Уол Стрийт в криза „… всичките пари, за които става дума – 700-те милиарда долара – ще бъдат взети назаем от отворени пазари. В момента ние имаме дефицит от 11 трилиона долара, като всяка година добавяме към федералния дълг почти половин трилион долара. Така че, когато ние, когато Конгресът казва, ние може да ви дадем 700 милиарда, ние ще ги вземем на заем от Китай и от други страни по света, ще им платим лихва на тези заети пари, за да се обърнем и да дадем същите пари на фирми от Уол Стрийт. Това е абсурден план!..”
ДОНГ ШОНГ:
Здравейте и добре дошли в предаването ‘Digging into China’. Аз съм Донг Шонг предаващ от Вашингтон.
Уол Стрийт е в криза. Тя доведе Lehman Brothers до банкрут и постави American International Group в ръцете на американското правителство. Merrill Lynch се продаде на Bank of America. Goldman и Morgan Stanley стават търговски банки.
Години наред Китай оказва съпротива на натиска на секретаря на хазната на САЩ, Хенри Полсън, да отвори своята финансова система по-бързо и да добави нови продукти. Тези бариери помогнаха на нацията да ограничи своите загуби до под 1% от световната кредитна пазарна криза на обща стойност 516 милиарда щатски долара. Китайски служители предупредиха, че САЩ са започнали финансово цунами, като са позволили на кредитори от Уол Стрийт да търгуват с непървични дългове и нестабилни финансови деривати.
Днес с нас е Робърт Шерета (Robert Sherretta), президент на International Investor, Inc. Добре дошли в шоуто. Радвам се да Ви видя отново.
[РОБЪРТ ШЕРЕТА (Robert Sherretta), президент на International Investor, Inc.]:
Благодаря още веднъж Донг.
[ДОНГ ШОНГ]:
Сега, предполагам трябва да сте много зает тези дни с проследяване, насърчаване и опити да се разбере тази ситуация.
[РОБЪРТ ШЕРЕТА (Robert Sherretta), президент на International Investor, Inc.]:
Да, беше тежка седмица.
[ДОНГ ШОНГ]:
Мисля, че положението е лошо, това е повече от тревожно. То е толкова страшно, че хората не искат то да се разкрие. Вие сте работили на Уол Стрийт над 20 години. Какво мислите за тази криза?
[РОБЪРТ ШЕРЕТА (Robert Sherretta), президент на International Investor, Inc.]:
Мисля, че тя е реална. Смятам, че това се видя най-добре в показанията на някои тази седмица в Сената и Камарата, които удариха в целта като казаха, че много от това, което става на финансовите пазари, както винаги, е свързано със степента на доверие. И когато това доверие е загубено - което изглежда е случаят сега - след това почти всичко може да се случи, и най-вече загуба на доверието да се търгува и да се осъществява търговия един с друг. Това е ситуацията, в която сме намираме сега, и за която всеки е толкова притеснен, че има замразяване на кредите и на изграждането на кредити за разширяване на бизнеса и на потребителите днес.
[ДОНГ ШОНГ]:
Председателят Бернанке при своето изявление пред Конгреса каза, че ако Конгресът не предприеме някакви действия, БВП ще се понижи, ще се загубят работни места и безработицата ще тръгне нагоре. Той описа една много, много лоша картина на бъдещето. Вие вярвате ли в това?
[РОБЪРТ ШЕРЕТА (Robert Sherretta), президент на International Investor, Inc.]:
Да, вярвам. Но нека бъде ясен. Аз смятам, че това ще стане независимо какви мерки предприеме Федералният резерв или Конгресът. Аз смятам, че вече сме в рецесия и това го изтъквам в продължение на няколко месеца. Данните на правителството ще наваксат с това понятие рано или късно.
Смятаме, че икономиката определено се забавя, в резултат на което, независимо, че съществуват хора, които - не забравяйте, че това е политическа целесъобразност за всеки, включително служители на агенции, конгресмени и сенатори, както и президента и тези, които искат да станат президент - да кажат, че трябва да се предприемат действия. Защото, ако не го направят и икономиката продължава да се забавя, тогава всеки ще сочи с пръст местните политици и техните ръководители на агенции, и ще казва ако бяхте взели мерки, нещата щяха да бъдат по-различни.
Така, че те ще предприемат действия, в това няма съмнение. Аз се съмнявам, че действията ще бъдат напълно правилни. Не мисля и че ще са много вредни, но в крайна сметка не вярвам, че това ще направи някаква разлика. Аз гледам на икономиката на САЩ например като на гигантски параход, и което Федералният резерв и другите могат да правят е което влекачите правят – те могат да вкарват кораби в пристанището и да ги изкарват извън него, но когато корабите опрат нос в нос, те не могат да направят много по въпроса.
[ДОНГ ШОНГ]:
Искате да кажете, че няма значение какво правят правителството, Конгресът или Федералният резерв, нас ни очаква една лоша, лоша ситуация?
[РОБЪРТ ШЕРЕТА (Robert Sherretta), президент на International Investor, Inc.]:
Да, в момента и в близко бъдеще - да.
[ДОНГ ШОНГ]:
Доколкото разбирам, тъй като Уол Стрийт е взимал много на брой лоши решения, те купуват много ипотеки, за да подплатят гаранциите...
[РОБЪРТ ШЕРЕТА (Robert Sherretta), президент на International Investor, Inc.]:
И те измислиха тези гаранции...
[ДОНГ ШОНГ]:
Да, и разбира се те направиха много пари от тях, а хората не могат да си плащат ипотеките, така че това се превърна в лош заем и те трябваше да го отпишат. Така, че аз си мисля ...
[РОБЪРТ ШЕРЕТА (Robert Sherretta), президент на International Investor, Inc.]:
Но това отне дълго време да се случи и много от нас – аз напълно не съм съгласен с тях – казват, че не е имало предупредителни сигнали и никой не е могъл да види какво идва. Като не говоря само за себе си, имаше всъщност хора в агенциите, в правителството, голям брой хора, които вдигнаха ръка и казаха: това не може да продължава вечно, нещо не е наред с финансовите пазари. Така, че е ясно от доста време накъде вървят нещата - бих казал, най-малко от едно десетилетие. Някои казват от няколко десетилетия. Но най-вече през последните 6 до 8 години видяхме едно истинско отслабване на регулаторните принципи, които се опитваха да управляват някои от тези дейности.
И само още нещо да спомена, говоря конкретно за нормативния акт, който раздели предварително банковите от инвестиционните функции. След това АСС излезе с някои правила само преди няколко години, което либерализира значително количеството на средства, които обезпечителните фирми могат да използват, за да увеличават не само обезпечителните си дейности, но буквално да работят с много малки резерви и да правят губещи ходове на пазара. Ето какво ни докара този проблем.
[ДОНГ ШОНГ]:
Сега Уол Стрийт е напълно променена. Петте големи инвестиционни банки, за които знаем, са изкупени, разпродадени или превърнати в търговски банки. Не смятате ли, че един 700-милиарден спасителен план - майката на всички спасителни планове - ще реши проблема?
[РОБЪРТ ШЕРЕТА (Robert Sherretta), президент на International Investor, Inc.]:
Не, не смятам. И мисля, че е ясно, че докато това ще предотврати някои от проблемите, Уол Стрийт със сигурност ще реагира положително на него. Тъй като това отървава от отговорност много от тях, те ще могат да се отърват от много от своите не само отровни и токсични дългове, но и от греховете в миналото си, най-вече близкото минало. И докато много от тях ще потърсят, сигурен съм, кариера в други фирми и на други места, това вероятно отбелязва края на САЩ като финансов лидер в света за период от време.
То би могло да бъде възстановено отново, но бих казал, че става дума най-вероятно за 5-годишен срок, за който период ние ще сме извън играта.
[ДОНГ ШОНГ]:
Налице е прецедент, не в Америка, но в Китай. През 2004 китайското правителство се опита да направи четирите най-големи банки акционерни. Те използваха около 250 милиарда долара за закупуване на лошите дългове и направиха така, че техният финансов баланс като на акционери да изглежда добре. Затова в моето изказване в началото аз споменах, че китайските банки са по-малко уязвими от американските. Искам да кажа, че това проработи в Китай, не е ли така?
[РОБЪРТ ШЕРЕТА (Robert Sherretta), президент на International Investor, Inc.]:
Абсолютно, но там има две големи разлики. Първо, това беше огромна сума за един пазар, който беше доста малък по отношение на капитализацията тогава. Така че тази сума направи огромна разлика за тези институции. Разбира, в допълнение на това беше, и дава достатъчно увереност, това, че сега тези банки са готови да станат част от обществените пазари.
В сегашния случай обаче, 700 милиарда наистина бледнеят в сравнение с някои от другите проблеми, които назряват в икономиката. Защото в този момент нещата не се ограничават до ипотечните дългове на пазара. Има много видове дългове, които са направени, и които ще се върнат да ни преследват в следващото десетилетие или повече години.
Аз също вярвам лично, че в Китай това е направило голяма разлика, защото те са имали излишък на активи. И всеки път, когато съм в това шоу, ние продължаваме да говорим, че сега те са стигнали 1.8 трилиона резерви, основно в щатски долара. Те работят с излишък, който продължават да увеличават всяка година.
Ние от друга страна, при абсурда на действията, за които Конгресът призова сега, всичките пари, за които става дума – 700-те милиарда долара – ще бъдат взети назаем от отворени пазари. В момента ние имаме дефицит от 11 трилиона долара, като всяка година добавяме към федералния дълг почти половин трилион долара. Така че, когато ние, когато Конгресът казва, ние може да ви дадем 700 милиарда, ние ще ги вземем на заем от Китай и от други страни по света, ще им платим лихва на тези заети пари, за да се обърнем и да дадем същите пари на фирми от Уол Стрийт. Това е абсурден план!
[ДОНГ ШОНГ]:
Как бихте сравнили сегашната криза с минали бедствия, като например провала със спестовния заем?
[РОБЪРТ ШЕРЕТА (Robert Sherretta), президент на International Investor, Inc.]:
Аз мисля, че тя може да се сравни със станалото през 80-те години при провалилия се спестовен заем, тъй като макар цифрите да бяха по-малко от няколкостотин милиарда долара, ако сравнението се направи при сегашните инфлационни факти, вероятно ще се получат цифри, сравними с което имаме сега. Проблемът сега е че ние не вярваме, че ще бъдем доволни с тези 700 милиарда. Смятаме, че ще се стигне до трилион само ако се вземат предвид ипотечните задължения и различните допълнителни и производни. Но както казах, тука става дума за търговския ипотечен пазар, проблеми има и с някои фондове на паричния пазар, имаме застрахователни компании и не на последно място ще продължаваме да чуваме за още много банки, които са в беда. През последната година 13 банки са обявени в САЩ за неплатежоспособни. Според оценката на Държавната хазна, над 100 (банки) може да са в подобно положения в този момент.
[ДОНГ ШОНГ]:
Последната анкета показва, че на мнозинството от американците не им харесва идеята за спасителния план. Независимо от това, какво правят Конгресът или правителството, нас ни очакват трудни времена, тогава защо ни трябва тази мярка?
[РОБЪРТ ШЕРЕТА (Robert Sherretta), президент на International Investor, Inc.]:
Според нас планът е грешка, защото така както се предлага в момента – още не е гласуван, макар че докато хората ни гледат може би това ще стане – но там не изглежда да има достатъчно обезпечаване. Мисля, че ако 700 милиарда могат да бъдат намерени, те могат да бъдат използвани много по-добре в друго отношение, ако създадем траст компании да подкрепят банките, да подкрепят Fanny Mae и Freddy Mac. Аз виждам средствата, вложени по-скоро в това, отколкото да се дадат на фирми от Уол Стрийт, за да си изкупят дълговете, с надеждата, че тези дългове ще се продадат отново като такива на данъкоплатците, което аз смятам, че е доста съмнителна надежда за бъдещето. Но по-важна е идеята, че можем да възстановим парите на институциите от Уол Стрийт и че те ще се обърнат и ще започнат да дават кредити на потребители и бизнеси - това намирам за много погрешен довод.
[ДОНГ ШОНГ]:
В краткосрочен или в дългосрочен план? Имам предвид Уол Стрийт ще научи ли урока си и ще се държи ли по-добре?
[РОБЪРТ ШЕРЕТА (Robert Sherretta), президент на International Investor, Inc.]:
О не, Уол Стрийт никога няма [да го направи], единственият урок, който Уол Стрийт учи, е неспирна алчност и грабвай парите и бягай. Въпреки това, ние вярваме, че ако го приемат [спасителния план], това ще предостави известно краткосрочно облекчение за Уол Стрийт и борсата, но той няма да предотврати икономическата рецесия.
Ако от Хазната искат да направят това, ние трябва да действаме като суверен фонд. Ние всъщност даваме на чужди суверенни фондове много повече свобода на действие, и със сигурност показваме повече уважение при инвестиране в наши собствени фирми от Уол Стрийт, отколкото към собствените си данъкоплатци и Хазна. Какво имам пред вид? Само преди няколко месеца Ситибанк беше в отчаяна нужда от капитал. Те се обърнаха към Абу Даби, които имат суверен фонд. Те (Абу Даби) направиха умна сделка, като казаха: за нашето обвързване [заем] за 7,5 милиарда долара, ние искаме не само 11% лихва, но и 5% от най-добрите акции на Ситибанк.
Американските данъкоплатци и Хазната трябва да направят същото. И аз единствено бих пожелал някой в Хазната да се бори за нас като данъкоплатци по същия начин - ок., ние можем да дадем на Уол Стрийт тези пари, но те не само ще ни плащат високи лихви за това, но като Хазна и ще получаваме дял от тях, а и ще имаме в комисията хора, които да ги съветват и да подсигуряват, че техните действия ще са коректни за в бъдеще.
[ДОНГ ШОНГ]:
Значи решението, което Вие предлагате, е суверенен фонд към американското правителство.
[РОБЪРТ ШЕРЕТА (Robert Sherretta), президент на International Investor, Inc.]:
Защо не? Всяка друга страна го прави, време е и ние да го направи за собствената си страна.
[ДОНГ ШОНГ]:
Радвам се да чуя нещо оптимистично за бъдещето ни.
http://www.epochtimes-bg.com/2008-03/2008-10-15_05_d.htmlhttp://english.ntdtv.com/?c=219