Какъвто е човек тук, такъв е и там. Да, наистина висшият аз не се проявява в цялата си пълнота на Земята, но качествата които проявяваме тук са истински. Ако тук сме изпълнени с омраза, там няма как да сме изпълнени с обич и така е за всичко останало.
Сега ще усложня малко казаното по-горе. Във висшите светове няма място за отрицателни качества. Тях може да ги има в нисшите слоеве на астралния и менталния светове. Но висшият аз е над тези светове. Значи човек като умре той прекарва един по-къс или по-дълъг (а може и изключително дълъг) период в астралния и нисшия ментален свят. Там всички породени от него нечисти мисли и желания е необходимо да изчерпят енергията с които самият човек ги е дарил, върху въпросния човек. Никой е съди човека, никой е го наказва, а просто той сам привлича своето наказание, което сам си е създал. Там реалността е друга: за каквото помислиш, веднага се осъществява. И какво става с човек, който е изпълнен с нечовешка жестокост? Попада на място където са събрани всички подобни хора като него. Там няма невинни жертви върху които да проявява жестокостта си. Всички са зверове като него. Всичко в тези слоеве е ужасно, включително и външния вид на самите хора е по-скоро демоничен. Човекът попаднал в тези слоеве е свободен по всяко време да ги напусне. Но може ли толкова лесно да промени мисленето си? Не, защото това са светове на следствието. Каквото е мислил докато е бил на Земята ще мисли и там и промяната е почти невъзможна и ако е възможна може да се осъществи само с външна помощ. И това продължава докато мислите, които човекът е създал не изчерпят своята енергия. После въпросният човек се освобождава от астралното и нисшото си ментално тяло и всъщност остава висшият аз. Последният няма кой и за какво да наказва, в него няма нищо отрицателно. Друг е въпросът дали човек е натрупал достатъчно духовен опит, дали е изградил достатъчно положителни висши качества, за да може да функционира съзнателно на нивото на висшия аз. Ако не е, пребиваването му в тези сфери ще бъде до голяма степен само един приятен сън. Целта в крайна сметка е хората да добият именно пълна будност на съзнанието си на равнището на висшия си аз, т.е. реално да се осъзнаят като него и именно заради това са необходими земните опитности. Хората трябва да се научат да различават вечното от преходното, реалното от илюзорното, това което принадлежи на духа, от това, което принадлежи на временната личност.