Въпроса ти беше съвсем неясен и затова не му обърнах внимание.
Под първопричина може да се разбират две неща.
Първото е страсти и желания в човека по принцип. Спирането им, спира и всички случки от кармата.
Второто е, реално измерими физически случки. Например нямаш пари. Решението е да си намериш. Или пък редовно те бият. Решението е да се научиш да се защитаваш (ако си мъж), или пък да се преместиш другаде и тн.
Да може би беше малко неясен...
Не би трябвало да го разделяш на първо и второ защото, страстите и желанията пораждат физически случки, а пък физическите случки от своя страна пораждат страсти и желания. Това е един омагьосан кръг в които се въртим поради факта, че не определяме сами реалноста си, а се опитваме да живеем в чужди реалности.
Реалността която ни заобикаля е както създадена от нас така и не е.
Създадена е от нас чрез нашето бездействие по ключови въпроси засягащи смисъла на съществуването ни, и не е създадена от нас, а от някои друг които се възползва от бездействието ни по тези ключови въпроси за да създаде реалност която на него му харесва. Това е главната причина според мен която ни докарва до ръба на отчаянието, защото в определен момент се получава несъответствие между разбиранията ни за живота и реалноста. Разбиранията ни за живота първоначално се определят от средата в която живеем, а тя се контролира от онези които се възползват от нашето бездействие и безхаберие.
Доскоро смятах, че живота просто е такъв какъвто го виждам. Много пъти съм изпадал до моменти на отчаяние поради неразбирането ми за смисъла на всичко около мен, но да си призная до ръба не се е стигало. След това осъзнах, че това което виждам ми е било натрапено от онези които са създали тази реалност която ни заобикаля. В момента при мен тече процес на трансформация, чиято крайна цел е създаване на собствена реалност която да придаде смисъл на всичко. Идеята на тази реалност е да бъде в пълен синхрон със заобикалящия ме свят. Този баланс може да служи за пример, а колкото повече примери се появяват, толкова по скоро натрапената ни реалност ще се промени.
Нали и това ни е целта в крайна сметка - Баланс?
Тогава за отчаяние няма и да си говорим...