Според съвремнната наука, най-разпространените на Земята химични елементи са: кислород 47%, силиций 29%, алуминий 8%, желязо 4.7%, калции 2.96% и т.н, тоест това е вторият по разпространеноет елемент в природата.
Дълго време хората са използвали силициевите камъни за лечение, макар механизмът на тяхното действие да си оставал непонятен. Днес вече нещата започват да се изясняват. С изучаването на свойствата на силиция се занимават цели лаборатории, като използват последните постижения на науката и техниката.
Изследванията показват, че във водата кремъкът отделя силициева киселина. Дозите са много малки, но са достатъчни при попадането й в организма тя да разтваря шлаките и отложените соли. В Тибет се употребява за различни цели вода от извори, която преминава през силициеви залежи. Най-малко боледуват хората от високите планини, защото пият разтопена, мътна на цвят вода, преминала през много земни пластове и обогатена с минерални елементи.
Ето една малка извадка от книгата, която може да се изтегли от този линк:
http://www.spiralata.net/kn_bul/silicieva-voda.zip "Лечебните свойства на силиция стават известни сравнително скоро, в края на 70-те години на XX век. Заслугата за откриването на удивителните качества на силициевата вода принадлежи на инженера от Минск А. Малярчиков. Не случайно се казва, че всичко гениално е просто. Наистина простотата на решенията и откритията идва при този, който е достоен за нея и се е стремил да разгадае тайните на природата дълги години.
Малярчиков е роден и израснал край езерото Светлое, разположено на 150 км от Петербург. Ето какво си спомня той:На дъното на това езеро има много кремък и то винаги е изглеждало странно на хората: водата му е чиста като детска сълза и дъното на 10-метрова дълбочина се вижда ясно. В него няма риба, не растат и водорасли, отсъстват и други представители на биосферата. Местните жители го смятат за мъртво и избягват да ходят там. Но ние, момчетата, въпреки забраната на възрастните се къпехме в него, пиехме вкусната му вода и почти не обръщахме внимание, че всичките ни рани и драскотини зарастваха мигновено, че много бързо ни растяха косите и ноктите..."
Разказват, че докато се разхождал край железопътната линия, Малярчиков обърнал внимание на разноцветните камъчета. Друг би минал покрай тях, но той ги събрал в полиетиленова торбичка и у дома ги поставил в буркан с вода, за да ги измие от калта. Струпала му се работа и съвсем забравил за находката си. И чак след десет дни си спомнил за камъчетата. За това време водата в съда би трябвало да се е изпарила. Какво било удивлението на инженера, когато видял, че водата не само не се е изпарила, а се е променила! Тя била чиста и прозрачна, много по-чиста от водопроводната. А на вкус била не по-лоша от изворната. Инженерът се досетил, че причината за подобна метаморфоза са намерените от него камъчета.
Но всички камъни ли притежават подобни свойства? Той поставил всяко камъче в отделен съд. И след седмица станало ясно, че само в един от тях водата е кристално бистра. Там лежал обикновен, невзрачен кремък, който подритваме буквално навсякъде. А какво се знаело за него? Че с негова помощ се секват искри. Приличал на омазаната с пепел Пепеляшка, чието място не е на бала."
В книгата има приведени случаи на лечение на различни болести, включително и онкоболни. Няма да описвам как се приготвя такава вода, препоръчвам да прочетете книгата, много е интересна.
Ще допълня, че силициевите камъни са всъщност кремък, който се е използвал за палене на огън, представлява сиви или черни камъчета, среща се по реките. Как изглежда може да се види тук
http://www.stgetman.narod.ru/kremniy.html . В руският нет се нарича кремний, там също има много информация за свойствата му.
В България, доколкото ми е известно има извори с вода, богата на силиций в село Бързия, (Берковица) и Карловски минерални бани. Силиций има и в бялата глина (хумата, чистата, а не оцветената), има го и в растението топинамбур, също така и в копривата.
