Много хубаво си го казала Дел, имам само един въпрос.Спомням си че Исус когато 'разбрал" какво го чака на кръста,поискал от Бог да не му се случи, въпреки ,че е приел неговата воля, все пак е помолил, тогава неговата воля не е съвпадала с Божията.Мисля си относно това че моята и Волята на Бог се допълват,че е така не за друго а защото Бог се съобразява с нашита воля, защото ние от нивото на ограниченост не можем да видим пълнотата на Бог и да видим неговата всеобхватна и разширена от към възможности воля.Бог може да ни покаже много възможности,но като цяло ние сме слепи за тях.Затова аз отдавам своята воля на него,затова се оставам неговата воля да бъде.Това преведено(понеже виждам ,че не се разбира) означава,Приемер - Искам да стана учител ,но Волята на Бог ще реши дали това е моя път и кога ,по какъв начин и как ще стане това.Не означава пълна липса на желание,а желание отправено към Бог и оставено на него. Това не отменя отговорността, защото аз съм поискала.
А иначе това е за което говоря през цялото време
"Чрез Него постигаме каквото наистина ни е нужно, озовавайки се на правилното място и в точното време, това с личната си воля ако не познаваме Бог в нас не можем го постигна. Това, което ни е по сърце определя кои са границите ни"
Въпреки че и аз понякога имам земни желания, все пак моята цел е Бог и завръщането ми при него. Но и аз съм човек ,имам слабости, имам его и го чувам постоянно как ми говори с острия си език, уча се ,вървя на там на където смятам ,че е нужно според целите ми. Но в едно съм сигурна,с моята воля и без Благословията на Бог,не ще постигна нито мир в себе си тук на земята, нито ще съм доволна от свършеното тук,когато се завърна отново при него.