...
Който иде отгоре, той е над всички; а който е от земята, земен е и като земен говори; Който иде от небето, Той е над всички.
32. И каквото е Той видял и чул, за него и свидетелствува; и никой не приема свидетелството Му.
33. Който е приел Неговото свидетелство, потвърдил е, че Бог е истинен.
34. Защото Тоя, Когото Бог е пратил, говори Божии слова, понеже Бог не с мярка Му дава Духа.
35. Отец люби Сина, и всичко е дал в ръката Му.
36. Който вярва в Сина, има живот вечен; който пък не вярва в Сина, не ще види живот, и гневът Божий пребъдва върху него.
...
31. Между това учениците Го молеха, казвайки: Рави, яж!
32. Но Той им рече: Аз имам храна да ям, която вие не знаете.
33. Поради това учениците думаха помежду си: да не би някой да Му е донесъл да яде?
34. Иисус им казва: Моята храна е да изпълнявам волята на Оногова, Който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело.
35. Не вие ли казвате, че още четири месеца, и жетва ще дойде? Аз пък ви казвам: подигнете си очите и погледнете нивите, че са побелели и узрели за жетва.
36. Вече и жетварят получава награда и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и сеячът и жетварят.
37. Защото в тоя случай права си е думата: един сее, а друг жъне.
38. Аз ви проводих да жънете онова, за което вие не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в техния труд.
...
30. Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.
31. Ако Аз свидетелствувам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинско.
32. Има Друг, Който свидетелствува за Мене; и зная, че е истинско свидетелството, с което Той свидетелствува за Мене.
….
40. Но не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.
41. От човеци слава не приемам,
42. но разбрах ви, че нямате в себе си любов Божия.
43. Аз дойдох в името на Моя Отец, и Ме не приемате; но, ако друг дойде в свое име, него ще приемете.
44. Как можете вие да повярвате, когато един от другиго приемате слава, а славата, която е от Единаго Бога, не търсите?
...
28. Тогава Го попитаха: какво да правим, за да извършваме делата Божии?
29. Иисус им отговори и рече: делото Божие е това - да повярвате в Оногова, Когото е Той пратил.
30. А те Му рекоха: каква личба даваш, за да видим и Ти повярваме? Какво вършиш?
31. Бащите ни ядоха мана в пустинята, както е писано: "хляб от небето им даде да ядат".
32. А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: не Моисей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето.
33. Защото Божият хляб е Онзи, Който слиза от небето и дава живот на света.
34. А те Му казаха: Господи, давай ни всякога тоя хляб.
35. Иисус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дохожда при Мене, няма да огладнее; и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога.
36. Но казах ви, че и Ме видяхте, и не вярвате.
37. Всичко, що Ми дава Отец, ще дойде при Мене; и който дохожда при Мене, няма да го изпъдя вън;
38. защото слязох от небето, не за да върша Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.
39. А волята на Отца, Който Ме е пратил, е тая: от всичко, що Ми е дал, да не погубя нищо, а да го възкреся в последния ден.
40. Тази е волята на Оногова, Който Ме е пратил: всякой, който види Сина и вярва в Него, да има живот вечен; и Аз ще го възкреся в последния ден.
41. Възроптаха против Него иудеите, задето рече: Аз съм хлябът, слязъл от небето.
42. И казваха: не Тоя ли е Иисус, Иосифовият син, чийто баща и майка познаваме? Как тогава Той казва: слязох от небето?
43. Иисус им отговори и рече: не роптайте помежду си.
44. Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил; и Аз ще го възкреся в последния ден.
Смирение,ревност в Бога, защото когато се оставиш на волята на Бог не си изоставен, тогава ти се дава според твоята нужда и да се разграничаваш от Света, дотолкова, че едва ли нуждите ти ще бъдат светски, но по скоро вътрешни и това, което получаваш ще е и в материална достатъчност, доколкото Ако плътта е отдадена в ръцете на Бог, той и за нея ще се погрижи , тъй като духа и плътта и желаното ще са в единство и естествено и изпълнени с волята на Бог, от това не отпада Личноста, напротив, само се разширява, доколкото приема и вижда в яснота, тогава не се жертва, защото по необходимост и осъзнато приема да живее в Бог, Затова и:
„Отче наш, Който си на небесата!
Да се свети Твоето име,
да дойде Твоето Царство,
да бъде Твоята воля,
както на небето, тъй и на земята;
насъщния ни хляб дай ни днес,
и прости нам дълговете ни,
както и ние прощаваме на нашите длъжници,
и не въведи нас в изкушение,
но избави ни от лукавия;
защото Твое е царството,
и силата, и славата вовеки.
Амин.
...
да бъде Твоята воля,
както на небето, тъй и на земята;
Да се случи както е на небето, тъй и на земята, но ако човек не приема това, то отрича себе си като част от Бог, е тогава и хляба който търси ще го търси от Земята, а едва ли това ще му стигне, по силата на факта, че земния хляб има свойството да свърши и създава притеснение у човек ще има ли и утре, а ако се остави според своята чистосърдечност на Волята на Бог Лично за него, то тогава ще съумее през времето, в което би се терзал от липсата на хляб да го посвети на себеопознаване и вътрешен мир , живеейки в спокойствие по силата на вярата си, че нещата се случват по най-точния за него начин, а ако се е отклонил и е в тежнение, ще има търпение, знаейки че не е забравен, а случващото се е само за да види по- навътре и да се дообогати, да разшири съзнанието си, което само по себе си е храна, доколкото е енергия идваща отвътре, но това е само за тези, които не заменят на всяка цена вътрешното с външно, не се привързват, а знаят че което поискаш това и ще получиш , ако е да е Волята на Бог, няма ти да си ценен за себе си повече от Бог, но ще живееш в самия Бог и тогава ще цениш себе си както Бог и няма да се противиш, няма и да осъждаш, защото ще си носиш и товара с любов и ще си в пълно съзнание и отговорност за делата си и именно това пълно съзнание ще бъде възкресено и ще "има живот вечен", тогава е : що е на небето това и на земята, а тогава това, което е на земята придобива вечност, доколкото е родено от Бог и изпълнено с Волята на Бог, доколкото и плътта е съсъд на духовното, то тя е част от Бога.
