И други два случая, които, мисля че имат някаква връзка помежду си:
С 1:
Преди около 6 години (бях на 26).
Медитирам. Виждам се - вървя по един коридор в някакъв тунел. Обли стени, високо от двете страни на тунела има лампи, като тръби без прекъсване. Светлината е доста силна, но всичко е като застаряло, все едно че тунелът е на 100 години.
Наблюдавам себе си от високо. Изненадвам се от това, чe съм на 43 години, даже прическата ми ме смути. Мислех си, с кой акъл съм си подстригала косата, пък и съм си барнала причесчица... Бях облечена в бяла престилка. Работех на това място. Носех някаква папка в ръка и отивах при едно младо момиче на около 30 години, което ми е ученичка.(?)
В момента, в който зададох въпроса- къде съм? - видях голяма врата с огромна табела над нея: Център за междукосмически комуникации.
??
С 2:
Около година след първия случай.
Сънувам. Намирам се в огромно помещение. Имаше форма на сфера. Отвътре, по стените на сферата имаше много етажи с нещо като клетки. Клетките бяха прозрачни, без врата, а с енергийна бариера. Във всички клетки бяха затворени извънземни. Всякакви видове, всякакви изроди, хуманоиди и какви ли още не...
Аз бях в една от клетките със същата бяла престилка и същото момиче от "С 1". Имаше и едно момче с нас, пак около 30 годишно. Пак знаех, че са ми ученици. На момента осъзнах, че съм се виждала и преди със същата престилка и със същото момиче! Беше много странно!
В центъра на сферта беше кухо и имаше нещо, като алея, пътека. В едина край свършваше по средата на сферата, а другия излизаше извън сферата. На някакви интервали от враме по пътеката идваха две същества, които приличаха на сивите, но бяха доста по високи (над 2м.) и с доста по-интелигентно излъчване от малките сивчовци. Те извеждаха някой от клетката му и го отвеждаха някъде извън сферата. Как вдигаха енергийната бариера незнам; не си спомням да ми е направило впечатление.
Усещах страха на повечето от изродите наоколо. Някои нищо не чувстваха. А нашите, дето бяха с мен бяха откачили от страх. Аз обаче - не. Само мислех, какво подяволите има зад всичко това. Усещах че има нещо друго зад цялата тази история. Сещам се, че дори видът на изродите наоколо не ме смущаваше, все едно ги бях виждала хиляди пъти. Нищо учудващо не им намирах.
Дойде и нашият ред. Изведоха ни. Излязохме от сферата и се озовахме в нещо като фоайе, кръгло с два асансьора (да не кажа почти същото, като това от скицата на Sekhmet). Знам, че водеха някъде надолу. Застанахме пред единя асансьор и единя от дългите сиви направи някакво движение пред асансьора, вратата се отвори плъзгайки се (мисля че беше нагоре, не се сещам точно) и влязохме.
В този момент улових мислите на объркване на сивия. Разбрах, че и той не беше наясно какво точно прави. И изведнъж ми просветна цялата картина!
НЯКОЙ ни беше събрал там, от кол и въже, за да види кой вид, как ше реагира при такава ситуация. Нахакал ни беше по клетките, а сивите ги пуснал отвън.
Не беше нищо лошо - малко експериментче! На НЯКОЙ си. Кой? Хабер и понятие си нямам!
Знам само, че ние ХОРАТА, се светнахме по въпроса.
Това беше.