- Охо! - възкликна Воланд, като гледаше с насмешка влезлия. - Най-малко тебе можехме да очакваме тук! За какво си дошъл, неканен, но предвиден гостенино?
- Дошъл съм при тебе, дух на злото и повелител на сенките - отговори влезлият, като поглеждаше враждебно изпод вежди Воланд.
- Ако си дошъл при мене, защо не ми каза добър ден, бивш бирнико? - заговори сурово Воланд.
- Защото не искам дните ти да бъдат добри - отвърна дръзко влезлият.
- Но ще трябва да се примириш с това - възрази Воланд и усмивка разкриви устните му, - едва се появи на покрива, и веднага изтърси нещо нелепо, а сега ще ти кажа в какво се заключава то - в твоите интонации. Ти произнесе думите си така, сякаш не признаваш нито сенките, нито злото. Няма ли да бъдеш така добър да поразмислиш по въпроса: какво би станало с твоето добро, ако не съществуваше злото, и как би изглеждала земята, ако от нея изчезнеха сенките? Та нали всички предмети и хора хвърлят сенки. Ето сянката на моята шапка. Но има и сенки на дървета и живи същества. Нали искаш да одереш цялото земно кълбо, да пометеш от него всички дървета и всичко живо заради твоята приумица да се наслаждаваш на голата светлина? Ти си глупав.
- Няма да споря с тебе, стари софисте - отговори Леви Матей.
- Ти и не можеш да спориш с мен поради причината, която вече споменах: ти си глупав - отвърна Воланд и попита: - Е, кажи накратко, без да ме уморяваш, защо си дошъл?
- Той ме изпрати.
- И какво ти заповяда да ми предадеш, робе?
- Аз не съм роб - озлобяваше се все повече Леви Матей, - аз съм негов ученик.
- Ние с тебе говорим, както винаги, на различни езици - отвърна Воланд, - но от това нещата, за които говорим, не се променят. И тъй?...
- Той прочете творбата на Майстора - заговори Леви Матей - и те моли да вземеш със себе си Майстора и да му дариш покой. Нима за теб е трудно да го сториш, дух на злото?
- За мене няма нищо трудно - отвърна Воланд - и ти добре знаеш това - той помълча и добави: - А защо вие не го вземете при вас, в светлината?
- Той не е заслужил светлина, той е заслужил покой - печално изрече Леви.
- Предай му, че ще го сторя - каза Воланд и добави с припламнало око: - И веднага се махни.
- Той моли да вземете и онази, която го е обичала и е страдала заради него - за пръв път се обърна с молба Леви към Воланд.
- Добре че ни каза - сами нямаше да се сетим. Махай се!
откъс от "Майсторът и Маргарита"