17 но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.
Да ти е простено кое?Че не четеш темата която ти пусна?Или че,отговаряш избирателно?
Ева не умира в същият ден!
Също така,удобно пропускаш защо божето се страхува творението му да не добие безсмъртие?
Библията е нужно да се чете с "отворени очи" - Вътрешно. Тогава при някой идва осъзнаване, чрез проникновение. При други интелектуалното търсене ги запраща по далеч, но пък търсейки и сравнявайки отново съзират смисъла, търсейки чрез сравнителен анализ и намирайки отново Отговор.
Пътя на Отрицанието, във всичките му форми не е Пътя към Бога. Затова и се казва "Блаженни бедните духом, защото тяхно е царството Небесно" (Духовното царство), или - младенците достигат Бог. Основната Библейска идея е помиряването. Съгласието - Това е съзнателен избор, Познание, че всяко ставащо изхожда из Бог. Отхвърляйки - отрицавайки/обвинявайки, действаме като Обвинителя - Лукавия, който е сянката - нашата неосъзнатост и оправдание за делата ни. В кн. Йов Бог допуска верния Йов да бъде обвинен и именно там е видно, че Йов вместо да се отрече от Бог, заради обвиненията търпеливо ги понася, запазвайки доброто в себе си.
1. Ева - означава живот. Адам е първоначално единство на женсия и мъжки принцип в единство - подобие на Бог.
2. В Рай. Градина има Дърво на живота и Дърво за познаване добро и зло.
На Адам не му е забранено да яде от Дървото на живота. Това няма как да е, защото самото Дърво на живота е характеристика на творението на Човека, включващо предписанието за неговото Безсмъртие, чрез единството му в Бог. В древните еврейски традиции Дървото на живота е именно описанието на духовното Тяло на Човека и връзката му с Бог, цялата схема на Дървото на Живота е план за взаимодействие на Човек с Първоизточника, включващ баланса на дуалността му.
3. След "отхапване от зрелия плод на познанието за "добро" и "зло" всъщност Адам от цялостно съдържащ женското си и мъжкото си, се "разделя", на Адам = жена и мъж, тогава Ева -живота - който е имал, като единен В Бог вече не му принадлежи, и е принуден да се съединява отново да го "познае" наново, чрез волята си, но тъй като човека престава да ползва волята си за намиране път към духовното, а се откланя, чрез ОТРИЦАНИЕТО, то той приема смъртността.
Оттам насетне се описва трагедията на Адам, поради неговото отрицание - което ние сме кръстили "Грях":
1.
Отрицанието на отговорността за действията на Адам в Райската градина, където Обвинява змията ( вечното движение, предизвикващо промяна) - Така
отхвърля избора си.
2. Кайн отхвърля отговорността за убийството на брата си. Отново не приема, а отрицава.
Отрицанието поражда обвинение, Обвинител се нарича Лукавия, всякога, отначало до край. Отричайки несъзнателните си прояви, Човек приема Лукавството в себе си и губи Божествената си Същност, която е единство, не разделение - Раздвоение - Отрицание.
Змията е символа на движението, това, което представя двете страни на монетата. Движи се от " - " към " +" , дори палзи по спирала. В плавността на това пълзение има мъдрост... Издигната нагоре, тя танцува, бива овладяно движението и по вертикалната ос към Бог - жезъла на Моисей, например.
Кръста на Голгота, символизира разпъването на Земното отрицание, по хоризонталата (дуалната ни същност) и съзнателното ни придвижване към Бог, по вертикалата, вечното движение нагоре, чрез Духа - изправената Змия - Победата, чрез съгласуваност. Като цяло това е Съвършенното олицетворение на Дървото на живота - Когато Иисус като Човек съединява човешката воля с Божествената. Той съгласува, не отрича. Не обвинява, а сваля обвинението. Това е и победата над Обвинителя - Лукавия, който търси разделяне на цялото и по този начин чрез всеки един от нас в умовете ни - когато сме изпълнени с отрицаниие, чрез чувствата, когато не ги разглеждаме с искреност и до край и не се стремим към разбиране, твърдим, че нещо е лошо, поради непознаване, и отчитаме различността от Себе си или неодобрението в Себе си - към другите и в нас... Самото твърдение за отлика е проява на егото ни. Незнание за природата и проявата на Живота и Бог.