Това е едно стихотворение, което много добре описва нашата реалност, въпреки, че е написано много години преди днес, това идва да покаже, че днес, не е по-различно от вчера и че все още има хора, които осъзнават реалността, каквато винаги е била. Да се пребориш с това, трябва да жертваш нещо (Човека е жертвал живота си, или поне така ми се струва на мене), ако вникнем в съдържанието, ако приемем, че не знаем кой е автора, със сигурност бихме решили, че е писано преди "2 месеца". Аз лично му свалям шапка, на Христо Ботев, ВЕЛИК!!! Четете и си помислете много добре, кой е виновен? Аз се опасявам, че манипулацията е навсякъде, дори и там, където най-малко можеш да очакваш, не е параноя а реални случки, които ме карат да осмисля отново и отново. Имам познат (психолог), а знам, че повечето които учат психология, го правят за да си решат собствените проблеми, е този, изпитва големи затруднения...няма какво повече да коментирам, помислете си, кое има значение и кое - не! Дано повече хора се осъзнаят.
Поздрави!
Следва:
Христо Ботев
Борба
В тъги, в неволи младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде...
На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памет често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
"Богат е", казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват;
нему се кланя дивак учител,
и с вестникарин зайдно мъдруват,
че страх от бога било начало
на сяка мъдрост... Туй е казало
стадо от вълци във овчи кожи,
камък основен за да положи
на лъжи святи, а ум човешки
да скове навек в окови тежки!
Соломон, тоя тиран развратен,
отдавна в раят нейде запратен,
със свойте притчи между светците,
казал е глупост между глупците,
и нея светът до днес повтаря -
"Бой се от бога, почитай царя!"
Свещена глупост! Векове цели
разум и совест с нея се борят;
борци са в мъки, в неволи мрели,
но, кажи, що са могли да сторят!
Светът, привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша със вяра:
мълчи, моли се, кога те бият,
кожата да ти одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
на бога само ти се надявай:
"Боже, помилуй - грешен съм ази",
думай, моли се и твърдо вярвай -
бог не наказва, когото мрази...
Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
ден и нощ - вечно тук преминува.
И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби - зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещен конец...
Ще викнем ние: "Хляб или свинец!"