Автор Тема: Предупреждението на Миямото Мусаши - Шестият Пръстен - Учение за Балан  (Прочетена 7613 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
В последните години, докато се разхождах по улиците из България, и въобще, наблюдавайки живота и хората, бях силно впечатлен от неимоверния стремеж за задушаване на всяко едно начинание на Духа. Това се правеше по всякакъв начин, с всякакви методи и средства. Практически всяко едно начинание на духа бе още отначало обречено на неуспех. С лостовете на материята, то се унищожаваше още в зародиша, или даже и да се появеше някакъв кълн, тогава този кълн бе мощно посичан.
Въпросът у мен винаги оставаше: Кой и защо го прави това и с каква мотивация? Нима под Небето Създателят не бе създал условия за всички живи същества? Нима имаше някаква грешка в Неговия план, нима Слънцето не грееше еднакво и над добрите, и над злите, нима въздухът, водата и огънят, не бяха едновременно нужни и за едните и за другите, и за тези в начален стадий на своето развитие и за тези, които бяха вече понатрупали опит в еволюционната стълба. И тъй като аз бях пример с моите минали прераждания, за еволюция по пътя на изпитаната опитност, тоест бях открил Пътя, едва след натрупани огромни погрешки и изживени уроци чрез страдания, аз търсех начина да си отговоря: Не може ли и без това! Може би някакво Учение е необходимо да се предаде на Човечеството, което да създава баланс в културата на живота, и то най-вече Баланс във взаимоотношенията между Материя и Дух.
Човекът е не само материя, той е преди всичко Дух и душа. Но човекът е не само душа и духовност, той е и материален. И ако той не овладее в земното си пребиваване материята, той ще продължава да се преражда тук на земята. Той не бива да бърза да се отскубне и да избяга от тази земя, защото за него, тя е Велико училище, в което той трупа опитности и прави еволюционен скок.
Разделянето между Духа и материята, ето това бе причината за многото неудачи тука на земята - виждах това, когато наблюдавах по улиците крещящото противоречие: едните имат всичко материално и пак са нещастни, а другите, виждах ги, как постоянно гонят едно и също, прегръдката на материята, било като пари, жени, къщи и коли, кариера, власт и слава. Защо се беше стигнало дотука в Двадесетия век, когато по моето време (16-ти век), въпреки и неразвитата форма, тоест почти пълна липса на техническата цивилизация, някак си, всичко бе далеч по нормално? Защо се бе стигнало до това яростно изкривяване на взаимоотношенията „Дух-Материя”?
Това бе въпросът, и малко по-малко в съзнанието ми се проектираше Новото Учение за Баланса във взаимоотношенията „Земя - Небе”, „Материя - Дух”.

Къде бе главната причина за създалия се хаос на планетата в последните векове, а може би това бе преопределено още от моето време! Но къде ти тогава такива лъскави излишества! А сега говорят, че на планетата се свършват суровините и че населението можело да остане незадоволено, ако не започне да намалява неговия естествен прираст. Нима Създателят би допуснал подобна грешка: Да създаде живот, а да не осигури неговата прехрана! Невъзможно! Тук в последните четири века, бе пипнала яко човешката ръка, или глупост казано накратко – невежество, и аз за сетен път, отново съзирах почерка на някаква огромна сила, която като че ли усърдно се грижеше да създава неимоверен безпорядък и противопоставяне между Духа и Материята. Едните – свръхзадоволените и материализирали се прекомерно хора, бяха обвити с плътна и тежка аура около телата си, виждах ги в сиво и кафеникаво, водеха еднообразен живот, като на най-нисши организми от другите планети. Те ядяха, спяха, правеха секс, дишаха и естествено в останалата си част на времето създаваха огромен боклук, скандали, интриги, противоречия и конфликти. Те затъваха все повече и повече в материята. Парите и банковите им сметки нарастваха, осигуровките им обаче не им носеха спокойствие, даваха купища пари на екстрасенси и псевдолечители, за хороскопи и астропрогнози, за жени и врачки, за да им подържат физическите тела, които само с луксозни тоалети, джакузита, фитнес и аеробика не се задоволяваха.
Другите пък, те постоянно уж бяха не така прилепнали към материята, обаче те пък, от сутрин до вечер, също търсеха начин да си осигурят материалното съществуване, и считаха, че само когато са нахранени, и задоволени техните тела, тогава ще могат да поемат по пътя към Духа. Къде ти на времето нашата философия, за изпитанията, които всеки трябва сам да си създава, освен тези, които животът му изпречва по Пътя!
Имаше и трети, които се бяха наистина отдали на Духа, но те пък, поради едностранчивото си отношение към баланса между Духа и Материята, даваха превес само на духа и считаха, че трябва час по-скоро да го овладеят и отхвърлят по този начин тегобата на материята. Те искаха да се отърват от нейните окови. Считаха земята за затвор. Даже и България им изглеждаше далеч от понятието Райски кът! Търсеха някакъв друг въображаем свят!
Почти нямаше и един, който да се радва, че е в изграждане на изначалната и вечна връзка Дух и материя. Тук на земята! И който да благодари на Създателя, че му е дал възможност с въплъщението си да участва във великия процес на Съзидание!
Навсякъде у хората, духът и материята се сражаваха неистово. А самите хора, питаха ли се въобще: а това – нормално ли е за Вселената! Може ли Духът да съществува без материя, и може ли въобще пък материята да бъде без връзка с Духа! Откъде се бе появила тази невероятна противопоставеност! Това бе въпросът ми!
Продължавах да ходя по улицата, из българските градове, сега вече без моите два любими меча, късия, (катана) и дългия - истинския меч на духа. Разхождах се в европейската си въплътена форма, като човек роден в България, тази велика страна, която сега се унищожаваше пред очите ми като дух и материя!
Това, което в повечето случаи успявах да доловя бе, че има някаква голяма група от хора на тази планета, а и в България също, която считаше себе си за богоизбрана и имаше планове да овладее цялата съдбина на земята. Тези същите хора – няколко стотин фамилии се смятаха за богоизбрани. Те направляваха безнаказано почти всички материални начинания в света на материята. А в света на Духа, те естествено не можеха да припарят, защото къде ти, такава едностранчивост, граничеща с глупост, да искаш да направляваш нещо, създадено от Създателя, тоест да управляваш Творението на Създателя, сам ти бидейки човек, пък даже и да се мислиш за посветен и богоизбран! По моето време, митът за богоизбраниците, трудно се приземяваше в земите, на които тогава бях роден. Но странно сега в тези времена, на земята наистина бе поникнала тази отрова, едните, малцинството да се смятат за по-близко до Твореца и нещо повече, да се опитват да направляват съдбините на другите свои събратя.
Тази малка група, наричаща себе си Елит, бе съумяла да овладее по невероятен начин централните лостове, които в момента управляваха цялата икономика, а самата тя, се бе превърнала в проекция на движещата се обществен план – материална сила. Икономиката се задвижваше чрез паричната маса, а тя пък чрез банковите депа и трезори се съхраняваше и натрупваше под контрола на няколко мощни частни огромни фирми, от типа на Федерален резерв, и чрез този невероятен механизъм, цялата мрежа от банкови институции се направляваше от шепа посветени фамилии, тоест наричащи себе си Елит. Оставалите хора бяха впримчени да обслужват тази невероятна система на натрупване на парите, и то така, че те даже се надпреварваха да внасят своите спестявания в банките, последните намиращи се под контрола на елита, който пък в замяна им отпускаше лихвения процент, печалбата от умъртвяването на тяхната енергия. Но в замяна, този елит, получил силата на техните материални поточета, ставаше все по могъщ и по могъщ, той вече държеше контрола на здравната осигурителна система, пенсионните фондове, стоковите борси, застрахователните институции. Цялата държава бе обхваната с мрежа от кърлежи, които като пиявици, паразити, смучеха от енергията на организма на обществото. Никой не се съпротивляваше. А Елитът действуваше безнаказано, той си служеше с борчески групиродки, с терористични банди, но в същото време държеше и антитерористичните отряди. От едно и също място се направляваха военните събития, по цялата планетата. Военната индустрия трябваше да не замира, защото от там идваха най-лъвсикте пайове на печалбата. Пълен контрол върху човечеството като икономика, като Материя, ето това бе желаната от Елита глобализация!
Коя бе причината, която даваше власт на тези самозабравили се хора! И нима те бяха толкова глупави и нима не виждаха, че не може да бъдат щастливи като хора и мъдри като управници, ако по този начин продължаваха да изсмукват енергията от обществения организъм.
Причината бе заложената някога в тяхното съзнание. Това бе мощна богоизбраническа програма, която те просто като зомби сега изпълняваха. Изводът бе потресаващ, и когато достигнах до него, аз просто осъзнах, че тези хора не са живи хора, че те са отдавна умрели, а сега просто биваха използвани, и чрез тях се привежда в действие тази чудовищна богоизбраническа програма.
По моето време, богизбраното съсловие се ограничаваше само в кръга на положилите свръхусилия да защитят силата си на самураи в турнира и най-вече чрез степента на посвещенията, които получавахме в срещи с нашите наставници мъдреци. Но сега – откъде се взе тази богоизбраническа програма, която бе заразила така през последните 3-4 века главите на тази малка група от безумци!
Продължавах да крача по улиците на България и да търся причината. Припомнях си, че истинският самурай е този, който не се бои от срещата с врага, но даже и да го срещне, е готов в името на закона на Небето, да прости, и вече в краен случай да се сражава за каузата на Духа, който никога не иска да командва материята, а напротив е призван да я направлява внимателно – с много любов.
Навсякъде по местата на които пребивавах, се виждаше, абсолютната власт на материята. Живопис, художествени занаяти, художници, музика, чалга, актьори, олимпиади, спортисти, въобще изкуствата, на които аз толкова държах още по моето време – всичко бе подложено на тоталния контрол на материалната парадигма. Духът едва прозираше от платната, едва се дочуваше някъде издълбоко истинския зов на душата в музиката, всичко бе заглушено от тътена на материята. Певците си бяха надянали маски, които издаваха пълното им предаване под контрола на материалната сила. Ибрямовци, фолк естрадни певачици, йалдъзибрахимовци, и прочие, навсякъде изводът бе, че Духът отсъстваше. А тази страна България, нали бе раят на тази планета, нали това бе огнището, от което се разпространяваха божествените ритми на ръченицата, паневритмията, но къде ти и ръченица и тракийски хора, когато хората пъшкаха под тежестта на гонитбата за подслон, прехрана и пари. Гладна мечка хоро не играе, а на масата, обичайно е мечката да я разиграват с малко чалга и кьочек, и поредната чаша ракия – уиски.
Очевидно заложената богоизбрана програма бе поставена от голям Майстор! Говореха, че този същият е бил в течение на цялата втора половина 45 -90 година на управление в страната. Но както се виждаше, той и сега, със своите модификации се бе така окопал, че бе поставил под своя контрол всичко. Но кой бе Майсторът, този очевиден противник на човешкия род, и неговото развитие! Кой така упорито искаше да овладее цялата материална власт на тази земя! И как така изкусно бе съумял да впрегне в своята машина цялата човешка маса, която очевидно сега го обслужваше като живи роби! И защо все пак Създателят допускаше всичко това в тази обетована земя, в това райско кътче на планетата!
Робите не знаеха естествено, че са роби, напротив те се надпреварваха да участват за материални облаги в шоу спектакли – програми по телевизиите и медиите. Младото поколение растеше с фалшиви ценности. То се превръщаше полека лека в сбор от дегенерати, а някои просто напускаха Райското кътче България и търсеха щастие по чужди земи като аргати.

Но когато вървях крачейки по улиците, наблюдавайки човешката нищета, аз осъзнавах, че народът на България е добър из основи. Хората от народа носеха в сърцата си своята топлота, не бяха все още загубили онова малкото, което въпреки липсата на материалното задоволяване, все още бе останало. Виждах измъчените им усмивки, загрижените им лица, покритата им с бръчки кожа, виждах обаче и самодоволните физиономии на тези от Елита, които безгрижно се виждаха през тъмните стъкла на луксозните си джипове, през стъклата на скъпите заведения, насядали по масите, пиеха си питието, и обмисляха новите си бизнес командировки и планове, но всичко това, за сметка на първите, с цената на огромното количество боклук, което създаваха личните им фирми и акционерни дружества, озаглавени за моя почуда АД. Наистина това бе Адът в цялата история. Да получаваш пари в зависимост от създаденото количество боклук и смет, което изхвърляш навън за обществото, което считаш, че се явява чуждо, далеч от твоя замък вила луксозен апартамент - крепост. Виждах лицата на едните – хората от народа. И още повече ги заобичвах, почвах все повече и повече да ги уважавам, да им се прекланям за търпението, и твърдостта. Чудех се как да им помогна, техните деца, очевидно бяха в грижите им, желанието да ги образоват, да ги нахранят, сърцето ми се късаше, когато гледах, как със сведени лица, хората бързаха угрижени за работа и как уморени и умислени, смазани от несправедливостта, се прибираха за една нощ в панелните си апартаменти. Сълзите ми течаха, когато възстановявах кадрите в съзнанието си, след завръщането си от улиците на града. Другите пък, тези от Елита и техния слугинаж, те обичайно бяха като че, айляк, свободни, без работно време. Техните апартаменти, по на два етажа, с огромни стаи и салони, вили и замъци, очевидно пустееха. Те просто търсеха как да избягат от тези свои хамбари и да заминат на поредното пътешествие извън тъпата България, така я наричаха страната в която правеха бизнеса си. Установих, че съотношението между едните и другите бе: 5 процента към останалите 95, съотношение народ и елит-силни на деня! Е, в тези 95 процента влизаха и жалните шутове, в стил Чарли Чаплин, които обслужваха богоизбраните, които им осигуряваха всичките нужни им услуги, като се почне от елитно възпитание на потомството и се стигне до обслужващия персонал на кантори и луксозни жилища. Бодигардовете, шофьорите, шутовете, камериерките и метресите на бизнес елита, милиционерите и баретите, те също можеха да бъдат изцяло към народа, тоест към 95- те процента, та нали и те бяха отраснали в такива семейства! А Елитът, той от време оно, той все си е бил елит, даже и след перестройката, същите тези хора отново си останаха като елит.
Какъв бе, исках да проумея, този елит? И така, вървях стъпка по стъпка, по нишката на Ариадна! Първо, бях впечатлен, че винаги, дадените учреждения, институции, министерства, и даже и самата култура се държи от един и същи кръг от хора! Все завързани в роднински връзки помежду си. И ако случайно някой се промъкнеше в техните вечерни елитарни бизнес клубове, в които вечер се събираха, той винаги бе внимателно селекциониран. Критерият бе един – дали човекът може да обслужва интересите на богоизбраната каста и дали е в състояние да удари по своята съвест със секирата и да спре да си задава неудобните въпроси. А отвъд, тъчеше своето платно, в последните 15 години, ламята на безработицата, увеличаваха се проституиращите като перерудки красиви българки, които всъщност изправени пред дилемата да обслужват похотите на своя шеф като секретарки или да обслужват сравнително независими поредния клиент, избираха винаги втория вариант, който им носеше външна независимост и свобода да си купуват дрешки и украшения. Българката от народа изпростяваше и падаше все по надолу. Стигна се дотам, че самата българка възприе поведението на агресивната американска популярна култура. Цигарата в ръка, външно агресивното поведение, цинизма проповядван от романите, заливащи книжния пазар и издавани по предварителен план. Телевизионните предавания, като Сблъсък, Елит, Шоуто на някакъв си Слави, всичко това работеше по мащабен предварително отработен и моделиран план, за съсипване оригиналната изначална древна култура на нацията. Но нека не ставам много обстоятелствен. По мое време, жената се уважаваше. Гейша или просто семейна жена, тя бе уважавана като жена. Сега тя бе превърната в парцал от същите тези силни на деня, които и като секретарка, и като домакиня, и като любовница метреса, я имаха най-вече за предмет на потребление на своите егоистични нужди. А самата жена, тя пък въпреки че бе родена като българка, в една невероятна страна, тя също започваше да забравя, за своята женственост, и се дегизираше все повече с аксесоарите на бизнес-мъжкарана, жена политик, социолог, адвокат, която пуши и лъха на тютюн, и крои поредните планове за собствения личен бизнес. Е, разбира се, зад някои от тези жени избрани като жертви на прокарването на този модел на антижена, стояха видни босове на подземния свят. И те направляваха бизнес финансовите потоци на техните „визаж” студии. И всички от народа вътрешно разбираха, колко простовати и недодялани са всъщност представителките на модния елит, въпреки разните етикети Версаче и прочие. Българката докоснала се до териториите на елита, в поредното модно ревю, в поредното шоу, падаше и падаше все по-надолу. Докато българката от народа ставаше все по угрижена и по-прегърбена от тежките торби и непрестанно мислене за прехраната на семейството. Женската красота сякаш се бе разделила окончателно с вътрешната красота и морал. Самите бизнес дами обаче в действителност бяха дълбоко самотни в душата си, въпреки огромните си палати, те сменяха своите любовници в които търсеха онова, което самите те бяха загубили. Женската си същност! Ценяха се все повече и повече женствени мъже и чак се достигаше до парадокса на фигури на име Азис, които очевидно бяха извращението на човешката цивилизация. Душата се погубваше. Докъде бе стигнало, та в лицето на Азис, да виждат мъжа с душа! По мое време, в самурайското съсловие все пак се ценяха някои добродетели и отхвърляха изкривяванията в човешката природа. Понятието гей, тогава бе анахронизъм! Нима тогава човечеството е било от друг материал? Не, просто сега някой произвеждаше това съсловие от гейове по изкуствен начин. И така, виждах, че Материята ставаше все по-могъща и могъща. Духът бе като че ли паднал на колене. О, не! Духът, него го нямаше. И все пак! Чакай, чакай! Нима забра

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
Материята не можеше без него, тя нямаше как да го окове и унищожи. Тя просто искаше да го контролира. А той, Духа, защо са даваше тъй лесно! Това бе въпросът. По моето време, моят дух, бе свързан с моят меч. А сега! Като се огледам, аз виждам, че от моя дух, очевидно е останала само една писалка, нито перо, нито въглен, а чиста химикалка. Е, отговорът ми ставаше от ясен по ясен. Аз самият крачех по улиците и участвах в драмата. Противостоенето между Духа и Материята ставаше велико!
Чрез богоизбраническата програма на хората от Елита! Силните на деня, жадни за власт, слава, пари и материални облаги!
Продължавах да задълбочавам моите наблюдения и изследвания в стил самурай – писател калиграф!
Все повече осъзнавах, необходимостта от новото познание, което трябваше да се разпредели между все още можещите да чуят от Елита, и тези от мнозинството, от Народа.
Познанието за хармонията между Духа и материята. Трябваше някой да поднесе на хората, Учение в което да се обясни, че едното без другото не може да съществува във Вселената. В Природата! В обществото също! Нужно бе ново учение, но не религия! И без привързване към личностни авторитети и гурута! Самите религии също бяха похлупени от невежеството и обладани от Силата на богоизбраническата програма у елита. Католицизъм, евангелизъм, адвентизъм, протестантизъм, и какви ли не още християнски деноминации, всичко това обслужваше Плана, който увековечаваше властта в нейната тоталитарна форма на власт на Материята над Духа. И тази власт носеше името Глобализация, която естествено, че недоизказваше пред людете, че е просто едностранна и чисто материална, тоест обхващаща само материята. А тези, които се надяваха да се глобализират в Духа, те просто се рееха в облаците на своите псевдодуховни постройки, и в крайна сметка и те също обслужваха самата материя.
Загадка бе, как така, тази задълбочаваща се битка между Духа и Материята се подклажда, едновременно и от хората на материята силно материализирани, така и от хората на Духа, силно реещи се в облаците на илюзиите. Всъщност, вторите бяха най-опасните. Там където въобще можеше да се говори за духовност на тази земя, там просто се бяха настанили фарисеи, изцяло издухани люде, които с поведението си отблъскваха хората от народа, от въобще и най-малкото желание да се запознаят с онова там от приказките наречено Дух. Със сектантското си държане, тези псевдопредставители на Духа, било то наричащи себе си дъновисти, йогисти, и всякакви -исти създаваха погрешното впечатление, че човекът на духа трябва да се бори с Материята, да бяга от Материалното, от материалните изпитания, и най-вече да търси начин как по-скоро да се освободи от тази грешна земя. Никой от тях не изпълняваше повелите на Спасителя, в които се казваше, и че за да се стане слуга на ближния, трябва да се запретнат ръкавите и да се даде конкретна помощ, а не просто да се рееш в облаците на поредните медитации и илюзионни псевдодуховни практики.

И така, вече бях достигнал до три основни извода:

1. Наличие на богоизбраническа програма у елита, в силните на деня, които управляваха като зомбирани, тласкани от невидимата сила, на вярата си, че са избраници, и че водят човечеството към добро и благоденствие, просперитет. Долните етажи на тази пирамида на елита нищо не разбираха от всичко това, но те пък обслужваха горните етажи и така пирамидата се строеше и разширяваше. Обслужващият й персонал вече броеше хиляди масони и ротарианци и какви ли не още затворени общества, които при това си вярваха, че тласкат човечеството към развитие под флага на Великият архитект с пергела и мистрията. Те играеха един спектакъл на външна благотворителност. Народът го наричаше „перачница на пари”.

2. Наличие на една група от хора – свръхматериализирани и потънали в материята, които просто така се бяха уплътнили в нея, че телата им бяха като оловни черни дупки и които засмукваха от придобита и вродена алчност всяка една подобна материя. Парите отиваха отново само при тях. Те ставаха все по-богати, все по-могъщи социално, все по алчни за земни блага и пътешествия по островите като авантюра, все по-властолюбиви и сластолюбиви. Жените също се лепяха при тях, и около тях винаги изобилстваше от всякакви модели и от всякакви женски породи. Жените искаха да бъдат красиви на всяка цена, да носят маркови дрехи, даже и ако станат наложници на уплътнените с свръхтежка материя свои мъже господари. Жените искаха да бъдат забелязвани, а те мъжете им господари, плътно материализирани просто ги употребяваха като носни кърпи и после захвърляха. Е, от това, женското сърце все пак се чистеше в допира си с материята. Колко разбити женски сърца, от което изникваше поредната чалга история - за пари и любов.

3. Наличие на една група от илюзионисти, псевдодуховници и псевдоинтелектуалци, които бяха създали погрешна представа за интелигенция и духовенство. Някои от тях поддържаха огромни библиотеки с томове, някои от тях притежаваха и фалшиви посвещения от несъществуващи източни наставници. Но около тях винаги имаше движение и кръг от жадни за власт и сила последователи на окултното познание. Тяхна рожба, съвместно със силните на деня, посветени окултисти, бе модела Хари Потър. Неслучайно популярната литература на книжния пазар бе пропита от информация, за Третия райх, окултната му сила, магическите изкуства на поредния маг. С поведението си тези непосветени фокусници н областта на истинското вътрешно познание, създаваха образа на някаква мистериозна власт, която движи света, и която при всички случаи, не е пряко свързана с „мръсната” материя, а която е извисена в Кулата от слонова кост. Тези псевдо-магове и илюзионисти, понякога си служеха с ритуални техники, които бяха запомнили и прилагаха по погрешен начин. Те създаваха също огромната пропаст между материята и духа. Хората от народа с право ги наричаха сектанти, и наистина обяваваха за луди. Въпреки напъните на последните да се причисляват към поредното „братство”, “масонска ложа”, “ротариански кръг”, “окултен кръжец” – “вуду” и “хаос магия”. Даже имаше и пример за едно училище за магове, чиито възпитаници преподаватели сееха това познание, под претекст, че помагат на лечението и образованието на населението. А то горкото все по затъваше и затъваше. Въпреки поредния маг и чародей на тези свърхокултни изкуства. Доколкото бях чувал, тази окултна диария е била започнала още от Древен Египет, когато част от жреците, недостигнали до истинското познание, в прибързаност решили да завземат фараонската власт, свалили фараона, и оттогава започнали да управляват държавата с помощта на псевдоокултни изкуства извън връзката си със звездите. При нас в Далечния Изток по мое време, нямаше такива ярки примери на лъжовност от страна на това съсловие. Наставниците на изтока бяха из манастирите и там нямаше как и кого да излъжат. Откровено 20 век, бе станал век на окултния карнавал и цялата лъжовна информация бе потекла навън по площадите, излязла в изопачен вид из ръкописите. Моите Пет Свитъка, даже някъде ги бяха нарекли погрешно вместо свитъци „стъпала”. Да, те наистина бяха предвидени като стъпала, но само за тези, които умееха да разгръщат духовния свитък. А такива - къде ги!

И така, виждах три основни бариери пред еволюционното развитие на тази планета. Богоизбраническа програма, която трябва да се преодолее и депрограмира с много обяснения в стил: „Мойсей, освен твоето племе, и другите племена на тази земя са мои чеда, чуваш ли!” Свръхматериализирани представители на човешкия род, потънали в алчност, завист и властолюбие, все мощни програми спиращи развитието на човека – програма за алчност и свръхнатрупване, програма за завист тоест все аз да съм първия, на първата скамейка, програма за власт и мощ, бидейки погрешно копирана от Твореца, тъй като власт може да има само този, който е Творец и упълномощен от него, иначе жреците даже и държат жезъла на фараона, не правят нищо. Стоящи далеч от реалността представители на интелекта и духа, представящи се погрешно за такива, хора неприземени, лишени от връзка с майката земя, натоварени с жажда за окултно познание и далеч от Пътя. Ако такива хора представят духовния полюс, естествено е, че на мястото на материалния полюс засядат свръхуплътнените като материя представители. И така, двата противоположни полюса вместо да се сътрудничат, те просто се обезсмислят и се превръщат в спирачка на еволюцията. Еволюция без поляритет не съществува. Но поляритет не означава битка и противопоставяне във война. И трите основни бариери се съпровождат от невероятно изкривено тълкуване за реалните потребности на човека. Всъщност, кои са драйвовете, мотиваторите в поведението на съвременния човек! Кои са основните потребности, които го водят в неговия материален живот, на въплътена душа в тяло на земята? Подслон, храна, тоест програмата за себеобезпечение, сигурност и оцеляване, тоест програма за себесъхранение, партньор в живота – секс и любов, програмата за продължение на рода, любопитство и любознание, стремеж към разширяване на територията и познанията, социални контакти, тоест само ако се служи на другите, човекът може да се развива, а извън социалните връзки и контакти, това е невъзможно тук на земята. На този етап, тези мотиватори са достатъчни да бъдат осъзнати, те се явяват основните. А сега, погледнете и вижте: Колко малко му трябва всъщност на човека, на истинския човек, а не на човека, който вече е дегенерирал и се е превърнал в зомби. Колко малко му трябва, къшей хляб, глътка вода, покрив – една стая, прегръдка, едно погалване и един напръстник енергия от партньора, също път в живота и известна посока-идеал или цел, също така работа заедно с други сродни души, работа в екип от хора, които го разбират. Това е онова, което наистина е нужно и което наистина в известната пирамида на Маслоу е заложено, неосъзнато. А сега вижте реалните желания в настоящия социум: Тука са невероятните изкривявания, породени от филмовите образци: Пиршества, обилни трапези и галони напитки, цигари, алкохол, палати, мезонети, вили, сексуални маратони и оргии, огромен щат от прислужници и секретарки, и безкрайни авантюри по чужди земи, свързани с изневери и сексуални подвизи. Купища интриги! Лъжа! А нима човекът като задоволява тези свои желания става щастлив? Напротив! Чувалът с дупки още повече вода пропуска и още повече бликат все новите и нови желания породени от егоизма му. При това този човек, създава една индустрия, която дали е сексшоп индустрия, или алкохолно-джинсова, или козметично-парфюмерийна, и прочие, но всичко това създава неимоверен боклук върху майката земя. Поясът от отрицателна енергия, която я обвива става все по плътен и непробиваем отгоре и отдолу. А по този начин и майката земя не може да диша, загубила връзката си с Небето. Отново, скъпи приятели, разкъсаната изначална връзка между Духа и Материята!

4. На четвърто, вече трябва да призная дълбокото си осъзнаване за необходимост от Шести свитък, тоест Пръстен, с който да предам видяното и пречупеното през моето сърце. Шестият свитък трябва да го нарека Действие по Пътя! Припомням ви! Пътят на моята Школа по Стратегия Ни Тен Ичи е разкрит в Петия пръстен – свитък наречен „Празнота”. В действителност хората които досега описах, никога не могат да достигнат до този свитък. За да разбереш наистина Пътя на Стратегията, трябва да усвоиш и други изкуства и да не се отклоняваш от пътя на вътрешния воин. Вътрешен воин, ви казвам, а не външни противоборства като бой с петли, било то „бокс” или някакъв си „кикбокс”. Правилната вътрешна нагласа е същността, истинският път е отъждествяването с Пътят. Пътят обаче, приятели мои, на които сега аз служа и съм ваш слуга, наистина ви казвам, това е Действието – прилагане на пътят. Без действия, няма Път. А без път, не може и да се действува. Ето защо този мой Шести свитък, сега се появява само за тези, които могат да прозрат през бездната на безсмислието на тези, които не са достигнали до Празнотата. Земята, водата, огънят, Вятърът – да, много има, които са достигнали до четене на Четвъртия, третия, втория, и първи свитъци. Но до петия – колко са се докоснали на практика! А ето ви сега и Шести, само за тези, които се опитват да разберат, що е това Приложение на Закона, истинско приложение на дадено Учение. Да действува може само този, който е достигнал Празнотата. Тогава неговите действия са по Бога и носят благоденствие на хората. Само такъв може да поучава, да бъде наставник, да пише смирено онова, което му нашепва духа у него. Далеч от гордостта на авторитета, който и да е! В новото време, което идва, няма да има авторитети, всеки ще си носи просто мисията с която се е нагърбил. И каква по-голяма радост, от попиването на твоя труд – ръкопис или книга, в сърцата на людете, вместо всякакви там паметници и музейни експонати. Един е авторитета, и той е на Духа. Духът е този, който шепне и от него идва написаното. Там където е той присъстващ, няма понятие за азност. Там няма его, наричащо се „аз”. Ето това мое напътствие е и приставката на всяко едно действие, наречена Смирение. Даже и за придобилият качествата „устойчивост”, „твърдина – твърдост”, качеството „смирение” е една специална зона. За тази зона от Пътя, тъй като е много, много важна, ще трябва обаче отделен Свитък.

5. На пето място, декларирам, че осъзнавам все повече и повече дълбокото заболяване обхванало настоящото човечество. Няма нужда да се преследва материята и да се подтиска материалното у човека резултат от изкривените представи на някои християнски отшелници. Няма нужда от смазването на материята в човека. Човекът винаги ще иска да задоволява своите материални желания, той трябва да премине свободно през тази полоса, но не в манипулируемост, а свободно като бива информиран за сложната апаратура, на която се явява носител. Една част от желанията, които сега възникват у човека, то е ясно и за децата ви, са резултат на изкуствено създадената реклама, и в този смисъл не всяко желание, което сега се появава в главите ви, е природосъобразно и нормално заложено в човешката природа. Сексуалните извращения нямат нищо общо с човешката природа. А такива сега желания, в егрегора на сексуалност, създаден като мелез между желанието за секс и мисловността, колкото искаш. И ако човекът сега започне да задоволява всяко едно от програмируемите в него желания, то той скоро ще изпадне в животинско състояние, напротив на твърденията, че по този начин, той всъщност се развивал. Има развитие целесъобразно и природосъобразно, но има и развитие, което се нарича деволюционно. Тоест – противоречащо на човешката еволюция, при което човекът оскотява. В този смисъл, когато се прави опит да се погазва изначално заложеното от Създателя желание за материалност, тогава се прави голяма погрешка. Не бива да се препречва пътя на планинския поток. Той просто рано или късно ще скъса дигата, създадена неправомерно даже и с морални подбуди, защото това е дига, построена срещу майката земя. Но не бива и да се отива в другата крайност, на свърхматериализация и непрестанно задоволяване на всяко едно появило се у човека негово желание на плътта. Тогава пък се стига до оскотяване и свръхуплътняване на човека с материя. И двете залитания са резултат на непознаване истинските потребности у човека, плод на обособилите се две абсурдни крила от люде – свръх материални и уплътнени, и свръхилюзионни и изкукали, неприземени – нестъпили на земята псевдодуховници.
Поради тези две крила, пораждащи болни люде, поради непознаването на истинските мотиватори в поведението и израстването на човека, програмата за богоизбраничество на елита и силните на деня действува безпогрешно и така служейки си с тях, създавайки все нови и нови дегенерати и от двете страни, Елитът иска да управлява цялата планета.
Всяко едно потискане на материята и изкуствено забраняване на нейното проявление по природосъобразност, плод на неприземените духовни псевдонаставници на земята, това е начало на болестни състояния, и като реакция, от другата страна следват извращения от типа на създадените от свръхуплътнените люде. В този смисъл, сега човечеството се развива по движението на махалото, ту на ляво, ту надясно. А надясно и наляво, все нови и нови болни люде! Време е да се спре това махало водещо до деволюционно развитие. Единствения начин е, с мъдрост, успокояване на неговия ход, създаване на порядък в отношенията между полюсите на Материята и Духа.
Да се сложи край на това абсурдно противопоставяне. Аз, Шинмен Мусаши, с Новия Шести свитък, поставям начало на Учението за баланса между Духа и Материята. Година 2006 – България, Райската земя на тази планета!
Българите са в сърцето ми! Не искам повече да гледам техните страдания, аз съм тук за да им помагам и служа! С моят дух – моят меч! Мусаши.


Източник: http://7rilskiezera.com/mambo/index.php?option=com_content&task=view&id=55&Itemid=73
« Последна редакция: Февруари 04, 2006, 05:31:16 am от Horus »

Неактивен Alien

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 6 668
  • WATCHER
Да доста добре са описани проблемите и изобщо цялата ситуация на планетата. Изходът също е посочен, но елита сам няма да каже че е сбъркал и ще продължава да иска контрол над земята и жителите и. А хората ги е страх за техния и за живота на близките им и са готови на всичко да го запазят мислейки че имат " някакъв самоизмамен контрол над ситуацията" Така че това което реално може всеки един да направи е да помага във всяка една ситуация от живота си  и да слуша какво му казва сърцето че  е правилно, дори когато това противоричи на определени догми , норми и канони!

Неактивен Mirotvorec

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 793
  • Азъ, от Народа на Еднорога
    • http://silverunicorn.org/
Даже ми се струва, че правилните действия във всички случаи ще противоречат на сегашните догми, канони и норми. Затуй да не се учудваме на яростната съпротива, която неминуемо ще изпитаме.

Абе кой е тоя  Миямото Мусаши?
Не мисли като човек!-Крион

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
Под "Източник" съм закачил "Ръкописът на Петте Пръстена". Той е на Миямото Мусаши. Изтегли си го.
Миямото Мусаши е майстор на меча.

firma

  • Гост
Ще допълня нещо:
С допитванията си до мъртвите си,врачките си и магьосниците си,те изпълниха въздуха със смрад до небето.Кажи поне едно разумно извинение в тяхна защита,та да ги пощадя.
Църквите на цялата империя,която е от Звяра(Ръкописите от мъртво море)
Тракийските послания

Неактивен Амрита

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 35


Абе кой е тоя  Миямото Мусаши?

Препоръчвам книгата "Мусаши" на Ейджи Йошикава. Мусаши е самурай, но самият роман е просто класика!

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27