Галактика (на старогръцки:Γαλαξίας — Млечен път) е гравитационно-свързана система от звезди, междузвезден газ и прах,плазма и невидима тъмна материя. Всички обекти в състава на галактиката участват в движението около общия център на масата. В състава на галактиките влизат и различни видове звездни купове и мъглявини, като повечето от звездите в галактиките са част от система от две или повече звезди.
Типичните галактики съдържат от един милион до хиляда милиарда звезди, гравитиращи около общ гравитационен център. Въпреки, че все още не е добре изучена и разбрана, се предполага, че тъмната материя съставлява около 90% от масата на повечето галактики. Последните изследвания и наблюдения дават основание да се счита, че масивни черни дупки съществуват в центъра на повечето, ако не на всички галактики.
Галактиките са далечни обекти, като разстоянието до най-близките от тях е прието да се измерва в мегапарсеки, а до по-отдалечените в единици, свързани с червеното отместване, с невъоръжено око е възможно да се различат само 3 галактики (освен нашия Млечен път): мъглявината Андромеда, Големият и малкият Магеланови облаци.
До началото на 1990-те класифицираните галактики в които е възможно да се видят отделни звезди, наброяват не повече от 30. След изнасянето на космическия телескоп „Хъбъл“ и въвеждането в строй на 10-метрови наземнителескопи броят на галактиките, в които могат да се различат отделни звезди, рязко нараства.
Основните видове галактики са :
спирални,
неправилни,
особени и елиптични. Спирални галактикиНяколко характеристики отличават една спирална галактика от други видове галактики. Първото е ядрото на галактиката, която се състои от рязкото нарастване на много стари звезди разположени около супермасивна черна дупка. Спирални галактики са заобиколени от ореол на по-възрастните звезди, повечето от които са разположени в изключително плътни групи, известни като кълбовидни купове. Точната форма и размер на спирална галактика може да се влияе от съседни галактики.
Спиралните галактики биват два вида в зависимост от това от къде излизат ръкавите на галактиката. Ако те излизат директно от ядрото — това са нормалните спирални галактики. Ако, обаче, ядрото е пресечено от малък ярък плосък диск, от краищата на който започват ръкавите, говорим за пресечена спирална галактика.
Спиралните галактики са въртящи се дискове от газ (предимно водород), прах и звезди. С телескоп или бинокъл ярките ядра на галактиките може да бъдат видяни, но спиралните ръкави са бледи и трудно могат да бъдат наблюдавани.
Спиралните галактики са комплексни обекти и са съставени от няколко компонента: диск, централна подутина и хало. Дискът съдържа газ, прах и млади звезди в спиралните ръкави. Плътната подутина в центъра на диска съдържа предимно стари звезди и там липсва звездния прах и газ. Халото е мястото, където са разпръснати сферичните звездни купове. Там се намира и тъмната материя на спиралните галактики.
Спиралните галактики са най-често срещания тип галактики. Те изглеждат като спирали и имат ярка издатина в центъра. Спирални галактики често са много светли и може да съдържат над сто милиарда звезди. Високата гъстота на газ и прах в диска позволява непрекъснато образуване на нови звезди, а следователно и на присъствието на много млади, горещи звезди.
Най-общо казано, два са основните компонента на спиралната галактика:
ядро, населено от стари звезди, придаващи му червен цвят, и
система от спирални ръкави, лежащи в една равнина, поне два, и населени с млади звезди, придаващи на ръкавите характерен син цвят.
Характеристичният ъгъл е ъгълът между допирателната към най-изпъкналата част на спиралния ръкав и правата, свързваща тази най-изпъкнала точка с центъра на ядрото. Той варира между 0° и 90°. Когато ъгълът е 90°,спиралата се изражда в окръжност, а колкото по-малък е този ъгъл, толкова по-разгънат е спиралният ръкав.
Спиралните галактики се разделят на няколко типа в зависимост от формата на ръкавите и централния регион. Галактиките от тип Sa имат големи, ярки централни региони с плътно прилепнали ръкави, докато тези от тип Sc имат малък централен регион и неясни ръкави. В някои спирални галактики има пресичаща ядрото ивица. Тези галактики се класифицират като тип SB.
Галактиките формират заедно групи, наречени купове. В тези галактични купове преобладават елиптичните галактики, докато в пространството между куповете доминират елиптичните галактики.
Неправилни галактикиНеправилните галактики не показват някакви закономерности в строежа и формата си. Всяка от тях е уникална и неповторима по външността си. Те съдържат големи количества междузвезден газ и прах (по тази причина в неправилните галактики се образуват много нови звезди), а голямата част от звездното им население е младо. Неправилни галактики са Големият и Малкият Магеланов облак, които са спътници на нашия млечен път. Около 20% от всички галактики са неправилни.
Особенни галактикиТези галактики имат особена и всяка от тях уникална форма (дискообразна, пръстеновидна...) и странни характеристики. Наричат ги най-общо пекулярни галактики. Сред тях най-особено изглеждат взривяващите се галактики. Тези галактики излъчват огромно количество енергия във всички диапазони на спектъра. То не може да се обясни с обикновените термоядрени процеси, протичащи в недрата на звездите. Подобен вид имат и сблъскващите се галактики, които преминават една през друга. При преминаването практически всички звезди се разминават без особени последствия, но междузвездната среда активно взаимодейства, при което се поражда мощно радиоизлъчване и се стимулират процесите на образуване на нови звезди.
Елиптични галактикиЕлиптичните галактики са елипсоиди с различна степен на сплеснатост. Това са най-простите по структура галактики. Звездите в тях намаляват по брой от центъра към периферията. Това са стари галактики, защото в тях практически няма междузвездна материя за образуване на нови звезди.