Лекарите в Египет или магьосниците на древността.
Автор: Владимир Т. Василев
Медицината през времето, както всичко, което е свързано с човешкото развитие – еволюира. Този път на познание е дълъг, водещ началото си от древността още преди първите писмени извори. Време, когато хората живеели на малки групи. В тези групи е неизбежно някой да не боледува, затова човек от селото или в повечето случай самия шаман изпълнява длъжността на „лекар”.
В Древен Египет хората се обучават за лекари в медицински школи или получават знанията си по наследство чрез бащите си. След като завършат школата те имали право да лекуват като получават заплата от държавата. Освен като лечители в селата, те могат да практикуват в храмовете или във войската. В Египет се вярва, че всички болести се причиняват от зли духове. Това е и една от причините лечителите често да прибягват до магии и религиозни практики и молитви. В онова време съществуват три вида лекари: хирурзи-лечители, жреци-лечители и магьосници.
Най-ранните писмени сведения за лечения, методи, рецепти, симптоми и др. са от Египет. Тези ранни медицински съчинения съдържат описание на методи за лечение. Такъв папирус е този на Еберс, открит през 1873 г. в Луксор близо до Кайро, който бил поставен върху една мумия. Този папирус съдържа отделни текстове като по интересни сред тях са: „Началото на тайната на лекаря”, „Предписание за лечението на сърцето”, „Предписание за лечението на този, който страда от стомах” и много др. Други по-известни папируси са този на Едвин Смит открит през 1862 г. в Тива. Дължината му достига 4 м и 68 см и е датиран от времето на 18 династия. Папирусът на Бругш или по-известен като „Големия папирус от Берлин”. Кръстен е така заради голямата си дължина от 5 м и 20 см Датиран е в стила на 19 династия, но доста от текстовете са написани много по-рано. В него се описват лечения за червените паразити, сърдечни проблеми, бъбречни болести, болести на ушите и други като общия им брой е 170 лечения. Други папируси, които могат да се споменат, са този на Хърст, Лондонския папирус, папирусът на Кахун, на Карлсберг, на Шистър Бити, на Лейн и др.
Съдържанието на папирусите говори за едно доста високо ниво на медицината, дори в някои от тях са извадени цени на услугите, особено в областта на хирургията. Лекарите също познавали доста добре анатомията на тялото. Знаят, че кръвта циркулира из тялото, изпомпвана от сърцето, имат слаба представа за нервната система и доста добре намествали кости. Въпреки това те правели доста грешки и имали доста пропуски в знанията си. Те смятат, че водата, въздуха и нервите минават през сърцето. Също, че човек мисли чрез сърцето си, а мозъкът е излишен.
От папирусите става ясно, че лекарите имали строг ред на работа: определят симптомите, разпитват болния, оглеждат и го опипват и търсят специфични миризми. Също си водят подробни записки за лечението и резултата от него, за да може лекарят в бъдеще, ако има пациент със същите симптоми, да знае как да го лекува.
От тези подробни описания, които правят, също можем да разберем и какви лекарства са използвани. Те били приготвяни от различни растения, минерали също и от органи на животни. Тези лекарства често били примесвани с бира, вода, вино или мляко за по–лесен прием. За лечение са били използвани и чесън, мед, рицин и много други съставки, но още не са преведени йероглифите им.
Освен тези папируси има и множество по-малки откъси в папируси с друго съдържание, които ни дават сведения, като папируса на Гранинер и папируса на Весткар. Всички тези папируси и надписи по храмове и други сгради представляват интересен сбор от разнообразни материали, оформящи една доста интересна медицинска енциклопедия.
Археологическите проучвания също допълват познанията ни за медицината на древните египтяни. Намирани са дървени протези за крака, пръсти, намествани кости поради счупвания, хирургически инструменти, съдове и др.
Една от най-силно обвитите в мистерия практики е мумифицирането. Комбинация от мистика, религия, митология и медицина. Един от първите, който описва мумифицирането и ритуалитеу свързани с погребението, е Херодот. Най-напред се правел разрез на торса, откъдето се изваждали органите на мъртвеца. Вътрешността била почиствана и измивана с палмово вино и благоуханни масла, а вътрешностите били поставяни в канопаи. След изваждането на органите, идвал ред на мозъка. Той се изваждал през носа със специална метална кука. Тялото бива поставено в широко корито, в което изсипвали натрон или специална смес от смоли. За да се предотврати разлагането, мъртвецът бивал поставен в пчелен мед или солен разтвор. Така тялото престоява 30 дни, според данни от Диодор, а според Херодот и някои др. автори – 70 дни. След тази процедура тялото било повивано с ленени ленти, напоени със смолисти вещества и били изписвани погребални текстове известни днес като „Книгата на мъртвите”. После тялото било готово за погребване. Този ритуал води началото си от митологията. Според легендата след като Озирис бил убит от брат си Сет, бог Хор с помощта на Изида и Тот го мумифицирали.
Откакто Господ наказал човека да бъде смъртен, пътят му бил обречен на страданията на тленността. Болести, злополуки, травми от война или лов, всеки ден за човека от древността та до наши дни би могъл да е последния в житейската му одисея. Затова и най-важното за тъй желаното дълголетие е ученият човек, който се грижи за здравето.
"Какво хората трябва да желаят от живота?" пита римския поет сатирик Децим Юний Ювенал и отговаря „здрав дух, здраво тяло”. Хората винаги са се стремели към самоусъвършенстване и пълноценен живот и лечителите, лекарите били тези, които чрез собствените си търсения, проучвания и изследвания представлявали неизменна подкрепа по дългия път на еволюцията.
Днес докторите декламират наизустената Хипократова клетва, грабват дипломата, едни стават джи-пи та и започват игра на стотинки със Здравната каса и болните, вторите имат връзки и започват в някоя частна клиника, където изтръскват богатите, а третите бягат в чужбина и стават шамани, защото им куца българската диплома. Надявам се да има и четвърти вид, но не съм го срещал.
В един гроб археолози открили скелет на мъж с дупка в главата. В съседният гроб намерили друг скелет, до който лежали лекарски инструменти и този, с който била пробита дупката в главата на съседа му. Едната му ръка била отрязана и лежала върху него. И археологията има с какво да образова днешните доктори.
Игнатов, С. Медицината на Древен Египет. Том 1, С. 2007
Лесков. Т. Религията на Древен Египет. С. 2007
Паркър, С. История на медицината. С. 1993
Харви, Г. Древен Египет. Лондон. 2001
Chauncey D. Leake - The Old Egyptian Medical Papyri, Lawrence (KS), University of Kansas Press, 1952
