на колкото може повече ротшилдова собственост и по-специално стоманодобивния и въгледобивния комплекс във Витковиц, който им е необходим да захранва гладните им за материали заводи.
Но Луис е предвидил този ход. С брилянтна маневра той е поставил ценния завод отвъд всякаква конфискация. Преди време, оставката на друг главен акционер му дава възможност да реорганизира корпоративната структура. В серия деликатни преговори, той успява да убеди както чехословашкото, така и австрийското правителство, че Витковиц ще бъде в по-голяма безопасност, ако собствеността му е прехвърлена на базирана в чужбина компания. В резултат на това, контролният пакет акции принадлежи на „Алайънс Иншуранс Къмпъни” в Лондон, където основен акционер продължава да бъде „Н.М. Ротшилд енд сънс”. Агентите на Хитлер опитват всички видове заплахи и изнудвания, но Луис просто вдига рамене. Въпросът е извън неговата компетентност. Ако фюрерът иска Витковиц, той трябва да преговаря с английските му собственици. И фюрерът, който все още не е готов за конфронтация с британското правителство, е принуден да приеме идеята за преговори. Договорената цена е два милиона лири исвободата на барон Луис.
Най-накрая споразумението е постигнато, всички документи подписани. Една вечер вратата на килията на Луис във виенския затвор се отваря и той е информиран, че може да си отиде. Но невъзмутимият барон има още една изненада за пазачите си:
„Колко е часът?”, попитва той
„Преди малко стана осем часът, хер барон.”
„Прекалено късно е да безпокоя приятелите си. Ще напусна утре сутринта.”
Точно това и прави.
-
Едмон е само на двадесет и три години когато баща му умира. Откакто се помни, много по-възрастните му братя са партньори в „Рю Лафит”. Въпреки че с течение на времето той заема определеното му място в банката, той не се отличава с особени способности в областта на финансите. Всички важни решения се вземат от Алфонс и Гюстав. Едмон е поредният член на фамилията Ротшилд от края на XIX век, за когото кариерата в банковото дело съвсем не е очевиден избор.
Той би могъл да се превърне, като някой от братовчедите си, в плейбой или безобиден ексцентрик, привързан към скъпи хобита. От само себе си се разбира, че той е колекционер. Неговата особена страст са рисунките и гравюрите на старите майстори. Той събира хиляди екземпляри, които впоследствие са признати за шедьоври от ненадминато качество и сега са изложени в Лувъра.
Той изучава археология. Той пътува много и се наслаждава на ветроходството. Привързан е към планинарството и дългите разходки на открито. Веднъж когато отсяда в Зермат, той предприема поход, който е в известен смисъл символичен. Изкачва се на връх Матерхорн. Въпреки че този връх е често покоряван след това, за първи път той е покорен само няколко години преди това, през 1865 година, и то с цената на четири живота.
През 1877 г. той се оженва за едно от франкфуртските момичета, по-голямата дъщеря на Вилхелм Карл, Аделхейд. От този момент животът му придобива нова точка на баланс. Едмон е отгледан от майка си и е силно привързан към нея. От нея той е възпитан да възприема извънредно сериозно религията. Но както вече видяхме, има качествена разлика между юдаизма в не особено строгия Париж и този във Франкфурт, където равинът Хирш, вече на шестдесет и девет години, нищо не е загубил от усърдието и ревността си. Аделхейд не оценява удоволствията, които парижкият живот предлага, въпреки че изпълнява съвестно функциите си на светска ротшилдова домакиня. Прави го по-скоро от чувство за дълг, отколкото от ентусиазъм. Страстта и пламенността и са запазени за служене на вярата и благотворителни начинания. Това същоо има своя ефект върху Едмон. Той става видимо по-сериозен, и не само поради това, че се е разделил с ергенския живот и е станал съпруг и баща(той и Аделхейд имат три деца в първите пет години на женитбата си).
Именно към него в ранната есен на 1882 г. се обръщат негови сънародници за подпомагане на два палестински проекта. Йозеф Файнберг е посланика за Ришон Ле Цион(Първи в Цион), селище близо до Яфа, което е на ръба на пълната катастрофа. Колонистите отчаяно се нуждаят от пари, за да могат да изградят свой собствен кладенец и от капиталов заем, който да им позволи да не разчитат на услугите на местните финансисти. Виждането на Шмуел Мохиливер е по-широко и по-динамично. Този руски равин донася свидетелства от първа ръка за отчайващите страдания на евреите под царисткия режим и разказва сърцераздирателни истории за 225 000 семейства, скитащи без подслон в Европа. Не е достатъчно, твърди той, да се предоставят подаяния за бедните или да им се помага да се доберат до Америка.
Те трябва да имат възможност да се установят в Палестина, и това ще изисква помощ, при това не само финансова, но и дипломатическа.
Едмон им отговаря положително. Той дълбоко се отъждествява със съдбата на своя народ. Но макар че е пламенен евреин, той е и Ротшилд, това означава, че по финансовите въпроси той е крайно предпазлив. Той казва на Файнберг, че би дал на Ришон Ле Цион практическа помощ, от която селището се нуждае. Отговорът му на Мохиливер е, че би субсидирал масова емиграция за Палестина.
Потомъкът на великата банкова фамилия може да види това, което ентусиазираният равин не може. Ако хиляди руски селяни се струпат в Палестина, резултатът би могъл да бъде само един – пренаселване на страната и лошо използване на земята. Това ще доведе до масов глад, който не може да бъде облекчен от никаква финансова помощ. Нито един от потенциалните колонисти на Молихвер не разбира нищо от земеделие и фермерство, тъй като евреите в Русия нямат право да притежават земя.
Останалите членове на фамилия Ротшилд използват богатството и влиянието си да се противопоставят и противодействат на потисническия режим на царизма и да помогнат за асимилацията на имигрантите на Запад. Само Едмон предоставя практическа помощ в Палестина. Той вярва, че може най-добре да служи на каузата, като гарантира, че потокът от заселници е под стриктен контрол и че в колониите се поддържа строга дисциплина.
Поради това, той казва на Молихвер, че е готов да финансира експерментално селище от полски евреи при условие, че те приемат стриктният надзор на агентите му.
Той настоява подкрепата му за колонистите да остане анонимна и си запазва правото да се оттегли от проекта, ако заселниците откажат да се подчиняват на инструкциите на неговите съветници на място.
Агентите му са твърдо решени да прилагат стриктен режим, имигрантите трябва да се занимават със земеделие, а не с търговия и занаяти. Те нямат право да продават или дават под наем тяхната собственост. Нямат право и да наемат работна ръка. Те нямат право да плащат надници на собствените си деца. Мнозина от колонистите дълбоко се възмущават от тази степен на контрол.
Отговорът на Едмон е безкомпромисен: или те му дават безусловното си подчинение, изхвърлят подстрекателите на недоволство и се посвещават изцяло на работата си, или няма да получат и едно су от него.
Неизбежно, има епизодични несправедливости. Някои от надзирателите е възможно да са се държали като истински малки тирани. Както и повечето от колонистите, те се озовават в изцяло нова ситуация.
Едмон дьо Ротшилд е идеалист, но здраво стъпил на земята. Той има представа за реалностите на живота в Палестинаи потенциалната реакция към колониите по целия свят. „Аз не съм филантроп”, казва той на един от основателите на Ришон ле Цион. „Заех се с това начинание, за да видя дали е възможно евреи да се установят на палестинска земя”.
Всеки нов заселник е принуден да подпише споразумение, в което се съдържа клаузата „ Ще се подчинявам изцяло на заповедите, които администрацията счете за необходимо да даде от името на господин барона във всичко, което касае култивирането на земята и обработването и” и „ако бъде предприето някакво действие или ми бъде наложена някаква санкция, нямам правото да я оспорвам.”
Едмон не се колебае стриктно да прилага клаузите на договора.
Залогът е по-голям, отколкото комфорта и реколтата на първите работници на тази земя. Всъщност Едмон споделя виждането на Мелихвер за широкомащабно заселване на Палестина, тъй като това ще бъде голяма крачка напред за разрешаването на „еврейския въпрос” и защото той ще покаже на света като цяло, и на антисемитите в частност, че неговият народ ще успее и като първичен производител, а не само като „паразитиращи посредници”, както Тунесел и последователите му твърдят.
Затова е толкова важно първите заселници да заложат правилните основи и затова всеки по-нататъшен прогрес трябва да бъде планиран така дискретно и умело, така както баща му на времето е планирал кампаниите си срещу Бонапарт и братя Перейр.
Поради успеха на колониите на барона, останалите вече установени селища идват да търсят неговата протекция и ръководство. С разрастването на селищата, той осигурява всичките им нужди – къщи, училища, безплатно медицинско обслужване. Той даже се опитва да купи Стената на плача, центърът на еврейските поклонения и молитви в Йерусалим.
Това се случва по време на удивителното пътуване, което той предприема през 1887 г. Към това време патронажът му върху селищата е вече публична тайна, но той все пак настоява да пътува инкогнито.
В свещения град, Едмон и Аделхейд обикалят традиционните свети места и водят разговори с еврейските лидери. Един от тях предлага да закупят Стената на плача за общността. Започват преговори с арабския собственик на това свято място и се договаря цена от седемстотин хиляди франка. В последният момент Главният сефардски равин се намесва. Той заявява, че е бил осенен от божествено видение, според което покупката ще бъде последвана от ужасно клане, подстрекавано от мюсюлманите.
Отношението на Едмон към Палестина е също така обусловено от отношението на семейството му. Широкомащабното и заселване е подкрепено от франкфуртските роднини и в частност от тъста му Вили Карл. Но в Париж и Лондон отношението на местните клонове на фамилията Ротшилд е предпазливо и в някои случаи даже враждебно. Нещата не се свеждат просто до тревогата и опасенията на братята и братовчедите на Едмон, че името на Ротшилд е замесено в начинания, които могат да се провалят. Това, което все повече ги безпокои, са последствията на колонизацията на Палестина за европейското еврейство. Все повече и повече семейства желаят да напуснат претрупаните и пренаселени градове на Германия, Франция и Великобритания за Светата земя. Това поставя под въпрос цялата философия на асимилацията.
„Аха” казват антисемитите, „виждате, че ние сме прави, евреите са сепаратисти по душа. Те никога няма истински да се интегрират с нас.”
При положение, че тези идеи все повече оформят общественото съзнание, не е удивително, че роднините на Едмон се безпокоят от подкрепата му за проектите му за колонизация на Палестина и са истински разтревожени, когато научават, че той е провел среща с пламенния и краен еврейски националист Теодор Херцл.
--------------
Херцл вярва, че османският султан може и трябва да бъде убеден да преотстъпи Палестина за евреите и започва кампания, насочена към постигането на тази цел.
Едмон отказва да го приеме, но журналистът настоява.
Срещата в крайна сметка се състои, но не е особено успешна. Херцл пледира пламенно пред барона в продължение на около два часа. Той посочва, че на Едмон е съдено да стане крайъгълният камък на проекта му и практически го заплашва, че ако той отклони тази чест, той(Херцл) ще започне масово ционистко движение, като използва сопата на народния протест вместо рапирата на личното убеждение. Но той не успява да убеди домакина си и крайно ядосан, напуска дома му. Впоследствие той разкрива чувствата си в дневника и кореспонденцията си.
В дневника той излива цялото си презрение върху барон Едмон:
„Едмон е порядъчен, добросърдечен, слабохарактерен човек, който абсолютно не може да разбере въпроса и ще се опита да спре реализацията на нашия проект по начина, по който страхливецът се опитва да спре необходимата операция. Мисля, че сега той е изпаднал в паника, че се е ангажирал с Палестина и вероятно ще притича при Алфонс и ще му каже. „Ти беше прав, трябваше да се заема с отглеждането на расови коне, вместо със заселването на евреи.” И съдбата на милиони души зависи от такива хора!”
-
Но нарастването на влиянието на Херцл в рамките на еврейството е съпътствано с нарастващата сила на опозицията . Редица евреи считат, че принадлежат към чисто религиозна общност. Такава е позицията и на повечето от членовете на фамилия Ротшилд, те биха желали Едмон да разобличи и разкритикува ционизма публично. Той не го прави. Но опозицията му срещу това, което Херцл отстоява, е не по-малка от отхвърлянето на проекта на Молихвер. И поради същите причини. Прекалено много, прекалено скоро може да провали всичко. Палестина, населена от евреи, и особено евреи, демонстриращи агресивен национализъм, би могла само да провокира враждебна турска реакция и при това такава, на каквато заселниците няма да могат успешно да се противопоставят.
През 90-те години, следователно, Едмон не е ционист и то по чисто практически причини. Въпреки това, той не е толкова наивен, че да си въобрази, че процесът на постепенно изграждане на силно еврейско присъствие, който той спонсорира, няма да окаже влияние върху политическото положение в Близкия изток.
--------------------
В края на живота си той споделя „ Без мене ционизмът нямаше да успее и да просперира и без ционизма аз нямаше да мога нищо да направя.”
Преди новият век да навърши две десетилетия, балансът се променя, насилствено и постоянно.
Избухването на войната дава на Джими добре дошлата възможност да се измъкне от рутинната работа в банката. Той също е аташиран към британската армия.
Джими фактически завършва войната си в Палестина. Като син на извънредно популярния барон Едмон, той е безкрайно ценен за генерал Алънби, британския главнокомандващ в Близкия изток. Една от неговите най-зрелищни прояви е формирането на батальон от еврейските селища. Сред хората които служат в него е и все още неизвестният Давид Бен-Гурион.
Един от страничните ефекти на войната е драматичната промяна в переспективата за осъществяване на целите на ционизма.
Поради тази причина, различното отношение на членовете на клана Ротшилд по въпроса води до втвърдяването на двете различни позиции в спора. Едмон продължава упорито да помага за изграждането на селищата и за да гарантира запазването им и след смъртта си, през 1900 година, той прехвърля административната власт на специално създадената за целта институция „Еврейска колонизационна асоциация”, на която той остава пожизнен президент.
Първоначалното му неодобрение на национализма донякъде се дължи на антипатията му към нахалния журналист Теодър Херцл и раздразнението му от поведението на някои от заселниците. Херцл разгласява по цял свят горчивото си разочарование от клана Ротшилд, чиито членове, според него, са отказали да поемат историческата си мисия. Що се отнася до пионерите, установили се в Палестина, те непрекъснато се разцепват в различни фракции и се боричкат помежду си и профукват ресурсите, които той им е предоставил.
Когато Турция влиза във война с Франция и Великобритания през 1914 година цялата ситуация се променя буквално за една нощ: мечтата може да стане истина. Малцина се съмняват в успеха на близкозточната кампания на Великобритания.
Следователно ако правителството в Лондон бъде убедено да установи протекторат над палестинските евреи и включи плановете за създаване на родина за евреите в бъдещите мирни преговори, такава родина ще получи подкрепа за юридическата си основа и легитимност, дори ако е необходимо със силата на оръжието.
До голяма степен това мислене оказва влияние на лорд Ротшилд, светският лидер на световното еврейство.
-
Великолепният Шато де Преньи, последният от големите Ротшилдови замъци, продължава да бъде основната резиденция на Едмон.
„Когато бях млад,” обяснява той, „небрежно и доста глупаво споменах на баща ми един ден, че от това място ще излезе великолепен хотел. Мисля, че той е запомнил необмисленото ми изказване, тъй като го завеща на града на Женева, в случай че реша да осъществя тази моя приумица.”
Всъщност баронът е постигнал договореност с местните власти, която му позволява на него и след него на сина му Бенжамин да продължи да живее в Преньи.
Посещението при мултимилионер, който живее в кралско великолепие не е доста релаксираща переспектива, особено когато таксито ти пристигне пред внушителните широки стълби на замъка, точно когато конвой черни лимузини напуска. Такова беше преживяването ми при първата ни среща и аз очаквах да бъда поканен в огромна и подтискаща с размерите си чакалня, където да изчакам реда си след поредица по-важни гости. Един иконом слезе по стълбите да ми отвори вратата, но още не бях слязъл, когато един набит и суетящ се човек с къдрава, леко посивяла коса, топло стисна ръката ми и ми се представи като Едмон дьо Ротшилд. „А това беше една група международни банкери”, обясни той, като махна с ръка към изчезващия кортеж. Той вземаше по две стъпала на стълбата наведнъж и ме поведе през един огромен мраморен хол до един уютен кабинет с великолепна гледка към езерото.
„Сега, ако си водите бележки, може би ще бъде по-добре да седнете на моя стол.” Той ми посочи кожения въртящ се стол зад почти неизбежното бюро стил Луи XVI.
Интервюто продължи така непринудено, както и започна. Едмон говореше откровено и с еднакъв ентусиазъм както за успехите, така и за провалите си. В началото на годината той бил принуден да продаде акциите си, които му дават право върху тридесет процента от собствеността на Банката на Калифорния на Мицубиши. Това се оказва много предвидливо решение и определен късмет, тъй като месеци по-късно банката изпада в сериозни трудности. Но през 1985 година фирмата му за играчки – най-голямата във Франция, за малко да бъде пометена от конкурентите, тъй като той не е очаквал пренасочването на детския интерес към електронните и компютърни игри. В резултат на това оборотът на фирмата пада от шестдесет до десет милиона долара. Но междувременно дейностите му се разширяват в други посоки. Една след друга цигарите изгаряха в цигарето му, докато Едмон ми разказваше за новите си начинания. Както и Джейкъб, той вижда ясно мъзможностите, предоставени от реорганизацията на финансовите услуги, възможности, рязко увеличени след дерегулацията на лондонското Сити през 1986 година.
През 1984 г. той получава одобрението на „Банк ъф Ингланд” да установи институция, занимаваща се с ценни книжа и облигации. От малки скромни офиси на няколко крачки от братовчеда Джейкъб, той създава малка частна банка, една от многото разнообразни операции, осъществявани под чадъра на женевската му холдингова компания. Макар и малка, но тази трета ротшилдова финансова организация в Лондон е решена да прави експанзия в различни отрасли на индустрията за финансови услуги и инвестиции.
Този проект е все още в началото си, когато Едмон придобива сериозен дял в италианската банкова индустрия. През пролетта на 1985 г. той придобива двадесет и седем процентов дял в „Банка Тибуртини” и я управлява съвместно с „Банка де Ливорно”, най-голямата контролирана от държавата финансова институция в Италия. Тези банки в съчетание с интересите му във Франция, Швейцария, САЩ и Израел и дялът му в П.О. Банк” ясно демонстрират, че Едмон е един Ротшилд, изцяло възпитан в духа на Франкфуртската петорка.
Това сходство се разпростира и върху религиозния му живот. Когато говори за Израел, той влага много страст. Споменът за Шестдневната война през 1967 година е все още ярък за него. Когато френското радио съобщава за избухването на конфликта на сутринта на 5 юни, Едмон е в банята си. Той незабавно се облича и позвънява на Ален, негласният лидер на френското еврейство. След броени часове двамата братовчеди се отправят със самолет в Тел Авив, а на следващия ден и Надин се присъединява към тях. Те са сред първите цивилни лица, които влизат, сред вълнуващи сцени в Стария град след като йорданците са изтласкани от Западния бряг. Очите на Едмон се навлажняват, като си припомня как се е молил заедно с Бен-Гурион на Стената на плача, реституирана в еврейска собственост след почти хиляда и деветстотин години.
Едмон е убеден, че се е провалил в Израел и това го подтиска, много повече от всякакви търговски неудачи. Той би желал да бъде в състояние да оказва силно политическо влияние, така както приятелят му Хенри Кисинджър прави, но това не е възможно. Той се чувства притеснен и загрижен, тъй като вярва, че новата държава е загубила своята посока и той е бил безсилен да предотврати тази еволюция. Той се отнася извънредно критично към сегашното ръководство и ролята му в препирните и споровете в Близкия Изток. Той се опасява за моралната и религиозна линия на нацията и от това, което той нарича нейната „левантизация” Духът на знаменития предшественик витае над внука си. „Гордея се с това, което правим в болницата и „Института за молекулярна биология”, които дядо ми е основал, но в Израел аз неволно го подведох. Нищо не можах да постигна там”.
„Разбира се, цялото семейство – и френският, и английският му клон са повече от всякога ангажирани в Израел”.
Освен различните индивидуални интереси и капиталовложения в еврейската държава, редица от тях са ангажирани с института „Ален дьо Ротшилд”, основан след смъртта на Ален през 1983 г., за да се погрижат за нуждите и потребностите на френското еврейство. Ще бъде правилно да се каже, че от религиозна гледна точка, повечето членове на фамилия Ротшилд днес са непрактикуващи или доста епизодично участват в религиозните празненства и ритуали. Но подкрепата им за Израел, място, където те все още нямат желание да се заселят, никога не е била по-силна. Събитията от 1948 г. парадоксално им е дала възможност да слеят ционизма с асимилационизма си.
Те принадлежат към разпръснатите по света евреи, към Диаспората, но чувстват, че триумфът на техните единоверци в Палестина ги е освободил за своя сметка. Така, поне Ги обяснява нещата:
„Ние евреите от Диаспората се гордеем с израелците поради техния кураж и военна доблест. След вековни унижения еврейската чест и достойнство са доказани на целия свят. Сега ние сме по-малко уязвими на враждебността; на съмнения, за това как приемаме останалите; на страха че ни предстои поредната трагедия. Израел не е нашата държава, неговото знаме не е наше знаме, но Израел е освободител на част от нашето вътрешно его”.
Един от крайъгълните камъни на сградата на ротшилдовото банкерство в края на двадесети век е нюйоркският им офис. През 1981-1982 г. американските операции са изцяло преустроени и реорганизирани. Под личното наблюдение на Ги и Ивлин, парижката и лондонската къща установяват по-силен контрол, заменят „Ню Корт Секюритис” с нова компания „Ротшилд инкорпорейтид”, и планират да я превърнат в главна движеща сила във финансите на САЩ. Поне такъв е планът.
Той се оказва много труден за изпълнение. Част от проблемите са вътрешните разногласия. Едмон, който както вече видяхме, сега е най-богатият индивидуален член на семейството, отказва да се ангажира с този проект. Президентът на „Ню Йорк секюритис” не харесва новата корпоративна структура и си подава оставката. През 1984 година, още един член на фамилията Ротшилд, който участва като член на Съвета, синът на Ели, Натаниел напуска, за да се присъедини към Джейкъб в Лондон.Но истинската причина за бавното начало на вата банка се крие в историята. Съвременните Ротшилд плащат цената за липсата на лична ангажираност на предците си в САЩ. Те имат известно скромно присъствие в Ню Йорк от последната война, но за изолационистите-американци, Ротшилд са все още чужденци и името им няма тази магия, която има във всеки друг център на международните финанси.
Първите признаци са, че”Ротшилд Инк” развива агресивната стратегия, необходима за успех. Първата крачка е да се назначи авторитетен изпълнителен директор. Изборът им е върху юрист, специализиран в областта на търговското право – Боб Пири. Пири е до голяма степен човек от калъпа на Белмон: амбициозен и жилав бизнесмен, който се движи в обществото на Лонг Айлънд, има добри връзки и е активен политически, завършил е Харвард и е близък с няколко титуловани особи във Великобритания и Европа. Той е колекционер на редки книги, притежава имение в Масачузетс и прави редовни ветроходни пътешествия с яхтата си по крайбрежието на Мейн. Под неговото председателство фирмата започва да оказва по-сериозно въздействие в областта на арбитражните и корпоративните сделки и да се специализира във финансовите схватки и в близкия бой при сливания и поглъщания. Но освен това фирмата предлага широк спектър от услуги на търговска банка на клиентите си. За разлика он Белмон, Пири се ползва с безрезервната покрепа на началниците си. Давид дьо Ротшилд веднъж заявява официално: „Ние искаме да израснем от малка фирма и да установим малко по-видимо присъствие на пазара. Как фирмата ще постигне тази цел, сме оставили почти изцяло само на Боб да прецени.” Един от начините, по които Боб отговаря на тази пълна свобода, е да утвърждава ротшилдовия имидж като запознава американците или поне тези, които имат значение и тежест в обществото, с достиженията на фамилията в областта на изкуството, науката и изисканите вина, както и банкерството.
-
През 1960 година барон Ги дьо Ротшилд отново отваря Фериер и в продължение на дузина блестящи години, това имение става Мека не международния елит.
Три години по-рано той се е развел с еврейската си съпруга, за да се ожени за католичката Мари-Елен ван Зуйлен де Ниевелт, жизнерадостна блондинка, осемнадесет години по-млада от него.
Преобразеният замък става място за поредица от екзотични вечери, маскирани балове и домашни партита. Знаменитости се стичат от цял свят, за да се насладят на гостоприемството на Ротшилд – филмови звезди, кралски особи, модни знаменитости, артисти, политици.
Така например, осемтотинте гости, поканени на „Сюрреалистичния бал”, прекарват една незабравима вълшебна нощ, както Ги впоследствие с гордост си припомня:
„Когато гостите се изкачиха по главната стълба всичко изглеждаше спокойно, хармонично и грандиозно както обикновено... с изключение на появата на армия от лакеи, лакеи с котешки глави, които изглежда бяха заспали по стълбите, по перилата на стълбите, по площадките в най-гротескни пози.
След това започна едно безкрайно пътешествие през един полутъмен лабиринт, гора от черни ленти, кито трябва да бъдат разделени като гъсти клони, виещи с ев мрака. От време на време някои от котките в ливреи внезапно ще се появи с факел в ръката, странни призрачни животни сред гигантски паяжини... пътят бе толкова дълъг, че най-накрая, треперещи от сладък ужас, гостите минават през последните портали на този сюрреалистичен ад с въздишка на облекчение. Те влизат в украсения с гоблени салон, както винаги застинал в безмълвното великолепие на неговите златни, червени и розови цветове, където Мари-Елен(с главата на кошута, плачеща с диамантени сълзи) и самият аз, (със специално украшение на главата ми – истински натюрморт, разположен върху огромен поднос), се опитваме да сподавим виковете на възхищение и правим престорено неуспешни опити да разпознаем пристигащите дегизирани гости, някои от които са дали пълен простор на налудничавата си фантазия. През цялото това време, скритият пианист свири произведения на Сати за музикален фон.”
Гостите на този екстравагантен бал с маски са само тези, които имат остроумието, въображението и разбира се, парите, за да се впишат в духа на тази ескапада. Всеки от гостите е изхарчил стотици или даже хиляди за костюми, които могат да се сравняват, по въображението и цената си със странния декор, изобретен от домакина и домакинята им. Изобретателността на Ги и Мари-Елен съвсем не се изчерпват с този декор. Банкетът, на който събраната компания е поканена, е не по-малко пищен и екзотичен:
„На всяка маса, покрита с покривка, изобразяваща небето, имаше някакво централно произведение, за което сме почерпили въображение от някой сюрреалистичен художник или поет, като идеята е това да бъде поетично, лудо и абсурдно. Така например на масата наречена „Яйца по флорентински” имаше купчина сготвен спанак, пронизан от трупа на гигантска птица, украсена с женски гърди...
Горещо аплодираната кулминация на вечерта бе идването на огромния поднос, носен от осем мъже, върху който се е излегнала гола женска фигура, отпуснала се на легло от рози, всичко това е направено от карамелизирана захар и захарен памук и след като бъде разчупено на парчета, ще бъде изядено от възторжената тълпа. „ Десертът на варварите!”.
Както Ги ясно си спомня, „вихреният бал продлъжава до зори. Всеки бе очарован от себе си, всеки бе очарован да бъде тук... накратко всички бяха безкрайно очаровани и омагьосани...”
Мари-Елен съвсем не е единствената блестяща светска домакиня от фамилията Ротшилд в тези весели години. Съпругата на барон Едмон, Надин* дава в Преньи тържества и приеми, които не отстъпват по своя размах и екзотика на тези във Фериер.
За нейния „Бал Болдини” тя украсява огромното училище за езда, разположено на територията на имението, като го обвива цялото с бледоморава и виолетова коприна и окичва стените с големи платна на лекомислени жени, нарисувани от Болдини в Париж в края на века. Тя инсталира дансинг, осветление, отопление, растения и дървета в саксии и сандъчета и разбира се, организира разточителна трапеза.
Петте хиляди гости, които са поканени с инструкции да се дегизират с костюм от края на XIX век, включват Елен Роша, Юл Бринер, Есте Лаудер, Теди Кенеди, Одри Хепбърн, Джина Лолобриджида, Глория Суонсън, принц Виктор Емануел от Неапол и Грегъри Пек.
-
Историята на Едмон и Надин звучи като съвременна приказка, съчетание от Пепеляшка и Синдбад мореплавателя. След смъртта на баща си, Едмон наследява „по-голямо състояние, отколкото когото и да е било от фамилията Ротшилд и незначителни отговорности”. В това има огромна ирония, даже двойна ирония, тъй като синът на пария на семейството е сам прокуден парий. Макар и не по негова вина, най-богатият Ротшилд е също така членът на фамилия Ротшилд в най-неизгодно положение. Баща му съзнателно е скъсал всички контакти с банката, но Едмон е изолиран от серия обстоятелства. Той не е връстник с нито един от братовчедите си и е бил възпитан от семейството на майка си. Юношеските години, когато се формира характера му, са прекарани в изолация в Швейцария. След войната, когато той би могъл да започне кариерата си в банката, възможността не съществува, тъй като както той казва, „повече нямаше банка, в която бих могъл да отида.”(Той отива през 1949 г. в Америка да работи за банката „Комерсиал Трансокеан”, филиал на Ротшилд, но това продължава само година). Поради липса на нещо по-добро, той изучава право, но никога няма сериозно намерение да стане практикуващ юрист.
На двадесет и четири годишна възраст той решава да започне самостоятелен бизнес. Като се отчита семейната среда и особено вдъхновяващия пример на баща му, това изглежда логично, даже неизбежно решение, но Едмон настоява, че в това решение няма нищо предрешено и нищо, подразбиращо се от само себе си. Той не е близък с баща си. Когато те се срещат, както той самият казва, „разговорът с мене не предизвикваше особен възторг у него”. По тази линия няма никаква помощ. Нито пък от роднините от другата страна на семейството му, дядо му е армейски офицер и чичото на майка му е дилетант. „Изобщо нямах финансово образование”, твърди той. „Преди да вляза в бизнеса, никога не съм притежавал акции или облигации. Сам трябваше да се науча да чета балансов отчет.” Но той все пак има едно предимство, което малцина нечленове на фамилията Ротшилд имат: дядо му е завещал един милион долара. С тези пари ипо-късно с пари, заети от банкер-приятел, той започва да купува и продава всичко, което може да донесе печалба – недвижимо имущество, предмети за потребление, стоки за внос и износ. Когато навършва възрастта, която му дава право да влезе в наследство, той научава перфектно механизмите на бизнеса, въпреки че скромно приписва продължителния си бизнес успех на обстоятелството, че има „добри съветници”. Покупко-продажбата на терени и изграждането на жилищни сгради е в основата на неговия бизнес, но впоследствие той диверсифицира дейността си в специфично финансови дейности, като инвестира пари в проекти, които изглеждат обещаващи.
Но Едмон дьо Ротшилд няма докосването на Мидас. Някои от неговите инвестиции като например ентусиазираното му навлизане в евтини супермаркети, се оказват пълен провал. Но печалбите далеч надхвърлят загубите и скоро става очевидно, че в Париж има втора Ротшилдова фирма, не по-малко мощна и престижна, отколкото „Де Ротшилд Фрер”. Когато братовчедите реорганизират банковите си операции през 1968 година, Едмон се чувства свободен да направи това, което се е смущавал да направи по-рано: той основава своя собствена „Банк Приве”, с главна квартира в Швейцария.
Той никога не е бил суровият бизнесмен, когото Н. М.* би одобрил, бизнесмен, който е посветил „сърцето, душата, тялото и мозъка си, с една дума всичко, на търговските си дейности.” През 50-те и 60-те години религията и страната на народа му заемат все по-важно място в живота му. Той не е възпитан в стриктно спазване на юдаизма, но когато открива вярата на предците си вече като млад мъж, ъздействието върху него е много по-силно. Той става дълбоко убеден ционист, до такава степен, че баща му и чичо му Джими трябва да го разубедят да не посещава Израел, опасявайки се, че там той може да направи нещо, което те могат да счетат за глупост. Суецката криза през 1956 г. дълбоко го разтърсва. През следващата година чичо му Джими умира. Едмон сега е единствения пряк мъжки Ротшилдов наследник на „Бащата на Израел” и чувства дълбока лична отговорност.
Когато за първи път посещава Израел през 1958 година, той открива какво всъщност означава дядо му за новата нация и се стреми с всички сили да съблюдава семейната традиция на лична ангажираност със съдбата на Израел. Той говори с Давид Бен-Гурион и този мъдър държавник, приветствайки ентусиазма на младия човек, го съветва да остави филантропията на леля си Доръти и да се придържа към това което знае най-добре – финансите. „Използвай капитала си, за да създадеш бизнес и работни места”, съветва го той. През следващите няколко години Едмон насочва голяма част от предприемаческата си активност в уязвимата еврейска държава. Той изгражда първия нефтопровод от Червено море до Средиземно море, за да транспортира толкова необходимия ирански нефт в Израел. Той построява химически комбинат и основава израелската „Дженеръл Банк”.
Независимо от начина, по който приемат дейността на Едмон в Тел Авив, в собственото му семейство тази дейност съвсем не е предмет на всеобщо възхищение и даже може да се каже, че е омаловажена и неоценена по достонство. Вдовицата на Джими не е особено доволна от племенника си, когото подозира, че експлоатира репутацията на дядо си за своя собствена печалба. След смъртта на съпруга си тя е поела инициативата и продължава работата му за подпомагане на изграждането на новата държава. Тя запазва филантропския подход на Едмон и Джими, но го насочва към постигането на различни цели. Приоритетите сега не са в развитието на селищата и култивирането на земята, а в реализацията на технически, научни и културни проекти, които ще укрепят живота и независимостта на Израел.
Несъмнено любовната му история и последвалата женитба с актриса, която не е еврейка, не допринася за утвърждаването на репутацията му на предан член на еврейската диаспора, който работи усърдно и всеотдайно за каузата на народа си. Първият брак на Едмон през 1958 г. не е успешен. Това надали е голяма изненада. Да се споделя живота на такъв енергичен човек, изпълнен с ентусиазъм и амбиции, който живее на ръба на нервите си(до ден днешен той е пристрастен пушач), сигурно не е лесно. От жена му се очаква да управлява десет къщи, включително къща в Париж; резиденция в провинцията в Аменвилие, източно от Париж и замъка и имението в Преньи. Тя трябва да посреща официални гости на маса, на която съпругът и води делови партньори и политици от няколко държави. Тя трябва да бъде готова да се подчини начаса при минутно предизвестие на взетите спонтанно от него решения да отиде в яхтклуба и да се отдаде на ветроходството, да отиде на хиподрума, за да наблюдава конни съзстезания или да хване самолет за Ню Йорк, Тел Авив или Найроби.
През 1960 година Едмон среща млада блондинка, актриса и танцьорка. Мултимилионерът и двадесет и осемгодишната Надин Лопиталие изглеждат пълна противположност един на друг. Тя е незаконородена дъщеря на френски работник от парижки бордей. На четиринадесет години започва работа като неквалифицирана работничка във фабрика. След това епизодичната работа като модел на художници и проправя пътя към много по-романтичния свят на киното. Тя получава работа първоначално като участник в масовките, след това като дубльорка на големите звезди в голите им сцени. Тя е достатъчно съобразителна, за да осъзнае, че сексапилът е преходно предимство и полага всички усилия да развие интелекта си не по-зле от тялото си, като научава всичко, което може да научи по време на пътуванията си в света на изкуството, модата и културата – темите за разговор на интелигентните светски личности. Преди да срещне Едмон, тя е била за кратко сгодена за сина на английски пер. Но една вечер, по време на светска вечеря, тя привлича вниманието на барон дьо Ротшилд. Той се приближава до нея и и прави комплимент за разкошната огърлица, която тя носи: „Какъв красив диамант, жалко, че е фалшив.”
Те живеят заедно в продължение на три години, през които Едмон се развежда със съпругата си. Баронът трябва да реши какво ще прави понататък. Той не може да настоява Надин да промени религията си и да приеме неговата, но трябва внимателно да прецени последствията от брак с католичка. Едмон се колебае. Надин междувременно забременява.
Сватбата се състои само в присъствието на няколко близки приятели в спалнята на Надин, като младоженката седи на стол и младоженецът се е навел до нея, за да произнесе брачната клетва.
Тя става ротшилдова гранд дама в най-добрите традиции на XIX век. По свое собствено желание тя приема юдаизма, научава се да бъде ентусиазирана светска домакиня и неуморна пътешественичка, да проявява жив интерес към бизнеса и да се занимава активно с филантропска дейност.
Светската им програма включва не само партита и посещения до екзотични места с холивудски приятели, но и пътешествия с яхти, африкански сафарита, ски ваканции и редица други развлечения.
Еуфоричните 60-те години преминават в 70-те – десетилетие на нефтената криза, спиралната инфлация, индустриални вълнения и смутове, увеличаваща се безработица и разколебан дух в целия западен свят.
Повече няма екстравагантни партита, но не защото членовете на фамилията Ротшилд не могат повече да си ги позволят. Ги посочва причината съвсем ясно: „ Безкрайният празник свърши. Партитата не са повече целесъобразни”. Едмон, може би много по-проницателно, ми сподели „ Нашият син Бенжамин и неговото поколение са по-сериозни от нас и не се интересуват от показен стил на живот, така че всички ние казахме сбогом на тази глава от нашия живот”.
* Моя бел. Това е втората съпруга на баронът. Първата е Веселинка Георгиева.
Великолепният Шато де Преньи, последният от големите Ротшилдови замъци, продължава да бъде основната резиденция на Едмон.
*Моя бел. най-успешният в бизнеса от петимата синове на родоначалника Майер Амшел, Натан Майер. В книгата описван и като голям грубиян в обноските си. В това отношение според книгата е съпоставим само с Виктор Ротшилд, третият лорд Ротшилд, (след дядо си Натаниел описан в по-ранен постинг, първи лорд Ротшилд и внук на Натан Майер и чичо си Уолтър, втори лорд Ротшилд).
-
Двамата сина на Едмон също обличат униформата. Джеймс, известен като Джими, тридесет и шестгодишен в началото на войната и по-младият му брат Морис, се различават във всички отношения с изключение на едно – и двамата са родени бунтари, които отказват да приемат тези модели на поведение, които се очаква от тях като членове на фамилия Ротшилд.
Морис е наричан, не съвсем безоснователно, „черната овца” на семейството. Той е само на двадесет и шест години през 1907 г., когато наследява от втората си братовчедка Жули, която умира бездетна, огромно състояние, което включва Шато дьо Преньи и всичките му съкровища. Той се наслаждава на богатството си и се посвещава на събирането на отлична колекция от съвременна живопис, в която той открива с типичния Ротшилдовски дух такива артисти като Пикасо, Брак и Шагал, дълго преди те да станат модерни. Той обича прекалено много светския живот, за да си губи времето в работа и когато баща му се опитва да го насочи към банката, той просто отказва. Това „безотговорно” отношение очевидно не спечелва одобрението на старшите членове на семейството. Не го правят по-популярен сред тях и другите му изпълнения. В живота му има безкрайна процесия от жени, която продължава и след женитбата му през 1909 г. В Париж се говори че нито една млада дама не е в безопасност в компанията на барон Морис. Една братовчедка си спомня, как той я е преследвал около една маса, когато тя е само на петнадесет години, а той е бил на четиридесет и две!
Още по-сериозно прегрешение, в очите на Ротшилд, са финансовите му спекулации – той спекулира с парите си на борсата – обикновено безуспешно. Той обича да прави щури партита. Поведението му е неконвенционално. Той въплъщава накратко, този тип богат младеж, когото светските хроникьори обожават. Една от историите, разказвани по страниците на вестниците, датира от поредната му почивка на Ривиерата. Той плува в смесена компания от приятели, когато за огромно негово неудоволствие и неудобство, банският му костюм започва да се свива. Той го сваля гневно и излиза на брега като го развява, като повтаря многократно на развеселената тълпа, която се събира начаса, името на търговеца, който му е продал негодната за нищо дреха.
При избухването на войната в 1914 година, той кандидатства като доброволец без никакви колебания и поради езиковите си умения и международни контакти, е аташиран към британската армия като офицер за свръзка.
Интересно, Морис, по-малкият брат на Джими, знаменитата черна овца, пройдохата, хайманата, нехранимайкото, за който всички твърдят, че няма да свърши добре, малко след края на войната се посвещава на публична кариера. Той влиза в политиката. До 1925 година той е депутат за От-Пирене. Той е крайно популярен и е пионер в редица важни социални реформи като жилищни проекти за работническата класа. След 1926 г. той представлява От-Алп в горната камара, сената. През тези години седалището на Обществото на народите е в Женева и Морис често посреща водещите държавници на времето си в съседния Преньи. В края на 30-те години замъкът става място за срещи за политици като Чърчил, Пол Рейно и Леон Блум, които са обезпокоени от възхода на нацизма и които се опитват, напразно, в ерата на ”умиротворяването” да организират международна опозиция на Хитлер. В този период той прави и първия си успешен опит в областта на бизнеса. Независимо от успеха, този опит води до скъсване, което се оказва окончателно със старшия клон на френското семейство.
Морис набира капитал за фирмата „Имьобъл конструксион дьо Пари”(Строителство на сгради в Париж), чиято цел е да купува и разработва терени, притежавани от парижкото кметство. Преди компанията да започне бизнес е поставено условие да се подпише полица и Морис се подписва от името на Ротшилд. Едуар и братовчедът му Робер са бесни. Те са убедени, че това е още един от налудничавите проекти на Морис, който когато неибежно се провали, ще принуди банката да изплати задължението. Те му заявяват, че поведението му е прехвърлило всякакви граници и че не е желателно той да заеме овакантеното от неотдавна починалия му баща място на „Рю Лафит”. Морис осребрява дела си в „Де Ротшилд Фрер” и започва самостоятелен бизнес. Всъщност „Имьобъл конструксион дьо Пари” се оказва отличен бизнес и въпреки че Морис се разделя с деловите си партньори след няколко години, дотогава той успява да реализира сериозни печалби. Малко след раждането на единствения му син, Едмон, Морис се развежда с жена си и заживява сам, посвещавайки цялото си време за инвестициите си и политиката.
Друг един член на семейството „ренегатът” Морис е ангажиран в един от най-интригуващите и наистина исторически епизоди в ранните стадии на войната. През май 1940 година Уинстън Чърчил става министър-председател на Великобритания, и получава респектиращата задача да спре нацисткото настъпление. Положението е крайно сериозно. Основните британски и френски сили са притиснати към Дюнкерк. Въпрос на дни или седмици е германците да влязат в Париж. Чърчил се стреми да намери средства да запази жив духа на съпротивата във Франция. Той обсъжда проблема с министъра на войната Антъни Идън. Те стигат до извода, че една тайна и бърза среща с френския министър-председател Пол Рейно и министъра на войната Жорж Мандел е крайно необходима. Как може да се осъществи такава среща? Прекалено рисковано е да се използват нормалните дипломатически канали. Тогава Идън си спомня за стария си приятел Морис дьо Ротшилд, сенатор, който познава всички водещи политици. Той се обажда по телефона на барона и обяснява какво иска.
След няколко дни британските лидери отлитат до Париж и тайно са отведени до хотел „Риц”, където Морис е уредил дискретна вечеря за четиримата държавници. Той председателства вечерята, докато останалите обсъждат най-неотложните въпроси. Те решават да изпратят в Лондон човек, който може да стане фокус на лоялността и аспирациите на”свободните французи”, един харизматичен полковник, наречен Шарл дьо Гол. След около месец независимата администрация на Рейно пада и високият и сух армейски офицер оглавява в Лондон френското правителство в изгнание.
Дьо Гол определено не е лидер, когото Морис би избрал. Той нито го харесва, нито му се доверява. Разбира се, никой не го пита за мнението му. Функцията му се състои единствено и само в организирането на вечерята. Морис малко след това има сериозни проблеми, поради това че се противопоставя на маршал Петен, който наследява Рейно през юни и незабавно призовава за примирие с Хитлер. (Рейно прекарва войната във френски и немски затвори). Морис планира да се установи в Англия, но генерал дьо Гол възразява срещу това решение, който ненавижда Ротшилд толкова, колкото на свой ред, Морис пък ненавижда него. Освен това генералът, какъвто междувременно той е станал, не иска да има някой, който знае истинските обстоятелства за призоваването му в Лондон да се разхожда там и да разказва своята версия на събитията.
Благодарение на директната намеса на дьо Гол, Морис е изпратен в Насау на Бахамските острови, където той прекарва година и половина в „златно” заточение и се издържа изцяло само със средствата, изпратени от брат му Джими.
През юни 1940 година когато маршал Петен се договаря със завоевателите и получава разрешение да остане глава на марионетен режим базиран във Виши, една от точките в сделката между нацистите и колаборационистите, е конфискацията на собствеността на всички „врагове на държавата”.
Едуар, Робер и Анри са демонстрирали опозицията си към прогерманския режим, като са избягали от него.
Те са лишени от френско гражданство и всички активи, които са оставали в страната. В тяхно отсъствие, те са осъдени на доживотен затвор. Същото се отнася и за Морис, чието бягство в Насау е станало известно на всички.
През 1942 г. когато и Америка влиза във войната, шестдесет и една годишният Морис успява да достигне Ню Йорк, като пристига от Канада. Пристига без никакви активи. Всичко което е притежавал, или е конфискувано от режима във Виши , или е блокирано в Швейцария и единственият начин да избегне мъчителна бедна старост е да пусне в ход живия си и изобретателен мозък.
Той започва да прави това, което е правил като младеж – да спекулира на пазарите за ценни книжа и на фондовата борса.
Той заема пари при нисък лихвен процент(банките рядко се колебаят да предоставят пари на един Ротшилд). След това, тъй като той прекрасно осъзнава, че цената на суровините може само да се увеличи по време на конфликт и в периода на икономическо възстановяване, който ще последва, той инвестира обилно в медни, железни, калайни и диамантени мини иплантации за кафе и захар.
Въоръжен само с телефон и финансовата преса, той натрупва първото Ротшилдово състояние, което няма нищо общо с банкерството.
Морис, някогашната черна овца на семейството, се връща от изгнание със силно позлатено руно, но в Женева го очаква неприятна изненада-по време на отсъствието му нечестни личности са го лишили от всичките му швейцарски активи и налични средства. Въпреки това, той става в резултат на наследяванията и собствения си труд, най-богатият член на семейството. Съдбата под формата на бездетни бракове, вътрешнофамилни бракове и изчезване на мъжката линия го е направила единствен наследник на най-голямата част от кумулативното богатство на семейство Ротшилд. От Адолф той получава остатъчното състояние и богатство на неаполитанския клон. Аделхейд е сънаследничка на баща си, последният ръководител на Франкфуртската къща. Едмон е наследил значителен дял от френското състояние.
Той разполага с голямо портфолио от акции в мини и такива бързо разрастващи се центрове на минната индустрия като Южна Африка, Канада и Конго и продължава да добавя към инвестициите си, частично заемайки швейцарски франкове, които той може да получи срещу нисък лихвен процент.
Той също така използва великолепното си познание на изящните изкуства и става влиятелен търговец на произведения на изкуството и антични предмети. Когато умира през 1957 година, огромното му наследство от пари, ценни книжа, недвижима собственост и произведения на изкуството преминава към единствения му син, Едмон, млад човек на тридесет и една години, когото той едва познава.
-
И малко отклонение от темата.
Главен опекун на Кроули в ордена „Златна Зора” (Golden Dawn) бил Самюъл Лидъл Мак-Грегър Мазърс(1854-1918) – един от първите английски преводачи на „Зохар”, както и на някои други кабалистически книги. Заради Кроули Мазърс даже се изпокарал с останалите членове на лондонското отделение на «Golden Dawn».
Самият Мазърс не само бил юдей, но и бил женен за сестрата на еврейския философ Анри Бергсон(полуофициален „мислител” на Лигата на нациите(Обществото на народите) и”баща на интуитивизма”) – Мойне Бергсон, произхождаща от „талантливото и влиятелно еврейско семейство Бергсон от Женева”.
А Женева ни е прекрасно известна не само като швейцарската цитадела на болшевиките, но също и като родина на всевъзможни „глобални и вътрешни Предиктори”.(Термин използван от руският гросмайстор с никнейм Григорий Петрович Котовский).
(http://picbg.net/u/16952/38055/445815.jpg)
(http://picbg.net/u/16952/38055/445816.jpg)
„Талантливите и влиятелни евреи” Самюъл Лидел и Мойна Мазърс(Бергсон) в красиви „египетски костюми” – ритуал на Изида в парижката ложа на Златната Зора.
-
„Общуване с реакционери”
„Билдерберг” съвпадна за известно време с членството ми в сравнително невзрачна, но дори още по-спорна група, известна под името групата „Пезенти”. Научих за нея през октомври 1967 г., когато Карло Пезенти, собственик на няколко големи италиански корпорации, ме дръпна настрана по време на инвестиционен форум на „Чейс” в Париж и ме покани да се присъединя към групата му, която обсъждаше съвременните тенденции в европейската и световната политика. Членовете и са отбрани, предимно европейци, информира ме той.
Тъй като Пезенти бе важен клиент на „Чейс” и ме увери, че останалите членове са интересни и интелигентни приех поканата му.
Жан Моне, Робер Шуман и Конрад Аденауер бяха основатели на групата, но по времето, когато аз се присъединих, в списъка на членовете фигурираха не по-малко известни личности като Антоан Пине, бивш президент на Франция; Джулио Андреоти, неколкократно премиер на Италия; Франц Йозеф Щраус, лидер на Християнсоциалния съюз в Бавария и претендент за канцлер на Федерална република Германия. Дискусиите се водеха на френски и обикновено аз бях единственият американец, макар че няколко пъти при сбирки на групата във Вашингтон участва и Хенри Кисинджър.
Членовете на групата „Пезенти” бяха привърженици на европейската политическа и икономическа интеграция, но неколцина, между които ерцхерцогът на Австрия Ото Хабсбург, монсиньор Алберто Джованети от Ватикана и Жан-Пол Леон Виоле, консервативен френски интелектуалец, бяха загрижени заради съветската заплаха и неумолимия възход на комунистическите партии във Франция и Италия.
Пезенти съставяше дневния ред на срещите, свиквани три пъти годишно, а маестро Виоле, който поддържаше тесни връзки с Втори отдел на френското разузнаване, представяше дълги доклади. Използвайки прожекционен апарат, Виоле показваше диапозитив след диапозитив, пълни с данни, документиращи съветското проникване в правителствата по целия свят и в подкрепа на убеждението си, че заплахата от световна победа на комунизма е съвсем реална. Макар всички ние да знаехме, че Съветите стоят зад т.нар. войни за национално освобождение в Азия, Африка и Латинска Америка, аз лично не бях сигурен, че червената заплаха е толкова близка, колкото маестро Виоле я представяше, но моето мнение не се споделяше от останалите в групата. Дискусиите бяха завладяващи, но ултраконсервативните възгледи на някои от участниците понякога ме изнервяха. Моите съдружници от „Чейс” се опасяваха, че участието ми в групата може да се изтълкува като „общуване с реакционери”, и ме убедиха да се оттегля.
Глава от книгата „Мемоари” на Дейвид Рокфелер
-
Лорд Джейкъб Ротшилд(и неговият баща Виктор)
Негов баща беше противоречивият лорд Виктор Ротшилд(1910-1990), 3-ти барон Ротшилд. Виктор започва да работи за МИ5 през Втората световна война с задачите по обезвреждане на бомби, дезинформация, и шпионаж.
През 1940 г. Ротшилд предлага Антъни Блънт да бъде поканен в тайните служби. Също така наема къща за своя приятел Гай Бърджис. След освобождението на Франция Ротшилд работи с Дик Уайт, Ким Филби и Малкълм Мъгеридж в офисите на МИ6 изградени в замък на семейството Ротшилд във Франция. Той е подозиран за участие в Кембриджската петорка, британски шпионски кръг който предава информация на Съветите през и след Втората световна война. През 1951, двама членове на кръга, Бърджес и Маклийн – и двамата обект на тайно разследване се превръщат в новинарски заглавия поради публичното си бягство в Съветския съюз. Антъни Блънт е друг член на този кръг.
Виктор работи като учен в зоологическия департамент на Кеймбридския университет от 1950 до 1970. Той е член на Кембриджските апостоли, тайно общество в университета сред чиито членове са Джон Мейнард Кейнс(приятел на директора в Съвета за международни отношения и партньор в Дж. П. Морган Ръсел С. Лефингвел), Антъни Блънт(гей, КГБ къртица; съветник и далечен роднина на кралицата), Гай Бърджес(гей, КГБ къртица), Бертран Ръсел(организатор на Пъгуошките конференции заедно с рокфелеровото протеже сър Киъръс Ийтън), Майкъл Уитни Страйт( от фамилията Уитни; друга КГБ къртица), Олдъс Хъксли(написал „Прекрасният нов свят”), и други.
Историите относно апостолите допускат предположението че то е главно хомосексуално и марксистко общество. Виктор служи като председател на Агрокултурния иследователски съвет от 1948 до 1958 и оглавява за целия свят изследователския отдел на Роял Дъч/Шел от 1963 до 1970. Председател на Отдела за преглед на централната политика на Едуард Хийт* от 1971 до 1974. Неофициален съветник по сигурността на Маргарет Тачър, като заема позицията с помощта на Le Cercle* през 1979. Рицар на Британската империя.
*Министър-председател на Великобритания
* Le Cercle е тинк танк за международна политика, специализиран в международната сигурност. Учредена след Втората световна война, групата има членове от 25 страни и се среща два пъти през годината във Вашингтон.
Сегашният председател на групата е Норман Ламонт, бивш британски Chancellor of the Exchequer(министър по икономическите и финансовите въпроси). Работил е за Ротшилд.
По някое време през 1950 година, Le Cercle е организиран от френския министър-преседател Антоан Пино и от френския агент от разузнаването Жан Виоле под името Кръгът Пино.
В по-късните години британци поемат директорството на Le Cercle.
Le Cercle действа в почти пълна анонимност и от създаването си има много малко статии за нея. Не са идентифицирани американски източници.
Членове на групата които са търсени от вестници отказват да отговарят на въпроси и понякога просто затварят телефона. През 1971 Шел дава като дарение 30 000 британски лири. Фондацията Форд също дава в дарение 20 000 британски лири за период от три години.
източник: En.wikipedia
-
Джейкъб е роден през 1936 и е с 5 години по-млад от своя братовчед Ивлин. Учи в колежа Итън а след това в Christ Church, Оксфорд където завършва като първи по успех история. Сключва брак със Серена Мери Дън, внучка на канадския финансист сър Джеймс Дън през 1961 г. и има един син и наследник Натаниел и три дъщери, Хана, Бет и Емили.
Директор на Н.М. Ротшилд и синове в Лондон. Учредява Ротшилд инвестмънт тръст през 1970 и увеличава неговите активи от 14 на 240 милиона за 10 години. Ивлин е директор на Ротшилд инвестмънт тръст, но си подава оставката през септември 1980 г., предположително поради мнението му че тактиките на Джейкъб са много агресивни. Той отделя големият дял на Н. М. Ротшилд и синове в Ротшилд инвестмънт тръст и постановява че Джейкъб не може повече да използва семейното име за неговата компания. Накрая Джейкъб решава да преименува Ротшилд инвестмънт тръст в РИТ ООД., но възлагайки управлението на неговите активи на новоучредената Дж. Ротшилд и Ко.(включително с дялово участие във вестника Дь Икономист ), смисъла на което е да продължи да използва фамилната марка.
10-те най-големи инвестиции на РИТ Кепитъл Партнърс през 2005 са RHJ International; Deutsche Boerse; Getty Images; Robin Hood Holdings; Atticus International Ltd.; SIG; lunits Canada; Venture Production; Paypoint; and Phelps Dodge.
10-те най-големи инвестиции на РИТ Кепитъл Партнърс през 2002 са Royal Dutch Petroleum; Wellington Global Research; Shinsei Bank; Atticus International; Tinicum Partners; Power Measurement; Getty Images; The Economist Newspaper; Venture Production; Lukoil.
Също така притежава дял в Ротшилд Континюейшън. Президент е на Дж. Ротшилд холдингс.
Председател на Файв Ароус ООД. Председател на Яд Ханадив, Ротшилдова фондация, която дарява сградите на Кнесета и на Върховния съд на Израел като подкрепя и множество други проекти в Израел и Европа. По съвпадение, Върховният съд има огромна пирамида с око на покрива си.
*виджилънт ситизън има статия за символните аспекти на сградата.
* Моя бел. любопитно е да се отбележи че в книгата за семейството от която цитирах откъси се посочва че
Дороти Ротшилд , съпругата на Джеймс(Джими) дьо Ротшилд завещава най-голямото публично обявено поне във Великобритания завещание от 97 млн. британски лири на Джейкъб Ротшилд.
Купува къщата на Спенсър, красив неокласически дворец в Сейнт Джеймс, от семейството Спенсър(на принцеса Даяна) през 1985, и го възстановява на цената на 16 млн. британски лири. Разузнавателната единица на Дъ Икономист се помещавала там от 1963 и е преместена тогава.
Доверен директор на Националната галерия от 1985 до 1991.
Получава през 1988 в наследство от леля си Дороти дьо Ротшилд именията Уодъсдън и Ейтроп в Бъкингамшър.
Това имение(Уодъсдън) е редовно място з апосещение от гостуващи държавни глави като президента Роналд Рейгън и Бил Клинтън. През 1990 по време на конференция в имението е организирана среща между Маргарет Тачър и френският президент Франсоа Митеран.
Член на Одър Клъб от 1986. Някои от членовете са лорд Карингтън(президент на обществото на пилигримите), лорд Джулиън Аймери(бивш шеф на Le Cercle), принц Чарлс, Тони Блеър, Гордън Браун, Сър Едуард Хийт, Сър Денис Тачър, Уинстън Чърчил(внук)
Член на Роксбърдж Клъб. Членове на клуба са и Хари Опенхаймер и Пол Мелън.
Започва джойнт венчър с Джеймс Уолфенсън като Дж. Ротшилд Уолфенсън и Ко през 1992. Пол Волкър, протеже на Рокфелер и член на обществото на пилигримите, е председател от 1995, годината в която Уолфенсън става шеф на Световната банка.
Президент е на института за Еврейски дела от 1992-2002 както и президент след промяната на наименованието му през 1996 в Институт за изследване на еврейската политика.
Награден с Голям рицарски кръст на ордена на Британската империя през 1997.
Опитва се да поеме контрола върху Коатс Вийела през 1999, заедно със сър Дейвид Ейлианс и Едуард Стърн. Стърн е зет и вероятен наследник на Давид-Мишел Вейл, държащ контролният дял в Лазар. Поради извънредно антисоциалното си поведение Стърн е изгонен от компанията 2 години по-рано. През март 2005 е открит в женевския си апартамент, в латексов костюм и застрелян.
Домакин е на Европейската икономическа кръгла маса през 2002 в Уодъсдън Манър, където присъстват фигури като Джеймс Уолфенсън, Ники Опенхаймер, Уорън Бъфет и Арнолд Шварценегер.
Джейкъб е доверено лице в Оупън Русия Фондейшън, базирано в Обединеното кралство сдружение, основано през 2001 като благотворителен филиал на нефтената компания Юкос. През октомври 2003 придобива дяловете на Юкос от олигарха Михаил Ходорковски точно преди неговия арест в Русия по нареждане на президента Путин. Посещава президентът Путин в Русия с Хенри Кисинджър след аферата Юкос и организира поне една вечеря за Путин и кралица Елизабет II през 2003 или 2004.
19 април, 2006, дъ Къриър Мейл, „Руснаците се завръщат в СССР”: Тези неприлично богати хора са известни като олигарси в някои кръгове, но документалната серия започваща през следващия вторник ще започне разследването със собствено заглавие, „Руските кръстници”... В първи епизод, ние ще видим Березовски, финансиращ „оранжевата революция” която постави Виктор Юшченко на власт... Има имного повече, но не и всичко което шоуто обещава... Кратка бележка съпътстваща предварителните записи обявява че документалната поредица ще изследва ролята на Джейкъб Ротшилд и други лондонски финансисти в подпомагането на натрупването на състоянията на руските кръстници. Куриозно лорд Ротшилд не е видян никъде, за което той без съмнение е благодарен.”
Джейкъб е описван като близък приятел на лейди Даяна в един по-късен период от живота и.
Става вицепрезидент на BskyB през 2003, чието президентство се упражнява от Рупърт Мърдок.
15 март, 2008, Дъ Уошинтън Поуст, „ Лорд Ротшилд подкрепя Джон Маккейн”: „Сен. Джон Маккейн планира поне едно събитие в кампанията си по време на конгресната си отпуска с продължителност от една седмица в Европа и Близкия изток: 20 март вечер за набиране на средства за предизборната кампанияв Лондон. Поканите изпратени от кампанията съобщават че официалният обяд ще се състоив Спенсър Хауз, Сейнт Джеймс Палас, „ с любезното разрешение на лорд Ротшилд OM GBE и почитаемия Натаниел Ротшилд.”
Източник: http://isgp.eu/organisations/introduction/PEHI_Jacob_de_Rothschild_bio.htm
-
Лорд Ротшилд инвестира в BULLIONVAULT
22 юни, 2010
Инвестиционен фонд подкрепян от лорд Ротшилд се присъедини към Световния съвет по златото да инвестира 12,5 милиона британски лири в BullionVault, онлайн платформа за инвестиции в злато.
Тим Ливайн от Augmentum Capital, фонд подкрепян от RIT Capital Partners на лорд Ротшилдказа че инвестициятане залага на цената на златото, а на бъдещото развитие на платформата на BullionVault”, която доставя физическо злато за частни клиенти в Лондон, Ню Йорк и Цюрих. RIT понастоящем поддържа 9 процента от активите си в физическо злато.
Инвестиционното търсене на метала се повиши поради притеснениятаче суверенните дългови проблеми могат да се разпространят и цената на валутитеда спадне. Цената на златото удари нова най-висока за всички времена номинална стойностот 1260 щ.д. за трой унция в Петък ианализаторите очакват цената му да продължи да расте.
В замяна на 12,5 млн. британски лири, световният съвет по златото и Augmentum ще получат справедлив дял в BullionVault.
източник: http://cryptogon.com/?p=16121
(http://picbg.net/u/16952/38055/446535.jpg)
Гари Каспаров(Гари Кимович Ванщайн), многократен шампион по шахмат, а понастоящем руски политик и опозиционер спрямо управляващата партия в Русия и Джейкъб Ротшилд.
-
“Уикилийкс”: Ротшилд срещу Рокфелер
автор(и): Труд, прочитания: 1505, коментари: 5
“Уикилийкс”: Ротшилд срещу Рокфелер Виж галерия 1 2 3 »
Светът се промени невероятно напоследък. След Втората световна война човечеството не може да се похвали с епохални пробиви във фундаменталната наука. За сметка на това през последните години изключително се разви направление, изработващо все по-съвършени методи за обработка на човешкото съзнание. Хората за първи път почнаха да променят себе си, а не толкова обкръжаващата ги природа.
Вече се говори за 4GW - т.е. водене на война от 4-то поколение, при което се размиват границите между военни и политици, войници и цивилни. То стана едно от основните средства за “правене на бизнес”, както и за разрешаване на конфликтите в епохата на глобализацията. Често се употребява тази дума, но повечето хора трудно правят разлика между глобализация, интернационализация или мондиализация.
Концепции и центрове
Всяко едно от тези понятия предлага на човечеството различен път на развитие. Естествено в зависимост от съответния “концептуален център” - банковата група на Рокфелер, на Ротшилд или на Ватикана. Зад всеки такъв център стои наднационална мегаструктура с глобално влияние.
Вероятно един от тях е “виновен” за огромно количество конфиденциални документи на Държавния департамент на САЩ, които пуска “Уикилийкс”. Но какво точно представляват тези документи? Това са грами от различни US посолства по света или от Държавния департамент към тях. В случая обаче става въпрос най-вече за паметни бележки. Т.е. разказ с елементи на разсъждение за проведени срещи с интересни за американската дипломация лица. Това не са дълбочинни анализи с геостратегическо измерение или разузнавателна информация. От материалите става ясно, че това, което го знаят експертите, а общественото мнение подозира... става явно!
В огромния поток от грами, описващи най-вече дипломатически клюки от типа VIP кафене, се прокрадват, макар и изключително рядко, данни с геополитическа стойност. Например информацията, че Китай е готов да се съгласи на обединението на КНДР и Южна Корея под ръководството на Сеул. Това вече е cool (страхотно - б. р.) както казват тийнейджърите. Да, но Китай от 1 декември прекрати достъпа на фамозния сайт в Поднебесната.
Друга великолепна заслуга на “Уикилийкс” е “Климатгейт” - огласяването на електронна преписка между учени, привърженици на глобалното затопляне. В нея хората откровено си признават, че днес “климатът е същият като преди хиляда години” и обсъждат мерки за ненаучна разправа с несъгласните с тяхната теза. Тук бих искал да обърна внимание на читателите, че де що е по света неправителствена организация с екологичен оттенък и екофенове, то винаги най-отдолу като основен спонсор изскача банковата група на Рокфелер.
Един от непоклатимите изводи, налагащ се от досегашните публикации на ръководения от Джулиън Асанж сайт, е, че сериозният удар е срещу президента Барак Обама и държавния секретар Хилъри Клинтън. Те индиректно са обвинени, че при управлението им от държавните институции текат тайни като из ведро. Внимателен прочит заслужава едно интервю на двамата бивши съветници по националната сигурност на САЩ - Збигнев Бжежински и Стивън Хедли от 29 ноември т.г.
Бжежински посочи, че пуснатото от “Уикилийкс” за Турция и Китай има потенциал да навреди на отношенията им със САЩ. Стивън Хадли го допълни - и на Саудитска Арабия с Америка. Същевременно в Турция все по-често намекват, че Израел има пръст в теча.
“Не се ли манипулира “Уикилийкс” от някои заинтересувани страни”, пита знаменитият геополитик от полски произход Бжежински.
След като почна да пуска част от дипломатическите грами, Асанж заяви пред сп. “Форбс”, че в началото на 2011-а ще изобличи “голяма банка в САЩ, която нарушава законодателството”.
А банката е...
И тръгнаха слухове, че става дума за “Банк ъв Америка”, която е от банковата група на Рокфелер.
В глобалното информационно пространство се появиха и други факти, позволяващи да насочим анализа си в определена посока. Буди недоумение изнесеното, че сървърите на “Уикилийкс” се намират на “защитени територии”. Кой може да има претенцията, че е защитен по света? САЩ имат 51 спецслужби с годишен бюджет $75 млрд. и не могат да “неутрализират” някакъв си Асанж?
От 1 декември Интерпол дири 39-годишния австралиец с червена бюлетина. Твърди се, че той е във Великобритания, някъде около Лондон, но процедурни пречки пречели на задържането му.
Асанж е обвинен, че е изнасилил феминистката Ана Ардин, която го е поканила лятото т.г. в Швеция. Вечерта след представянето му го моли да дойде на вечеря с раци в нейния дом. После Джулиън остава да нощува при Ана по “пълна програма”. После австралиецът отива в друг град. Там се повтаря същата “пълна програма”, този път с приятелка на Ана Ардин. И веднага след това се появява иск за изнасилване и от двете жени. Че даже и обвинението, че в отговорен момент Джулиън не ползвал презерватив. Като студентка Ана Ардин е подавала иск срещу свой състудент за секстормоз, защото я харесал и по време на лекция й пратил есемес с мъжки подтекст. Сериозно посегателство.
Интерес представлява публикуваната още на 28 юли 2010 г. на интернет изданието TRUTH-RSS статията на Уейн Мадсън, озаглавена “ЦРУ, Мосад, и Сорос са зад “Уикилийкс”. В нея се казва, че според “азиатски разузнавателни източници Китай и Тайланд смятат “Уикилийкс” за свързан с US кибервойната и компютърните шпионски операции, както и с Мосад и собствената му кибервойна”. Изтъква се още, че има сериозни основания да се счита, че Джордж Сорос работи през “Уикилийкс” под “чужд флаг”. И че през 2007 г., при смяната на Пол Волфовиц като шеф на Световната банка, Сорос се опитал да наложи на важния пост свой човек - Марк Малок Браун - тогава заместник на генералния секретар на ООН Кофи Анан. Когато сенаторът републиканец от Минесота Норм Колеман се опълчил срещу избора на Сорос, хора на “Уикилийкс” хакнали компютъра на щаба му и публикували на сайта списък с привържениците му, адресите им, кредитните карти. И през 2008 г. Колеман губи изборите.
Мадсън нарича действията на Сорос в Исландия подозрителни. Други източници твърдят, че милиардерът готвел там база за “Уикилийкс”, а и за свои операции. Оттам щял да тръгне срещу еврото, надявайки се да го срине като британския паунд в началото на 90-те г. на XX в.
Подгоненият от САЩ домейн на “Уикилийкс” в края на миналата седмица емигрира в Швейцария. Асанж пък започна да търси дарения по сметка на името му в швейцарската пощенска система, като ползва за обработката им швейцарско-исландска компания и други сметки в Исландия и Германия. Това стана, след като американската PayPal резна сметката на “Уикилийкс”.
Един отбор
Накрая един жокер за мислещите читатели - влиятелната група Ротшилд и Джордж Сорос играят в един отбор!
След посоченото по-горе смятам, че ще намаляват онези, които категорично отхвърлят версията, че проектът “Уикилийкс” е рожба на глобална транснационална мегаструктура с огромен финансов и технологичен ресурс.
Очевидно е, че няма да бъдат малко аутсайдерите, които ще се опитат да яхнат “вълната” на “Уикилийкс” и да посърфират в своя полза, което ще усложни анализа на явлението.
Предстоят избори в много ключови “глобални фактори”. Мисля, че хората на Асанж активно ще вземат участие в обработването на световното обществено мнение и в опитите да се преформатира политическия спектър в редица страни. Както и да се насочи вотът на гласоподавателите в полза на “определени страни”, както казва Бжежински.
Какво стои зад трите модела
* глобализацията изразява интересите на англоамериканците. Стреми се да запази доминацията си във Фед и долара като основна световна валута. Асоциира се с групата на Рокфелер;
* интернационализацията изразява най-вече интересите на пръснатите по света евреи. Асоциира се с групата на Ротшилд, залага на Китай и с него се стреми да си върне световната финансова власт. Залага на срив на долара и нова валута със златно покритие;
* мондиализъмът се опира основно на наследниците на аристокрацията в континентална Европа и на Ватикана. Разчита на стария европейски капитал, концентриран основно в банки в Швейцария. Стреми да използва кризата, за да заеме господстваща позиция чрез “икономика на знанието”
Боян ЧУКОВ
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=701206
-
http://s-mahat.ru/cgi-bin/index.cgi?cont=46
На въпроса от залата след края н алекцията „ защо В. Путин изпрати в затвора М. Ходорковски”, отговорът беше такъв:
„Аз добре познавам Ходорковски, имаме много добри отношения с него. Ходорковски се обърна към нас за помощ много късно, два дена преди ареста му. Ние просто не успяхме да му помогнем. Евреите са длъжни да търсят не правотата в живота, а да бъдат съобразителни. Ходорковски го погуби неговата самонадеяност че всичко му е позволено. Той започна да финансира опозицията на В. Путин и си плати за това.”
При това посещение в Центъра Шабад Б. Лазар беше съпровождан от 29 годишния барон Дейвид Ротшилд, потомък на знаменитото банкерско семейство евреите Ротшилд. Преди началото на лекцията на Б. Лазар малко встъпително слово, смущавайки се произнесе младият барон:
„Аз започнах редовно да пътувам до Русия след 2000 година. З апърви път се видях с равина Берл Лазар в Давос в Швейцария, а пристигайки в Русия едно то моите първи действия беше да се запозная с него отблизо. Това познанство прерасна в близка и доверителна дружба. Заедно ние започнахме много благотворителн инициативи. Много се надявам, че нашата доверителна служба ще има продължение и в бъдеще.”
В хода на лекцията Б. Лазар стана известно, че МЕОЦ е оборудван с великолепни библиотека, плувен басейн, голяма столова, предлагаща безплатно храната и т. н. Великолепната столова била финансирана от Ротшилдите. Но самата столова и досега младият барон не е посетил. Беше любопитно да се наблюдава отсъствието на интерес да се видят плодовете на собствената благотворителност.
Въпреки това даже думичка не беше промълвена нито от младия барон, нито от Б. Лазар относно делата на семейната собственост на Ротшилдите в Русия – Бритиш Петролиум, тази най-голяма компания на Великобритания и гигант на нефтения бизнес на Земята. През август 2003 година Бритиш Петролиум придоби 50 % акции на Тюменската нефтена компания, принадлежаща до този момент на финансовата групировка на Михаил Фридман.
Михаил Фридман превърна 50 % от приватизираната при Елцин ТНК в повече от 4 млрд. твърда валута. Даже повече от това, всички решиха, че Михаил Фридман предвидливо се е застраховал от „съдбата на Ходорковски” с арестите, прикривайки се вече зад ”съвместен бизнес” с международен гигант. Поробвай се да отнемеш това чрез национализация.
Чрез лобирането на Берл Лазар Бритиш Петролиум не просто излетя на недосегаема за останалите задгранични конкуренти висота. При тоталния конфликт с Британия, разразился след искането към Британия да предаде Андрей Луговой на британскиото правосъдие по делото за убийството на Александър Литвиненко, бяха закрити всички офиси на Британския Съвет в Русия(!!), а Бритиш Петролиум и до ден днешен е подобен на кремълска светиня.
http://www.forumat-bg.com/politika/1083-apokalipsis-dogodina-da-v-dzhoba-na-narodnite-masi
Георги Ифандиев
Първите симптоми на това умишлено предизвикано заболяване на земята са налице. Неотдавна интернационалните корпорации „Бритиш Петролиъм“ и „Роснефт“ „сключиха сделка на стойност 8 милиарда британски лири... Съгласно споразумението BP придобива 9.,5 на сто от акциите на руската компания. „Роснефт“, от своя страна, става собственик на 5 на сто от акциите на „Бритиш Петролиум“... Ще бъдат реализирани съвместни проекти по усвояването на руския арктически шелф. Става въпрос за участък с 5 млрд. тона нефт и 10 трилиона куб. метра газ. Очаква се с тази сделка BP да си върне позициите отпреди нефтения разлив в Мексиканския залив, който бе сериозен удар срещу компанията. Представители и на двете страни са коментирали със задоволство сделката като „историческа“.
http://dnesplus.bg/News.aspx?n=517467
http://www.bp.com/genericarticle.do?categoryId=2012968&contentId=7066710
-
Вчера си купих тази книга и в предговора се натъкнах на любопитен пасаж. Мисля че е за тази тема.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%BD_%D0%91%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BB
"Цивилизация и капитализъм" (1955-1979)
Фернан Бродел (френски: Fernand Braudel) е най-изтъкнатият френски историк на следвоенната епоха и лидер на Школата Анали.
Фернан Бродел, Игрите на размяната, изд. Прозорец, 2002
Материална цивилизация, икономика и капитализъм, XV-XVIII век.
Малко откъси от Предговора
Фернан Бродел
Във втория том се стремя да анализирам съвкупността от игрите на размяната, като се почне от простата натурална размяна, та се стигне до най-сложната форма, включително и капитализма.
В общи линии става въпрос за усилие на разума да се добере до връзките, развитията и в не по-малка степен – до гигантските сили, които крепят традиционния ред и „бездушната жестокост”, за която говори Жан-Пол Сартр. Следователно това е изследване в пресечната точка между общество, политика и икономика.
За извървяването на подобен път не съществува друг метод освен наблюдение, докато те заболят очите, прибягване до различните науки за човека, а наред с това и систематичното сравняване, свързване на сходни по естеството си опити, без прекомерни опасения, че вследствие на почти неподвижните системи техният анахронизъм може да ни изиграе твърде лоша шега в хода на подобни наложителни съпоставки.
Така изградих една книга на кръстопът между първоначалната вдъхновителка – историята, и останалите хуманитарни науки.
В тази съпоставка между модел и наблюдение непрестанно се натъквах на противопоставяне между икономиката на нормалната и често традиционна размяна(през XVIII в. биха я нарекли естествена) и една по-висша, усложнена икономика(през XVIII в. биха я нарекли изкуствена). Убеден съм, че подобно деление е очевидно, че дейците, хората, действията, манталитетът не са едни и същи на тези различни етажи. Класическите правила на пазарната икономика, които откриваме на определени равнища, много по-рядко налагат свободната конкуренция във висшата сфера на пресмятане и сделки. Там започва сенчестата, сумрачна територия на дейност само на избраници, където според мен се корени смисълът на думата капитализъм като натрупване на могъщество(което основава размяната повече върху принуда, отколкото върху взаимен интерес), един, бил той неизбежен или не, обществен паразитизъм, подобен на всички останали. Накратко, йерархия на търговския свят се наблюдава даже ако горните етажи няма начин да съществуват без по-ниските, върху които се опират, както е при всяка йерархия. Накрая нека не забравяме, че непосредствено под различните видове размени онова, което по липса на по-подходящ израз наричам материален живот, съставлява най-дебелия и плътен слой през столетията на Стария режим.
Въпросната дума капитализъм се появява в своята зрялост и експлозивна сила доста късно, едва в самото начало на XX век. Не е ли обаче най-тежкия грях от страна на един историк допускането на анахронизма , че от сигурно по-сигурно в дълбоката си същност тя е белязана от датата на истинското си рождение, като мястото и е някъде между 1400 и 1800 година? Истината е, че това не ме смущава кой знае колко. Историците измислят думи и названия, за да обозначат със задна дата своите проблеми и период: Стогодишна война, Възраждане, Хуманизъм, Реформация... За тази територия, която не е същинската пазарна икономика, а най-често нейно откровено отрицание, на мен ми трябваше специална дума.
-
Ротшилд, Рокфелер & Сие
http://vbox7.com/play:e3de88ef3b
http://vbox7.com/play:0df63ab734
Кой е собственикът на Лукойл ?
http://vbox7.com/play:51e432dd6b
-
Да направя няколко поправки относно първият пост на темата и няколко следващи от първата страница:
Значи първо, Карл е в Неапол, и то дори го пращат много по-късно за възрастта му от колкото неговите братя, а Джеймс отива във Франция, а не обратното :) Иммено Джеймс е главата на прословутия Френски клон.
Някои от нещата, които ще спомена по-долу вече бяха споменати от един друг човек на 2. или 3. страница, но реших просто да сложа всичко подредено, че и по-новите хора да се ориентират по-лесно :)
Основателят е Майер Амшел Ротшилд, който избира името Ротшилд от червената табелка на врата на къщата им във франкфуртското еврейско гето, където всички къщи не са били с номера, а с определен цвят.
Майер Ротшилд ходи като малък(тийнейджър) да се учи в банката на Опенхаймер в Хановер, но след известно време се връща и почва да продава старинни монети в едно ъгълче на магазина на братята си. Там идват и знатни хора и включително един приближен на принца Вилхем 9-ти. По-късно става личен банкер на принца и след като принцът бива изгонен в изгнание всички пари остават в ръцете на Ротшилд.
Главата на семейството има 5 сина, които са(подредени по възраст):
Амшел Ротшилд - Германски клон на банката, остава при баща си във Франкфурт; бил е доста религиозен/набожен човек.
Соломон Ротшилд- Австрийски клон
Натан Ротшилд- Лондонски(Английски) клон.
Калманн (Карл) Ротшилд- Неаполски клон; отговарял е преди това за ротшилдовата куриерска/пощенска/шпионска верига
Джеймс Ротшилд- Френски клон
И така са се разпрострели пипалата на Октопода. Чрез тези синове и клонове тази фамилия е управлявала всички големи сили в Европа и по този начин цяла Европа. Според мен лично Лондонският и Парижкият клон са двата най-големи или по-точно казано двата клона, които правят най-съществените неща- Френската революция, издигането и свалянето на Наполеон, Ото фон Бисмарк и т.н.
В Лондон протежетата на Натан и на неговите наследници са примерно покръстилият се евреин Бенджамин Дизраели, който спомага на Лионел де Ротшилд(най-големият син на Натан Ротшилд) след много опити най-после да успее да влезе в английският парламент. Бенджамин Дизраели също така пише книги, които много хора смятат, че се разправят за фамилията Ротшилд, но със сменени имена.
В Париж Джеймс де Ротшилд и съпругата му пък са покровителствали много артисти, писатели и въобще хора на изкуството. Като например Хайнрих Хайне, който е и бил близък с Джеймс поне за известно време и създателят на модерния вид на романите Хоноре де Балзак.
Та по темата ето и две от моите най-любими цитата на тези двамата:
"Парите са богът на нашето време, а Ротшилд е неговият пророк"
-Хайнрих Хайне
"Зад всяко голямо богатство се крие престъпление"
-Хоноре де Балзак