Конспирации > Икономически конспирации
Финансови новини
Alien:
Министерството на правосъдието в САЩ одобри сливания в телекомуникационния сектор
27 октомври 2005 | 22:03
Агенция "Фокус"
Вашингтон. Министерството на правосъдието в САЩ одобри сливането на телекомуникационните компании Verizon и MCI, и на SBC Communications с AT&T, предаде АФП. Сливането трябва да бъде одобрено и от Федералната комисия по комуникациите.
Ми мноо ясно за какво да има 1000 компании като от една всичко са следи по-лесно - цените са квито те си решат - да им сера на пазрната икономика! Това е най-голямата манипулация че когато нещо се прави за пари то ще е качествено че да задоволи клиента - оказва се че винаги е обратното -парите стават важни и дори най чистите дейности се омърсяват - лекарите стават алчни, учителите почват частни практики остана да напраят пожарната да е на % от изгасените пожари - изобщо пълна лудница а и те без тва са си монопол. Тези окрупнявания са PURE EVIL
Eon:
чети за M&A tactics and Defences (M&A = Merger and Aquisition)
то тва си е ежедневие в УСА-то....
вечно някой гълта друг и т.н.
ето например в медийния сектор:
AOL Time Warner - ГИГАНТСКА КОМПАНИЯ СЪСТАВЕНА ОТ 3
за да се противопостявят на NEWS CORP. на Мърдок....
а да знете там каква битка имаше за сателитните слотове на спътниците....
малиийййй.. щяха да се фанат за гушата....буквално ;D
Същото е и с JP Morgan Chase - Съставена от JP Morgan Chase и Manhattan Bank...
тъй, че това сливане дето го говориш е едно от поредните и не чак толкова важно...
то се е видяло, че така тръгват нещата....
м/у другото ще останат олигополи... съмнява ме да се стигне до монопол...
абе зависи от сектора
... ли му майката
H.:
Борсата в Ню Йорк купува компанията, която управлява борсите в Париж, Брюксел, Амстердам и Лисабон, информира РФИ-България
23.05.2006
Борсата в Ню Йорк иска да се обедини с "Юронекст" (Euronext.com). С други думи казано, "Уолстрийт" иска да закупи компанията, която управлява борсите в Париж, Брюксел, Амстердам и Лисабон, информира РФИ-България.
Сделката възлиза на 8 млрд. долара.
Борсовите компании не правят изключение от глобализацията и концентрацията в името на рентабилността, коментира кореспондент на РФИ, като напомня, че от 90-те години насам информационните технологии нахлуха на борсите.
Със предстоящото сливане шефът на "Уолстрийт" се надява да спести 375 млн. долара в рамките на три години.
Обединението ще позволи да се привлекат нови инвеститори от страни като Русия, Китай и Индия, тъй като заради рестриктивното американско законодателство тези страни се обръщат по-скоро към Европа, отбелязва РФИ.
Източник: http://news.netinfo.bg
Айде RedGuy - ти си ;)
miamotobg:
Анатол Калецки, "Таймс" 31 Октомври 2006 | 14:09
Вниманието на целия свят днес е приковано към иракската катастрофа, ядрения спор със Северна Корея и неизбежния провал, който очаква Джордж Буш на 7 ноември. И това е напълно естествено. Но изминалата седмица в Европа също даде много материал за размисъл.
Унгария посрещна 50-ата годишнина от жестокото стъпкване на собствената си демокрация под веригите на съветските танкове с антиправителствени бунтове срещу правителството, което сама си избра. Кредитният рейтинг на Италия падна до нивото на Ботсвана, а премиерът Романо Проди, само шест месеца след като взе властта от ръцете на ненавиждания и осмивания от всички Силвио Берлускони, се озова на ръба на вота на недоверие. Министърът на вътрешните работи на Великобритания вместо приветствие към България и Румъния за влизането им в Европейския съюз ораничи правото на труд за граждани на тези две страни.
Нахлуването в Ирак е, разбира се, катастрофа. И въпреки това съществува вероятност, че за бъдещите историци не Ирак ще бъде големият политически провал на изминалото десетилетие. Тази съмнителна чест напълно вероятно може да се падне на едно събитие, смятано до този момент за потресаващ успех - създаването на еврото.
Това, което наблюдаваме днес не само в Италия и Унгария, но и в други страни от Източна и Южна Европа, чиито икономики са сравнително слаби, не е нищо друго освен началото на края на европейския проект. А ако най-висшата точка на европейската интеграция остане именно проектът за еврото, то историята вероятно ще покаже, че това събитие е причинило много по-сериозни последствия, отколкото каквито и да било конфликти в Близкия изток.
Някои биха ме попитали какво общо има еврото с политическите противоречия в Унгария и Италия? И защо се осмелявам да сравнявам финансовите проблеми от технократски характер, свързани с еврото, с такава морално-хуманитарно катастрофа, в каквато се превърна Ирак? Отговорът и на двата въпроса е един, и то много прост: демократичното самоуправление и по-точно това, че хората не го искат. Корените на събитията, които наблюдаваме днес в Източна и Южна Европа, трябва да бъдат търсени във времето, когато се осъществи трансформацията на Европейския съюз от обединение на демократични държави в своеобразна наднационална финансова империя, в рамките на която най-важните решения, които влияят върху живота на нейните граждани, станаха неподвластни на демократичния процес.
Италианското правителство балансира на ръба на разпада, защото синьор Проди иска повишаване на данъците и съкращаване на бюджета, за да изпълни изискванията на комисаря на ЕС по икономиката Хоакин Алмуния. Те пък на свой ред са обусловени от условията на Маастрихтския договор. Що се отнася до Унгария, там вълненията започнаха още преди месец, след като министър-председателят извади наяве презрението си към демокрацията, публично признавайки, че е лъгал - "лъгал сутрин, през деня и вечер" за повишаването на данъците и съкращаването на бюджета, които е обещал на същия този комисар Алмуния преди изборите. Както стана ясно след вота, обещанията, дадени на Брюксел, се оказаха за унгарските управляващи по-важни, отколкото обещанията, дадени на собствения им народ - в резултат Унгария оряза бюджета си със 7%, а за нея това е същото, като Великобритания прекрати напълно финансирането на националната си система за здравеопазване. При това, отбележете, Унгария беше принудена да направи всичко това съгласно условията на същия този Маастрихтски договор, а тя дори все още не е влязла в еврозоната.
Днес нито Унгария, нито която и да било друга "новоевропейска" държава имат шансове да влязат в еврозоната в обозримо бъдеще. Това стана ясно още през лятото, когато бе отказан прием на Литва и Естония, при това заради дребна формалност. Във Великобритания на това решение на ЕС бе обърнато малко внимание, но в Източна Европа то предизвика истинска бурна дискусия. Фактически то означава, че на новоприетите в ЕС страни се предлага да продължават да водят икономическата си политика по заповедите на Брюксел и Франкфурт, но без да могат дори да претендират за никакви блага, които би могло да им даде използването на единната валута.
Подобна асиметрия на властта поражда на Изток растящо разочарование - не само от Европейския съюз, но и от самата концепция за парламентарна демокрация. Икономическият ефект от това, че Централна Европа беше принудена да следва твърдата антиинфлационна политика, измислена за страните от еврозоната с техните зрели демократични режими, се изрази главно в забавяне на темпа на вътешното търсене и увеличаване на безработицата в новоприетите страни. Именно тази безработица стана основна движеща сила на мощния поток от работна сила, нахлул на Запад от Централна Европа. А този поток на свой ред провокира правителството на Великобритания да прави изказвания против българските и румънските имигранти - изказвания враждебни и в крайна степен самоубийствени.
Фактически Маастрихт превърна източноевропейците в хора втора ръка, а закъснялото осъзнаване на този факт вече поднася своите горчиви политически плодове по цялата източна граница на Европа. Но преди да започнем да негодуваме по повод тази несправедливост в отношението към Източна Европа, нека помислим за жителите на "стара" Европа, които по правило се смятат за "привилегированата класа" пълноправни членове на еврозоната.
Напълно възможно е Италия да успее да преодолее настоящата бюджетна криза, както и настоящият премиер да се задържи на власт още няколко месеца. Но веднага след като новите данъци на синьор Проди ударят италианците по джобовете, икономиката на страната навярно отново ще затъне в рецедия. Освен това, с ръста на безработицата, който ще започне в първите месеци на следващата година, Италия ще остане практически без шансове да реши която и да било от стоящите пред нея реални икономически задачи. На Италия днес са й необходими конкуренция, приватизация на ужасно неефективната държавна инфраструктура, либерализация на финансовата система и реформа на трудовото законодателство. Дори когато икономиката расте бързо, такива реформи се провеждат трудно. А когато икономиката стои на място или се съкращава - е въобще невъзможно.
Но това още не е всичко. Едновременно със затягането на коланите в Италия, в Германия се осъществява най-рязкото повишаване на данъците в новата история на страната - и също, ако не в резултат на пряк натиск от страна на ЕС, то в съответствие със споменатите вече условия на Маастрихтския договор. Едновременните бюджетни ограничения в Италия, Германия и Източна Европа най-вероятно ще превърнат идната година в "нулева" за еврозоната и по икономически показатели тя ще изостане далеч зад Америка, Великобритания и Япония.
Но още по-страшна е дългосрочната перспектива, изпълнена с още по-сериозни последствия. Не е изключено, в един момент хората в Европа да открият, че живеят в политическа система, която ги държи в световната "група на изоставащите" и която, с или без гласуване, нищо не може да бъде променено. И да разберат, че нещо с тази демократическа система не е наред...
Oberon:
Моето лично мнение е, че когато ни обявиха официално за хора "втора ръка", трябваше да излезем с ясна позиция за следното:
1. Дреме ни за вашия Евросъюз.!
2. Като сте толкова оперени и първокласни, ние няма да си затворим АЕЦ-а, и с помощта на Русия ще си направим втори в Белене и ще продаваме енергия на когото си искаме.
3. Сори, ама няма да има ваши и на НАТО бази по земите ни. Няма и да купуваме вашите измислени самолети, братята руси ще ни продадат много по-ефикасни такива:)))
4. Не Евросъюза, а нашият български народ е много по-важен за нас.
5. Икономическата стратегия на България оттук насетне е с приоритет руския пазар.
6. И т.н и т.н..
А ние се зачудихме как да им угодим, и да изпросим колкото се може повече пари....
Оберон
Навигация
[0] Списък на темите